№ 10042
гр. София, 19.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110162381 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба /жалба с вх. № 120-10220 от
08.09.2021 г., подадена до Административен съд – София – град/, с която от името
на Й. ИВ. Н., ЕГН: ********** против Съвместно командване на силите към
Българската армия, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 216, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България /ЗОВСРБ/ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника
да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 4650,00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за
временно изпълняващ длъжността Началник на отделение „Сигурност на
информацията“ за периода от 31.01.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 17.09.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; 2/ сумата от 980,04 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 01.02.2019 г. – 08.09.2021 г., върху претендираната в
производството главница.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна
на ответника в производството.
Съдът намира, че исковата молба е нередовна, като на ищеца следва да се
дадат указания, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да посочи изрично лицето срещу което насочва претенциите си,
предявени за разглеждане в настоящото производството, като изложи ясни и
безпротиворечиви твърдения за факти в този смисъл.
Независимо от гореизложеното и за процесуална икономия, съдът намира,
че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните са представили писмени документи, като всички те са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор и следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Ищецът е направил искане за допускане изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза в настоящото производство със задачи, формулирани в
исковата молба, както и искане с правно основание чл. 190 ГПК, по които
доказателствени искания съдът ще се произнесе в първото по делото открито
съдебно заседание.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение, да посочи изрично лицето, срещу което насочва
претенциите си, предявени за разглеждане в настоящото производството, като
изложи ясни и безпротиворечиви твърдения за факти в този смисъл.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в
предоставения срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото
– прекратено.
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.07.2022 г. от 09:45 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищецът твърди, че със Заповед № РД-341/23.01.2021
г. на командира на Съвместното командване на силите към Българската армия бил
назначен за временно изпълняващ длъжността „Началник на отделение сигурност
на информацията“ във Военно формирование 54300 – София, като заемал тази
длъжност в периода 23.01.2019 г. – 31.12.2019 г. Твърди, че на основание чл. 216
от ЗОВСРБ му се дължало допълнително възнаграждение, което за процесния
период възлизало на сума в размер от 4650 лв. /387,5 лв. месечно/, което не му
било заплатено от ответната страна, вкл. към настоящия момент. Поради тази
причина ответникът бил в забава, за което дължал обезщетение за забава в размер
на 980,04 лева за периода 01.02.2019 г. – 08.09.2021 г.
Моли, за постановяване на решение, с което ответникът Съвместно
командване на силите към Българската армия да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца Й. ИВ. Н., ЕГН: ********** суми, както следва: 1/ сумата от 4650,00
лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за
временно изпълняващ длъжността Началник на отделение „Сигурност на
информацията“ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 17.09.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; 2/ сумата от 980,04 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 01.02.2019 г. – 08.09.2021 г., върху претендираната в
производството главница.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран
отговор на исковата молба. Излагат се подробни съображения за недопустимост
на предявените искове, като се поддържа, че не е надлежна страна и не следва да
отговаря по предявените искове. По съществото на делото се твърди, че исковете
са неоснователни, тъй като ищецът не е бил назначаван за заемане на вакантна
длъжност по реда на чл. 216 ЗОВСРБ, поради което и не била провеждана
процедура по чл. 45 от ППЗОВСРБ. Посочва се, че с процесната Заповед № РД-
341/23.01.2021 г. на командира на Съвместното командване на силите на ищеца
било възложено единствено да изпълнява функциите на отговорник по
сигурността на информация по реда на ЗЗКИ, което било в съответствие и със
задълженията по длъжностната му характеристика, а именно – „да изпълнява и
други задачи, поставени му от командира/началника на военното формирование и
горестоящите началници“. Ответникът възразява и срещу размера на исковете,
тъй като основното месечно възнаграждение за твърдяната вакантна длъжност
през исковия период било 1022, 00 лв., а не сочените от ищеца 1550 лв., като в
тази сума не следвало да се включва възнаграждението за звание. Оспорва се
размерът на претендираната мораторна лихва, с твърдения, че допълнителното
възнаграждение по чл. 216, ал. 1 ЗОВСРБ се изплащало в работни дни и следвало
2
да се изключат всички отпуски, компенсации, болнични и командировки, в които
се е намирал ищецът през исковия период. Моли се за прекратяване на
производството срещу ответника Съвместно командване на силите. Алтернативно
за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 216, ал. 1 ЗОВСРБ и чл. 86 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 216, ал. 1 ЗОВСРБ в тежест на ищеца е да
докаже, че в периода 31.01.2019 г. – 31.12.2019 г. по назначение от командира на
Съвместно командване на силите е изпълнявал вакантната длъжност „Началник на
отделение сигурност на информацията“ във Военно формирование 54300 –
София, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на допълнително
месечно трудово възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на допълнителното трудово възнаграждение, както и
обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с
исковата молба размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
настъпването на изискуемостта на главното задължение, изпадането на ответника
в забава и размера на обезщетенията за забава.
В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
изключващи изискуемостта на главното задължение и изпадането му в забава,
респ. – плащането на претендираното обезщетение за забава.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба и отговора документи.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания на ищеца
за насроченото по делото открито съдебно заседание.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
3
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел.
02/8955423, spogodbi@mediatorbg.eu; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а
именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените
доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4