№ 19477
гр. София, 30.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110106636 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. Г. А. срещу „*, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба и с отговора на исковата молба са представени
документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Съдът намира за неотносимо искането за издаване на съдебно
удостоверение на ищцата за снабдяване с информация относно всички
сключени сделки между страните.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи
справка за начислените извършени плащания по договора за кредит,
процесния договор за кредит ведно с погасителния план, като това искане не
следва да бъде уважено, доколкото документи вече са представени към
отговора на исковата молба.
По отношение на искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, то с взетото от ответника становище, настоящият състав намира,
че същата не е необходима и искането следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на искането на ответника на основание чл. 213 от ГПК за
обединяване на настоящото производство и производството по 12 други дела,
съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение. От служебно
извършена справка се установи, че производствата по другите дела са на
различен етап, като дори по някой има постановени актове по съществото на
спора, поради което не следва да се съединяват делата.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.06.2025 г. от 14.30 часа, за
когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
ищеца в исковата молба.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл. 213
от ГПК за присъединяване към настоящото производства по гр. д. №
57618/2024 г., № 57623/2024 г., № 57662/2024 г., № 61351/2024 г., №
62226/2024 г., № 68792/2024 г., № 69727/2024 г., № 70932/2024 г., №
70941/2024 г., № 73886/2024 г., № 6636/2025 г., № 6643/2025 г. по описа на
СРС.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143
ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД от А. Г. А. срещу „* за
признаването за нищожен като противоречащи на закона и противоречащ на
добрите нрави на договор за потребителски кредит № 677947 от 07.06.2024 г.,
сключен между А. Г. А. срещу „*, иск с чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД от А. Г. А. срещу „* за прогласяване нищожността на приложение № 3
към договор за потребителски кредит № 677947 от 07.06.2024 г., поради
противоречието му със закона, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв.,
частичен иск от 148.50 лв., представляваща недължимо платена сума по
договор за потребителски кредит № 677947 от 07.06.2024 г.
Ищецът твърди, че между него и „* на 07.06.2024 г. е сключен договор за
потребителски кредит № 677947 от 07.06.2024 г. за сумата от 500 лв., като
според чл. 4 от Приложение № 5 е предвидено предоставяне на обезпечение
най-късно до следващия ден – поръчителство на две физически лица и
банкова гаранция. В чл. 4 от договора е уговорено, че ако не се предостави
такова, то се дължи неустойка в размер на 3,28 лв. средно на ден, но не повече
от 1 % на ден от главницата по кредита. Ищецът сочи, че неустойката цели
заобикаляне на максималния размер на ГПР, предвиден в чл. 19, ал.4 ЗПК,
като макар формално да представлява обезщетение, то следва да се включи в
ГПР. Сочи, че срокът за предоставяне на обезпечение е твърде кратък и реално
неустойката представлява разход по кредита и цели увеличение на
възнаграждението за ответника. Поддържа, че неустойката излиза извън
присъщите й функции, накърнява добрите нрави и е насочена към
обогатяване на ответника. Освен това, размерът й не е точно определен при
сключването на договора, а едва с погасителния план. В исковата молба е
посочено, че клаузата заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК, като се
2
предвижда още едно допълнително обезщетение, както и че е нищожна и на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Твърди допуснато нарушение на чл. 11, ал.1,
т.10 ЗПК, както и на чл. 71 ЗЗД. Оспорва клаузата като неравноправна и сочи,
че не е индивидуално уговорена. Навежда доводи за нелоялна търговска
практика от страна на ответника с посочване на по-нисък от действителния
ГПР. Оспорва Приложение № 3, с което се уговарят „условия за ползване на
преференциално /ВИП/ обслужване“ като недействително, поради
противоречието му с чл. 10а, ал.2 ЗПК. Сочи, че всички услуги, посочени в
приложението, са такива по усвояване и управление на кредита и за тях не
следва да се начисляват такси. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като недопустими поради липса на правен
интерес от предявяване едновременно на установителен иск за нищожност и
осъдителен иск. Поддържа, че клаузата за неустойка не е нищожна, както и
оспорва твърденията, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 ЗПК.
Навежда доводи за правилно изчисление на ГПР и липса на нарушение на чл.
11, ал.1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че клауза за неустойка е предвидена с оглед
нейните обезпечителна и обезщетителна функция предвид характера на заема
като високорисков и не налице нарушение и заобикаляне на закона или
накърняване на добрите нрави. Сочи, че клаузата е индивидуално уговорена,
както и че не е допуснато нарушение на чл. 33 ЗПК с нейното уговаряне.
Оспорва твърдяната недействителност на предвидената в Приложение № 3
такса. Сочи, че заплащане на същата не е задължително и е по избор на
кредитополучателя. Поддържа, че посочените в приложението услуги не са
такива по обслужване и управление на кредита. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД е да докаже сключването на договор за
потребителски кредит № 677947 от 07.06.2024 г. с посоченото в исковата
молба съдържание, както и на приложенията към него, както и че приложение
№ 3 към договора е нищожно на сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в
т.ч. че договорът, респ. приложение № 3 към него, са действителни,
включително договорени индивидуално.
В доказателствената тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
55, ал.1, пр. 1 ЗЗД е да докаже, че процесната сума е платена на ответника,
както и че същата е получена от него.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези
обстоятелства е да докаже, че е налице основание за получаването на сумата,
съответно задържането й.
Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 677947 от
3
07.06.2024 г.. със соченото в исковата молба съдържание, ведно с
приложенията към него, че уговорената сума е отпусната на ищеца, както и че
ищецът бил извършил плащания по процесния договор в размер на сумата от
624.82 лв., с която били погасени главница в размер на 500 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 6.66 лв., такса съгласно приложение № 3 на
договора в размер на 50 лв., неустойка за непредставяне на обезпечение в
размер на 65.66 лв., такса за предсрочно погасяване в размер на 2.50 лв.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност
по чл. 143 ЗЗП на клаузите от договор за потребителски кредит № 677947 от
07.06.2024 г., ведно с приложенията към него.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4