Решение по дело №3551/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260296
Дата: 14 май 2024 г.
Съдия: Василена Людмилова Дранчовска
Дело: 20191100503551
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. София, 14.05.2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Анелия Маркова

ЧЛЕНОВЕ:                Пепа Маринова - Тонева

                                                                                                   Василена Дранчовска

 

като разгледа докладваното от съдия Василена Дранчовска в.гр.д. № 3551 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 247 от ГПК съдът по свой почин или по молба на страните може да поправи допусната в решението очевидна фактическа грешка.

По настоящото дело на 10.01.2024 г. е постановено решение, с което първоинстанционното решение е частично отменено в една част, в която исковете са уважени, както и в една част, в която са присъдени разноски над определен размер, като за тази част от първоинстанционния акт е постановен отхвърлителен диспозитив, но липсва потвърждаване на решението в частта, в която са останали дължими разноските съобразно уважената част от исковете, съобразно отразената в мотивите на акта воля на съда. Налице е допусната очевидна фактическа грешка, констатирана по молба на въззиваемия-ищец от 12.02.2024 г., която следва да се отстрани в рамките на това производство.

Въззиваемият-ищец „А.К.“ ЕАД е подал и втора молба от 12.02.2024 г., в която се съдържа искане въззивният съд да измени постановеното по настоящото дело решение в частта му за разноските, като намали присъдените в полза на насрещната страна разноски. Изложени са твърдения, че по делото липсват доказателства за реално плащане на претендираните от ответника адвокатски хонорари на различните съдебни инстанции, както и че производството по ч.гр.д. № 14636/2017 г. по описа на СГС е приключило в полза на ищеца, поради което ответникът няма право на разноски за него. Въззивникът М.К.Р. (конституиран на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ответник К.К.Р.) не изразява становище по молбата.

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (едномесечния срок за обжалване), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е частично основателно.

Претендираните от ответника К.К.Р. адвокатски хонорари в различните съдебни производства са уговорени в договори за правна защита и съдействие, както следва: № 719047/07.08.2017 г. с предмет процесуално представителство по частна жалба срещу определение за обезсилване на изпълнителен лист за сумата от 350 лв., като в двустранно подписания договор е удостоверено, че сумата е платена; № 680932/20.01.2017 г. с предмет процесуално представителство по подадено възражение по чл. 423 ГПК за сумата от 300 лв., като в двустранно подписания договор е удостоверено, че сумата е платена; № 766686/16.11.2018 г. с предмет процесуално представителство по подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение за сумата от 1250 лв., като в двустранно подписания договор е удостоверено, че сумата е платена. Обстоятелството, че в трите договора не е посочен начин на плащане и не е конкретизирано дали сумата е платена в брой или по банков път не променя характера на удостоверения факт, че уговореното адвокатско възнаграждение и по трите договора реално е било платено от клиента в полза на адвоката. Законът не регламентира определени изисквания към съдържанието на разписката за плащане, като с положения в документа подпис на К.ора същият е признал неизгодния за него факт, че възникналото в негова полза вземане за възнаграждение е удовлетворено. Без значение е обстоятелството дали това е станало в брой или по банков път – налице е разписка за извършено плащане на адвокатските възнаграждения, обективирани в двустранно подписаните от процесуалния представител и клиента договори, поради което настоящият въззивен състав намира за доказано, че претендираните разноски са били реално направени от ответника и насрещната страна следва да ги компенсира пропорционално на отхвърлената част от исковете.

С решението от 10.01.2024 г. въззивният съд е приел, че дължимият на въззивника размер на разноски за първоинстанционното производство е 394,84 лв., като той включва и хонорарите в производствата по подадените частни жалби, разноските по които се определят съобразно изхода на спора. Действително, в първоинстанционното производство пред СРС ответникът не е платил отделно адвокатско възнаграждение, като видно от списъка му по чл. 80 ГПК (л. 499 от делото на СРС) същият претендира хонорарите, които е платил в производството по чл. 423 ГПК, както и в производството по подадената от ищеца частна жалба срещу определение за обезсилване на изпълнителния лист в общ размер от 650 лв. Последното е приключило в полза на ищеца и съобразно характера му се явява самостоятелно производство, разноските по което са присъдени с акта на въззивния съд – в полза на частния жалбоподател с оглед основателната частна жалба и отмяната на обжалваното определение на първоинстанционния съд. Ето защо, направените от ответника разноски в първоинстанционното производство се изразяват единствено в платения от него хонорар по подаденото възражение по чл. 423 ГПК – адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв. по договор № 680932/20.01.2017 г., като съобразно изхода на спора и отхвърлената част от исковете дължимите на К.К.Р. разноски за първоинстанционното производство са в размер на 117,76 лв.

Следователно, решението на въззивния съд следва да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените в тежест на ищеца разноски следва да бъдат намалени до сумата от 116,49 лв. за първоинстанционното производство (съобразявайки вече присъдените разноски от СРС в размер на 1,27 лв., в която част решението е влязло в сила). В останалата част и по изложените по-горе мотиви не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските, поради което молбата на въззивника по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение от 10.01.2024 г., постановено по в.гр.д. № 3551/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II- В въззивен състав, като след думите „ПОТВЪРЖДАВА Решение № 522017/31.10.2018 г., постановено по гр.д. № 21845/2017 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта, с която е признато за установено, че К.К.Р., ЕГН **********, дължи на „А.К.“ ЕАД (с предишно наименование „И.К.“ ЕАД), ЕИК ********, по предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК сумата от 4759,44 евро, представляваща главница по договор за К. № 0040152/25.01.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 24.04.2015 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 33,23 евро, лихва за забава за периода от 04.03.2015 г. до 23.04.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.05.2015 г. по гр.д. № 22635/2015 г. по описа на СРС, 119 състав.“ (на стр. 7, ред 11-21) и преди думите „ОСЪЖДА К.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А.К.“ ЕАД (с предишно наименование „И.К.“ ЕАД), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 666,26 лв., разноски за въззивното производство.“ да се четат думите:

„както и в частта, с която К.К.Р., ЕГН **********, е осъден да заплати на „А.К.“ ЕАД (с предишно наименование „И.К.“ ЕАД), ЕИК ********, сумата от 605,85 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 867,54 лв., разноски в исковото производство“.

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение от 10.01.2024 г., постановено по в.гр.д. № 3551/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II- В въззивен състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ същото в частта, с която „А.К.“ ЕАД (с предишно наименование „И.К.“ ЕАД), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на К.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, разликата над сумата от 116,49 лв. до присъдения размер от 393,57 лв. (т.е. за сумата от 277,08 лв.), разноски в първоинстанционното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на въззиваемия-ищец „А.К.“ ЕАД от 12.02.2024 г. в останалата част.

Решението (включително в частта на определение по чл. 248 ГПК) подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.

Препи от решението да се връчи на новоконституирания въззивник чрез упълномощения адв. В..

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.                                  

 

 

 

 

2.