РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Сандански, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20231250200575 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*******“ ЕООД, с ЕИК – *******, със
седалище и адрес на управление – гр. К., ул.“Я. С.“ № ***, представлявано от
управителя Д. И. К., против Наказателно постановление № 01-
2300372/14.09.2023г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” –
Благоевград, с което на търговеца-жалбоподател, за административно
нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 КТ,
вр. чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/лева.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че така издаденото НП е
съставено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните
норми. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
НП като неправилно и незаконосъобразно, като се излагат доводи и за
приложение на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание – жалбоподателя, редовно призован – не се явява,
1
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В пода на делото по
същество пледира за отмяна на атакуваното НП като неправилно и
незаконосъобразно.
За административно-наказващият орган – Дирекция „Инспекция по
труда” - Благоевград, редовно призовА. – се явява надлежно упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата. В хода на делото по същество моли
съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно и в
подкрепа на становището се представя писмени бележки.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовА.,
не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
При извършена на 27.06.2023г. около 10.00 часа проверка по работни
места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект
– Ресторант градина „*******“, находящ се в гр. К., Т *******, К****
експлоатиран от „*******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – гр.
К., ул.“Я. С.“ №***, представлявано от управителя Д. И. К., и извършена на
13.07.2023г. проверка по документи на търговското дружество, е
констатирано, че „*******“ ЕООД – гр. К., в качеството му на „работодател”
по смисъла на &1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, е допуснал на 27.06.2023г.
лицето А. С. А., ЕГН - **********, да извършва трудова дейност в обекта на
проверка на длъжност „Сервитьор“, без да и е предоставен екземпляр от
сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие
от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекс на труда, заверено в ТД на НАП.
ОписА.та констатация се потвърждава от попълнената в хода на
проверката по работни места писмена декларация от А. С. А., в която същата
удостоверява извършване на трудова дейност от нея към този момент при
определено работно място, длъжност, работно време, почивни дни и трудово
възнаграждение. В т.4 и 5 от същата декларация А. е извършила отбелязване,
че не е сключила писмен трудов договор с „*******“ ЕООД – К. и не са и
предоставени екземпляри от документите по чл.63, ал.1 от Кодекса на труда,
като е отразила начална дата, от която е започнала да предоставя работни сила
на дружеството „25.06.2023г.“. След приключване на проверката по работни
2
места дружеството е призовано по реда на чл.45 АПК за извършване на
проверка по документи в Д“ИТ“ – Благоевград с Призовка с изх. №
23059625/27.06.2023г.
При проверката по документи в Д"ИТ" - гр. Благоевград, на
10.07.2023г. е представена част от изискА.та с горепосочената призовка
вътрешно-фирмената документация на предприятието. Представен е Трудов
договор № 3/01.07.2023г., сключен с А. С. А., който видно от приложената
към него Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ
от ТД на НАП е регистриран на 03.07.2023г. в 10.57 часа – след проверката по
работни места.
На база на всички тези констатации, материализирани в протокол за
извършена последваща проверка № ПР2324102/13.07.2023г., на 13.07.2023
година актосъставителят Д. Х., в присъствието на свидетеля А. М. съставила
АУАН № 01-2300372. Същия е предявен на управителя на дружеството и
подписан лично от него без възражения.
Въз основа на този акт, на 14.09.2023 година, Директор на Дирекция
“Инспекция по труда” – Благоевград, е издал атакуваното Наказателно
постановление № 01-2300372, с което за допуснато административно
нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр.
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложил на дружеството-жалбоподател
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
НП е връчено лично на управителя на дружеството Д. И. К. на 03.10.2023
година /видно от отбелязването разписката към самото НП, приложено по
делото/.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителя А. М. и свидетеля Д. Х., както и от показанията на
разпитания в качеството на свидетел А. А..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените
към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
3
стрА. следното:
Жалбата е допустима, а разгледА. по същество – неоснователна, по
следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е
отразено, че административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на протокол за извършена проверка и впоследствие издаване на акт
за установяване на административно нарушение по КТ. В АУАН и НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото
седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице.
Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени
строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от
ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано
административно нарушение, осъществено от ЕООД.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани
в разпоредбите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В
конкретния случай АУАН е съставен от Д. Х., на длъжност “главен
инспектор” в Д “ИТ”-Благоевград, която дава пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази
насока са и показанията на свидетелката А. М., присъствала при извършване
на проверката, както и на свид.А. А., която собственоръчно е попълнила
декларацията. Чрез изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН органът
издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя,
без да ограничава правото на защита на дружеството-жалбоподател.
Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв
се явява правно основание за издаване на НП.
Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,
тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
„*******“ ЕООД – К. не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството.
4
По делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател е
имал качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Като
работодател същият носи пряка отговорност за изпълнението на
задълженията, произтичащи от трудовото законодателство.
Разглеждайки делото по същество, съдът следва да установи чрез
допустимите от закона доказателствени средства, налице ли е извършено
административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е
извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане
на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в
АУНН са обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени и гласни
доказателства, въз основа на които да се приеме по безспорен и категоричен
начин, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото
административно нарушение. Безспорно е установено и доказано, че на
27.06.2023г. лицето А. А. е извършвало трудова дейност в обекта на проверка
на длъжност „Сервитьорка“, като по време на проверката контролните органи
установили, че същата обслужвала клиенти, като сервирала, в определено от
търговеца работно време, съобразно създадена от него организация на работа,
под негов контрол, с негови средства и материали, като дружеството-
жалбоподател не е подал уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ за
регистриране на сключен писмен трудов договор с А. А. от 27.06.2023г.
Въз основа на изложеното съдът приема за безспорно установено по
делото, че „******* ЕООД – К. е имало качеството на работодател по смисъла
на §1, т.1 от ДР на КТ по отношение на работника – А. А., към момента на
констатиране на нарушението – 27.06.2023г. и не е изпълнило задължението
си да уреди отношенията по предоставяне на работната сила с лицето, като
сключи писмен трудов договор.
Самият служител в лично изготвената от него декларация писмено е
заявил, че няма сключен трудов договор с работодателя – „ *******“ ЕООД –
К., но че работи за него от 25.06.2023г., на длъжност - „Сервитьорка”.
Съгласно чл.414, ал.3 от КТ:„Работодател, който наруши разпоредбите
на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“,
тоест визирА.та разпоредбата предвижда административно наказание за онзи,
5
който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 КТ, а именно, че трудовият договор
се сключва в писмена форма.
Предвид изложеното съдът намира, че от фактическа стрА.
констатираното при извършената проверка от контролните органи нарушение
е подробно и пълно описано, като е посочена датата и мястото на
извършването му, а квалификацията на същото е правилно определена и
отговаря на посочената законова разпоредба. В НП точно е описано
извършеното нарушение, а именно: работодателят не е уредил отношенията
при предоставяне на работна сила от работника А. А., като трудови чрез
сключване на писмен трудов договор.
Нарушението е извършено чрез бездействие, изразяващо се в
несъставяне на трудов договор в писмена форма от стрА. на работодателя по
отношение на лицето сочено като служител, като разпоредбите на чл.62 ал.1
вр.чл.1 ал.2 от КТ и чл.414 ал.3 от КТ са императивни и вменяват задължения
за работодателя в конкретният случай за работодателя „*******“ ЕООД – К..
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, за което
се налага имуществена санкция по чл.83 от ЗАНН. От това следва и изводът,
че при реализирането не следва да се А.лизира липсата, респективно
наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица,
свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната
форма. Наемането на работна сила се урежда само и единствено със
сключване на трудов договор. Поради изложеното съдът намира, че
отговорността на жалбоподателя е обосновано ангажирА..
Следва да се отбележи и, че съдебната практика е трайна и
последователна и е приела, че за да се установи съществуването на трудово
правоотношение, то към момента на установяването му трябва да е налице
изпълнение на трудови задължения от стрА. на работника, които се
изпълняват на определено работно място и при спазване на определено
работно време. Ако работника декларира пред служителите на ДИТ/както е и
в настоящият случай/, че е нает на определена длъжност, има вменени
задължения с оглед работата си, има определено работно място, спазва
работно време и почивки и изпълнява нарежданията на работодател спазвайки
трудова дисциплина, всички тези фактори индикират съществуващо трудово
правоотношение, и са доказателство, че към момента на проверката лицето е
6
работило без трудов договор.
Не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е
така защото работникът, докато е престирал работна сила в полза на
дружество, без сключен трудов договор, е бил лишен от редица права
съгласно трудовото законодателство, като: здравословни и безопасни условия
на труд, социални и здравни осигурявания, възнаграждение съобразно трудов
стаж и професионален опит, право на почивка, право на отпуск, на работно
облекло и т.н. За маловажно нарушение в КТ има предвиден изричен законов
текст – чл.415в, който обаче е неприложим за нарушения по чл.62, ал.1 от КТ,
тъй като нарушаването на чл.62, ал.1 от КТ е изключен от приложното поле
на чл.415 от КТ.
Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда
имуществената санкция в размер от 1500 лева до 15000 лева. При определяне
размера на наказанието наказващият орган е приел и че административното
наказание следва да бъде в минимално предвидения от законодателя размер,
като е изложил мотиви в тази насока, а именно: налице са отегчаващи
отговорността обстоятелства – допуснати и други нарушения, като при
проверката е установено същото нарушение по отношение на повече от едно
лица, и въпреки това е определил санкцията в минимален размер на.
С оглед на изложеното съдът счита, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, а наложената имуществена санкция в
предвидения от законодателя минимален размер, и е съобразено
обстоятелството, че от търговеца са били допуснати и други нарушения,
подробно описани в Протокол за извършена проверка, и които са приети от
АНО като отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което размера на
санкцията съда приема, че е съобразена с изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Следва жалбата на фирмата – работодател„*******“ ЕООД да се остави без
уважение, като изцяло неоснователна и обжалваното НП се потвърди, като
обосновано, правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, в полза на Инспекция по труда - гр.
Благоевград, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което
съгласно приложимата редакция на чл.63, ал.1 и ал.5 ЗАНН не следва да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.24 от Наредбата за
7
заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението
за една инстанция е от 100 до 200 лева, следователно в полза на Инспекция по
труда - гр. Благоевград следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 150 лева, предвид фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление
№ 01-2300372/14.09.2023г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” –
Благоевград, с което на търговеца-жалбоподател „*******“ ЕООД, с ЕИК –
*******, със седалище и адрес на управление – гр. К. ул.“Я. С.“ № **,
представлявано от управителя Д.Ив.К., за административно нарушение на
чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.3
КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/лева.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, с ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление – гр. К., ул.“Я. С. №***, представлявано от управителя Д. И. К.,
да заплати на „Инспекция по труда“ Благоевград юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8