Определение по дело №71468/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21901
Дата: 21 юни 2023 г. (в сила от 21 юни 2023 г.)
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20211110171468
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21901
гр. София, 21.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110171468 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. К.Б. за изменение на решение от 02.05.2023 г. по
гр.д. № 71468/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските.
Излагат се съображения, че съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.2 ЗА съответно и на обезсилената част от заповедта за изпълнение, с оглед
на което дължимото такова е в размер на сумата 650 лв.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от ищеца ***.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
В случая искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие
на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, при наличието на представен списък на
разноските по чл.80 ГПК /който в случая е предпоставка за допустимост на искането,
доколкото се иска изменение на решението в частта относно присъдените в полза на
молителя разноски, а не на възложените в негова тежест такива/, поради което същото
е процесуално допустимо.
В полза на *** е издадена заповед за изпълнение от 07.10.2021 г. по ч.гр.д. №
56537/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав срещу длъжника С. К. М..
В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от длъжника чрез адв. К.Б. срещу
заповедта за изпълнение. С възражението е отправено искане в полза на адв. *** да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита
по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 650 лв. Към възражението е представен договор за правна
защита от 25.10.2021 г., в който е уговорено предоставянето на безплатна правна
защита по делото.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред, с изключение на сумата
1
от 30 лв. – такса, с оглед на което с определение на съда от 12.01.2022 г. заповедта за
изпълнение е обезсилена в посочената част.
С решение от 02.05.2023 г. по гр.д. № 71468/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав е
признато за установено, че С. К. М. дължи на ***, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, сумата 2 396, 57 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит ***., ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 30.09.2021 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 07.10.2021 г. по ч.гр.д. № 56537/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Отхвърлени са исковете за признаване на установено, че С. К. М. дължи на ***,
на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2
ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата над 2 396, 57 лв. до 4 884, 51 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит ***., сумата 2 524, 70
лв. договорна лихва за периода 20.08.2020 г. – 03.09.2021 г., сумата 491, 25 лв.
мораторна лихва за периода 21.03.2020 г. – 03.09.2021 г., сумата 83, 97 лв. мораторна
лихва за периода 03.09.2021 г. – 29.09.2021 г., сумата 1 436, 34 лв. възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“, сумата 2 778, 58 лв. възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ – като неоснователни.
С оглед изхода на спора в полза на адв. *** е присъдена, на основание чл.38,
ал.2 ЗА, сумата 40, 20 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
защита за заповедното производство.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38,
ал.1, т.2 ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът, оказал на страната
безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда в полза адвоката.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
В случая в подаденото от длъжника чрез пълномощник възражение
своевременно е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 ЗА за предоставена безплатна правна защита, които подлежат на
присъждане в развилото се исково производство по реда на чл.422 ГПК.
Размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА подлежи на
определяне от съда, който не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил
конкретна сума (в посочения смисъл – определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч.гр.д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО).
Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на възражение по
чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. хипотези,
поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата възнаграждението на
пълномощника на длъжника следва да бъде определено по аналогия, което изисква
изследване естеството на извършените действия. Целта на заповедното производство е
да се провери дали едно вземане е безспорно. Това производство е формално и започва
с отправеното до съда искане за издаване на заповед за изпълнение по образец,
утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка
със заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника се
изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й. Обосноваване
2
на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1 ГПК, освен в случаите
по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с твърдения за плащане на
задължението, какъвто процесният случай не е.
Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по чл. 414
ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (в
посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр. д. № 9639/2020 г. на СГС,
II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д
състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по в. гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав,
решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав,
решение № 915 от 3.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в
относимата им част относно разноските за заповедното производство, определение №
1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав, определение №
3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII състав, определение от
30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2248/2023 г. на СГС, IVА състав и др.) – в редакцията й,
приложима към датата на сключване на договора за правна защита (25.10.2021 г.) –
преди изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., в размер на сумата от 50 лв.
С оглед изложеното в полза на адв. *** се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 40, 20 лв. (50 лв. Х 9 832, 78 лв. : 12 229, 35 лв.), в какъвто смисъл са
и мотивите на постановеното по делото решение.
При изчисляване на размера е взето предвид определението на съда от
12.01.2022 г., с което заповедта за изпълнение е обезсилена, а производството –
прекратено в частта относно сумата от 30 лв., за която заявителят не е предявил иск в
срока по чл.415 ГПК, за която на длъжника се дължат разноски, респ. – на
процесуалния му представител се дължи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА,
на основание чл.78, ал.4 ГПК. Сумата от 30 лв. е включена в сумата 9 832, 78 лв.,
съобразно която е изчислен дължимият размер. По изложените съображения молбата
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 ГПК от 23.05.2023 г. на адв. К.Б.
за изменение на решение от 02.05.2023 г. по гр.д. № 71468/2021 г. на СРС, ГО, 62
състав в частта относно разноските за заповедното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3