РЕШЕНИЕ
№ 1452
гр. Варна, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20233110105140 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. К. Й., ЕГН
**********, адрес: гр. ***, чрез адвокат Л. И. Р. от АК- ***, съдебен адрес: гр. *** с
която се претендира да бъде прието за установено по отношение на „***“ ЕООД, ЕИК
***, седалище и адес на управление: ***, че е незаконосъобразно изпълнението по изп.
дело №*** по описа на ЧСИ ***, рег. *** с район на действие ВОС, образувано въз
основа на изпълнителен лист от 30.03.2011г. издаден по ч.гр.дело №***г. на ВРС, за
вземане в размер към 27.03.2023г. от 6427.07 лева, от които главница 3063.76 лева със
законна лихва 4.86 лева за периода от 22.03.2023г. до 27.03.2023г; 2472.93 лева -
неолихвяеми вземания, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Варненският районен съд издал по частно гражданско дело №
*** година Изпълнителен лист от 30.03.2011г. въз основа на Заповед № ***г. за
изпълнение на парично задължение, с които се осъжда И. К. Й. ЕГН **********, да
заплати на кредитора „***“ ЕАД ЕИК ***, сумата 3478,50 лева дължима по силата на
Договор за потребителски кредит, сключен на 25.06.2009г., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 19.10.2010г. до окончателното й
изплащане, сумата от 51,95 лева, представляваща договорна лихва за периода от
21.04.2010г. до 21.06.2010г., сумата от 8,41 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 21.04.2010г до 21.06.2010г.; сумата от 70,78 лева за платена държавна такса,
както и сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение за разноски. Въз основа на
изпълнителния лист по молба на взискателя е било образувано изпълнително дело №
*** по описа на ЧСИ ***, peг. №***, с район на действние ОС ***. К По делото в
продължение на две години след 03.02.2016г., взискателят не е поискал от съдия-
изпълнителя предприемането на изпълнителни действия. При настъпило на
03.02.2018г. по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство по
1
изп.дело № 20127160400830 по описа на ЧСИ ***, то е прекратено с изрично
постановление на ЧСИ от 17.03.2023г., който е отбелязал върху гърба на
изпълнителния лист дата на последно изпълнително действие 03.02.2018г. Съобразно
Договор за прехвърляне на парични вземания от 23.02.2015г. „***“ ЕАД, прехвърлило
на „***“ ООД, ЕИК ** вземането към ищеца И. К. Й., за която цесия не бил уведомен
по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. На 22.03.2023г. въз основа на същия изп. лист по искане на
„***“ ЕООД било образувано изп. д. № *** по описа на ЧСИ ***, по което ищецът
получил ПДИ на 12.04.2023 година за задължение към 27.03.2023г. задължението по
изп. дело било в размер на 6427.07 лева, от които главница 3063.76 лева със законна
лихва 4.86 лева за периода от 22.03.2023г. до 27.03.2023г; сумата от 2472.93 лева
неолихвяеми вземания. Ищецът счита, че 5 годишната погасителна давност по чл. 110
ЗЗД, респ. тригодишна по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД за вземанията на банката за главници и
лихви е започнала да тече от 03.02.2016г. и е изтекла на 03.02.2021 година, респ. на
03.02.2019г. Не е налице спиране и прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и
чл. 116 от ЗЗД, вкл. с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116,
б. "в" ЗЗД. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от редовно уведомения ответник, с който изразява становище за недопустимост и
неоснователност на иска. Сочи, че дружеството е извършило множество действия по
събиране на вземането си, с които многократно е прекъсвана давността, сред които:
23.07.2012г. – образувано изп. дело 830/2012г; 12.07.2013г – наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника; 29.07.2014г – наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника; 13.11.2015г. – уведомление за извършена цесия между
„***“ („***“ ) и „***“ ЕООД; 08.11.2019г. – депозирана молба за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника; 10.09.2015г. – наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника; 08.11.2019г. – депозирана молба за налагане
на запор върху банковите сметки на длъжника; 13.12.2019г. – наложени запори върху
банковите сметки на длъжника; 22.03.2023г. – преобразуване на изпълнителното дело с
номер на ИД ***г., ведно с молбата за извършване на изпълнителни действия,
вследствие на която са наложени запори на банковите сметки на длъжника;
12.04.2023г. – получена ПДИ лично от длъжника. Поради това смята, че погасителната
давност е прекъсвана многократно и е започвала да тече нова петгодишна погасителна
давност, като на основание ТР № 2 от 26.06.2015г на ВКС по тълк. д. № 2/2013г,
ОСГТК, искането за извършване на действие по събиране на вземането също прекъсва
погасителната давност. Сочи, че съобразно практиката на ВКС настъпилата перемция
не заличава ефекта на извършените принудителни действия относно прекъсването на
давността. Счита, че уведомяването на длъжника за извършената цесия на 23.02.2015г.
между „***“ ЕООД (предишно наименование „***“ ЕАД) и „***“ ЕООД не е елемент
от фактическия състав на цесията. Уведомяването няма отношение към валидността на
цесионния договор, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да
поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения
длъжник. С подаването на исковата молба, ведно с приложенията, ответника се счита
за уведомен за извършената цесия, /позовава се на Решение № 123 от 04.06.2009г. на
ВКС по т.д. № 12/2009г., II т.о.,/. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – изпълнително дело в оригинал № ***по описа на
ЧСИ ***; копие от изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ *** се установява,
че: по частно гражданско дело № *** година на Варненският районен съд били
издадени Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист
от 30.03.2011г., с които И. К. Й. ЕГН ********** бил осъден да заплати на кредитора
„***“ ЕАД ЕИК ***, по Договор за потребителски кредит сключен на 25.06.2009г.
сумите от 3478,50 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 19.10.2010г. до окончателното й изплащане; 51,95 лева, представляваща
2
договорна лихва за периода от 21.04.2010г. до 21.06.2010г.; 8,41 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 21.04.2010г до 21.06.2010г.; 70,78 лева за платена
държавна такса, както и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на
изпълнителния лист по молба на кредитора на 23.07.2012г. било образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***, peг. № ** с район на действние ОС
*** На 15.08.2012г. на длъжника била връчена ПДИ и бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение дължимо от „***г“ ООД, от което като работодател
постъпили по изп. дело ежемесечни плащания по 48,60лв. в периода от 07.11.2012г. до
17.06.2013г. На 29.07.2014г. отново бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, към същия работодател като от него постъпили по изп.
дело ежемесечни плащания в периода от 16.09.2014г. до 08.03.2016г., от които част
била разпределяна за такси към ЧСИ, а по банков път другата част била превеждана на
взискателя за погасяване на вземането към него. С Договор за прехвърляне на парични
вземания от 23.02.2015г. „***“ ЕАД, прехвърлило на „***“ ЕООД, ЕИК *** вземането
по изп. лист, за което на 21.04.2015г. било изпратено уведомление до длъжника, но не
било получено. На 08.11.2019г. от взискателя била депозирана молба за налагане на
запор върху банкови сметки, въз основа на която на 13.12.2019г. били наложени запори
по банкови сметки на длъжника в „Тексим банк“ и „***“ АД. На 23.09.2022г. от
взискателя била депозирана молба за налагане на запор по регистрираните трудови
договори. На 17.03.2023г. по изп.дело № *** по описа на *** било издадено
постановление за прекратяване на делото.
На 22.03.2023г. по молба на „***“ ЕООД било образувано изпълнителното дело
№ *** по описа на ЧСИ ***като със същата молба било направено искане за налагане
на запор на банковите сметки на длъжника. На 27.03.2023г. били наложени запори по
банкови сметки на длъжника и му била изпратена ПДИ, получена лично от него на
12.04.2023г. с посочен размер на задължението 6427.07 лева, от които главница
3063.76 лева със законна лихва 4.86 лева за периода от 22.03.2023г. до 27.03.2023г;
сумата от 2472.93 лева неолихвяеми вземания, 150лв. - разноски по изп. дело, 735,52лв.
- такси по ТЗЧСИ.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл. 439
ГПК.
Искът по чл. 439 ал.1 ГПК /аналогичен на чл. 254 ГПК отм./ е предоставен на
страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу длъжника
изпълнение по конкретното изпълнително дело образувано въз основа на съдебно
изпълнително основание /или и несъдебно, ако е издадено при действието на
ГПК/отм./, като изискването на чл. 439 ал.2 ГПК е искът да се основава на
непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене, респ. след влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 или чл. 417 ГПК /неприложимо при несъдебните изпълнителни
основания, доколкото при издаването им не е било провеждано съдебно дирене/.
Горната правна квалификация е обоснована от твърдението на ищеца, че искът
се основава само на факт, възникнал след издаване на изпълнителния лист – изтичане
на погасителна давност за събирането на вземането, поради което е допустим. В т.см.
Определение № 113/26.01.2011 по ч.т.д. № 577/2009 година на ВКС, решение №
68/24.04.2013 по т. д. № 78/2012г. на ВКС и др.
При иск с горепосочената правна квалификация, в тежест на ищеца е да
установи правния си интерес от водения иск, като докаже качеството си на длъжник по
изпълнително дело и изложи твърдения за настъпили факти и обстоятелства след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден
изпълнителния лист, които погасяват вземането предмет на принудителното
изпълнение - изтекла след влизане в сила на изпълнителното основание изд. по частно
гражданско дело № *** година, погасителна давност по ЗЗД за принудителното
3
събиране на вземането, обективирано в изп. лист от 13.07.2011г. и настъпване на
перемпция по изп.дело № *** по описа на ЧСИ ***. Респективно ответникът да докаже
наличието на материално- и процесуалноправна законосъобразност на изпълнителния
процес по конкретно изп. дело /в случая изп. дело №*** по описа на ЧСИ *** - рег. №
*** на КЧСИ, /вкл. като докаже съществуването на подлежащо на принудително
изпълнение материално право в неговия патримониум при образуване на делото и
понастоящем, както и наличие на годно изпълнително основание; предприети от него
/или праводателя му/ правни действия, с които е прекъснал или спрял давността по
отношение на вземането, считано от издаване на изпълнителния лист.
По делото на основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 ГПК са приети за безспорни по
делото обстоятелствата, че ищецът е получил ПДИ по изп. дело №*** по описа на ЧСИ
*** - рег. № *** на КЧСИ за вземане по изпълнителен лист от 30.03.2011г., издаден по
частно гражданско дело № *** година по описа на Варненски районен съд, в полза на
„***" ЕАД за сума в размер на 6427.07 лева, от които главница в размер на 3063.76
лева със законна лихва в размер на 4.86 лева за периода от 22.03.2023г. до 27.03.2023г;
сумата от 2472.93 лева - неолихвяеми вземания и наличието на договор за цесия от
23.02.2015г., с който „***" ЕАД е прехвърлил това вземане на „***“ ЕООД.
От това следва, че процесуалната легитимация на страните е установена.
Ищецът твърди, че поради липсата на извършвани спрямо него изпълнителни
действия в продължение на две години изп.дело № ***по описа на ЧСИ *** е
прекратено по силата на закона, поради което считано от последното изп. действие
преди прекратяването му, е изтекла към датата на предявяване на иска общата
погасителна давност за принудителното събиране на вземането, уредена с нормата на
чл. 110 от ЗЗД, предвид и липсата на действия в този период, които я спират или
прекъсват по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, както и кратката давност по чл. 111 б. „в“
ЗЗД относно лихвите.
В тази насока съдът намира за необходимо да посочи, че както решенията, така
и заповедите по чл. 410 или чл. 417 ГПК установяват вземания чрез съдебна санкция,
като след влизането им в сила /което правно качество е предвидено изрично в закона и
за двата акта /, е недопустимо искане за присъждане на същото вземане между същите
страни да бъде въвеждано като предмет в друго производство по реда на ГПК /исково
или заповедно/ – т.е досежно своите субективните и обективни предели те са
тъждествени. Така установените вземания подлежат на преразглеждане по съдебен ред
единствено при наличието на определени предпоставки и по изрично нормативно
предвидените извънредни способи, които отчитат спецификите на отделните видове
съдебни актове – чл. 424 ГПК за заповедите за изпълнение, чл. 303 и сл. ГПК за
решенията, чл. 240 ГПК за неприсъствени решения. От това следва, че при наличие на
влязла в сила заповед за изпълнение, за цялото вземане по нея /главници и лихви/ е
приложима нормата на чл.117 ал. 2 ЗЗД, според която новата погасителна давност
започваща от влизането й в сила е „всякога пет години”. В т.см. са Решение № 36 от
23.02.2017г. по в.т.д. № 699/2016г., Апелативен съд – Варна, недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 633 от 06.11.2017 г. по т.д. № 1508/2017г.,
ВКС, II т.о.; Решение № 791 от 24.04.2013г. по в. гр.д. № 3948/2012г., Софийски
апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 310 от
27.02.2014 г. по гр. д. № 6240/2013г., ВКС, III г.о.; Решение № 240 от 28.09.2016г. по в.
гр. д. № 365/2016г., Окръжен съд – Сливен, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 388 от 10.05.2017г. по гр. д. № 5113/2016 г., ВКС, III г.о. и др.
В случая според гореобсъдените факти е видно, че по процесното изп. дело
взискателят ведно с искането за образуването му е от 22.03.2023г. отправил и искане за
извършване на изп. действия в хипотезата на чл. 18 ЗЧСИ – запор на банкови сметки,
въз основа на което е наложен запор на 27.02.2023г. по сметка в „***“ АД.
Предвид гореобсъдените валдино извършени изп. действия по изп. дело № ***
по описа на ЧСИ *** съдът намира, че по силата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК то е било
прекратено на 08.03.2018г. – две години след последната част от трудовото
4
възнаграждение на длъжника платена за погасяване на дълга от работодателя му въз
основа на наложения запор /08.03.2016г/.
С дадено в ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване е прието, че давността спира
да тече през цялото време на висящото изпълнителното производство по силата на чл.
115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС е отменено ППВС № 3/18.11.1980 година, като е прието друго: при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. Новата давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.
Относно времевото приложение на тълкувателните решения на ВКС и
постановления на ВС са дадени разяснения с Решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, Решение № 51/21.02.2019г. на ВКС и др., които ВРС споделя
изцяло – „последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните
такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото
тълкувателно решение са се осъществили факти, които за от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента
на настъпването на последиците.“
Съобразно процесуалната норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК /чл. 330 ал.1, б. „д“
ГПК отм./, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява. Срокът,
установен с цитираната норма, е преклузивен, а не давностен и започва от тече от
последното извършено и/или редовно поискано изпълнително действие по
изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до прекратяване на започналото
изпълнително производство, но не води до погасяване на материалното право и след
неговото изтичане може да започне ново изпълнително производство. Съгласно
приетото с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013
г., ОСГТК прекратяването поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти.
С решение № 37/24. 02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 година на ВКС е указано,
че: “Перемпцията е без правно значение за давността. Когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не
вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.“
От изложените правни доводи се налага отговорът на основния спорен въпрос
по делото - съобразно ППВС № 3/18.11.1980г. действало до 26.06.2015г., когато е
постановено цитираното тълкувателно решение ТР № 2/2015, давност не е текла. След
това е била прекъсната с последно валидно извършено действие на 08.03.2016г.
Въпреки настъпилата перемция, последващите искания на взискателя да бъдат
5
извършени изп. действия са правнорелевантни относно прекъсването на давността.
Такива в случая са налице - на 08.11.2019г. от взискателя е била депозирана молба за
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, въз основа на която на
13.12.2019г. били наложени запори по банкови сметки на длъжника в „***“ и „***“
АД. На 23.09.2022г. е депозирано искане от взискателя за налагане на запор по
регистрираните трудови договори на длъжника.
В случая от датата на последно валидно извършено действие на 08.03.2016г. до
последващото искане за друго изп. действие от 08.11.2019г., не е изтекъл срока по чл.
110 ЗЗД, от което следва, че правото на принудително събиране на вземането не е
погасено по давност и въвеждането му като предмет на новообразуваното
изпълнително дело не е незаконосъобразно. За пълнота следва да се отбележи, че
според гореизложеното становище на ВКС, новото изп. дело всъщност е следвало да
бъде образувано от ЧСИ при подаването на молбата от 08.11.2019г., предвид
настъпилата междувременно перемция спрямо висящото, за която той е бил длъжен
служебно да следи.
Срокът по чл. 110 ЗЗД не е изтекъл и след тази дата /08.11.2019г./ предвид
прекъсването му на осн. чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД с гореобсъдените последващи изп.
действия, вкл. с искането от 22.03.2023г., въз основа на което е образувано процесното
изп. дело №*** по описа на ЧСИ ***не на иска, не е минал петгодишен срок съобразно
изискването на цитираната норма на чл. 110 ЗЗД. Както беше обсъдено по-горе
кратката погасителна давност в случая е неприложима в случая за вземането за лихви,
предвид нормата на чл.117 ал. 2 ЗЗД, съобразно която и за тях е меродавна общата
петгодишна давност.
За пълнота следва да се отбележи, че съобщаването на цесията няма
конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор
до момента на уведомлението /в този смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д. №
1711/2013г. на ВКС, Определение №987/ 18.07.2011г. по гр.д. №867/ 2011г. на ВКС и
др./.
Въз основа на изложените доводи съдът намира, че искът е изцяло
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК право на разноски има ответника, които в случая
са 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8
ГПК вр. 37 от ЗПрП.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. Й., ЕГН **********, адрес: гр. *** ул. „***“
№***, иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде прието за установено по
отношение на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адес на управление: гр. *** бул. „***
че е незаконосъобразно изпълнението по изп. дело №*** по описа на ЧСИ ***, рег. ***
с район на действие ВОС образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.03.2011г.
издаден по ч.гр.дело №***г. на ВРС, за вземане в размер към 27.03.2023г. от 6427.07
лева, от които главница 3063.76 лева със законна лихва 4.86 лева за периода от
22.03.2023г. до 27.03.2023г; 2472.93 лева - неолихвяеми вземания, поради погасено по
давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК И. К. Й., ЕГН ********** да
заплати на „***“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 100 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен
6
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7