№ 44
гр. Момчилград, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20225150200098 по опИ. за 2022 година
Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление и е
с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Жалбоподателят ЕМ. Н. ИС. с ЕГН- **********, е обжалвал
Наказателно постановление № 22- 0303- 000053/ 09.03.2022г. на Началника на
РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, упълномощен със заповед №
8121з- 6132/ 02.12.2021г., с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както
и с „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“. В
жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваният акт, и се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв.С.М. от АК-
Кърджали, поддържа жалбата и моли съда наказателното постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно, и сочи, че наказаният не е бил
уведомен за служебното прекратяване на регистрацията- а самата кола е била
собственост на друго лице. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна- АНО, не се представлява и изразява становище
за неоснователност на жалбата, и иска потвърждаване на атакуваното
нак.постановление по изложените подробни съображения. В молбата на ю.к.
на ОДМВР- Кърджали се иска същото и се претендира ю.к. възнаграждение,
респ. намаляване на адв.хонорар поради прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
в жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на
атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на
изискуемите реквизити по чл.59– 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и
надлежна страна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на
29.01.2022г. около 15,27часа 2-ма служители на РУ- Момчилград-свидетелите
Р.М. и А.М. / актосъставител и свидетел по АУАН/ са изпълнявали
служебните си задължения по охрана на общественият ред на територията на
общ.Момчилград, на ул.Гюмюрджинска, в посока на движение от
бензиностанция „Петрол“, са спрели за проверка л.а. „********“ с рег. №
********, собственост на Д.В.Х., и управляван от жалбоподателя ЕМ. Н.
ИС.. При извършената са установили, че автомобилът е бил с поставени
регистрационни табели, но е бил с служебно прекратена регистрация по реда
на чл.143 ал.10 от ЗДвП от 21.09.2021. За така установеното служител на
посоченото РУ към ОДМВР- Кърджали е съставил АУАН серия GA №
525040/ 29.01.2022г. против жалбоподателят, за допуснато нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП. Актът е връчен на същата дата, и в законоустановеният
срок няма постъпило възражение срещу него.
По този повод в РП- Момчилград е била образувана проверка, която е
приключила с отказ на Прокуратурата да образува срещу жалбоподателят
досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК /за управление
на МПС, което не е регистрирано по надлежният ред/. Посочено е, че
жалбоподателят по настоящото производство е управлявал посоченото по-
горе МПС, собственост на друго лице, но е бил спрян за проверка, като не
знаел, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена, поради липса
на задължителна застраховка „ГО“ по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Прокуратурата е приела в мотивите, че неспазването на задължението за
2
заплащане на задължителната застраховка „ГО“ не правело автомобила
нерегистрирано по чл.345 ал.2 от ЗДвП, а и освен това автомобилът не е бил с
отнети рег.табели. Предвид това е било отказано образуването на
нак.производство за деяние по чл.345 ал.2 т НК и преписката е изпратена на
съответният адм.орган. Няма данни това прокурорско постановление да е
било обжалвано, поради и което се приема, че същото е влязло в законна
сила.
Въз основа на горното срещу жалбоподателят е било издадено
процесното Наказателно постановление № 22- 0303- 000053/ 09.03.2022г. на
Началника на РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, с което за нарушение
по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева, както и с „лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца“.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетел и
актосъставителят, които потвърждават опИ.ната в АУАН фактическа
обстановка- при извършена проверка на посоченото място, дата и час на
управляваното от жалбоподателя МПС са установили, че същото е с
прекратена служебна регистрация, но с поставени рег.табели. Установили, че
автомобилът е собственост на друго лице и нямали информация дали същото
е уведомено за прекратената по служебен ред регистрация на МПС.
Като доказателства са представени; извлечение от информационните
масиви на МВР, че е прекратена по служебен ред регистрацията на
посоченият автомобил по чл.143 ал.10 от ЗДвП- при получено от
„Гаранционен фонд“ уведомление; извлечение от масивите на КАТ- МВР /от
което е видно, че посоченият по-горе автомобил е със служебно прекратена
регистрация от посочената по-горе дата/, както и че автомобилът е
собственост на лицето Д.В.Х.- в тази насока са писма от Гаранционен фонд,
уведомление от „ГФ“, справки от базата данни на ГФ- че писмата са
изпратени на собственика и те са в насока, че процесният автомобил няма
задължителната застраховка „ГО“, но не и че ГФ прекратява регистрацията на
автомобила по служебен път. Приложени са и процесните НП и АУАН, както
и постановление на РП- Кърджали.
Т.е. от тях се установява, че управляваното от жалбоподателя към
3
момента на проверката МПС не е собственост на посоченото в
нак.постановление лице, а на друго физическо лице, както и че самият
жалбоподател действително е управлявал това МПС на посочените дата и
място.
При така установената фактическа обстановка, могат да се направят
следните правни изводи: Жалбата е основателна, като съображенията са
следните; Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление- по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с
чл.14 ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума
на ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по
делото закон.
При извършена служебна проверка не се констатират допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление,
ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и
водещи до отмяна на наказателното постановление на това основание. Съдът
приема, че АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на
предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на
чл.42 от ЗАНН. Деянието е установено по несъмнен начин от формална
страна, индивидуализиран е извършителят и му е дадена възможност да
направи възражение във връзка с констатираното нарушение, като същият не
е посочил такива възражения.
В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган– началник на РУ към ОДМВР- Кърджали,
видно от заповед № 8121з- 515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи /което е служебно известно на съда, предвид много на брой дела от
тази категория, разглеждани от съда/. АУАН е съставен от компетентно
/териториално и материално/ лице– посоченото, което безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по
4
силата на чл.189 ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения
по ЗДвП. Административно наказателното производство е образувано в срока
по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът счита, че деянието е опИ.но достатъчно
изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати
нарушения в тази връзка.
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към
момента на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на
чл.175 ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Не се спори по
делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно
превозно средство по смисъла на § 6 т.11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е
бил управляван от жалбоподателят на път, отворен за обществено ползване.
Жалбоподателят не оспорва и фактът, че автомобилът е собственост на друго
лице, което той е използвал за свои лични нужди.
Съдът споделя доводите на жалбоподателят, обективирани в жалбата,
че деянието не е съставомерно, както и че жалбоподателят е нямал
възможност да узнае, че МПС е било с служебно прекратена регистрация по
реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, като и че не е бил уведомен за прекратяването
на регистрацията- и това е така защото автомобилът се води на името на
друго лице- което е собственик, и че деянието е извършено без вина,
доколкото жалбоподателят не е узнал за този факт по надлежният ред- до
деня на проверката.
Съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на
чл.143 ал.10 ЗДвП /в сила от 01.01.2016г./, съгласно която служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.11 от Кодекса за
5
застраховането, и за това обстоятелство се уведомява собственикът на
пътното превозно средство за този факт. Служебно прекратена регистрация на
пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни
за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 от
същият нормативен акт, или, по желание на собственика, след представяне на
валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, но
само след като бъде уведомен собственика, като в случая това не е сторено от
компетентния орган съгласно на чл.143 ал.10 от ЗДвП /като в тази насока е и
подзаконов нормативен акт, а именно Наредба №1-45/ 24.03.2000г./- като не
са ангажирани доказателства от АНО за сторено уведомяване на собственика
на МПС в тази насока.
Както и по-горе се посочи, и от показанията на свидетелите не може
да се установи дали до времето на проверката жалбоподателят е знаел, че
регистрацията на управляваният от него автомобил е била прекратена- на
първо място той не е собственик на автомобила, и на второ място- няма
доказателства, че собственикът е бил уведомен за прекратената регистрация, а
оттам пък последният да е уведомил жалбоподателя за това.
Освен изложеното следва да се подчертае, че наличието на поставени
регистрационни табели на МПС и регистрационни талони, дават достатъчно
основание на водача да приеме, че същият е надлежно регистриран,
доколкото водачите нямат достъп до база данни КАТ. Предвид изложеното,
съдът намира, че не е доказана субективна страна на нарушението.
Сиреч, за да бъде съставомерно деянието на жалбоподателя
административно нарушение, то трябва да бъде виновно извършено, като
съгласно чл.11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата
част на НК, като в случая деянието на жалбоподателя следва да бъде
умишлено с оглед ограничителната разпоредба на чл.7 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.18 т.2 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е че
регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно,
като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18 „б“ ал.1 т.8
от същата наредба - по реда на чл.143 ал. 10 от ЗДвП след уведомление от
6
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, като
съгласно разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП, възпроизведена и в
разпоредбата на чл.18 „б“ ал.2 от горепосочената наредба, задължително
следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните
органи на отдел КАТ/ПП към съответното ОДМВР за тази прекратена
регистрация.
И понеже това не е било направено, т.к. липсват доказателства в тази
насока, се стига до закономерният извод, че жалбоподателят е управлявал
процесното МПС, без да знае за отмяната на регистрацията на превозното
средство и по този начин негово извършено деяние е безвиновно, респ., той
няма вина за неговото извършване. И освен това, жалбоподателят дори не е
собственик на този автомобил. И тъй като неговото деяние не е виновно
извършено, то съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН не се явява
административно нарушение и затова съдът намира, че жалбоподателят не е
извършил нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗАНН, и поради
което наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Това обуславя отмяната на наказателното постановление
като незаконосъобразно.
При този изход на делото съдът следва да се произнесе и по искането
за присъждане на разноски по делото. От пълномощника на жалбоподателя са
поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.
63 „д“ ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на наказателното
постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63 „д“ ал.2 от ЗАНН
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към
7
наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой
договорено възнаграждение в размер на 360 лева, но от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като
възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за Минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с
интерес до 1000 лв., възнаграждението е 300 лева. В конкретния случай
уговореното и платено възнаграждение е в размер на 360 лева, като предмет
на обжалване е наказателно постановление, с който е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. Делото не
представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от
пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и
процесуално представителство на едно съдебно заседание. Заплатеният от
жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава
минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна
помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по
чл.36 ал.2 от ЗА /да е справедлив и обоснован/. Затова следва да бъде намален
до предвидения в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, а именно до
размера от 300 лева. Доколкото издателят на наказателното постановление
се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно
същата в качеството й на юридическо лице, съгл.чл.37 ал.2 от ЗМВР следва да
понесе разноските по делото.
С оглед изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22- 0303- 000053/
09.03.2022г. на Началника на РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, с
което на ЕМ. Н. ИС. с ЕГН- **********, за нарушение по чл.140 ал.1 от
8
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева, както и с „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца“.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на
ЕМ. Н. ИС. с ЕГН- **********, сумата в размер на 300 лева, представляващи
направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд-
Кърджали в 14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9