Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 2.05.2019
година
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание
на 04.04.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана
Радева
при
секретаря М. Трифонова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 2507 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взема предвид:
Предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 , ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
Ищецът
,,Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД основава исковите си претенции на твърдения,
че между трето за делото лице – ,,Фератум България” ЕООД и ответника П.М.С.
чрез средствата за комуникация – електронна поща и уебсайт, е сключен Договор
за кредит № 236421 от 05.03.2015 год. при Общи условия, в които са описани
конкретните действия по отпускане на кредита. Ищецът сочи, че ответникът е декларирал, че приема
всички условия, посочени в преддоговорната информация и в Общите условия, както
и че е запознат и предварително се е съгласил с условията на индивидуалния
договор. Твърди, че съгласно сключения договор за кредит на ответника е
предоставен заем в размер от 800 лв., който следвало да бъде погасен за срок от
180 дни, ведно с договорна лихва в размер от 95,92 лева. Ищецът излага, че
ответникът във връзка с обезпечаване изпълнението на задължението си по този
договор за кредит е сключил с трето за делото лице – ,,Фератум Банк” ЕООД договор за гаранция № 236421 от 05.03.2015 год. Изтъква, че
съгласно този договор ответникът се е задължил да плати на гаранта такса за
предоставяне на гаранцията в размер от 461,50 лева. Ищецът твърди, че
кредитополучателят не е изпълнил задължението си да върне отпуснатия му кредит
в уговорения срок, поради което му е начислена административна такса за
събиране на вземането в размер от 400 лева на основание чл. 10, т. 1 – т. 8 от
Общите условия. Посочва, че с оглед неизпълнението на длъжника, кредиторът е
поискал и дружеството – гарант е погасило дължимата по договора за кредит сума
в пълен размер, като по този начин е встъпило в правата на удовлетворения
кредитор. Заявява, че по силата на договор за цесия от 01.12.2017 год.
дружеството – гарант му е прехвърлило вземанията си към длъжника ведно с всички
привилегии и обезпечения , за което длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД. Посочва, че се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1621/2018
г. на ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. По
тези съображения депозира искане до съда да приеме за установено, че ответникът
му дължи сумата от 800 лева главница, договорна лихва за периода
от 04.04.2015 год. до 01.09.2015 год. в размер от 95,92 лева, административна
такса за събиране на вземането в размер от 400 лева, такса за гаранция в размер
на 461,50 лева , мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
02.09.2015 год. до 17.05.2018 год. в размер от 37,06 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
ѝ изплащане. След оттегляне на иска в частта досежно претенцията за
сумата от 37,06 лева, претендира останалите суми. В съдебно заседание не
изпраща представител. С писмено
становище поддържа исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът, чрез особения си представил адв.Ш. от ВТАК е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции, като
неоснователни и недоказани. Счита,
че няма доказателства за реалното предаване на заемната сума, както и за плащане
на дълга от страна на поръчителя. Оспорва договора за цесия, предвид което
счита, че ищецът не притежава активна процесуална легитимация. В съдебно
заседание релевира възражение за нищожност на сключения договор за кредит на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът,
като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
В
производството по ч.гр.д. № 1621/2018 г. на ВТРС в полза на заявителя „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 753/30.05.2018 год. по чл. 410 ГПК срещу ответника
по настоящото производство за
заплащане на сумата от 800 лева, представляваща главница по договор за кредит №
236421 от 05.03.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението – 29.05.2018 год., до окончателното
изплащане на вземането; за сумата от 400 лева, представляваща административна
такса за събиране на вземането; за сумата от 461,50 лева, представляваща
договорена гаранция по кредитната сделка; за сумата от 37,06 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 02.09.2015 год. до 17.05.2018 год., както и разноски в
размер от 75 лева. С влязло в законна сила на 12.12.2018 г. определение на ВТРС
производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК по отношение на
вземането за лихва за периода от 02.09.2015 год. до 17.05.2018 год. в размер на
37,06 лева и в тази част издадената заповед за изпълнение е обезсилена. От
договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити
от 01.12.2017 год. се установява, че ,,Фератум Банк” ЕООД като продавач и ищеца
като купувач са се съгласили, продавачът да прехвърля на купувача всички кредитни
отписвания, колективно посочени като ,,Портфейл”. В съответствие с уговореното
в чл. 3.2 от договора по делото е представено потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както и пълномощно, по силата на което цедентът
е упълномощил цесионера – ищец, да уведоми от негово име всички длъжници за
извършеното прехвърляне на вземания с процесния договор за цесия и Приложение
Г, което е неразделна част от него. В качеството си на пълномощник на цедента
ищецът е изготвил уведомление, адресирано до ответника, в което изрично е
отразено, че задължението му по процесния договор е изкупено от ищеца, поради
което от момента на уведомяването той е неговият нов кредитор. Доказателства за
връчване на същото преди образуване на настоящото производство не са
представени от ищеца, но препис от него е връчен на назначения особен
представител на ответника, ведно с останалите книжа към исковата молба. Приет е договор за потребителски кредит № 236421/5.03.2015
г. , по силата на който "Фератум България" ЕООД е предоставил кредит
в размер на 800 лева на П.М.С. , при
договорена лихва в размер на 95,92 лева и ГПР в размер на 42%. Кредитът следва
да се погаси на 6 вноски всяка по 149,32 лева, при първа падежна дата на
4.04.2015 г. Договорът е подписан с
идентификационен номер *********. Приложени са Общи условия приети с Решение на
УС на "Фератум България" ЕООД , влизащи в сила на 17.02.2015
година. Приложени са и Общи условия към
договор за гаранция /поръчитлство/ , влизащи в сила на 23.07.2014 г. Изготвена е съдебно- икономическа експертиза,
от заключението на която се установява, че съгласно сключеният договор за
кредит потребителят е усвоил сумата от 800 лева на 5.03.2015 година; начислени
са договорна лихва от 95,92 лева , такса гаранция от 461,50 лева и
административна такса от 400 лева. Ответникът не е извършвал плащания по
договора за потребителски кредит. Общо задълженията по договора за
потребителски кредит са в размер на 1794,48 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск за установяване вземането на ищеца към ответника е депозиран в
законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, връчена на длъжника - ответник по иска при условията на чл. 47, ал.
5 от
ГПК и имаща за предмет посочени в заповедта за изпълнение
суми. От вида на търсената защита следва, че иска е
процесуално недопустим в частта, в която се претендира сумата от 95,92 лева
представляваща договорна лихва за периода 4.04.2015 г. -1.09.2015 г., тъй като
същата сума не е предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
1621/2018 г. на ВТРС, макар да е поискана в заявлението. Сумата би могла да се
претендира чрез предявяване на осъдителен иск в настоящото производство, но тъй
като това не е сторено, в тази си част установителната претенция се явява
процесуално недопустима и производството спрямо нея следва да бъде прекратено. Предмет на установителния
иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение и успешното доказване
предполага установяване дължимостта им на посочените от ищеца основания. Във връзка с изложените фактически
твърдения ищецът следваше пълно и главно
да установи наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на
което същият има качеството кредитор, а ответната страна качеството длъжник, че
ответникът е задължен за процесните суми, че тези вземания са били изискуеми
към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, че е налице договор за
цесия между ищеца и встъпилият в правата на удовлетворения кредитор, за който
договор ответникът е надлежно уведомен. От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че между ответника и трето за делото лице-
"Фератум България "ЕООД е сключен договор за потребителски кредит,
подчинен на разпоредбите на ЗПФУР. Легалната дефиниция на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е дадена в чл. 6, ал. 1 от
ЗПФУР, според която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средствата за
комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени
подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на
договора, сред които са, че доставчикът е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за
сключване на договора, като доказателствената тежест е възложена изцяло на
същия, респективно на лицето, което черпи права от сключването на договора.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.
293 от ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП. Съгласно ал. 3 на същия текст
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според приложените към
договора Общи условия е предвидено преди сключването му дружеството да е
одобрило искането за потребителски кредит и да
е информирало кредитоискателя за това по начини, посочени в чл. 6.2 от ОУ. След получаване на това
уведомление кредитополучателя трябва да изрази съгласие за сключване на договора
по начините, посочени в чл. 6.3 от ОУ. Нито един от трите начина , както за
информиране, така и за съгласие преди сключване на договора не бяха доказани по
безспорен начин от ищеца, който носи доказателствената тежест за това. В
действителност по делото е представена извадка в табличен вид /л. 7/, от която
е видно, че на 03.05.2015 г. ответникът е отправил запитване за сключване на
договор под формата на заявка. Във връзка с това запитване е отразен референтен
номер *********, който съвпада с номера, фигуриращ на всяка страница от
представените Договор за кредит № 236421 от 03.05.2015 г. и Общи условия към
същия. В коментираното писмено доказателство също е включена информация за
заявителя, като са посочени неговите три имена, пол, ЕГН, номер на лична карта,
дата на нейното издаване и адрес, които кореспондират с индивидуализацията на
ответника по настоящия правен спор. Посочена е дата на превод към клиента,
която съвпада с тази на подаване на заявката, а именно 03.05.2015 г. Изготвената
по делото съдебно-икономическа експертиза дава заключение за наличие на договор
за потребителски кредит между ответника и "Фератум България" ЕООД ,
сключен чрез средства за комуникация от разстояние. Посочено е, че преводът на
заемната сума към клиента е извършен на 3.05.2015 година , а потвърждение за
получаване на заема е направено от посочен номер /вероятно телефонен/ в информацията за заявка
за кредит. С оглед обсъдените доказателства и при липса на оспорване от страна
на ответника, съдът приема, че между "Фератум България" ЕООД и П.М.С.
е бил сключен договор , по силата на който дружеството е предоставило заемната
сума. Не се оспорва още и се доказва от заключението на вещото лице, че
ответникът не е правил плащания и не е погасил задълженията си по договора на
падежа. Въпреки горното, иска се явява неоснователен. Ищецът заявява активната
си процесуална легитимация, като се позовава на договор за придобиване
-покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити, сключени
между него като цедент и "Фератум Банк" като цесионер. Сочи, че
вземането срещу ответника е включено в Приложение Г- неразделна част от
договора за цесия, както и надлежно уведомяване на длъжника за цесията. Дори да
приеме, че представената извадка с имена , ЕГН на ответника, дата на договор и
дължима сума е част от цитираното Приложение Г, няма доказателства, които да
установят качеството на кредитор на цедента спрямо задълженията по договора за
потребителски кредит на ответника. Твърди се, че между кредитополучателя и
"Фератум Банк" ЕООД е сключен договор за гаранция № 236421 от
5.03.2015 г. , по силата на който гаранта "Фератум Банк" ЕООД се
задължава в полза на кредитора да гарантира изпълнение на задълженията на
кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Сочи се още, че при
неизпълнение задълженията на кредитополучателя кредиторът има право да предяви
претенциите си директно към гаранта, без да е поискал предварително
удовлетворяването им от кредитополучателя. За поръчителството дадено под
формата на гаранция се иска заплащане на такса от 461,50 лева, за която ищецът
заявява, че е уговорена в чл. 5 от ОУ, приложими към договора за гаранция. Също
така се заявява, че гарантът е изпълнил задълженията на кредитополучателя,
поради което е встъпил в правата на удовлетворения кредитор , респективно
станал е кредитор по вземането. Нито едно от изброените по-горе фактически
твърдения не бе доказано от ищцовата страна. По делото няма приложен посочения
по-горе договор за гаранция, сключен
между ответника и "Фератум Банк" ЕООД, което за целите на доказването
се приравнява на липса на такъв. Представените Общи условия към договор за
гаранция /поръчителство/ не са релевантни към спора, доколкото от същите не се доказва наличие на индивидуално
сключен договор за гаранция, към който те са приложими. Отделно от това , ако
хипотетично се предположи наличието на сключен договор, по силата на който
гарантът в качеството си на поръчител е погасил задължението на
кредитополучателя и по този начин е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор, няма никакви доказателства кога, по какъв начин и какви задължения са
погасени по договора за потребителски кредит.
Няма писмен документ, сочещ изпълнение задълженията на ответника от
солидарно задължилия се поръчител. Съдебно-икономическата експертиза също не
показва погашение на кредита от гаранта. При липсата на доказателства за
плащане на дълга, гарантът не би могъл да реализира правата си по чл.143,ал.1
от ЗЗД срещу длъжника. Горното води до
извода, че цедентът по договора за цесия, на който основава активната си процесуална
легитимация ищецът в настоящото производство, е продал вземане, за което не е доказал да съществува в неговия
патримониум. Следователно исковите претенции за дължимост на сумите от 800 лева
главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане, 400 лева административна такса и 461,50 лева такса гаранция се
явяват неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят, без да е необходимо
да се обсъждат възраженията на особения представител на ответника за нищожност
на договора за потребителски кредит на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и ЗПК. В частта за претендираната договорна лихва от 95,92 лева производството
следва да се прекрати, като процесуално недопустимо.
При този изход на делото разноски на ищеца
не се дължат нито за исковото, нито за заповедното производство.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ,,Васил Левски” №
114, етаж Мецанин, срещу П.М.С., ЕГН ********** ***,,П. К. Яворов
№ 10 искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер от 800 /осемстотин/ лева , представляващо
главница по Договор за кредит № 236421 от 05.03.2015 год., ведно със законна
лихва върху главницата от 29.05.2018 г. -подаване на заявлението до
окончателното изплащане; за сумата от 400 / четиристотин/ лева административна
такса за събиране на вземането и такса за гаранция в размер от 461,50 /
четиристотин шестдесет и един лева и 50 ст./ , за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 753/30.05.2018 год. по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1621/2018г. на Районен съд – Велико Търново, като носнователни и
недоказани.
ПРЕКРАТЯВА исковото производство в частта за сумата от 95,92 / деветдесет и пет лева и 92 ст. /
представляваща договорна лихва за периода от 4.04.2015 г. до 1.09.2015 г. поради
процесуална недопустимост на претенцията.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново, чрез Районен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението след влизането му в
сила да се приложи по ч.гр.д. № 1621/2018 г.
на Районен съд – Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: