Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Горна Оряховица, 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 597 по описа на ГОРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ, вр.
чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на Министерството на отбраната,
представлявано от министъра на отбраната срещу М.П.К. ***, с която се иска
осъждането на ответника за сумата от 14 524,71 лева, представляваща
разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за времето
на обучението на ответника в НВУ "Васил Левски", пропорционално на
срока на неизпълнение на договора му за военна служба, ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба, както и за сумата от 2969,35 лева,
представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 02.01.2018 г.
до 07.01.2020 г.
В молба се твърди, че на 26.5.2010 г. между ответника и началника на
НВУ "Васил Левски" е сключен договор за обучение, а на 25.7.2014 г. -
и договор за военна служба. Посочено е, че срокът на службата е 10 години след
завършване на обучението, както и че задължението на ответника изтича на
25.7.2024 г. Заявява се, че със заповед от 13.11.2017 г. договорът за военна
служба е прекратен на основание чл. 163 от ЗОВСРБ, считано от 02.12.2017 г.,
като неизпълненият срок за службата е 6 години, 7 месеца и 23 дни. Сочи се, че
в изпълнение на чл. 14, ал. 2 от Наредба № Н-1/14.1.2013 за реда и начина за
изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите
на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия началникът на
НВУ "Васил Левски" е определил размера на подлежащите на
възстановяване разходи по чл. 260, ал. 2
от ЗОВСРБ, като сумата, пропорционална на неизпълнения първоначален срок на
военна служба и дължима от ответника, е в размер на 18 002,23 лева. Твърди
се, че от тази сума за прихванати обезщетенията по от ЗОВСРБ, след което
дължимата от ответника сума възлиза на 14 524,71 лева. Сочи се, че
последният е поканен да възстанови тази сума, но това не е сторено в
определения срок.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който се изразява становище за допустимост, а по същество – за
неоснователност на исковите претенции. Твърди се, че общото посочване на
нормата на чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ препятствало правото му на защита. Не било
ясно, по кои членове от Наредба № Н-1/14.01.2013 г. е определен размерът на
дължимото обезщетение за връщане на разходите за обучение. Оспорва посочената
норма чл. 260, ал 2 от Закона. Намира, че от исковата молба и представените
доказателства не било ясно, в каква форма на обучение е завършил, дали това е
било във военно училище или университет. Оспорва изцяло претендираната сума,
както и общо определената в размер на
27 082, 41 лв. Намира, че след като основната сума не е определена
правилно, то и пропорционалната такава в размер на 18 002, 23 лв. също е
определена неправилно. Оспорват извършеното прихващане от сумите дължими на
ответника със сумите дължими му като обезщетение при уволнение. Намира
приложения препис от договор № 835/30.09.2010 г. за обучението му, за такъв
съставен без предмет и срок. Оспорва и поради недействителност договор № 1-25-36/65/26.05.2010
г., т.к. в същия имало поправки без заверки от кого и кога са извършени.
Оспорва финансовата справка издадена от НВУ, намирайки, че е завършил четири
годишно обучение, а се прилага такава за 5 годишен срок на обучение. Намира за
неправилно изключването в справката на разходите за наборна военна служба.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства се установява, че с договор за
обучение № 835/30.09.2009 г., сключен между М.П.К. и НВУ "Васил
Левски", гр. Велико Търново, ответникът е поел задължение да постъпи на
обучение във НВУ "Васил Левски", гр. Велико Търново, а с договор за
военна служба № 1-25-36/65/26.5.2010 г. - да постъпи на военна служба след
изтичане срока за обучението. Уговореният срок на обучението е 4 години, а
срокът за изпълнение на военна служба - 10 години след завършване на
обучението.
Със заповед № КВ-468/13.11.2017 г. на Министъра на отбраната договорът
за военна служба с ответника е прекратен и последният е освободен от длъжност,
считано от 02.12.2017 г. В заповедта е посочено, че същата се издава на
основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 163 от ЗОВСРБ, предвид писмено
предизвестие от страна на военнослужещия, изразено с рапорт към рег. №
30-21-154/01.09.2017 г. Въпросната заповед е връчена на ответника на 28.11.2017
г., като по делото няма данни същата да е била оспорена от последния.
Със
заповед № ЗЛС-24/30.11.2017 г. на командира на военно формирование в гр. Карлово
ответникът е отчислен от списъчния състав и е разпоредено да му се изплати
обезщетение за прослужени години като военнослужещ в размер на 3 325,08
лева, неусвоен лимит за вещево доволствие за 2017 г. в размер на 549,40 лева, обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 52, 78 лева, като на
основание чл. 260, ал. 1 и ал. 5 от
ЗОВСРБ е разпоредено тези суми да се приспаднат от сумата за направените
разходи за издръжка, обучение и квалификация, пропорционално на срока на
неизпълнение на договора за военна служба в размер на 18 002,23 лева.
Съгласно представената финансова справка изх. от м. ноември 2017 г. (л.
24-32) на НВУ "Васил Левски", гр. Велико Търново, съгласно Наредба №
Н-1/14.1.2013 г. на Министерството на отбраната, дължимата сума за издръжка на
обучението по специалността НВУ "Танкови, технически и автомобилни войски",
която ответникът е завършил в периода 2009-2014 г., е в размер на 27 082. 41
лева, от които: за I-ви курс - 4 846. 06 лева, за II-ри курс – 7 179. 01 лева,
за III-ти курс – 4 865. 31 лева, за IV-ти курс – 4 474. 94 лева и за V-ти курс
– 5 717. 09 лева.
От общата сума е приспаднат стажът на
ответника на военна служба, като пропорционално на срока на неизпълнението на
договора от 6 години 7 месеца и 23 дни на стойността на дължимото от ответника
обезщетение възлиза на 18 002, 23 лв., като след прихващане на насрещно на
министерството задължение от 3477,52 лева общо дължимата сума възлиза на 14 524,71
лева, съгласно чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ.
На основание чл. 20, ал. 1 от Наредба № Н-1/14.1.2013 г. до ответника е
изпратена покана за доброволно изпълнение рег. № 3-1172/01.12.2017 г. (л. 34-35),
в която е посочено, че предвид прекратяването на договора за военна служба преди
изтичане на предвидения в него срок и на основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещият
дължи разходите за издръжка, обучение, квалификация и преквалификация,
пропорционално на срока на неизпълнение на договора. Поканата е връчена на
ответника на 01.12.2017 г., видно от отбелязването върху нея (л. 35, гръб) при
отказ със свидетели, като по делото няма данни в дадения му срок ответникът да
е изплатил търсената от него сума.
В
писмения си отговор и писменото си становище от 18.02.2021 г. процесуалният
представител на ответника оспорва приложимостта на Наредба № Н-1/14.1.2013 г.
на Министерството на отбраната, излагайки аргументи, че последната е приета
след сключването на договора за военна служба, а в нея нямало клауза, съгласно
която разходите за обучение да се преизчисляват за минало време. В тази връзка,
следва да се има предвид, че спорните между страните правоотношения се уреждат
съгласно действащото към момента на прекратяване на договора за военна служба
законодателство, към който момент възниква правото на Министерството на
отбраната да претендира плащане на сумите, изразходени за издръжка и обучение
на ищеца, пропорционално на срока на неизпълнение на договора (Решение №
58/18.2.2010 г. по гр. д. № 53/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.). В случая, вземането
на ищеца за възстановяване на разходите за издръжка, обучение и квалификация на
ответника е възникнало с прекратяване на договора за военна служба, считано от
02.12.2017 г., извършено с издаването на заповед № КВ-468/ 13.11.2017 г. на
Министъра на отбраната, поради което приложим е действащият ЗОВСРБ и издадените
по прилагането му подзаконови нормативни актове. Към 02.12.2017 г. разпоредбата
на чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ предвижда, че
военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл. 163 (с писмено
предизвестие до министъра на отбраната), преди изтичането на първоначалния срок
на военната служба, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. В
тази връзка, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 260, ал. 4 ЗОВСРБ, съгласно която министърът
на отбраната определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация. В случая министърът на отбраната
е осъществил правомощията си по чл. 260,
ал. 4 ЗОВСРБ, като на това основание е издадена Наредба № Н-1/14.1.2013 г. за
реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация
и/или преквалификация на военнослужещите от Министерството на отбраната,
структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната и българската армия
във връзка с възстановяването им в случаите по
чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от ЗОВСРБ. Въпросната Наредба е в сила от
обнародването й в "Държавен вестник" - бр. 8/29.1.2013 г. и е
действала към момента на прекратяване на договора за военна служба на
ответника, поради което същата е приложима в конкретния случай и дължимите
разходи следва да бъдат изчисления по определения в нея ред.
По делото е установено сключването между страните на договор за кадрова
военна служба и неговото прекратяване по желание на ответника преди изтичане на
уговорения срок, както и задължението на последния да възстанови разходите за
издръжката и обучението му във НВУ "Васил Левски", гр. Велико
Търново, пропорционално на срока на неизпълнение на договора. В този смисъл,
при наличието на безспорно установените по-горе обстоятелства относно
неизпълнение на договорните задължения на ответника и срока на неизпълнението
от 6 години 7 месеца и 23 дни, съдът намира, че на основание чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ ответникът действително
дължи на Министерството на отбраната заплащане на обезщетение за направените
разходи за издръжка, обучението, квалификация и преквалификация, пропорционално
на срока на неизпълнение на договора.
По повод възражението относно размера на претендираната сума, следва да
се има в предвид, че в чл. 260 ЗОВСРБ и
в Наредба № Н-1/14.1.2013 г. не се съдържа изискване за определяне на
действително направените разходи за един обучаем, в какъвто смисъл е бил текста
на § 11 ЗОВСРБ (отм.), поради което липсата на данни за конкретно направени
разходи за издръжката и обучението на ответника не е основание за отхвърляне на
иска. В този смисъл изначално неоснователни са възраженията свързани със
стипендията на военнослужещия по време на обучението, предвиденото по табел вещево
доволство и неговото намаляване, завишената сума за обучение по време на втори
курс, проведени стрелби и други специфики свързани с периода на обучение на
ответника.
Относно твърдението на ответната страна, че възразява срещу
определената със заповед № ЗЛС—24/30.11.2017 г. на Командира на Щабен батальон
сума от 18 002,23 лв., определена пропорционално на неизпълнения срок на
военна служба, съдът намира за неоснователно. За определяне размер на дължимото
обезщетение е назначена съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението на
вещото лице, което съдът намира за пълно, ясно и без съмнения за неговата
правилност, е че пропорционалната сума на неизпълнения срок на военна служба,
дължимата от ответника е в размер на 18 002,23 лв., а съгласно финансовата
справка приложена по делото и след направеното прихващане, сумата за възстановяване
от ответника е в размер на 14 524, 71 лв. Ето защо, съдът възприема
отразеното във финансовата справка, приложена по делото, в която е посочен
размерът на дължимото обезщетение, изчислено по реда Наредбата за правилно,
имайки в предвид, че по делото не са ангажирани доказателства, които да
установяват различен размер на разходите за издръжка, обучение квалификация и
преквалификация на ответника, пропорционално на срока на неизпълнение на
договора. Възраженията изложени от ответната страна и свързани с намаляване
размера на вземането за главница останаха изцяло недоказани.
По
делото не са ангажирани доказателства ответникът да е изпълнил задължението си
да възстанови на ищеца разходите за издръжката, обучението квалификацията и
преквалификацията му във военното училище, поради прекратяване на договора за
военна служба преди изтичане на уговорения срок.
Предвид
горното, съдът намира, че искът е основателен и доказан в претендирания размер,
поради което същият следва да се уважи изцяло.
Вземането
за обезщетение по чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ
възниква от деня на прекратяване на договора за военна служба, от когато ищецът
е могъл да иска изпълнение, но доколкото вземането е парично и безсрочно,
съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след като бъде поканен да
изплати. Както вече беше посочено, до ответника е изпратената покана за
доброволно плащане, като на същия е даден едномесечен срок доброволно да
възстанови търсената от него сума, респ. след изтичане на посочения срок е
изпаднал в забава. Доколкото поканата е връчена на 01.12.2017 г., срокът за
изпълнение е изтекъл на 01.01.2018 г., а от 02.01.2018 г. ответникът е изпаднал
в забава, поради което и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение в
размер на законната лихва върху главницата. По отношение размера на лихвата и
прилагайки заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза, съдът намира, че върху неизплатената от ответника сума от 14 524,71
лева се дължи лихва за забава в претендирания размер на 2 969, 35 лева за
периода от 02.01.2018 г. до 07.01.2020 г., до който размер исковата претенция
следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на направените от ищеца разноски в общ размер от 948,77 лева, от
които 698,77 лева – заплатена държавна такса, 250. 00 лева – депозит за вещо
лице.
Мотивиран от горното, Горнооряховският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Министерство
на отбраната на Република България, представлявано от министъра на отбраната,
сумата от 14 524,71 (четиринадесет хиляди петстотин двадесет и четири лева
и 71 ст.) лева, представляваща обезщетение по
чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ за направените разходи за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация за времето на обучението на ответника в НВУ
"Васил Левски", гр. Велико Търново, изчислено пропорционално на срока
на неизпълнение от страна на ответника на договор за военна служба № 1-25-36/65/26.05.2010
г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 07.01.2020 г.,
както и сумата от 2 969, 35 (две хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и 35
ст.) лева, представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от
02.01.2018 г. до завеждането на исковата молба.
ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Министерство на отбраната на Република България,
представлявано от министъра на отбраната, сумата от 948,77 (деветстотин
четиридесет и осем лева и 77 ст.) лева, представляваща направените по делото
разноски.
Банкова сметка ***нието си : ***; BIC – ***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: