О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр. Велико Търново, 23.02.2021г.
Административен съд – гр.
Велико Търново, V–ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и трети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ -
ДОКЛАДЧИК: Мария Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 79/2021г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба на А.М. ***, чрез *** Н.И. ***, против Заповед № РД-06-21/05.02.2021г. на
началника на Национален Военен университет „Васил Левски“, в частта й по т. 5 от
същата, с която на основание чл. 260, ал. 1 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България, чл. 94, ал. 1 от Правилника за
устройство и дейността на НВУ „Васил Левски“, чл. 17 от договора за военна
служба № 59/23.08.2020г. и финансова справка с рег. № 459/02.02.2021г. подлежи
да възстанови направените за него разходи за издръжка и обучение в НВУ „Васил
Левски“ за периода от 23.08.2020г. до 05.02.2021г., включително в размер на 9
129.51лв.
Настоящият състав на
Административен съд – Велико Търново счита, че оспорването е процесуално
недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, с оглед
следните съображения:
От материалите по делото се
установява, че между жалбоподателя и Министерство на отбраната на република
България е сключен Договор за военна служба № 59/23.08.2020 г. /л. 10 – 12 от
делото/.
Със Заповед
№ РД-06-21/05.02.2021г. на началника на Национален Военен университет „Васил
Левски“ под т. 1 е
разпоредено отписване от обучение, прекратяване на договора за военна служба, освобождаване
от военна служба и отчисляване от списъчния състав курсант А.М.М. поради
незавършване на обучението за придобиване на военна квалификация в Курсантски
батальон, считано от 06.02.2021г.
Въпросната заповед не е
обжалвана пред Административен съд гр. В. Търново извън процесната т. 5 от нея.
С
процесната т. 5 от заповедта, на основание чл. 260, ал. 1 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 94, ал. 1 от Правилника
за устройство и дейността на НВУ „Васил Левски“, чл. 17 от договора за военна
служба № 59/23.08.2020г. и финансова справка с рег. № 459/02.02.2021г. подлежи
да възстанови направените за него разходи за издръжка и обучение в НВУ „Васил
Левски“ за периода от 23.08.2020г. до 05.02.2021г., включително в размер на 9
129.51лв., като по т. 6
при отказ на курсанта доброволно да възстанови сумата, главният юрисконсулт на
НВУ "Васил Левски" да образува преписка за събиране на сумата по
съдебен ред въз основа на извлечение от счетоводните книги.
Съдът намира, че т. 5 от процесната
заповед не представлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол. С т.
1 от същата жалбоподателят е отчислен от списъчния състав НВУ "Васил
Левски" и прекратен договорът за военна служба на жалбоподателя, т. е. тя
е последица от този индивидуален административен акт, който не е бил оспорен в
тази част. Същата не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по
административен ред в частта, с която са определени имуществените последици от
прекратяването на кадровата военна служба и размера на дължимите от
военнослужещия суми.
Съгласно чл.
260, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещите, освободени от военна служба на
основание чл. 163 и 165 преди изтичането на първоначалния срок на военната
служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок
по чл. 145, ал. 1, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението.
Съгласно ал.
2 на чл. 260 от ЗОВСРБ курсантите, отстранени от обучение по реда,
определен с правилниците на висшите военни училища, или напуснали по собствено
желание по време на обучението, възстановяват разходите за издръжка и обучение
за периода, в който са били обучавани. Правилото на чл.
260, ал. 4 от ЗОВСРБ сочи, че министърът на отбраната определя реда и
начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация. Нормата на чл.
260, ал. 6 от ЗОВСРБ, регламентира, че в случай, че сумата по ал. 1 и 3 не
може да се събере по реда на ал. 5, както и в случаите по ал. 2 вземането се
събира по реда на ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги
или документ, установяващ размера на вземането, издаден по реда на ал. 4.
От изложеното следва, че
заповедта в тази й част касае имуществени отношение с гражданскоправен
характер, поради което не е налице подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт, а наличието на спор относно съществуването и размера на
облигационноправни вземания налага разглеждането му да се извърши по общия
исков ред. Дори и влязла в сила, Заповед № РД-06-21/05.02.2021 г. не подлежи на
принудително изпълнение, тъй като посоченият в заповедта размер на задължението
не е ликвиден и безспорно установен, а представлява само изявление от една от
страните в правоотношението, без да задължава с нещо другата.
Предвиденото в чл.
171 от ЗОВСРБ оспорване дава възможност на военнослужещите да обжалват
заповедта за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от
военна служба по реда на АПК. След като не се спорят прекратяването на договора
за военна служба и освобождаването от военна служба, то т. 5 от заповедта не
подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Правното естество на посочената точка
от заповедта сочи, че тя няма собствено действие и се издава в случаите, с
които следва да бъдат уредени вътрешни взаимоотношения, касаещи имуществени и
други социални придобивки на съответните военнослужещи, които възникват по
силата на индивидуални административни актове, свързани с назначаването им на
служба или съответното прекратяване на договора за военна служба. Още повече,
че в самата заповед под т. 6 е посочено, че при отказ курсант А.М. доброволно
да възстанови сумата, главният юрисконсулт на НВУ „Васил Левски“ да образува
преписка за събиране на сумата по съдебен ред въз основа на извлечение от
счетоводните книги.
С оспорваната т. 5 се
уреждат, на основание чл. 260 от ЗОВСРБ гражданскоправни последици от
прекратяването на договора за кадрова военна служба и споровете по същите
следва да бъдат разрешени в производство по общия исков ред, пред граждански
съд, по реда на ГПК. В този случай между издалия заповедта и жалбоподателя са
налице отношения на равнопоставени лица в едно гражданско правоотношение, а не
отношения на власт и подчинение между административен орган и задължено лице.
Не са налице характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 от АПК, тъй като заповедта не е последица от административна дейност, а
касае неизпълнението и последиците на съществувало между страните договорно
правоотношение. Аргумент, в подкрепа на това може да бъде извлечен от нормата
на чл. 260, ал. 6 от ЗОВСРБ, съгласно която когато дължимата сума за издръжка и
обучение не бъде събрана по реда на ал. 5, се събира по реда на ГПК, въз основа
на извлечение от счетоводните книги или документ, установяващ размера на
вземането, издаден по реда на ал. 4.
В изложения по-горе смисъл
е и константната съдебна практика – напр. Определение № 1114 от 25.01.2018
г. на ВАС по адм. д. № 934/2018 г., Определение № 8571 от 11.07.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 6823/2016 г.,
Решение № 15614 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9377/2010 г., определение
№ 1402/27.01.2012 г. по адм. д. № 1287/2012 г., Определение № 147 от 5.01.2012
г. на ВАС по адм. д. № 16635/2011 г., Определение № 1323 от 25.01.2012 г. на
ВАС по адм. д. № 990/2012 г., Определение № 11493 от 20.09.2012 г. на ВАС по
адм. д. № 11131/2012 г., Определение № 10655 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д.
№ 9226/2013 г. и др.
При горните съображения
съдът намира, че подадената жалба е недопустима за разглеждане, а образуваното
съдебно производство следва да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.
159, т. 1 и т.
4 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.М. ***, чрез *** Н.И. ***, против т. 5 на Заповед № РД-06-21/05.02.2021г. на
началника на Национален Военен университет „Васил Левски“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 79/2021 г. по описа на
Административен съд Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: