Решение по КНАХД №584/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началник РУ – Котел при ОД на МВР – Сливен, подадена чрез пълномощник, против Решение № 25 от 30.07.2025 г., постановено по АНД № 39/2025 г. по описа на Районен съд – Котел, в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 24-0287-001802 от 27.08.2024 г. на Началник РУ – Котел към ОД на МВР – Сливен, в частта, в която на Ж. К. К., с [ЕГН], е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 12 к.т.

В касационната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд е извел неправилни изводи, мотивирали отмяната на НП № 24-0287-001802/ 27.08.2024 г. на Началник РУ – Котел при ОД на МВР – Сливен в обжалваната част. Посочва, че в АУАН и в НП е дадено описание на основните съставомерни факти: приблизителната в. на д. – п. *** г. и липсата на обезопасителна система, поради което били налице законните предпоставки районният съд да упражни правомощието си да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, предвид липсата на съществено изменение в обстоятелствата, които описват обективната и субективната страна на нарушението. Счита, че допуснатото нарушение при квалификацията на деянието не е било основание за отмяна на наложеното наказание, а решаващият съд е следвало да упражни правомощието си да измени издаденото наказателно постановление, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под точната нарушена законова разпоредба, като преквалифицира извършеното деяние от нарушение по чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП в такова по чл. 137в, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като неправилно решението на Районен съд – Котел, в частта, с която е отменено като незаконосъобразно НП в частта, в която е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП, и върне делото на същия съд за ново разглеждане.

В съдебно заседание касационният жалбоподател - Началник РУ – Котел при ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище чрез пълномощник, в което е заявено, че поддържа касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е имал право да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, за което излага подробни съображения. Счита, че са налице основания, обосноваващи отмяна на решението в обжалваната част, в който смисъл моли съда да постанови своето решение. В случай, че насрещната страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на същите.

Ответникът по касационната жалба - Ж. К. К., редовно призован, се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба. Моли решението на Районен съд – Котел да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 07.08.2024 г. в [населено място] по [улица], Ж. К. К. управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № [рег. номер], като в 20:40 часа бил спрян от полицейски служители, които му извършили проверка. Установено било, че К. превозвал д. на в. в. около *** г., на предната дясна седалка, без обезопасителни системи. При извършената проверка не могъл да представи СУМПС. За извършените нарушения на К. бил съставен АУАН бл. № 787589/ 07.08.2024 г., с който деянията били квалифицирани като нарушения по чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на К., който след като се запознал със съдържанието му, е направил възражения, като посочил, че има детско столче за кола, но м. го взела, за да го к.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП № 24-0287-001802/ 27.08.2024 г., с което на Ж. К. К. за нарушението на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки, а за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. 1 от ЗДвП му било наложено наказание глоба в размер на 10 лева.

С Решение № 25/30.07.2025 г., постановено по АНД № 39/2025 г. по описа на Районен съд – Котел, е отменено като незаконосъобразно НП № 24-0287-001802 от 27.08.2024 г. на Началник РУ – Котел към ОД на МВР – Сливен в частта, в която на Ж. К. К. с [ЕГН], за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки, и НП е потвърдено в останалата му част, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена срещу решението на районния съд, в частта, с която е отменено като незаконосъобразно НП № 24-0287-001802 от 27.08.2024 г. на Началник РУ – Котел към ОД на МВР – Сливен в частта, в която на Ж. К. К., с [ЕГН], за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.

Районният съд е приел за безспорно доказано, че на посочената дата К. е п. д. на предната седалка, което е било на в. в. от около*** г., без налична обезопасителна система. Формирал е извод, че нормата на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП борави с килограми, а не с термина деца или години и може само да се гадае колко килограма е било д., което е недопустимо, т. к. един осъдителен акт не може да се мотивира със съмнения или предположения. С тези мотиви районният съд е отменил НП в частта, с която на Ж. К. е наложено административно наказание за нарушение по чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт.

В съставения АУАН и в издаденото НП като нарушена е посочена нормата на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, според която системите за обезопасяване на деца се класифицират в пет групи, в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени. В ЗДвП законодателят е предвидил разпоредба въвеждаща императивна забрана, според която в моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а именно – чл. 137в, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП /ред. ДВ, бр. 51 от 2007 г./ с глоба в размер на 50 лв. се наказва водач, който превозва деца в нарушение на глава втора, раздел ХХV. В раздел ХХV попадат разпоредбите на чл. 137б от ЗДвП и на чл. 137в от ЗДвП. Съгласно предвиденото в чл. 6, ал. 1, т. 19 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, за превозване на деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел XXV от ЗДвП (чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП) на водачите на МПС се отнемат 12 контролни точки.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че на посочените в АУАН и в НП място, дата и час ответникът по касация е п. д. на в. п. *** г., за което не са били използвани обезопасителни системи, каквито в автомобила не е имало. В АУАН и НП е посочена ориентировъчната в. на д., като в НП е вписано, че са нарушени изискванията на Глава втора, раздел XXV от ЗДвП. По делото пред районния съд по почин на жалбоподателя е разпитана м. на д., чиито показания относно в. му към датата на проверката съответстват на посоченото.

Фактическите констатации за действията на санкционираното лице, установени от административнонаказващия орган, сочат съставомерност на допуснатото нарушение по чл. 137в, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, което се санкционира по административнонаказателната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП. Предвид това и доколкото фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и правилни, а нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на твърдяното нарушение, с нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е предвидено, че когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съдът изменя акта по чл. 58д. С посочената норма за районния съд е предвидена възможност за преквалифициране на деянието чрез изменение на оспореното НП, без правото на защита на страната да е нарушено или ограничено. Районният съд е приел, че нарушението неправилно е квалифицирано по чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, като не се е произнесъл за наличието на основание за изменение на НП чрез приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение.

По въпроса относно правомощията на районния съд да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, е постановено Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСС на I и II колегия. Съгласно посоченото ТР, в производството по обжалване на наказателното постановление правомощието на районния съд да измени наказателното постановление има съдържанието на чл. 337 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. Нормата на чл. 337 от НПК регламентира правомощията на въззивния съд в хипотезите, при които съдът намалява наказанието (чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК) или прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление (чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК). Следователно, наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. Това предвижда и редакцията на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), съгласно която районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Упражняването на това правомощие от въззивния съд е гаранция за законосъобразност на административнонаказателната дейност с оглед невъзможността му, след като отмени наказателното постановление, да връща преписката на наказващия орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършеното административно нарушение, и в резултат да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, което е в противоречие с целите на наказанието, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС на I и II колегия, в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

Видно от съдържанието на АУАН и НП, нарушението е достатъчно точно и ясно индивидуализирано като време и място на извършване; установено е лицето, извършило нарушението; обстоятелствата, при които е извършено, са описани в достатъчна степен. При издаване на наказателното постановление административнонаказателното обвинение е доказано с точното описване на обстоятелствата на нарушението. На ответника по касация са били предявени и конкретните фактически изводи на административнонаказващия орган. Така даденото описание на нарушението не е ограничило правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото на основата на предявените му фактически твърдения е могло да изчерпи възраженията си по същество.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд при съобразяване с дадените по-горе указания.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 25 от 30.07.2025 г., постановено по АНД № 39/2025 г. по описа на Районен съд – Котел, в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-0287-001802 от 27.08.2024 г. на Началник РУ – Котел към ОД на МВР – Сливен, в частта, в която на Ж. К. К., с [ЕГН], от [населено място], ***, [жк], е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 12 к.т.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Котел, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.