Р Е Ш
Е Н И Е
№ 283
16.07.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ..………...........………….…........................……………...... състав
на десети юли …..............…...…………………………… две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
секретар ……… Д.Х……………………… ..….……….…………………………………..….………
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 402 ......... по описа за 2019 год., ...………....................…………….....................….
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на “Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, гр. София против Решение № 151 от 11.03.2019 г.
на Районен съд - Хасково, постановено по гр.д. № 513/2019 г.
С цитираното решение Районен съд
- Хасково е отхвърлил предявените от „ Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД гр. София против Г.Д.Г. *** обективно съединени искове с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.99 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240
ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за установяване по отношение
на ответника Г., че дължи на ищеца следните суми: 500 лв., представляваща
неизплатена главница по договор за кредит „ Бяла карта“ от 07.05.2016 г.,
сключен между него и „ Аксес Файнанс“ ООД гр. София, 144,60 лв. лихва за
периода от 12.05.2016 г. до 06.02.2017 г., 127,50 лв. , представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 197,50 лв. представляваща такса разход за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение, прехвърлени с приложение № ***
г. към рамков договор от 11.11.2016 г. за прехвърляне на парични
задължения/цесия/, сключен между „ Аксес Файнанс“ ООД гр. София и “Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, гр. София ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2881/2017 г. на Районен съд –
Хасково- 16.11.2017 г., до окончателното й изплащане.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът, който обжалва
същото в срок. Счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно. Неправилно
първоинстанционния съд приел,че в случая, т.като исковата молба, ведно с
приложеното към нея уведомление не са връчени на длъжника, а на назначения му
особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК то цесията не е породила
действие в отношенията между новия кредитор и длъжника, доколкото връчването на
особения представител не можело да се смята за надлежно уведомяване. Неправилно
съдът приел че не е налице уведомяване на длъжника и към датата на образуване
на заповедното производство. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението на РС Хасково и постанови друго по същество на спора, с което да
уважи предявените искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред
двете инстанции, разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от адв. В., особен представител на ответника Г.Д.Г. , с
който оспорва подадената въззивна жалба. Счита, че постановеното от
първоинстанционният съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Съгласно
чл. 99, ал. 4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) бил длъжен да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането. Предявяването на исковата молба пред
съда не можело да има значение на валидно уведомяване за извършената цесия. Със
същите уведомления длъжникът не можело да се счита за уведомен и за обявената
предсрочна изискуемост. Поради липса на извършено валидно съобщаване по смисъла
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД цесията не породила своето действия и ищецът не можел да
се легитимира като кредитор на ответника.
Хасковският окръжен съд като провери
основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с
разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и
е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна.
Постановеното от РС Хасково решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
РС Хасково е сезиран с обективно съединени искове обективно съединени искове с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.99 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК вр.
чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, предявени от Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, гр. София против Г.Д.Г. за установяване по
отношение на ответника Г., че дължи на ищеца следните суми: 500 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за кредит „ Бяла карта“ от
07.05.2016 г., сключен между него и „ Аксес Файнанс“ ООД гр. София, 144,60 лв.
лихва за периода от 12.05.2016 г. до 06.02.2017 г., 127,50 лв. , представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 197,50 лв. представляваща такса разход за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение, прехвърлени с приложение № ***
г. към рамков договор от 11.11.2016 г. за прехвърляне на парични
задължения/цесия/, сключен между „ Аксес Файнанс“ ООД гр. София и “Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, гр. София ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2881/2017 г. на Районен съд –
Хасково- 16.11.2017 г., до окончателното й изплащане.
При
разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към
спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до
правилния и законосъобразен извод, че предявените искове са неоснователни и
недоказани, поради което е отхвърлил същите. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се
споделят от настоящата инстанция. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават
основание да бъде направен извод различен от направеният от решаващия съд.
За да постанови атакуваният
съдебен акт първоинстанционният съд е приел,че по делото не е установено по
безспорен и категоричен начин,че длъжника е бил уведомен за обявената предсрочна
изискуемост на кредита, както и че същия не е уведомен надлежно за извършената
цесия. Тези изводи на съда са правилни и се споделят от настоящия съдебен
състав.
Предпоставките
за уважаването на установителния иск са визирани в разпоредбата на чл. 422 ГПК
и са предмет на допълнително тълкуване, намерило израз в ТР № 4 от 18.06.2014
г. За да бъде уважен установителният иск, е необходимо да бъде изпълнена
процедурата по обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и надлежното
уведомяване за това обстоятелство на длъжника. В настоящия случай не е налице
валидно уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на
вземането преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Не е налице валидно уведомяване и за извършената цесия, както е
приел и решаващият съд. Правилно съдът е приел,че уведомлението за цесия
съставлява материалноправно изявление, което има ефект само ако бъде доведено
до знанието на длъжника. При това, след като фактически не е извършено връчване
на книжата, не може да се приеме,че длъжника е надлежно уведомен за извършената
цесия. Връчването на исковата молба и
приложените към нея доказателства на назначения по делото особен представител
също не може да се приравни,както е приел съда, на правно валидно уведомление,
което да има обвързващо длъжника действие. След като длъжникът не е уведомен,
както за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, така и за извършената
цесия, изводът, който се налага е че не са налице предпоставките за уважаване
на иска по чл.422 от ГПК, извод, до който правилно е достигнал и решаващият
съд. Допълнително към изложеното следва да се посочи и това,че след като
кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, то той може да претендира
само непогасения остатък от предоставената по договора парична сума –
главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането,но не и възнаградителна лихва, обезщетение
за забава, неустойка и др., каквито се претендират е в настоящия случай / ТР №
3/27.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК/.
Неоснователни са изложените във въззивната
жалба доводи за извършено валидно уведомление за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита и за извършената цесия, предвид изложеното по-горе. Би могло да се приеме, че уведомлението за цесията, приложено към
исковата молба на цесионера съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, но само ако, както вече се посочи, това е достигнало до длъжника. В случая е безспорно,
че длъжникът не е намерен,за да му бъдат връчени книжата по делото и на
основание чл.47 ал.6 от ГПК на същия е назначен особен представител. Не могат да
бъдат споделени доводите на въззивника,че длъжника е нарушил задължението си да
посочи актуален адрес при промяната на посочения в договора адрес, доколкото от
една страна няма поето такова задължение по договора и ОУ към него, от една
страна и от друга дори да е било поето такова задължение, то то е към друго
лице, а не към ищеца в настоящото производство, поради което и по отношение на
него няма действие.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 151 от 11.03.2019 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 513
по описа на съда за 2018 г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1/
2/