№ 3404
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110207503 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. И. Р., подадена чрез адв. Г. С. Г. от КАК
против наказателно постановление № 24-4332-003343/19.02.2024 г., издадено
от Началник Сектор в ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
и на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложена
"глоба" в размер на 800.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 6 месеца.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, поради което се моли да бъде изцяло отменено.
Счита се, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – нарушението,
вменено на жалбоподателя не е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен, както и неяснота относно това в какво качество
му е ангажирана отговорността – собственик или лице, което е управлявало
МПС, в нарушение на чл.188, ал.1 от ЗДвП. Сочи се, че на датата на съставяне
на АУАН жалбоподателят е подписал декларация, в която е посочил, че той е
управлявал автомобила си към момента на нарушението, за да му бъде връчен
АУАН, но в самия АУАН в графата за възражения е посочил, че ще провери кой
е управлявал автомобила. След направената проверка, в подадено възражение
1
срещу АУАН е посочил лицето, което въпросния ден е управлявал собствения
му автомобил, като е представил и декларация, в която е посочил неговите
данни, ведно с копие на неговото СУМПС. При това положение се счита, че
незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършеното нарушение, в нарушение на разпоредбите на чл.188, ал.1 от
ЗДвП и чл.52, ал.4 и чл.53 ЗАНН.
С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като
незаконосъобразно и поради неправилна квалификация на нарушението, т.е.
неправилно приложение на материалния закон. Иска се присъждане на
направените разноски по делото, като се представя списък с разноски и
договор за правна защита и съдействие.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редово призован, не се явява,
като се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата и изложените в нея
съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП. В
представени по делото писмени бележки доразвива съображенията си, като
сочи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати
и нарушения на реда за установяване на нарушения чрез използване на
автоматизирани технически средства и системи /АТТС/, уреден в
разпоредбите на Наредба №8121з-6912 от 29.07.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение – липса на реквизити в протокола по чл.10, ал.1 от
Наредбата и неяснота относно посочените в него данни.
За наказващия орган, редовно призован, не се явява представител. В
съпроводителното писмо, с което преписката по издаване на обжалваното НП
е изпратена в СРС, ведно с постъпилата жалба срещу НП е направено
принципно възражение за прекомерност на претендираните от другата срана
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок /видно от
инкорпорираната в обжалваното НП разписка за връчване същото е връчено
на жалбоподателя на 15.05.2024 г., а жалбата срещу него е подадена на същата
дата – 15.05.2024 г./, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата е процесуално
допустима.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява
2
следната фактическа обстановка:
На 27.12.2023 г., около 10:54 часа, преносима система за видеоконтрол –
автоматизирано техническо средство CORDON M2 MD 1197 заснела лек
автомобил марка "Хюндай“, с рег. №СВ4255МВ, движещ се в гр. София, ул.
„Проф. Марко Семов“, до №194, с посока от бул. „Климент Охридски“ към
бул. „Ал. Малинов“, с превишена скорост – 86 км/ч (след приспаднат толеранс
от 3 км./ч. от реално измерената скорост – 89 км./ч.), отчетена от техническото
средство, при действащо в участъка ограничение на максимално разрешената
скорост за населено място от 50 км./ч., съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП.
Като собственик на МПС от справка в база данни на КАТ /л.42 от делото/
бил установен жалб. Н. И. Р., който бил призован да се яви в ОПП-СДВР за
попълване на декларация по чл.188, ал.1 ЗДвП. На 12.02.2024 г. Н. Р.
попълнил декларация, в която декларирал, че МПС е било управлявано от
самия него на 27.12.2023 г. около 10:00 часа. На същата дата срещу него бил
съставен АУАН бл. №0619573/12.02.2024 г., който му бил предявен и връчен.
В графата за възражение Р. е вписал, че ще провери „кой е управлявал колата“,
което е доказателство за това, че същият не бил сигурен в декларираното от
него обстоятелство в декларацията по чл.188, ал.1 ЗДвП, а именно, че на
27.12.2023 г. около 10:00 часа лично той е управлявал собствения си лек
автомобил марка "Хюндай“, с рег. №СВ4255МВ.
В подадено писмено възражение срещу АУАН от 16.02.2024 г. /в срока
по чл.44, ал.1 ЗАНН/ Н. Р. е посочил, че на 27.12.2023г . горепосоченият
автомобил – негова собственост е бил управляван от П. А. Г.. Това
обстоятелство е декларирал и в писмена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, като
е представил и копие от СУМПС на П. Г.. Последният, разпитан в качеството
на свидетел по делото категорично потвърди, че именно той е управлявал
автомобила на посочената дата.
Без да бъде извършена допълнителна проверка и разследване, на
19.02.2024 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което
наказващият орган приел, че е налице виновно нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, поради което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП наложил
на Н. Р. глоба в размер на 800.00 лева, както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, след като е приел, че нарушението е извършено в
условия на системност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия
3
К№7234092, връчен на 24.08.2023 г. и влязъл в сила на 08.09.2023 г. и ЕФ
серия К№7929003, връчен на 24.08.2023 г. и влязъл в сила на 08.09.2023 г.
За използваното техническо средство е представена разпечатка от
електронния адрес на БИМ за вписването му като одобрен тип средство за
измерване. Представен е протокол № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. за
извършена последваща проверка на преносимата система за видеоконтрол.
Представен е и протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з532/12.05.2015 г., в който е посочено разположението на уреда,
ограничение 50 км./ч. за населено място, отбелязано е, че на мястото на
контрол не са поставени пътни знаци за ограничение на скоростта, различно от
предвидено в чл.21, ал.1 ЗДвП, посока на движение, посока на задействане на
АТСС – приближаващ се автомобил, началото и край на работата на АТСС.
Приложена е снимка на разположението на АТСС на пътя.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства. Те са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените
факти.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на
административнонаказателното производство и за съставянето на НП, тъй
като нарушението е извършено на 27.12.2023 г., а АУАН е съставен на
12.02.2024 г., като съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В
случая към датата на съставяне на АУАН на 12.02.2024 г. не е изтекла една
година от нарушението, нито са изминали три месеца от откриване на
нарушителя, което е станало на 12.02.2024 г., на която дата жалб. Р. писмено е
декларирал, че той е управлявал собственото си МПС марка "Хюндай“, с рег.
4
№СВ4255МВ. С оглед на това правилно и законосъобразно срещу него е
издаден процесният АУАН.
НП е издадено в законоустановения шестмесечен срок от съставяне
на АУАН. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в рамките на
предвидените по закон техни правомощия.
В чл. 188 ЗДвП законодателят предвижда, че собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. В случая собственикът е декларирал, че той е
управлявал автомобила, като въз основа на тази декларация срещу него е
съставен АУАН, като още при предявяване на този акт в графата за възражения
е посочил, че ще провери „кой е управлявал колата“, което е доказателство за
това, че същият не бил сигурен в декларираното от него обстоятелство в
декларацията по чл.188, ал.1 ЗДвП, а именно, че на 27.12.2023 г. около 10:00
часа лично той е управлявал собствения си лек автомобил марка "Хюндай“, с
рег. №СВ4255МВ, а се нуждаел от допълнителна проверка за установяване на
факта кой е управлявал автомобила на посочената дата.
След като извършил съответната проверка, в подадено писмено
възражение срещу АУАН от 16.02.2024 г. /в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН/ Н. Р. е
посочил, че на 27.12.2023г. горепосоченият автомобил – негова собственост е
бил управляван от П. А. Г., което обстоятелство декларирал и в писмена
декларация, като е представил и копие от СУМПС на П. Г.. При това
положение е следвало наказващият орган преди да издаде обжалваното НП, в
изпълнение на правомощията си /право и задължение/, уредени в чл.52, ал.4 и
чл.53 ЗАНН, да извърши разследване на спорното обстоятелство относно
самоличността на лицето – извършител на нарушението, като призове
посоченото от собственика на автомобила лице - П. А. Г. и установи неговите
твърдения във връзка със случая. Такова разследване от наказващия орган не е
извършено, в нарушение на изискванията на чл.52, ал.4 и чл.53 от ЗАНН, като
по този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на правото на защита на жалб. Н. Р.. Така допуснатото
нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон,
доколкото в качеството на собственик на МПС, с което е извършено
нарушението е санкциониран жалб. Р., при наличие по делото на безспорни
доказателства за това, че на осн. чл.188, ал.1 ЗДвП /макар и в декларация по
5
чл.189, ал.5 ЗДвП/, след съставяне на АУАН и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН за
подаване на възражение срещу него той е посочил на кого е предоставил
собственото си МПС, при което положение е липсвало основание, без
извършено допълнително разследване на декларираното обстоятелство, да
бъде ангажирана неговата отговорност за извършеното нарушение с
автомобила му, в качеството му на собственик на автомобила.
Освен това, посоченото лице - П. А. Г., разпитан в качеството на
свидетел по делото категорично потвърди, че именно той е управлявал
автомобила на посочената дата.
При това положение се налага извод за неправилно определено
авторство на деянието, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила /чл.52,ал.4 и чл.53 ЗАНН/ в хода на производството
пред АНО и неправилно приложение на материалния закон, при ангажиране
отговорността на жалб. Р. за деяние, извършено от свидетеля П. А. Г.. Тази
констатация е безусловно основание за отмяна на обжалваното НП, като
незаконосъобразно и неправилно, като няма пречка за същото деяние, след
влизане в сила на настоящето решение да бъде ангажирана отговорността на
П. А. Г., при наличие на съответните основани за това, стига да не е изтекла
една година от извършване на нарушението до датата на съставяне на АУАН
срещу него,
При този изход на делото, настоящият съдебен състав счита за
безпредметно обсъждането на съставомерните признаци на нарушението, за
което е издадено обжалваното НП, както и възраженията относно
неспазването на реда за използване на АТТС, предвиден в Наредба №8121з-
6912 от 29.07.2015 г., при установяване и документиране на нарушението.
С оглед изхода на делото основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-
процесуалния кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според
6
легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от
административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган.
По делото жалбоподателят Р. е представляван от упълномощен
процесуален представител – адв. Г. Г. от КАК, на която заплатил хонорар в
размер на 600.00 /шестстотин/ лв., съобразно приложения по делото договор
за правна защита и съдействие, в който изрично е договорено плащане в брой,
както и че сумата е платена в брой при упълномощаването и в тази си част
договорът има силата на разписка.
По отношение на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение, доколкото от насрещната страна е направено възражение за
прекомерност, съдът следва да се произнесе и по този въпрос:
Делото не представлява фактическа и правна сложност, приключило е в
рамките на едно съдебно заседание, с оглед на което настоящият съдебен
състав намира, че за оказаната правна помощ, изразила се в изготвяне и
депозиране на жалба, процесуално представителство в едно съдебно
заседание, в рамките на което е разпитан един свидетел и изготвяне на
писмени бележки, справедливото възнаграждение се равнява на сумата от 400
/четиристотин/ лева и до този размер следва да се намали размерът на
претендираното адвокатско възнаграждение. Същият съответства на
минималното адвокатско възнаграждение по чл.18, ал.2, вр. ал.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-003343/19.12.2024
г., издадено от Началник Сектор в ОПП-СДВР срещу Н. И. Р., с ЕГН:
**********, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл.182,
ал.5, вр. ал.1, т.4 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 800.00 /осемстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца, като незаконосъобразно и неправилно.
7
НАМАЛЯВА размера на претендираните от Н. И. Р., с ЕГН: **********
разноски за адвокатско възнаграждение от 600.00 лева на 400,00 лева и
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
/СДВР/ да заплати на Н. И. Р., с ЕГН: **********, направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8