Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 14.08.2025г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-20 състав, в публичното заседание на двадесет и
осми април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: Даниела Шанова
при секретаря Екатерина
Тодорова разгледа гр.д. № 150 по описа
за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ
Производството е образувано по искова
молба с вх. № 1508/05.01.2018 г., предявена от С.А.С., с ЕГН: **********, Ж.М.С.,
с ЕГН: **********, С.М.С., с ЕГН: **********, Е.М.С., с ЕГН: **********, последните трима действащи чрез своята
майка и законен
представител С.А.С., с ЕГН: **********, С.П.С., с ЕГН: ********** и Е.А.С., с ЕГН: **********, всички
с адрес: ***, против ЗК „Олимпик“ Лимитид, със
седалище: Кипър, гр. Никозия, действащо
чрез „ЗК Олимпик
– клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищците, твърдят, че на 15.05.2017 г., около
21.00 ч., на път 3-108, км. 33, общ. Петрич, Д.П.Т., при управление на лек автомобил „Ауди
А4”, с рег. № ******, нарушил правилата
за движение по пътищата, и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с
лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № ******,
управляван от М.Е.С., който починал вследствие на травматичните увреждания,
получени от ПТП.
По случая било образувано ДП № 313/2017 г. по
описа на РУ на МВР – гр. Петрич.
В исковата молба се сочи, че ищците са
съответно лице с което починалият е съжителствал на съпружески
начала, от което са и децата му, самите деца, бащата и майката на починалия.
Ищците твърдят, че отношенията по между им са били изключително близки,
основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и
уважение. М.С., бил гръбнакът на цялото семейство, което
разчитало на него както в материален, така и в емоционален аспект. Ищците
преживявали изключително тежко загубата на най - значимия човек в живота си,
който бил в разцвета на своята младост и
живот. Ищците живеели в едно домакинство с починалия, като имали изключително близки отношения. След
смъртта на М.С., ищците изпаднали в тежка депресия, станали затворени и неконтактни, често плачели,
чувствали се безпомощни и не намирали смисъл да продължат живота си.
Ищците твърдят, че към датата на увреждането,
по силата на застрахователна полица № ВG/28/117001351574/09.05.2017
г., ответникът е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно товарен автомобил
„Ауди А4”, с рег. № ******, включително
и на водача. Правоотношението било
уговорено като срочно и валидно от 10.05.2017 г. до
09.05.2018 г.
Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да им заплати обезщетения за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на М.Е.С., в размер на по 180 000 лева, за всеки ищец. Сумите се претендират ведно
със законната лихва, считано от 12.07.2017 г. до окончателното им изплащане.
Ищците претендират и направените по делото
разноски.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът ЗК „ОЛИМПИК“ АД, действащо чрез „ЗК ОЛИМПИК – клон БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП, по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на
лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Ауди А4”, с рег. № ******, включително и на водача Д.П.Т.,
както и че ищците са съответно лице с което
починалият е съжителствал на съпружески начала, децата му, баща и майка на
починалия.
Ответникът оспорва исковете с възражението,
че са неоснователни.
Ответникът оспорва описания в констативния протокол механизъм на ПТП.
Излага съображения, че липсват данни длъжностните лица да са възприели
непосредствено механизма на ПТП, поради което и в тази си част, протоколът представлявал частен документ.
Ответникът сочи, че по делото не е
доказано деликтно
поведение на водача на лек автомобил „Ауди А4”, с рег. № ******, както и
причинно-следствената връзка между поведението на този водач и настъпилата
смърт на М.С.. Ответникът твърди, че М.С. е имал техническата възможност да заобиколи лек автомобил „Ауди А4”, с рег. № ******,
евентуално да спре преди настъпването на процесното
ПТП. Освен това, ответникът твърди, че
самият М.С. е нарушил правилата за движение по пътищата и е създал непосредствени предпоставки за
настъпването на процесното ПТП, тъй като е управлявал
лекия автомобил с несъобразена с пътните условия и превишена скорост, поради
което не е могъл да избегне процесното ПТП чрез
предприемане на аварийно спиране, с което е извършил правонарушение. Ответникът
твърди и че не са били спазени и установените нормативни правила при превоз на
пътници, тъй като при настъпване на процесното ПТП М.С.
е бил без поставен обезопасителен колан, което довело
до по-голяма степен на телесните увреждания, съответно до летален изход.
Предвид изложеното, ответникът твърди, че виновен за настъпване на процесното ПТП е бил М.С..
Евентуално, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.С.,
като счита, че приносът му е 50 %.
Ответникът счита и че не е доказана активната материална легитимация на
ищците, както и обстоятелствата дали починалото лице и ищците в настоящото
производство са били в близки отношения, живеели са заедно и са поддържали
добри отношения. Позовава се на
постановления № 4/1961 г., 5/1969 г. и 2/1984 г. на Пленума на Върховния съд
Ответникът счита и че размерите на претендираните
обезщетения са прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта, заложен
в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и неблагоприятните последици от
настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищците.
Оспорва и исковете по чл. 86 от ЗЗД, като твърди, че застрахователното
дружество не дължи лихва от датата на настъпване на инцидента. Сочи, че ищците
са представили банкова сметка ***.07.2017 г., от когато счита, че са започнали
да текат сроковете по чл. 497 КЗ.
Ответникът моли, исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по
делото разноски.
С
протоколно определение от 04.02.2019г. производството по делото е спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, а с определение от 19.11.2024г. същото е
възобновено.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Разпоредбата на
чл. 432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо когото
застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените вреди. Процесуална
предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал
с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на
чл. 380 КЗ, която в случая е налице. По делото са налице данни за заявено пред
ответника искане за заплащане на обезщетение от 12.07.2017г., като не са налице
данни за изплащане на обезщетение в указания от закона тримесечен срок. Предвид
изложеното, исковата претенция се явява допустима.
Уважаването на
иска предпоставя валидна към датата на събитието
застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на причинителя на
вредите и осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД - противоправно
деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл. 45,
ал.2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до
доказване на противното.
Като безспорно
е отделено наличието на сключен и действащ към деня на събитието договор за
задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.
„Ауди А4“ с рег. № ******, покриваща
отговорността на водача Д.П.Т. за причинени на трети лица вреди.
Не се спори и
относно настъпилото на 15.05.2017г. пътно-транспортно произшествие между л.а.
„Ауди А 4“ с рег. № ******, управляван от Д.П.Т. и л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ******, управляван от М.Е.С., при което
последният бил увреден и впоследствие починал.
Като безспорно
е отделено и че Ж. М. С., С.М.С. и Е.М.С. са деца на
починалия, а С.П.С. и Е.А.С. – негови родители.
По случая е било водено досъдебно производство ДП № 313/2017
г. по описа на РУ на МВР – гр. Петрич. Към настоящия момент по делото няма
данни за влязла в сила осъдителна присъда /включително решение по чл.78а НК/,
поради което по въпросите визирани в чл. 300 ГПК - извършване на деянието,
неговата противоправност и вината на дееца,
настоящият съд следва да извърши самостоятелна преценка на събраните в
производството доказателства.
Въз
основа събраните писмени доказателства /констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 7 от 15.05.2017г. и протокол за оглед на местопроизшествие/,
показанията на св. К.С.Х. – очевидец на процесното
ПТП, и заключението на САТЕ, прието от съда като изчерпателно и компетентно
изготвено и неоспорено от страните по делото, се установява, че инцидентът е
станал на 15.05.2017г. около 21:10ч. по третокласен път 3-108 км. 11+250, при
следния механизъм: л.а. „ Ауди А4“ с рег. № ******, управляван от Д.П.Т., се е движел
в посока от гр. Сандански за гр. Петрич, пред автомобила на свид.
Х.. Времето било нощно, ясно при прав участък на пътя, с хоризонтална надлъжна
маркировка, непрекъсната средна разделителна линия и ограничителни бели линии.
След няколко опита да го изпревари, водачът на л.а. „Ауди“ предприел поредното
изпреварване, като увеличил скоростта си от порядъка около 100 км/ч. В момента,
в който е взел решение и предприел изпреварване, вероятно с ускоряване, в
лентата за насрещното му движение се е приближавал л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ******, управляван от М.Е.С., със скорост
около 90 кв/ч. Виждайки и възприемайки л.а. „Опел“
като опасност, водачът на л.а. „Ауди“ решил да продължи да завива наляво,
вероятно да навлезе в левия за него банкет, но вече станало късно и за такава
промяна на спасителна маневра. Водачът на л.а. „Опел Вектра“,
възприемайки навлизащия в лентата му насрещен л.а. „Ауди“ предприел завиване
надясно, за да осигури тройно разминаване, но поради малкото време, с което
разполагал 2,3-2,5 сек. Не успял да навлезе в десния си банкет. Тъй като и
водачът на л.а. „Ауди“ предприел неправилно опасно изпреварване и още по-опасно
изменение на маневрата си е настъпил челен кос и ексцентричен удар между
предните десни части на двата автомобила. След удара л.а. „Ауди“ е продължил
напред в първоначалната си посока с отклоняване наляво, до мястото където е
намерен от разследващите. Автомобилът „Опел Вектра“ е
върнат назад и отблъснат надясно, като по този начин и двата автомобила са се
озовали в крайпътна нива. В резултат от челния удар с високи скорости – около
107 км/ч за л.а. „Ауди“ и около 90 км/ч. за л.а.а „Опел“, са загинали и тримата
пътуващи в двата автомобила.
Според
експертното заключение ударът за л.а. „Опел“ е бил непредотвратим, а за л.а. „Ауди“
предотвратим в случай, че е продължил движението си в прилежащата пътна лента.
Причината за произшествието са изцяло субективните действия на водача на втория
автомобил по навлизане в лентата за насрещно движение.
Застрахованият
при ответника водач е осъществил фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, тъй като в нарушение на забраната
по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП навлязъл в лентата за насрещно движение и станал
причина на настъпването на произшествието. Доказателства в оборване
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не са ангажирани, поради което деянието е извършено
виновно. Поради това е налице основание за пораждане договорната отговорност на
ответника по застраховката „Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение
за претърпените вреди.
Съгласно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увредения е допринесъл за настъпване на вредите,
обезщетението може да се намали. Съпричиняването има
обективен характер и принос по смисъла на законовата норма е налице, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Вината не е
елемент от фактическия състав. Достатъчно за приложението на нормата е причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат /ППВС
№ 17/1963г./.
Разпоредбата на
чл. 137а ЗДвП задължава водачите и пътниците в МПС, когато са в движение, да
използват обезопасителните колани, с които превозните
средства са оборудвани. Не е спорно л.а. „Опел Вектра“
да е имал обезопасителни колани. По отношение
използването на обезопасителни колани от пътуващи в
МПС и тяхното значение при приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД установената
съдебна практика на ВКС е, че неизпълнението на законовото изискване по чл.
137а ЗДвП не предпоставя само по себе си принос на
пострадалия за настъпване на вредите. Изводът за това следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, в
частност, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по
време на произшествието пострадалият е бил обезопасен /Решение №
44/23.06.2020г. по т.д.№ 1879/2019г. на ВКС, I т.о. и цитираните в него решения
на касационния съд/.
От заключението
на СМЕ се установява, че причината за смъртта на М.Е.С. е получената в резултат
на удара между двата автомобила и несъвместима с живота множествена травма:
черепно-мозъчна, гръдна, коремна, на таза, на горните и на долните крайници.
Според вещото лице д-р М.Г. тези травматични увреди може да се получат и при
поставен предпазен колан с оглед деформациите на купето на автомобила, в който
е пътувал. От данните по приложените материали на образуваното досъдебно
производство при огледа на местопроизшествието пострадалия е намерен извън
автомобила, но липсват доказателства това да се дължи на изхвръкване /изпадане/
от него, от което обстоятелство биха могли да се правят изводи, че
травматичните увреди са получени не вътре в автомобила, а извън него и в този
смисъл извод, че предпазен колан не е бил поставен и това се намира в причинна
връзка с леталния изход. Предвид това е
недоказано от ответника пострадалия да е пътувал без поставен предпазен колан,
а от друга страна, дори и да се приеме да е бил в нарушение на чл. 137а ЗДвП,
то вредните последици не биха били различни от настъпване на смърт. Ето защо не
е налице съпричиняване и основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение.
Неимуществените
вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване
по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. Понятието „справедливост“ по смисъла на тази
разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението /ППВС № 4/1968г./.
Съгласно приетото с т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016г., ОСНГТК, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да
се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. С Постановление № 4/25.05.1961г. Пленумът на ВС се е
произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да
бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия неговите низходящи /деца/,
съпруг и възходящи /родители/, и то след като се установи, че действително са
претърпели вреди. По-късно, с Постановление № 5/24. 11.1969г., Пленумът на ВС е
признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно
на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това
съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Включването на посочените лица в кръга на правоимащите
е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски
отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и
дете, съответно между съпрузи, и е справедливо, при установени действително
претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение.
Видно от представените по дело то писмени доказателства, а и относно това
не се спори, ищците Ж.М.С., С.М.С. и Е.М.С. са деца
на починалия М.Е.С., а ищците С.П.С. и Е.А.С. – негови родители. За тези лица
законодателят презюмира наличието на вреди при смърт
на възходящ, респ. низходящ, а тълкувателната практика на Върховния съд
извежда, че обезщетение не се присъжда единствено при наличие на трайно влошени
отношения. Същото важи и за ищцата С.А. Н., доколкото липсва спор, че същата е
била във фактическо съжителство с починалия, както и че двамата имат общи деца
– първите трима ищци, посочени по-горе.
С оглед изложеното ищците се явяват активно легитимирани да получат
обезщетение от непозволено увреждане поради смъртта на М.С..
От показанията на св. С.И.се установява, че познава починалия, който имал
три деца, жена му /ищцата С. Н./ и родителите му също познавал. Много тежко се
преживяла смъртта му. Целият квартал бил в траур, дори и до днес. Хората все
още били в траур, съжалявали родителите. Децата много тежко го преживяли.
Големият му син трошал телефони в ръцете си, нещо на нервна основа, не искал да
общува с деца, затворил се в себе си. Не можели да възприемат случилото се.
Викали Бърза помощ да им бият инжекции. Комшиите помагали на децата,
проявявайки ласки, да не чувстват, че нямат родител. Малката още търси баща си.
Когато ходели на гробищата, ги намирали сами там.
Криели случая от Е. и С.. Във Фейсбук веднага се
публикувала колата и го го лъжели, че е само ударен.
Много трудно възприели това, било жестоко.
Според свидетеля животът им се преобърнал на 360 градуса. През ден викали
Бърза помощ. Майката направила инсулт, диабет, много високо кръвно, около 180 й
било непрекъснато. Починалият бил много добър, създавал работа поне на 10
човека. „Умен, възпитан, интелигентен, уникален“. Бил гърба на семейството.
С оглед така
събраните доказателства, вън от съмнение са претърпени от ищците неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от смъртта на своя житейски
партньор-фактически съпруг, респ. баща и син.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията“.
Съгласно Постановление № 4/1968 г. на ВС, понятието „справедливост“ не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. При определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди релевантни са конкретно установените отношения между
пострадалия и ищците, неговата възраст и възрастта на ищците към момента на
смъртта и редица други обстоятелства.
По отношение на размера на дължимото обезщетение в полза на ищцата С.А. Н.,
настоящият състав намира следното:
При определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД съдът
съобрази обективни и доказани по делото факти - възрастта на пострадалия /30г./,
възрастта на ищцата /30г./ към момента на произшествието; обстоятелството, че
съвместното съжителство на пострадалия и ищеца е продължило поне около 13
години, предвид възрастта на най-голямото им дете към датата на инцидента, като
няма данни да е било прекъсвано, нито семейните отношения да са били влошени,
напротив - отношенията им са били на обич, разбирателство и грижа за
семейството. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 130000 лв. Съдът споделя виждането, че
неимуществените вреди от загубата на съпруг са неизмерими с пари - какъвто и
размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата
на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се
определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.
52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически
условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 130000
лв. за фактическата съпруга на пострадалия в пълна степен отговаря на така
посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от нея
неимуществени вреди.
Когато искът е предявен от т.нар. най-близки лица по смисъла на двете
постановления, съществува опитно правило/човешка презумпция, че такава трайна и
дълбока емоционална връзка с починалото лице е съществувала, и неговата смърт я
е прекъснала. По иска на най-близките лица съдът може да основе своето решение
и само на опитното правило/на презумпцията, освен ако ответникът я оспори и
проведе успешно насрещно доказване, както и когато събраните по делото
доказателства я опровергават. По този иск най-близкото лице има възможността да
докаже, че смъртта на починалия е прекъснала изключителна, надхвърляща
обичайното дълбока и емоционална връзка. Когато искът е предявен от лице извън
кръга на най-близките по смисъла на двете постановления, такова опитно
правило/човешка презумпция няма, а в тежест на ищеца е да докаже съществувалата
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия към неговата смърт. Доколко
претендиращите обезщетение за неимуществени вреди са създали трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, предпоставяща
проявление на болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната
родствена връзка по повод загубата на близък човек, е в зависимост от
конкретните факти, установени от събрания по всяко отделно дело доказателствен материал. Следователно, дали са налице
конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността между ищците и
починалия е била толкова силна, че те търпят от смъртта му страдания над
нормално присъщите за родствената им връзка и с оглед справедливостта
обосновават наличие на изключение от разрешението, че правото на обезщетение
принадлежи на най-близките на починалия, подлежи на доказване по всяко дело. По
тези съображения, не би могло да се даде определение в кои случаи е налице „трайна
и дълбока емоционална връзка“ между претендиращите обезщетение и починалия,
нито да се очертаят по обхват нормално присъщите за съответната родствена
връзка морални болки и страдания на преживелия родственик. Отговорът на
въпросите в тази насока са в зависимост от безспорно доказаните по всяко дело
обстоятелства.
По отношение на размера на дължимото обезщетение в полза на ищците Ж.М.С., С.М.С. и Е.М.С., настоящият състав намира следното:
При определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД съдът
съобрази обективни и доказани по делото факти - възрастта на пострадалия /30г./,
възрастта на ищците /13г. за ищеца Е.С. и 5г. за ищците С.С.
и Ж.С., към произшествието/, същността на връзката им, невъзвратимостта на
загубата, както и обстоятелството, че ищците са най-близките родственици на починалия. От съвкупната преценка на
събраните доказателства, по безспорен начин се установява, че отношенията между
починалия и неговите деца са се основавали на силна привързаност, уважение и
обич. Съдът отчита и обстоятелство, че починалия е бил на 30 години към момента
на смъртта си, т.е. кончината му може да се определи като изключително
преждевременна. Касае се за лице в активна трудоспособна възраст, за която няма
данни да е имал някакви заболявания, сочещи на близък летален край. При
определяне на заместващото обезщетение за причинените на ищците неимуществени
вреди следва да се вземе предвид обстоятелството, че загубата на близък
родственик /на 30 години/, към когото ищците са били силно привързани /за
обратното няма данни, а и твърдения от страна на ответника/, ще ги съпътства
през целия им живот. Впоследствие те ще бъдат лишени както от емоционалния
контакт, така и от неговата морална и финансова подкрепа, като глава на
семейството. Следователно, болките и страданията, които ищците ще продължат да
изпитват от загубата на починалия си баща, трябва да бъдат отчетени при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Преценявайки конкретните обстоятелства за случая - отношенията между починалия
и децата му, болезненото преживяване на загубата му, начина на настъпване на
смъртта, както и икономическите условия в страната към датата на процесното произшествие, намиращи отражение и в нивата на
застрахователно покритие настоящият състав намира, че справедливо обезщетение
за неимуществените вреди, претърпени от всеки от двамата ищци, представлява
сумата от 130000 лв.
По отношение на размера на дължимото обезщетение в полза на майката и
бащата на пострадалия – С. Х.С. и Е.А.С., настоящия състав намира следното:
При отчитане на всички горепосочени критерии за размер на дължимото
обезщетение, настоящия състав намира, че в полза на тези ищци следва да се
присъди обезщетение в размер по-нисък от този в полза на останалите ищци – деца
и фактическа съпруга на починалия. Нормално е да се приеме, че между починалия
и неговите родители е имало привързаност, сплотеност и топлота на отношенията,
обичайни за такива между деца и родители, но по делото липсват данни, които да
установяват по несъмнен начин същите да са живели в едно домакинство. Безспорно
починалият е изградил свое отделно семейство, връзката с което би следвало да е
по-силна от тази с родителите му. Като намаляващо размера на обезщетението
следва да се отчете и възрастта на родителите му към момента на смъртта на техния
син – 51г. за ищцата С. Н. и 49г. за Е.С., т.е. вредата, която ще търпят до
края на живота си е за по-кратък период от този при деца на пострадалия.
Като съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия
и стандарта на живот в страната през 2017г., на основание чл. 52 ЗЗД, съдът
определя обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, в размер на по
90000 лв. за всеки един от родителите.
За горницата до
пълните предявени от всеки един от ищците размери от по 180000 лв. исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни.
На уважаване
подлежи и акцесорната претенция за законна лихва за
забава върху присъдената главница. На основание чл. 493, ал. 1 т. 5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди за собствената си забава. В случая ищецът е заявил писмената си претенция
пред застрахователя на 12.07.2017г., поради което последният дължи законната
лихва върху обезщетението от посочената дата до окончателното изплащане.
Относно отговорността за разноските:
Ищците са
освободени от заплащане на държавна такса и разноски по производството.
От страна на адвокат Г.Й. е поискано присъждане на възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие на всички ищци. С оглед
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС,
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по
договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не
обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение. При
определяне на размер на възнаграждението следва да се държи сметка за това
каква защита е предоставена, броя заседания, количеството събрани
доказателства, правната и фактическа сложност на делото. В случая следва да се
отбележи, че защитата на всички ищци е била една и съща, не са събирани
доказателства отделно за доказване на претенцията на някой от ищците, а е
проведено общо доказване поради което не следва да се определя възнаграждение
отделно за представителството на всеки от ищците, а следва да се определи едно
общо възнаграждение. Поради изложеното не следва да се определя отделно
възнаграждение съобразно размера на всеки от уважените искове, а общо
възнаграждение като се приеме за ориентир стойността на уважените искови
претенции на всички ищци – общо 700000 лв. Производството е проведено в няколко
заседания, разпитани са свидетели, приет иса експертизи, има известна сложност,
в.ч. и с оглед спиране на производството във връзка с откритото в Република
Кипър производство по несъстоятелността /ликвидацията/ на „Застрахователна
компания Олимпик“ Лимитид,
упражняваща търговска дейност в Република България чрез своя клон „ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ, поради което настоящия състав
намира, че следва да присъди възнаграждение в размер на съответния минимален
адвокатски хонорар на стойност 15530 лв., при съблюдаване на Наредба № 1 от
2004 г., която може да послужи като ориентир, в редакцията й към момента на
упълномощаване /когато е следвало и да се извърши плащане, ако ищците са имали
материална възможност за това – в т.см.
определение № 520 от 20.02.2025г. по в.ч.гр.д. № 433/2025г. на САС, 14-ти
граждански състав/.
От ответника се
претендират разноски, които му се следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК с
оглед отхвърлената част от исковете. С оглед представен списък по чл. 80 ГПК,
следва да се приеме, че по делото ответника е направил разноски в общ размер от
500 лв. и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя
на 200 лв. съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ или общо
разноски от 700 лв. С оглед отхвърлената част от исковете ищците следва да
заплатят на ответника разноски от 453,70 лв.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса
за уважените искове общо от 28000 лв., както и 375,93 лв. платени от бюджетните
средства на съда разноски за вещи лица и свидетел, пропорционално на уважената
част от исковете или общо сумата 28375,93 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Олимпик“ Лимитид,
със седалище в Република Кипър, действаща в България чрез „ЗК Олимпик - клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „Триадица“, бул. „Гоце Делчев“ № 142 - 142а, да
заплати на С.А.С., с ЕГН: **********, Ж.М.С.,
с ЕГН: **********, С.М.С., с ЕГН: **********, Е.М.С., с ЕГН: **********,
последните трима действащи чрез своята майка и законен представител С.А.С., с ЕГН: **********,
всички със съдебен адрес *** – чрез адв. Г. Й., сумата от по 130000 лв. за
всеки от тях, на основание чл. 432, ал. 1 ГПК, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на М.Е.С., следствие от ПТП настъпило
на 15.05.2017г. и причинено виновно от застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на л.а. „Ауди А4“ с рег. №
****** – Д.П.Т., ведно със законната лихва върху обезщетенията от 12.07.2017г.
до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за горницата до пълните предявени размери от по 180000 лв. за всеки.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Олимпик“ Лимитид,
със седалище в Република Кипър, действаща в България чрез „ЗК Олимпик - клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „Триадица“, бул. „Гоце Делчев“ № 142 - 142а, да
заплати на С.П.С., с ЕГН: ********** и Е.А.С., с ЕГН: **********, всички със съдебен адрес *** –
чрез адв. Г. Й., сумата от по 90000 лв. за всеки от тях, на
основание чл. 432, ал. 1 ГПК, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на М.Е.С., следствие от ПТП настъпило на 15.05.2017г.
и причинено виновно от застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”
водач на л.а.
„Ауди А4“ с рег. № ****** – Д.П.Т., ведно със законната лихва върху обезщетенията от 12.07.2017г. до изплащането,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата
до пълните предявени размери от по 180000 лв. за всеки.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Олимпик“ Лимитид,
със седалище в Република Кипър, действаща в България чрез „ЗК Олимпик - клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „Триадица“, бул. „Гоце Делчев“ № 142 - 142а, да
заплати на адв. Г.Й.Й. - САК
с адрес ***, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 15530
лв.
ОСЪЖДА С.А.С., с ЕГН: **********, Ж.М.С., с ЕГН: **********, С.М.С., с ЕГН: **********, Е.М.С., с ЕГН: **********,
последните трима действащи чрез своята майка и законен представител С.А.С., с ЕГН: **********, С.П.С., с ЕГН: ********** и Е.А.С., с ЕГН: **********, всички със съдебен адрес *** –
чрез адв. Г. Й., да заплатят на основание чл. 78, ал.
3 ГПК на „Застрахователна компания Олимпик“
Лимитид, със седалище в Република Кипър, действаща в
България чрез „ЗК Олимпик - клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, бул. „Гоце
Делчев“ № 142 - 142а, разноски в производството в размер на 453,70 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Олимпик“ Лимитид,
със седалище в Република Кипър, действаща в България чрез „ЗК Олимпик - клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „Триадица“, бул. „Гоце Делчев“ № 142 - 142а, да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
от 28375,93 лв.
РЕШЕНЕТО може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: