№ 606
гр. Бургас, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120202074 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба на Г. Д. Л., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 25-3292-000077/05.05.2025г., издадено от Началник Сектор
към ОДМВР-Бургас, 04 РУ Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В открито
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. А., който
сочи за липса на умисъл.
За Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се явява представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване, от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
На 27.12.2024г. в ОД МВР сектор Пътна полиция било подадено електронно
информация за променена собственост на МПС с рег. № *** от нотариус с рег. № *** на НК
и било отразено в информационната система на МВР предстоящ собственик на МПС с рег.
№ *** Г. Д. Л.. Последният обаче не подал заявление в Сектор „ПП“ за промяна на
регистрацията в законоустановения срок, поради което и регистрацията на автомобила била
служебно прекратена на 28.02.2025г. съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП, действала към датата на
извършване на деянието – непререгистрирано в срок.
На 12.04.2025г., около 13,50 часа, жалбоподателят Г. Д. Л. управлявал горепосочения
лек автомобил „***“ с рег. № *** в обл. Бургас, общ. Камено, с. *** до Кметството в посока
улица „*** като бил спрян за проверка от служители на 04 РУ ОД МВР Бургас Й. К. и св. И.
Р.. След справка се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради което
служителят на 04 РУ ОД МВР Бургас Й. К. съставила АУАН, квалифицирайки тези факти
1
като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го
подписал и изрично вписал, че няма възражения.
Материалите били изпратени на Районна прокуратура- Бургас, като с постановление от
23.04.2025г. било отказано образуването на досъдебно производство, като било посочено, че
липсва субективната страна на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК. Въз основа на
постановлението на БРП, на 05.05.2025г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с
поведението си Л. е осъществила състава на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, както и от показанията на
разпитания свидетел.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
В чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че МПС следва да бъдат регистрирани, като се
предвижда санкция за управление на нерегистрирано МПС в приложената от АНО
санкционна разпоредба. И в АУАН, и в НП ясно е посочено, че лицето управлява МПС,
което не е регистрирано, като регистрацията на МПС е била служебно прекратена. Посочени
са всички съставомерни признаци на вмененото деяние.
Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП се осъществява чрез действие- управление на
МПС, което не е регистрирано, без значение причините за липса на регистрация. В случая не
са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него. Съгласно разпоредбата на чл.
140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП, действаща към датата на
деянието, служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият
2
собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата
да пререгистрира автомобила на свое име. В конкретния случай автомобилът е бил
собственост на лицето Г. Л., който е следвало да го регистрира, но не го е сторил затова
регистрацията е била прекратена служебно, като не се установява собственикът да е
уведомяван за това. Иначе казано, налице са всички признаци на нарушението от обектива
страна.
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. Регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена от административния орган на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията се
извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е предвидено
задължението да се уведомява новият собственик на автомобила, да се отнеме
свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива задължения
не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ,
бр.105 от 2002г., изм., бр.67 от 2012г., бр.20 от 2018г.), за разлика от другите случаи на
служебно прекратяване на регистрацията. Служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП е законовата последица от неизпълнението
на задължението да се регистрира закупеният автомобил, в предвидените срокове.
Ето защо, Л., управлявайки собствения си автомобил, след като е знаел, че не е
изпълнил задължението да го регистрира, е бил наясно с предвидените от закона последици.
Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението
за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само
в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл.175, ал.3 от
ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. В този смисъл, следва да се
приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение на нормата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата административнонаказателната
отговорност, на посоченото основание. В горепосочения смисъл е и съдебната практика -
Решение № 767 от 17.07.2023 г. по к. адм. н. д. № 774 / 2023 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас, Решение № 644 от 20.06.2023 г. по к. адм. н. д. № 823/2023 г.
на XVI състав на Административен съд – Бургас, Решение № 445 от 05.04.2022 г. по к. адм.
н. д. № 145 / 2022 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас, Решение № 464 от
25.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 495 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас,
Решение № 290 от 24.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 121 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Бургас и други. Съгласно чл. 14 от НК, приложим на основание чл.
11 от ЗАНН незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
нарушението, изключва умисъла относно това нарушение, а непредпазливостта - когато
самото незнание не се дължи на непредпазливост. Отсъствието на регистрация на
управляваното от жалбоподателя МПС е елемент от състава на нарушението по чл. 175, ал.
3, във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и незнанието му изключва умисъла за това нарушение, а
непредпазливостта - само ако незнанието не се дължи на непредпазливост. В случая
жалбоподателят освен като водач, който е длъжен да познава ЗДвП и да управлява МПС,
което е регистрирано по надлежния ред, е и собственик на МПС. Незнанието не е
извинително и не изключва субективния елемент на нарушението по чл. 175, ал. 3, във вр.
с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (в такъв смисъл е Решение от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 730 /
2020 г. на Административен съд – Перник; Решение № 114 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. №
3
119 / 2020 г. на Административен съд – Ловеч).
Съгласно чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, действала към датата на извършване на
деянието, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая наложеното наказание е в
минималния предвиден от закона размер и е правилно съобразено с обстоятелствата по
случая и личността на извършителя. Правният ред се основава на презумпцията за знание на
законите и добросъвестното им спазване от субектите, които, осъществявайки дадена
дейност и са длъжни да са запознати с правната й регламентация. Така и управлението на
МПС, което е източник на повишена опасност е подробно регламентирано и се очаква от
всеки правоспособен водач да го познава. По отношение на довода, че имало технически
проблем с МПС, то следва да се посочи, че се касае за нарушаване на обществените
отношения, които регулират живота и здравето на всички участници по пътищата и с
поведението си жалбоподателят е допуснал нарушение, което следва да се санкционира.
Законодателят е счел, че самото управление на нерегистрирано МПС в достатъчна степен
застрашава обществените отношения, свързани с транспорта. Не се установяват изключващи
отговорността или вината обстоятелства, както и каквито и да е други обстоятелства, които
да изключват съставомерността на извършеното.
Само за пълнота следва да се посочи, че не се касае за маловажен случай като
извършеното не се отличава от други такива нарушения и не се установяват обстоятелства,
от които да се направи извод за маловажност. Засягат се група обществени отношения
свързани с безопасността по транспорта и нарушението не се отличава от типичните
нарушения от този вид.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед решението за потвърждаване на НП право на разноски има наказващият орган,
който не претендира такива, поради което не му се присъждат.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-3292-000077/05.05.2025г., издадено
от Началник Сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 04 Бургас, с което на Г. Д. Л., ЕГН ********** за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4