№ 161
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:М.Г.
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от М.Г. Административно наказателно дело №
20211110207593 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А****, представлявано от управителя Б. П. ЦВ., срещу
електронен фиш, серия Г, № 0029169, издаден от СДВР, с който на основание чл. 638,
ал. 4 КЗ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
С жалбата се моли фишът да бъде отменен като незаконосъобразен. Сочи се, че
фишът не съдържа част от законоизискуемите реквизити - териториална структура на
МВР, дата на издаване, издател и възможност за обжалване, което ограничава правото
на защита на жалбоподателя. Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, представлява се от адв.
Асенова, поддържа жалбата и изложените в нея съображения. В допълнение излага, че
липсва описание на нарушението. Твърди, че не са събрани доказателства за
собствеността на процесния автомобил.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 05.02.2021 г. в 14:06 часа товарен автомобил ***, се движил в гр. София, ул.
„Павел Красов“ № 30, с посока от ул. „Самоковско шосе“ към бул. „Цариградско
шосе“, когато бил засечен с автоматизирано техническо средство SD2D0010.
С електронен фиш, серия Г, № 0029169, издаден от СДВР, била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател, на
основание чл. 638, ал. 4 КЗ, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
От приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 18.02.5133, допълнение № 18.07.5133.1 и протокол от проверка № 46-С-ИСИС от
25.08.2020 г. се установява, че автоматизирано техническо средство SD2D0010, под
номер 5133 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, към
1
датата на нарушението - 05.02.2021 г. съответства на одобрените типове средства за
измерване.
От справка от електронната система на Гаранционен фонд се установява, че към
05.02.2021 г. МПС, с рег. № СВ 3199 ВВ, няма активна застраховка „Гражданска
отговорност“.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното административно
наказателното производство съдът прие, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, които накърняват правото на защита на наказаното лице.
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ всяко лице, притежаващо МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение е
длъжно да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Неизпълнението на това задължение от юридическо лице се
санкционира от нормата на чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ с имуществена санкция в размер на 2
000 лв.
С ал. 4 на чл. 638 КЗ е предвидено, че когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че „Ай
шеф“ ЕООД не е изпълнило задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, като не е
сключило договор за застраховка "Гражданска отговорност" за притежавания от него
товарен автомобил „Рено Канго“, рег. № СВ 3199 ВВ.
Въпреки безспорно установеното нарушение, съдът намира, че електронният
фиш следва да бъде отменен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4,
изречение второ ЗДвП - "Електронният фиш съдържа... описание на нарушението... ",
към който препраща чл. 647, ал. 3 КЗ.
Съгласно чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни
само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити. В него следва да бъде отразена
само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените
разпоредби, размерът на санкцията, срокът, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Въпреки това в електронния фиш липсва описание на нарушението, което също
е един от задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В
конкретния случай нарушението не е описано нито от фактическа, нито от правна
страна. Посочено е само, че е "установено нарушение на КЗ", което не представлява
описание на нарушението, поради което електронният фиш не съдържа всички
2
изискуеми по закон реквизити.
Препратката към нарушената норма не санира този пропуск, тъй като
представлява самостоятелен реквизит на електронния фиш. Липсата на описание на
нарушението винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. В тази връзка е налице
формално нарушение, което не може да бъде отстранено по пътя на тълкуването чрез
прочит на цитираната норма, и което, от друга страна, е довело до нарушаване на
правото на защита на санкционираното лице.
По тези съображения съдът прие, че електронният фиш е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
При този изход на спора право на разноски има въззивникът, който претендира
сумата от 400 лв. - адвокатско възнаграждение. С оглед представения договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в
размер на 400 лв. е заплатен изцяло в брой, което има характер на разписка, съдът
намира, че е доказано заплащането му.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия Г, № 0029169, издаден от СДВР, с който на
„А****, представлявано от Б. П. ЦВ., на основание чл. 638, ал. 4 КЗ, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 483, ал.
1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на „А****,
сумата от 400 лв., представляващи разноски за изплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3