№ 184
гр. Разград, 11.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Петър М. Милев Въззивно
гражданско дело № 20223300500188 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:52 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ З. К. Н., чрез адв. Д. от САК, съдът приема, че е редовно
призован, тъй като по имейл е получено писмо от адв. Д., че на 01.07.2022 г. й е връчен
препис от Определение № 249/01.07.2022 г. по чл. 267 от ГПК, с което делото е насрочено за
разглеждане в о.с.з.
Постъпила е писмена молба от адв. Д., с която моли да се даде ход на делото в тяхно
отсъствие. Поддържа подадена въззивна жалба. Във връзка с дадените указания, прави
уточнения в петитума на въззивната жалба. Излага доводи по същество. Приложен е договор
за правни услуги.
Препис от молбата се връчи на другата страна.
ЗА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД“ АД се явява юриск.
ЮМЕРОВА.
Юриск.ЮМЕРОВА: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА подадената въззивна жалба от З. К. Н., представлявана от адв. И.Д.,
против Решение № 648 от 13.12.2021 г. по ГД № 720/2021 г. по описа на РС Разград, с което
е отхвърлен като неоснователен искът на въззивника, с който да се установи спрямо
1
„Топлофикация Разград“ АД, че З. К. Н. не дължи следните суми, представляващи част от
установените с цитирания изпълнителен лист, а именно 5 885,18 лв. главница за неплатена
топлинна енергия за периода 31.01.2008 г. – 17.06.2012 г. ведно със законната лихва за
периода от 21.11.2016 г. до окончателното плащане на задължението, както и сума в размер
на 3 839,70 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 03.03.2008 г. до
16.11.2016 г. С решението въззивникът е осъден да заплати разноски по делото –
юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че първоинстанционното решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила. Във
въззивната жалба се твърди, че определеният размер на обезщетението е изключително
завишен, като първоинстанционният съд не е взел предвид посочените в практиката на ВКС
критерии за определяне на неговия размер.
Във въззивната жалба се твърди, че неправилно районният съд е приел, че не е
изтекла тригодишната погасителна давност за вземанията по процесния изпълнителен лист.
Въззивникът не е съгласен с извода на районния съдия, че изпращането на призовки за
принудително изпълнение до длъжника са годни да прекъснат както течащата погасителна
давност в полза на длъжника, така и преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Изпратените на 17.04.2019 г. и на 04.02.2021 г. молби от „Топлофикация Разград“ АД до
ЧСИ Георги Стоянов за насочване на принудително изпълнение срещу недвижими вещи на
длъжника чрез извършване на опис са останали без резултат, понеже описи не са
извършвани. Следователно, погасителната давност не е прекъсната, след като не са
извършени същински изпълнителни действия.
Въззивникът счита, че последното валидно изпълнително действие по изпълнително
дело № 544/2017 г. е запорно съобщение от 03.07.2017 г., изпратено от ЧСИ Георги Стоянов
до ОД на МВР гр. Разград, след която дата не са предприети последващи изпълнителни
действия и погасителната давност е изтекла. В същото време се твърди, че на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело е прекратено на 03.07.2019 г. по силата на
закона поради липсата на валидни изпълнителни действия в продължение на две години,
считано от 03.07.2017 г. Това означава, че последващите изпълнителни действия по
прекратеното изпълнително производство не произвеждат правно действие по отношение на
страните.
Излагат се твърдения, че погасителната давност е три години, понеже вземанията са
установени с влязла в сила заповед за изпълнение, а не със съдебно решение. Влязлата в
сила заповед за изпълнение се посочва, че няма присъщите последици на влязло в сила
съдебно решение и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Счита се, че погасителната
давност е изтекла на 03.09.2020 г. , като въззивникът е отчел и периодът на въведеното в
България извънредно положение за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
В обобщение се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде
уважен отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК за недължимост на цитираните
суми. Поискани са присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация
2
Разград“ АД с ЕИК *********. В отговора е застъпено становище за неоснователност на
въззивната жалба. Въззивваемата страна смята, че първоинстанционният съд правилно е
изложил в мотивите си, че погасителната давност за вземането не е изтекла, тъй като
длъжникът не може да се позове на изтекла погасителна давност поради преклузията на това
право на възражение в производството по чл. 414 от ГПК. Застъпено е становище, че
въззивникът не може да се позове на възражението си за изтекла погасителна давност,
понеже този факт е настъпил преди образуването на заповедното производство и не е
релевиран с възражение по чл. 414 от ГПК. Посочено е, че влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се
снабди до изтичането на срока за възражение.
В отговора се твърди, че заповедта е влязла в сила и въз основа на нея на 26.04.2017
г. е издаден изпълнителен лист в полза на въззивваемата страна. Постъпило е и частично
плащане на каса, извършено на 02.06.2017 г. от въззивника.
Въззивваемата страна счита за неоснователни твърденията за настъпила перемпция
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като са извършвани периодични изпълнителни
действия. Посочено е, че молбите за извършване на опис на движими вещи прекъсват
погасителната давност.
По въззивната жалба е образувано ВГД № 55/2022 г. по описа на ОС Разград. С
Определение № 104 от 29.03.2022 г. по ВГД № 55/2022 г. по описа на ОС Разград делото е
прекратено и върнато на районния съд за отстраняване на очевидни фактически грешки,
досежно изписаните в диспозитива на обжалваното решение презимена на ищеца и периода
на дължимата главница.
В изпълнение на указанията по ВГД № 55/2022 г. районният съд осъществил
процедурата по чл. 247 от ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка, като е
разменил книжа със страните. Само ответникът по делото на 21.04.2022 г. е подал
становище по чл. 247, ал. 2 от ГПК, с което сочи, че имената на ищеца са З. К. Н. и
претендираният период е 31.01.2008 г. – 16.07.2012 г.
С Решение № 359 от 01.06.2022 г. по ГД № 720/2021 г. по описа на РС Разград съдът
е допуснал поправка на очевидната фактическа грешка. С решението по чл. 247, ал. 4 от
ГПК съдът е посочил, че презимето на ищеца следва навсякъде в диспозитива да се чете като
„Кадир“ вместо „Карид“, както и че периодът за дължимост на главницата по делото да се
чете „31.01.2008 г. – 16.07.2012 г. “ вместо „31.01.2008 г. – 17.06.2012 г. “. Решението е
влезнало в законна сила на 28.06.2022 г.
На 30.06.2022 г. делото се е върнало в Окръжен съд Разград и е образувано като ВГД
№ 188/2022 г. по описа на същия съд.
С Определението за насрочване на делото са дадени указания на въззивника в
едноседмичен срок, считано от получаване на определението, да изложи ясен петитум на
въззивната жалба и да представи на съда доказателства в тази връзка. С докладваната
3
писмена молба указания са изпълнени и нередовностите на въззивната жалба са отстранени.
Няма направени доказателствени искания от страните в производството.
Юриск. ЮМЕРОВА: Поддържам изцяло посоченото в отговора на въззивната жалба.
Нямам други доказателства и доказателствени искания.
Моля да се приеме становището уточнение, което е направено. В тази насока нямаме
възражения.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Юриск. ЮМЕРОВА: Считам, че подадената въззивна жалба от лицето З. К. Н. е
изцяло неоснователна, като в подкрепа на твърдението излагам следните факти и
обстоятелства, подробно описани и в отговора на въззивната жалба.
Първоинстанционният съд правилно е изложил в мотивите си, че съгласно чл. 115,
ал. 1, б. ж от ЗЗД, след образуване на изпълнителното дело № 544/2017 година на ЧСИ
Георги Стоянов по молба на „Топлофикация Разград“ АД погасителната давност не е
изтекла, тъй като предвид разпоредбите на Закона длъжникът не може да се позове на
изтекла погасителна давност, поради преклузия на това право на възражение в
производството по чл. 414 от ГПК. Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 от
ГПК, с който може да се оспори изпълняемото право изключва възможността то да се
основава на факти и обстоятелства преклудирани със сила на присъдено нещо, поради което
е недопустим иск основан на такива факти, като в конкретния случай ищецът в
първоинстанционното производство, въззивника в настоящото производство се позовава на
изтека погасителна давност, който факт е настъпил преди образуване на заповедното
производство като същата не представлява нито новонастъпил факт и обстоятелство след
образуване на заповедното производство или на писмено доказателство, което да не е било
известно на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК.
„Топлофикация Разград“ АД е подала заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е връчена на З. К. Н. по надлежния ред, същият не е
възразил в срока по чл. 414, като вследствие заповедта е влязла в сила и на 26.04.2017 г. РС-
Разград е издал изпълнителен лист в полза на дружеството.
В допълнение следва да се отбележи също така, че жалбоподателя е извършил
частично плащане на задълженията си установени в издадения изпълнителен лист на каса
на „Топлофикация Разград“ на 02.06.2017 г.
Що се отнася с оглед твърденията относно извършените изпълнителни действия в
рамките на образуваното изпълнително производство и настъпването на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК заявявам, че отново са неоснователни, тъй като не са налице елементите на
фактическия състав на прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона
на основание т. 8, тъй като в хода на делото са извършвани периодични изпълнителни
4
действия, подробно описани в отговора на исковата молба, в последствие и на въззивната
жалба предотвратяващи настъпването на така наречената перемпция спрямо изпълнителното
дело срещу лицето.
Предвид гореизложеното с оглед представените по делото доказателства, моля да
отхвърлите предявената въззивна жалба от З. К. Н. като неоснователна и недоказана, и да
потвърдите Решение № 648/13.12.2021 г. на РС-Разград като правилно и обосновано.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 11:08 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5