№ 21673
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110174776 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от “***********” ЕАД, уточнена с молба с вх. №
12676/15.01.2025г. срещу Д. Ф. В., с която се предявени осъдителни искове за вземания за
сумите от 417,96 лв. – главница за цената на доставена, неплатена топлинна енергия до
жилищен имот с административен адрес гр. София, ж.к. „**********“, бл. 233, ет. 2, ап. 56
за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане, 37,97 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия, изчислено за периода от
15.09.2023г. до 28.11.2024г., както и 68,26 лв. – главница за цената на услугата по дялово
разпределение за периода от 01.11.2021г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното плащане и 13,80 лв. за обезщетението за забава върху
тази главница в размер на законната лихва за периода от 15.01.2022г. до 28.11.2024г.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника
като наследник по закон на В. ************, по силата на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата
се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Съгласно общите условия ответникът бил в забава, поради
което претендира законна лихва.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва пасивната си
материална легитимация, като поддържа, че от ангажираните от ищеца доказателства не се
установявало да е потребител на топлинна енергия за битови нужди за имота. Твърди, че
исковета за мораторни лихви са неоснователни, тъй като не е поставян в забава по
предвидения в ОУ ред. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства, в т.ч.
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство, завещание, отказ
от наследство и дарение № 156, том VI, дело № 1208/1996г. и справка в НБДН за данни за
смърт и наследници /на л. 35/, по делото се установява, че ответникът Д. Филиоив В. е
придобил собствеността върху имота, за който са начислени съдебно предявените вземания,
по наследство от неговата майка В. А. В., която е починала на 20.12.20121г. Процесният
имот се намира в сграда, която е топлоснабдена и на основание чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на
ЗЕЕЕ(отм.) и чл. 153 ЗЕ ответникът има качеството на потребители на топлинна енергия,
съответно на основание чл. 150, ал. 2 от същия закон са обвързани от Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Не е спорно, че в сградата е въведена система за дялово разпределение по силата на
сключен договор между етажните собственици и „*******“ ЕООД, както и че доставената и
реално потребена топлинна енергия за процесния имот през исковия период е в размер на
претендирания.
Оттук съдът намира за установено по делото възникването на облигационно
отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в
твърдените количества, задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и изпадането в забава на длъжника. Налице е ликвидно и изискуемо вземане
на ищеца в претендирания размер.
С протоколно определение от 04.11.2025 г. е отделено като безспорно и признато
между страните, че с направеното на 18.09.2025 г. плащане от страна на ответника, са
погасени процесните задължения, както следва: законна лихва в размер на 51,44 лв., съдебни
разноски в размер на 50 лв., мораторна лихва в размер на 51,77 лв., както и главница в
размер на 486,22 лв. Този факт на погасяване на претендираната сума на посочените дати се
признава от ищеца със становище с вх. № 326890 от 08.10.2025 г. Предвид нормата на чл.
235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради което исковете следва да се
отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани
с тях.
По разноските:
По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца /Тълкувателно
решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д. № 112/1956 г./.
При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса.
Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй
като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца,
какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба,
поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по
2
делото.
Дължимата държавна такса е заплатена на ищеца, поради което му се дължат
единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение. На ищеца се следва
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78,
ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г. /, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "***********" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. "**********" № 23Б против Д. Ф. В. с ЕГН
********** с адрес гр. София, ж.к. „**********“, бл. 233, вх. В, ет. 2, ап. 56 искове за
осъждането на Д. Ф. В. с ЕГН ********** да заплати на "***********" ЕАД, ЕИК
*********** следните суми: сумата от 417,96 лв. главница за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот с аб. № 213526 за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.12.2024 г. до окончателното погасяване, сумата от 37,97 лв. – обезщетение за забава върху
вземането за топлинна енергия за периода 15.09.2023 г. – 28.11.2024 г., сумата от 68,26 лв. –
главница за такса дялово разпределение за периода от 01.11.2021 г. – 30.04.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.12.2024 г. до окончателното погасяване, и сумата от 13,80 лв. – обезщетение за забава за
периода 15.01.2022г.–
28.11.2024 г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. Ф. В. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „**********“, бл. 233,
вх. В, ет. 2, ап. 56 да заплати на "***********" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. "**********" № 23Б сумата от 100 лв. - разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „*******“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „***********” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN *********.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3