МОТИВИ към присъда № 260003 от 28.08.2020 г. по НОХД № 1000/2020г. по описа на Районен съд гр. Бургас, XLIX наказателен състав.

 

            Районна прокуратура гр.Бургас е внесла обвинителен акт по обвинението на П.С.Д., ЕГН ********** за извършено престъпление  по чл.152, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.2 от НК за това, че на  14.09.2019г. в с. Я, област Б., в сграда в стопански двор, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 18 години- Г.С.Ц., родена на ***г., като я принудил към това със сила- нанесъл й удар с ръка по лицето, удари с ръка по ръцете и по бедрата й, и я притиснал с тялото си към леглото, и заплашване- като й казал, че ако каже нещо ще я набие и натроши.

            Производството протече по общия ред с провеждане на пълно съдебно следствие, в хода на което бяха разпитани свидетелите, посочени от държавното обвинение, както и бяха прочетени и приети експертните заключения, изготвени в хода на досъдебното производство след изслушване на вещите лица, респективно по реда на чл.282, ал.3 от НПК.

            В съдебно заседание представителят на прокуратурата пледира, че по безспорен начин е установена вината на подсъдимия в извършване на деянието, в което е обвинен. При определяне на наказанието, предвид тежестта на престъплението и обществената опасност на подсъдимия, прокурорът пледира за налагане на наказание – седем години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален "строг" режим. Взима отношение по разноските и веществените доказателства.

            Повереникът /особен представител/ на частния обвинител Г.Ц. също пледира, че по безспорен начин е установена вината на подсъдимия в извършване на деянието, в което е обвинен. По отношение на наказанието същият пледира налагане на седем години лишаване от свобода.

            Защитникът на подсъдимия счита, че от събраните писмени и гласни доказателства не се установява по безспорен начин, че е използвана принуда за осъществяване на половия акт между подсъдимия и пострадалата. Безспорно   било само обстоятелството, че е имало съвкупление и тъй като се касае до полукръвни брат и сестра бил осъществен състава на престъплението по чл.154 от НК. 

            Подсъдимият в последната си дума заявява, че е осъществявал полов акт със сестра си с нейно съгласие, без да упражнява принуда. Моли за налагане на по-леко наказание.

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

            Подсъдимият П.С.Д., ЕГН: **********, е роден на ***г. в гр. А., с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***, живущ ***, български гражданин, с основно образование, неженен,безработен, неосъждан.

            Пострадалата Г.С.Ц. е родена на ***г. Пострадалата и обвиняемият П.С.Д. са полукръвни брат и сестра, защото имат само един общ родител- майката М.П.Ц..

            В края на месец август- началото на месец септември на 2019г. семейството на пострадалата Г.Ц. обитавало постройка, намираща се в с. Я., област Бургас. Семейството се състояло от  св. М.П.Ц. ( майка на пострадалата и подсъдимия), св. С.И.Ц. (баща на пострадалата) и св. А.С.Д. ( полукрьвна сестра на пострадалата и пълнокръвна на подсъдимия), Ж. Ц. (пълнокръвна сестра на пострадалата) и обвиняемият П.С.Д.. Постройката се състояла от две стаи. В едната стая спели подсъдимият Д. и пострадалата Г.Ц., като подсъдимият спял на леглото, а пострадалата на земята. В другата стая спели останалите.          

Сутринта на 14.09.2019г. след като всички останали излезли от дома си и се отправили към работните си места, в постройката останали пострадалата Г.Ц., която спяла и подсъдимият Д.. Подсъдимият отишъл до местния магазин, от където си закупил два литра бира, които изпил. След като  се върнал в стопанската постройка, той видял, че пострадалата Ц. все още спи. Тъй като двамата били сами, той решил да се съвкупи с нея. В изпълнение на намисленото подсъдимият започнал да я опипва по седалището, за да я събуди. След като пострадалата се събудила, подсъдимият Д. свалил бельото й. Той събул дънките и боксерките си. Подсъдимият Д. казал на пострадалата Ц., че трябва да стимулира орално половия му член. Тъй като пострадалата Д. не пожелала да стори това, подсъдимият й ударил шамар по лицето и я хванал отзад за главата, за да не мърда. Тогава пострадалата Ц. поела половия му орган в устата си. Тъй като тя се съпротивлявала, подсъдимият Д. й нанесъл удар с ръка по лицето, удари с ръка по ръцете и по бедрата й. Казал й да легне на леглото по гръб. След което легнал върху нея, като я притиснал с тялото си. Тогава пострадалата Ц. започнала да плаче. Блъскала го, удряла  го и му казала, че не иска да бъде с него, защото й е брат. Въпреки плача на пострадалата, подсъдимият П.Д. проникнал с пениса си във вагината й. Докато прониквал в пострадалата Ц., подсъдимият Д. й казал, че ако каже нещо на някой ще я набие и натроши. Подсъдимият Д. еякуирал върху пострадалата Ц., след което вдигнал бельото и дънките си и излязъл от стаята.

            По-късно същия ден пострадалата споделила със сестра си свид.А.Д., че подсъдимият П.Д. я удря и изнасилва. Тъй като, когато семейството живеело в с.М. преди време, свид.А.Д. видяла Г. гола в присъствието на подсъдимия в една от стаите на дома им, както и предвид обстоятелството, че подсъдимият е посягал да опипва и нея по гърдите, тя повярвала на казаното от Г.Ц.. Свид.А.Д. споделила с братовчед си Е.Х.. По този повод той и брат му свид.И.Х. посетили незабавно дома им. Там разговаряли с пострадалата Г.Ц. и тя им разказала всичко, като била видимо уплашена и разстроена.Споделила, че се страхува подсъдимият да не я бие. Свид.Е.Х. и свид.И.Х. провели разговор с подсъдимия и го попитали какво е направил на Г.. Той отрекъл да я е изнасилвал и когато те му казали, че ще се обадят в полицията, той им отговорил, че не го е страх от полицаите. Тогава те сигнализирали органите на МВР и родителите на пострадалата. Пристигналите на място свид. Д.С. и свид.Д.И.-полицейски служители при РУ Созопол заварили пострадалата притеснена. Пред тях тя посочила,  че подсъдимият П.Д.-неин брат я удря и след това се съвкуплява с нея. Във връзка с установеното било образувано досъдебно производство.

            ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

            Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от следните събрани по делото доказателствени материали: показанията на свидетеля Г.С.Ц., дадени в присъствието на психолог и в присъствието на съдебния състав и страните по делото, по предварително писмено изготвени от страните въпроси, както и зададени в хода на съдебното заседание, показанията на свидетелите А.С.А., М.П.Ц., Е.Г.Х., А.С.Д., И.Г.Х., С.И.Ц., Д.Я.С. и Д.И.И., както и писмените доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие (л.26ДП ) и фотоалбум към него (л.31 ДП), съдебно- медицинска експертиза (л. 35ДП), протокол за доброволно предаване (л. 39ДП), протокол за доброволно предаване (л. 40 ДП), протокол за вземане на образци за сравнително изследване от П.С.Д. (л. 43 ДП), протокол за вземане на образци за сравнително изследване от Г.С.Ц. (л.44 ДП), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л.73 ДП), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства (л.86 ДП), заверено копие на акт за раждане на П.С.Д. (л. 91 ДП), заверено копие на акт за раждане на Г.С.Ц. (л. 94 ДП), съдебно- биологична експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК- профилирането (л. 133 ДП), както и проведените разпити на вещите лица в съдебно заседание.

            При анализа на доказателствените средства съдът намира следното:

            В подкрепа на гореизложеното като фактология са свидетелските показания на пострадалата Г.Ц., депозирани на 14.08.2020г. в хода на съдебното следствие, като разпитът на същата беше проведен в специализирано помещение „Синя стая“ при ЦОП Бургас с участието на психолог. Съдът кредитира същите изцяло относно времето, начина на извършване на престъплението, мястото на неговото осъществяване, причинения вредоносен резултат и авторството му. Същата, по начин и с изразни средства съответстващи на възрастта и здравословното й състояние, пресъздава основни моменти от инцидента, които съдът възприема изцяло като достоверни, поради съответствието им с останалия събран доказателствен материал, още повече, че и при депозиране на заключение по изготвената на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, вещите лица дават заключение в смисъл, че въпреки че страда от лека умствена изостаналост, пострадалата не е лишена от способността да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея деяние и да ръководи постъпките си. Въпреки изоставането и наличието на емоционално- волева незрялост, пострадалата е могла да възприема, запаметява и възпроизвежда правилно факти и обстоятелства от значение за делото. Пострадалата Ц. може да дава свидетелски показания и да възпроизвежда факти и обстоятелства, но в основни граници, като се затруднява да възпроизвежда второстепенни детайли, което не я лишава от годност да участва в наказателното производство и да дава достоверни показания. В хода на извършване на експертизата вещите лица са провели експертно интервю с пострадалата, обективирано в експертното заключение, като същата е потвърдила изложеното от нея при разпита й като свидетел.

            Достоверността на заявеното от пострадалата Г.Ц. като факти и обстоятелства относно времето, мястото, начина на извършване на престъпното посегателство на 14.09.2019 г. и неговото авторство не се опровергава, а напротив се потвърждава косвено от свидетелските показания на Е.Х., И.Х., М.Ц., А.Д., С.Ц., депозирани в хода на съдебното следствие, които допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото относно събитията, предшестващи и последващи извършването на деянието, установяват отделни елементи от състава на престъплението - времето на неговото осъществяване, мястото, начина по който е извършено, обекта на посегателството и неговото авторство. Показанията им кореспондират помежду си и взаимно се допълват, като в съвкупност свидетелстват за осъществено от страна на подсъдимия Д. престъпно посегателство срещу личността на пострадалата Г.Ц., конституирана в производството като частен обвинител чрез особения си представител. Показанията на св.А.Д., свид.Е.Х. и свид.И.Х. са източник на пряко доказателство за обстоятелствата, при които е извършено деянието, тъй като възпроизвеждат непосредствените им възприятия на събитията на 14.09.2019г., подаване на сигнала в полицията, поведението на подсъдимия и пострадалата, изложените от тях обстоятелства, като същите са предадени съобразно с интелектуалните им и вербални възможности и кореспондират с показанията на св.М.Ц. и свид.С.Ц., добити по различно време и в различна обстановка.   Изявленията и на тези свидетели са досежно събития и действия на подсъдимия, на които същите не са били очевидци, поради което и не възпроизвеждат непосредствено възприети от тях факти. Законът обаче не ограничава свидетелските показания единствено до пряко възприетите факти, поради което и няма забрана чрез тях да се установяват изявления на други лица, а за положителния отговор на въпроса дали заявеното от пострадалата отговаря на действителността, съдът изхожда от събрания по делото доказателствен материал, който в съвкупност обосновава извод, че показанията на пострадалата са правдиви и отговарят на действителното положение на нещата, поради което и не възпроизвеждат измислени и неверни факти.

   Съдът кредитира и показанията на полицейските служители, получили и проверили постъпилия сигнал на 14.09.2019г. Видно от техните показания при посещението им на адреса пострадалата е потвърдила , че подсъдимият я е изнасилил, а той написал собственоръчно самопризнания, приложени на л.49 от досъдебното производство, като в хода на досъдебното производство не е установено спрямо същия да е била упражнявана принуда за депозирането им/постановление на прокурор при ТО Царево към БРП от 03.01.2020г.-л.146 ДП/.

            По отношение показанията на св.К. *** съдът намира, че неговите показания не са относими към предмета на разследване, тъй като същите свидетелстват за извършени гинекологични прегледи на пострадалата, извършени по желание на майка й, като последният такъв е от 2017г. и към онзи момент Г.Ц. е била девствена.

            Показанията на разпитаните свидетели са логични, последователни и непротиворечиви в основната си част, релевантна за предмета на настоящото дело, поради което съдът ги кредитира изцяло. Дори и да се констатират несъответствия, то същите не внасят съмнение в правдивостта им като цяло и не намаляват тяхната доказателствена стойност, а намират своето логично обяснение в различната обстановка, при която са депозирани, както и предвид изминалия период от датата на инкриминираното деяние.

Поради изложеното, внесеното от защитата на подсъдимия по време на съдебните прения съмнение относно доказателствената стойност на заявеното от пострадалата Г.Ц., съдът намира за неоснователно и противоречащо на обсъдения по-горе доказателствен материал, който изключва възможността за различна оценка.

     Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя и от изготвените по досъдебното производство съдебно- медицинска експертиза (л. 35ДП), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства (л.86 ДП), съдебно- биологична експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК- профилирането(л.133 ДП), приобщени по надлежния процесуален ред.

            Видно от изготвената съдебномедицинска експертиза при прегледа на пострадалата не са установени видими травматични увреждания по тялото. При гинекологичния преглед е установена стара дефлорация и фестониран хименален пръстен, като вещото лице не може да даде заключение за това кога е извършена дефлорацията. Състоянието на половия орган на пострадалата Ц. към момента на извършване на деянието е такова, че позволява полови контакти без допълнителни увреждания.

            Видно от изготвената съдебно- медицинска експертиза на веществени доказателства - Обект № 1- одеяло, Обект № 2- бикини, Обект № 3 -рокля и Обект № 4 намазка от лицето на Г.С.Ц., пробите за обект № 1 и 2 са отрицателни, а за Обект № 3  предварителната ориентировъчна реакция за наличие на сперма е положителна.Обект № 4 не е изследван по изосерологичната методика за доказване на сперма поради минималното количество на биологичния материал и съществуващата възможност същият да бъде унищожен в хода на изследването без получаване на търсения серологичен резултат.  

            Видно от изготвената съдебно- биологична експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК- профилирането, на вещото лице са представени следните обекти: Обект №1-1 бр. тампон с влагалищен обект от Г.С.Ц., Обект № 2 парче плат от дамска рокля ( предварителна реакция за наличие на сперма в биологичната експертиза), Обект № 3 Клетъчен материал от устната кухина на Г.С.Ц. и Обект № 4 клетъчен материал от устната кухина на П.С.Д.. В заключението е посочено, че при изследването на обект № 2 рокля се определя ДНК профил на смес от клетъчен материал на две лица от различен пол. По- силно проявените алели съвпадат напълно с всички алели в съответните локуси от ДНК профила на Г.С.Ц.. Различните от нейния ДНК профил алели съвпадат със съответните алели в генотипираните локуси от ДНК профила на П.С.Д.. В някои от локусите алелите на двата ДНК профила са общи. Видно от резултатите, определените У хромозомни профила на обект № 2 ( белезникави петна- положителна реакция за сперма) и П.С.Д. са абсолютно идентични, т.е. може да се направи извод, че клетъчния материал по роклята ( обект № 2) и П.С.Д. са с общ произход по „мъжка- У“ линия.

            Съдът намира, че заключенията на вещите лица са компетентно и безпристрастно изготвени, обосновани, след преглед на лицето, респективно изследване на наличната медицинска документация и веществените доказателства. Същите са достатъчно ясни и добре мотивирани, кореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира изцяло.

     В подкрепа на обвинението са и приложените и приети по делото писмени доказателства-протокол за оглед на местопроизшествие (л.26ДП ) и фотоалбум към него (л.31 ДП), протокол за доброволно предаване (л. 40 ДП), протокол за вземане на образци за сравнително изследване от П.С.Д. (л. 43 ДП), протокол за вземане на образци за сравнително изследване от Г.С.Ц. (л.44 ДП), заверено копие на акт за раждане на П.С.Д. (л. 91 ДП), заверено копие на акт за раждане на Г.С.Ц. (л. 94 ДП), приложените становища от ДСП Варна на л.43-44 и л.49 по НОХД № 1000/2020г. по описа на БРС, установяващи обстоятелства свързани с времето на извършване на деянието, авторството на същото, обекта на посегателството и пострадалото от деянието лице. Същите кореспондират със събраните в настоящето производство гласни доказателства и в съвкупност установяват основните обективни признаци, релевантни за съставомерността на извършеното от подсъдимия Д. деяние и са относими към ангажирането на наказателната му отговорност.

            Що се отнася до направеното в хода на съдебното следствие доказателствено искане от страна на подсъдимия за провеждане на очна ставка между него и пострадалата, съдът не уважи същото, предвид естеството на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, а именно посегателство срещу половата неприкосновеност на дете, роднинската връзка между лицата, както и предвид даденото от ДСП Варна становище, приложено на л.49 от ДП , че придвижването и явяването на детето в съда заедно с извършителя на деянието, би нарушило неговия психичен баланс, както и би върнало пострадалата в първоначална фаза на психо-емоционалното й състояние. Предвид на изложеното съдът проведе разпит на пострадалата в специализирано помещение „Синя стая“ при Център за обществена подкрепа Бургас, като на страните беше дадена възможност за поставяне на въпроси, както преди засаданието -в писмен вид, така и по време на същото, поради което настоящият състав счита, че правото на защита на подсъдимия не е нарушено. Още повече, че видно от  показанията на пострадалата от 14.08.2020г. , намиращи частично опора в последвалия разпит на свид.М.Ц. на 28.08.2020г. , подсъдимият се е опитвал да й окаже давление да промени показанията си в негова полза.

            Подсъдимият отказа да дава обяснения в хода на съдебното следствие. Заявява само, че се е съвкупявал със сестра си, но това се случвало с нейно съгласие.

            Съдът намира заявеното от подсъдимия за недостоверно, тъй като същото противоречи на останалия доказателствен материал, както и на саморъчно написаните от него обяснения, приложени на л.48-49 от досъдебното производство, непосредствено след деянието, поради което съдът преценя обясненията му като защитно средство, а не като доказателствено такова.

            ОТ ПРАВНА СТРАНА

            Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 152, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.2 от НК.

            Видно от установената фактическа обстановка от обективна страна подсъдимият на 14.09.2019г. в с. Я., област Бургас, в сграда в стопански двор, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 18 години- Г.С.Ц., родена на ***г., като я принудил към това със сила- нанесъл й удар с ръка по лицето, удари с ръка по ръцете и по бедрата й, и я притиснал с тялото си към леглото, и заплашване- като й казал, че ако каже нещо ще я набие и натроши.

            Подсъдимият П.Д. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

     При извършване на престъпното деяние, подсъдимият П.Д. е упражнил сила спрямо непълнолетната Г.Ц., чиято съпротива е била преодоляна чрез нанасяне на удари с ръка по лицето, удари с ръка по ръцете и бедрата и притискане към леглото, както и със заплашване, като й казал, че ако каже нещо на някой ще я набие и натроши.

    Упражнената сила е насочена към постигане на преследваната от подсъдимия П.Д. цел, а именно да осъществи съвкупление, което е противно на волята на пострадалата, при липса на съгласие, обективирано в отправяне на  молби  подсъдимият да преустанови с действията си, плач и дърпане, и се съвкупил с нея, чието обективно проявление се изразява в проникване във влагалището й, поради което и престъплението му се явява довършено.

Оказаната от невръстната пострадала Г.Ц. съпротива, въпреки ниския й интензитет и оценена във връзка с възрастта, здравословното й състояние и роднинската й връзка с подсъдимия, е достатъчна да демонстрира нежеланието й за полов акт, с което подсъдимият не се е съобразил, приложил е физическа сила и заплашване, с които е неутрализирал оказаната съпротива и е осъществил съвкуплението, поради което доводите на защитата в насока, че липсват доказателства за упражнена принуда предвид липсата на разкъсвания, кръвонасядания и други, са неоснователни.

Престъпното деяние е извършено от подсъдимия  П.Д. при форма на вината - пряк умисъл. Същият е искал настъпването на вредните последици, предвиждайки и съзнавайки общественоопасния характер на деянието си. Съзнавал е, че пострадалата не е навършила 18 годишна възраст и не е съгласна да участва в осъществяването на полово сношение.

Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в предшестващите и последващи същата събития и действия на подсъдимия и намира израз в депозираните по време на досъдебното разследване свидетелски показания на пострадалата Г.Ц., показанията на свидетелите А.Д., М.Ц., Е.Х., И.Х., А.А., Д.И., Д.С..

Интелектуалният и волеви момент на виновното поведение на подсъдимия Д., обективирано в действията му, показва, че в съзнанието му са били оформени ясни представи, че се е съвкупил със сестра си, като е употребил за това сила. Решавайки въпроса за съдържанието на умисъла, съдът изхожда от съвкупността на всички обстоятелства за извършване на престъплението. Подсъдимият Д. е разполагал е с достатъчен интелектуален капацитет и социален опит, за да е наясно с установените в обществените и семейните отношения морални критерии и етични правила, още повече, че пострадалата е и негова сестра, а отделно от това е непълнолетна.

            По изложените съображения, БРС счита, че доводите на служебния защитник на подсъдимия, същият да бъде оправдан по това обвинение, тъй като не е доказано, както от обективна, така и от субективна страна, е необоснован и противоречащ на събрания по делото доказателствен материал, подробно обсъден при излагане на фактическата обстановка по делото.

            ПО НАКАЗАНИЕТО

            При определяне на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи отговорността следните обстоятелства – необремененото съдебно минало на подсъдимия. Съдът не намери други смекчаващи отговорността обстоятелства, още повече, че по време на съдебното производство подсъдимият демонстрира незаинтересованост от извършеното престъпление и не заяви чувство на вина, отговорност или съжаление за стореното, поради което и съдът счита, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да се определи с приложение на чл. 54, ал.1 от НК.

            Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете обстоятелството, че пострадалата се явява полукръвна сестра на подсъдимия, обстоятелството , че същата е със задържано или непълно развитие на интелекта,  извършено е престъпление против половата неприкосновеност на дете, чрез употреба на сила и заплашване, липсата на съжаление към извършеното, обосноваващо сериозен дефицит в ценностната система на подсъдимия, обстоятелството, че същият се е възползвал от нейното доверие, както и от отсъствието на майката и бащата и от това, че пострадалата е живеела е с него в едно жилище. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете и изложените от пострадалата на 14.08.2020г. обстоятелства, че е била изнасилвана и от другия си брат Ивелин, който е пълнокръвен брат на подсъдимия и това обстоятелство е било известно на подсъдимия, като последният не оспори тези нейни твърдения.

            Предвид гореизложеното съдът намира, че справедливо наказание за престъплението по чл.152, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.2 от НК, извършено от подсъдимия,  се явява наказание, определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а именно  "лишаване от свобода" за срок от седем години, което да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.А от  ЗИНЗС .Съдът счита, че така определеното и наложено наказание съдържа най-висок потенциал да въздържа дееца от извършване на нови престъпления занапред, както и да изпълни предвиденото в закона предупредително и възпитателно въздействие и върху другите членове на обществото.

            На основание чл.59 ал.1 НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият П.С.Д.  е бил задържан по ЗМВР, с прокурорско постановление до 72 ч. по НПК, както и с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

            ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

            Съдът върна на подсъдимия П.С.Д. веществените докаателства 1 бр. дънки- иззети с протокол за оглед на местопроизшествие-1 бр.слипове и 1 бр.мобилен телефон марка „Хуауей" с ИМЕЙ – ***, ИМЕЙ – ****, предадени от него с протокол за доброволно предаване, тъй като не са налице основания за отнемането им.

            Съдът върна на пострадалата Г.С.Ц. веществените доказателства- 1бр. одеяло-иззето с протокол за оглед на местопроизшествие, 1 бр.рокля и 1 бр.бикини -предадени с протокол за доброволно предаване, тъй като не са налице основания за отнемането им.

            Съдът постанови намиращият се по делото диск със запис, съдържащ звукозапис и видеозапис от проведен разпит на пострадалата Г.С.Ц. в специализирано помещение „синя стая“, както и намиращият се на л. 41 от ДП диск, предаден с протокол за доброволно предаване от служител на ЦОП - Бургас, да останат по делото.

            ПО РАЗНОСКИТЕ

            На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати разноските за експертизи в хода на досъдебното производство, които са на обща стойност 1847,26 лева, както следва : СМЕ- 100.80лв., СППЕ 403.20 лв., СМЕ на ВД -49.86лв. и ДНК експертиза- 1293,40лв.

            По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

            21.09.2020г.                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

            гр.Бургас      

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.