Решение по дело №354/2021 на Административен съд - Добрич

                            Р Е Ш Е Н И Е

 

                          №  344 / 10.11.2021 г., град Добрич

 

                В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                    

Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и първа година, в касационен състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Иванова 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  Силвия Сандева

                                                                      Нели Каменска

 

при участието на секретаря, Стойка Колева и прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич, Румяна Желева, разгледа докладваното от съдия Каменска касационно административно дело № 354 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал.1, изр.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на Б.Д.М. ***, подадена чрез адв.М.Я. *** и по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, подадена чрез старши юрисконсулт С.С. срещу Решение № 174/02.06.2021 г., постановено по административно дело № 430/2020 г. по описа на Административен съд-Добрич.

В касационната жалба на Б.Д.М. са развити доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в частта му, в която е отхвърлена исковата претенция за неимуществени вреди от 8 750 лева - от уважената претенция за 1250 лева до горницата от 10 000 лева.  Първият касатор счита, че решението в тази част е постановено при неправилно прилагане на материалния закон, тъй като установените по делото факти не били отнесени правилно към критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Приетият от съда справедлив размер на обезщетението бил занижен и затова се иска обжалваното решение да бъде отменено в  оспорената му част като се постанови решение, с което да се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 750 лева. Претендира и присъждане и на законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2015г. – датата, на която е преустановено вредоносното въздействие на ответника до окончателното изплащане на сумата. Първият касатор оспорва по касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София  в съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа жалбата си и оспорва касационната жалба на ГДИН-София.

В касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София също са развити доводи за незаконосъобразност на постановеното решение, но в частта му, с която ГДИН е осъдена да заплати на Б.Д.М. сумата от 1 250 лв. - обезщетение за неимуществени вреди за периода от 24.04.2015 г. до 02.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2015 г. – посочена от ищеца дата за преустановяване на вредоносното бездействие на ответника до окончателното изплащане на сумата. Изложени са оплаквания, че съдът не е преценил доказателствената тежест на събраните доказателства, както и твърдения, че по делото не били установени извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия. Вторият касационен жалбоподател счита, че по делото не била доказана настъпила отрицателна промяна в емоционалното и здравословно състояние на ищеца. Изложени са и съображения за неправилно прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение, който бил несправедливо завишен. По тези съображение се иска решението в оспорената част да бъде отменено. Претендира се присъждане и на юрисконсулстко възнаграждение. В писмена молба даявява, че поддържа жалбата и оспорва касационната жалба на Б.М..

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за основателност на касационната жалба на Б.М. като изразява становище, че присъденото обезщетение следва да се завиши с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД.

Административен съд – Добрич, в касационен състав, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в  срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които е налице правен интерес от оспорването на решението в неблагоприятните за тях части.

 Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

 С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 284 от ЗИНЗС във връзка с чл.203 от АПК, Административен съд-Добрич е осъдил Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” -  град София да заплати на Б.Д.М., ЕГН **********,***, сумата от 1 250 лв. като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди (душевни страдания и болки) за периода от 24.04.2015 г. до 02.09.2015 г. в резултат от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста в град Добрич по чл. 3 от ЗИНЗС, довели до поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно - хигиенни условия при задържането му под стража, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2015 г. – посочена от ищеца дата за преустановяване на вредоносното бездействие на ответника до окончателното изплащане на сумата. С решението е отхвърлен иска за горницата над 1 250 лв.  до 30 000 лв.

Административен съд – Добрич, в настоящия си касационен състав приема, че не са налице касационните основания за отмяна на постановеното решение. Неоснователни са оплакванията и в двете касационни жалби за неправилно прилагане на чл.52 от ЗЗД.

По делото е установено, че първият касатор, Б.М.,*** с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода от 23.04.2015 г. до 02.09.2015 г., като е бил настанен в килия № 5. Първоинстанционният съд е установил по безспорен начин следните условия за престой в ареста в гр.Добрич в килия № 5: размери на килията  2.96/1.68 м или обща площ от 4.97 кв.м., с монтирано двуетажно легло; свободната за движение площ от 3.64 кв.м.; ограничена осветеност;  вътрешно разположение на килията без пряка естествена светлина с   изкуствено осветление от една електрическа крушка, разположена в ниша над вратата; приток на естествен въздух единствено от обрешетен отвор с размери 30/45см на вратата към коридора на ареста; без собствено, самостоятелно санитарно помещение и т.н. Не се спори, че арестантите не са имали достъп до разходки на открито, а само на закрито в арестния коридор.

Касационната жалба на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” -  град София е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята, ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на, ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по, ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Фактическия състав на отговорността чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС не включва установяването на виновно поведение - действие или бездействие на длъжностно лице. Законодателя е определил отговорността като обективна и безвиновна и затова е неоснователно възражението в касационната жалба на ГДИН, че по делото не били установени извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия.

Фактите по делото за условията в ареста са установени въз основа на представените писмени доказателства, гласни доказателства и заключение на вещо лице. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са правилно ценени и анализирани. Няма данни за наличие на различни от установените по делото факти. Оспореното решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни изводи.

Касационният състав напълно споделя установената  при първоинстанционното разглеждане на делото фактическа обстановка, подробно описана в мотивите на оспореното решение така и направените въз основа на нея правни изводи, които не следва да повтаря. Затова на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Неоснователно е и възражението, че по делото не била доказана настъпила отрицателна промяна в емоционалното и здравословно състояние на ищеца.

При установените условия в ареста в гр.Добрич може да се направи единствено извода, че администрацията незаконосъобразно е бездействала, тъй като нито помещенията, в които е бил настанен арестантът отговарят на установените изисквания за минимални битови условия и минимална жилищна площ, нито са изпълнени останалите изисквания на закона, целящи да не се допусне  увреждане на физическото и психическото здраве на задържаните под стража, както и да не се допуска уронване на човешкото им достойнство.

Затова касационният състав споделя мотивите на първоинстанционното решение, че има претърпените негативни преживявания от арестанта, които са  в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия в помещението, в което е бил Б.М. ***.

Така по делото е доказано, че администрацията на ГД “ИН“ не е изпълнила вменените си със ЗИНЗС задължения за създаване на условия за задържане при недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.

Неоснователни са и двете касационни жалби, в които са изложени оплаквания относно определяне размера на обезщетението и неправилно прилагане на чл.52 от ЗЗД.

Цитираната и в двете касационни жалби разпоредба на чл.52 от Закона за задълженията и договорите гласи, че обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При определяне размера на обезщетението съдът се е водил изцяло от критерия справедливост, установен в чл.52 от Закона за задължения и договорите и от критериите на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС. Видно от мотивите на решението, съдът е взел предвид кумулативното въздействие върху Б.М. на конкретно доказаните по делото условията, в които той е пребивавал като задържан под стража. Размерът на обезщетението е съобразен също и с продължителността, както и с личните чувства на увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредата, така и с липсата на категорични данни за получени допълнителни здравословни увреждания, извън съществуващите преди това заболявания.

Отхвърляйки иска за горницата над 1250 лева, съдът е съобразил доказателствата по делото за заболяванията на касатора, Б.М., както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, че влошеното му зрение не се дължи на лошата осветеност на килията, в която е пребивавал.

Размерът на обезщетението от 1250 лева е съобразен с продължителността на престоя в ареста и претърпените болки и страдания, тъй като  предназначението на обезщетението за неимуществени вреди е да се поправят претърпените лични болки и страдания.

По изложените съображения касационния състав на съда намира, че възраженията в касационните жалби за несправедливо определен размер на обезщетение в занижен, съответно в завишен размер, са неоснователни.

Следва да се отбележи, че оспореното решение е постановено при съобразяване националната правна уредба, практиката на ВАС, ВКС и ЕСПЧ, вкл. и по отношение размера на обезщетението.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.

В резултат от изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания за отмяната му.

Предвид това, че и двете касационни жалби са неоснователни, не се дължи присъждане на разноски на страните.

 Мотивиран от горното, Административен съд - Добрич, в касационен  състав

 

                                       Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 174 от 02.06.2021 г., постановено по административно дело № 430/2020 г. по описа на Административен съд - Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: