Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260239 26.01.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3556 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по 422 от ГПК, вр. с чл. 79 и сл. ЗЗД вр. с чл. 203 от ЗВ, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н., чрез пълномощника си ю. Н.,
е предявил против З.И.К., ЕГН ********** ***,
искове за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно
гр. дело № 19815/ 2019 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, суми, както следва: 389,77 лв.- неплатена сума за консумирана питейна и отведена
канална вода за обект, находящ се в гр. П., *****, за периода: 29.06.2016 г. до
28.08.2017 г., ведно със законната лихва от внасяне на заявлението –
05.12.2019г., до изплащане на вземането и сумата от 86,68 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 31.08.2016
г. до 31.10.2019 г.
В исковата молба се твърди, че за
периода от 29.06.2016 г. до 28.08.2017 г.,
ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и
отвеждане на канална вода за ползван от
него обект, находящ се в гр. П., ***** по партида с аб.№ *****, като за
потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в
исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна
лихва, в която връзка също били издадени фактури. Отношенията между дружеството
и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Тъй като
дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми. Заповедта била връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което и след указания на съда, били
предявени настоящите установителни искове. С оглед изложеното се моли
предявените претенции да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното
погасяване. Претендират се разноските в заповедното и в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,
чрез особения си представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди, че ответникът няма качеството на
потребител. Навежда доводи, че вземанията са погасени по давност.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 19815/2019 г.
на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 389,77 лв.- неплатена сума за
консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. П., *****,
за периода: 29.06.2016 г. до 28.08.2017 г., ведно със законната лихва от
внасяне на заявлението – 05.12.2019г., до изплащане на вземането и сумата от 86,68 лв. - обезщетение за забавено
плащане за периода 31.08.2016 г. до 31.10.2019 г., както и разноските по
заповедното производство в общ размер на 75 лева. Заповедта за изпълнение е
била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е
предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на
разглеждане по същество. Налице е идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове
са допустими и подлежат на разглеждане по същество
По делото са представени справка за
задълженията на абоната, както и копия от карнети.
Приета е и съдебно- счетоводна
експертиза, която е извършила проверка в счетоводството на ищеца и е
установила, че размерът на задълженията на ответника за процесния период за
главница е 389,77 лв. и лихва- 105,97 лв. Фактурите били надлежно осчетоводени
в счетоводството на ищцовото дружество, като били спазени изискванията на Закона за счетоводството.
Установява
се от приетия по делото договор, че на 09.04.2013 г. между ОП „ЖИЛФОНД“,
гр.Пловдив, от една страна като наемодател, и ответника З.И.К. , като наемател,
е сключен договор за наем на общинско жилище, находящо се в гр. П., *****.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:
Дружеството – ищец следва да докаже
наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител
с № *****/, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание
и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се гр. П., *****, както и, че през
процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите
условия.
При доказване на горното, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задълженията си.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните
съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е
„ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл.11, ал.7 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба
№ 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между
страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи
условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален
писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба,
потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е
залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази
разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици,
носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи
непитейна вода след обработката й.
Съдът
намира, че от ищцовата страна не е проведено пълно и главно доказване на
фактите, обосноваващи твърдяното облигационно правоотношение между страните. Ищецът
не установи, че
ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. По делото не
са ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател (носител на
ограничено право на ползване) на посочения в исковата молба имот, каквото
качество изисква по отношение потребителя горепосочения нормативен акт.
Напротив, няма спор, че процесният имот е общинска собственост и се стопанисва
от ОП „ЖИЛФОНД“, съответно няма спор, че в полза на ответника не е учредявано
ограничено вещно право върху същия имот. Ищецът поддържа, че ответникът е
потребител на имота в качеството си на наемател. В закона, обаче, наемателят не
е уреден като потребител на В и К услуги. В чл.8, ал.9 от Наредбата се допуска
възможността наемателят да бъде само платец на услугите, но от името на
собственика – съгласно посочената разпоредба наемателят на водоснабдяван имот
може да заплаща услугите В и К от името на наемодателя, като е длъжен да спазва
изискванията на тази наредба и на договора. Когато наемателят не спазва
задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е
наемодателят. Или по смисъла на нормативния акт, уреждащ процесното
правоотношение, последното възниква между В и К оператора и собственика на имота,
а наемателят може да бъде само платец на услугите, съответно при неизпълнение,
отговаря не той, а наемодателят, който е потребител в отношенията с оператора.
В
приложените по делото общи условия на В и К оператора е предвидена хипотеза –
чл.2, ал.3, в която по обща договореност между оператора, собственика и
наемателя, е допустимо последният да придобие качеството потребител. В нея е
предвидено, че наемателят може да бъде потребител, ако е налице съгласие на
наемодателя – дадено лично или с нотариално заверена декларация пред В и К
оператора. В конкретната хипотеза такова съгласие не се установява. Не се
доказва собственикът на имота чрез своя законен или упълномощен представител да
е изявил съгласие пред ищцовото дружество относно това ответникът, като наемател,
да фигурира като потребител на услугите и страна по правоотношението с ищеца.
Въобще не става ясно по какъв начин и на какво основание партидата се води на
името на ответника. Освен това, заместването в дълг по своя характер
представлява договор, в който трябва да участва и новият длъжник – този, който
поема отговорността за чуждото задължение. Неговото съгласие също е необходимо,
за да е налице валидно заместване в дълг. Последното не е допустимо само по
волята на кредитора. В конкретната хипотеза и такова съгласие не се установява.
Ответникът не доказа нито собственикът на имота, нито ответникът да са изявили
воля за това наемателят да е потребител на услугите и страна в правоотношението
с ищеца. В договора за наем е уговорено наемателят да заплаща консумативите за
ползването на имота – топлинна и електрическа енергия, топла и студена вода.
Това, обаче, не означава, че той става страна в правоотношението със
съответните доставчици, а единствено, че заплащането ще се осъществява от името
на наемодателя. И ако консумативите не са платени от наемателя, той ще отговаря
пред наемодателя за това си неизпълнение на договора за наем, а спрямо ищцовото
дружество отговорност носи потребителят – собственик на имота. След като по
делото не се доказва да е налице заместване в дълг и хипотеза по чл.2, ал.3 от
Общите условия на ищеца, то приложима е нормата на чл.8, ал.9 от Наредба
№4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи и в случаите, когато
наемателят не спазва задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен
за тях следва да е наемодателят.
За да възникне задължението за
заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да
има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
Доказателства за това, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от
ищеца за процесния период, не се представиха по делото.
Ищецът не установи, че именно З.К. е
материалноправно легитимирана да отговаря по исковете. По делото не са
ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател /носител на
ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото
качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя.
С оглед изложеното, съдът намира, че
ищецът не е доказал ответникът да има качеството на потребител на ВиК услуги.
Поради това съдът намира, че ответникът не е материалноправно легитимиран да
отговаря за твърдените вземания.
Ето защо, предявеният главен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК,
вр. с чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на
главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл.
78, ал.3 ГПК, но такива не следва да му се присъждат, тъй като е представляван
от особен представител.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
представлявано от у. С.Л.Н., обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, чл. 203 ЗВ и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че З.И.К., ЕГН ********** *** дължи следните суми: 389,77 лв.- неплатена сума за
консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. П., *****,
за периода: 29.06.2016 г. до 28.08.2017 г., ведно със законната лихва от
05.12.2019г., до изплащане на вземането и сумата от 86,68 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 31.08.2016
г. до 31.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19815/2019 г. на ПдРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
РЦ