Р Е Ш
Е Н И Е
№3 11.04.2017
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд,
XXXVIII – ми граждански състав
на единадесети
април две хиляди и седемнадесета година в
открито съдебно
заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар:
А.С.
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
административно дело № 3 по описа за 2017
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3
ЗСПЗЗ и е образувано по жалбата на И.С.И., ЕГН **********, адрес: ***, срещу
решение № 2683/24.02.1993 г. на Поземлена комисия – Созопол. В жалбата се сочи,
че актът на административния орган е нищожен. Излагат се съображения, че
решението е постановено от некомпетентен административен орган, който не
отговаря по численост и състав на изискванията на чл. 60, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ
(отм.) в редакцията му към датата на постановяване на обжалваното решение –
24.02.1993 г. Решението е подписано от четири членове (вместо нечетен брой),
което го опорочава.
Направено е искане за отмяна на обжалваното
решение като нищожно.
Административният орган е депозирал
становище по жалбата, като е изложил аргументи за неоснователност на същата.
Посочено е, че са били спазени всички материалноправни и процесуалноправни
норми при постановяване на решението и съставът на комисията е бил съобразен
със законовите изисквания.
Бургаски районен съд намира, че жалбата е
подадена от легитимирани лица, които имат правен интерес. Иска се прогласяване
на нищожност на решението на ПК – Созопол, а такова искане не е обвързано от
срок.
При извършената проверка за спазване на материалните и
процесуалните правила при издаването на атакуваните индивидуални
административни актове настоящият състав намери следното:
Доколкото
в настоящия казус се претендира прогласяване на нищожност на решението на
органа по земеделска реституция, районният съд следва обсъди дали са налице
пороци, водещи до нищожност. Съгласно установената съдебна практика за нищожен
се прогласява административен акт, който не отговаря на изискванията за
валидност (постановен от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност,
да е в предписаната от закона форма, да е подписан и да е в съответствие с
целта на закона). При отсъствие на основни недостатъци, засягащи формата,
съдържанието, компетентността на органа – издател, заповедта не е засегната от
такива съществени пороци, които да водят до нищожност.
Съдът намира жалбата за основателна на първо
място, защото приложеното по делото решение № 2536/05.03.1993 г. не е подписано
от председателя и секретаря на комисията, участвала при постановяването му,
всъщност липсват каквито и да било подписи. Към преписката, представена от ОСЗ
– Созопол, не е приложено обжалваното решение, поради което съдът не може да прецени
дали са основателни възраженията на процесуалния представител на ОСЗ в тази
насока. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 6 ЗАП, действал към момента на постановяване
на атакуваното решение, административният акт задължително се подписва от лицето,
издало акта, а когато органът е колективен, актът се подписва от председателя и
секретаря на този орган, като в този смисъл е и сега действащата норма на чл. 59,
ал. 2, т. 8 АПК. Изискването за наличие на положени подписи най-малко от
председател и секретар е задължителен реквизит на административния акт и е
условие за неговата валидност, тъй като липсата на подпис на издателя
съставлява липса на волеизявление.
Ето защо съдът намира, че са налице
съществени пороци в обжалвания административен акт, поради което същият следва
да бъде прогласен за нищожен, а преписката следва да се върне на ОСЗ – Созопол
за произнасяне с надлежен акт.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 700 лева.
Ето защо Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНО решение № 2683/24.02.1993 г. на Поземлена комисия
– Созопол (сега Общинска служба по земеделие – Созопол),
постановено по преписка с вх. № 2683/27.02.1992 г.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба по земеделие
– гр. Созопол за произнасяне с надлежен, подписан от законен състав, акт.
ОСЪЖДА Общинска служба
по земеделие – гр. Созопол да заплати на И.С.И., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 700 лева (седемстотин лева),
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се
обжалва пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: /п/
Вярно с
оригинала!
А.Й.С...............................