№ 20
гр. Кубрат, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Петрова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Административно
наказателно дело № 20223320200018 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба, вх. № АО – 6426/ 29.12.2021 г., от Г.Л.М., ЕГН ********** от с**,
със съдебен адрес в **, чрез адв. Р. Х., АК – Русе, против Наказателно постановление /НП/
№ 63/ 29.11.2021 г. на директора на РИОСВ – гр. Русе, връчено й на 21.12.2021 г., с което й
е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000.00 лв., на основание чл.151,
ал. 2, т. 6 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) за извършено нарушение на чл. 19,
ал. 3, т. 15 от ЗУО, във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 14, във вр. с ал. 4 от Наредба № 6 за управление на
отпадъците на територията на Община – Кубрат, в която се сочи, че то е неправилно и
незаконосъобразно, издадено при нарушение на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Претендира отмяната му.
Въззиваемата страна – РИОСВ – гр. Русе, счита НП за правилно и законосъобразно,
поради което моли то да бъде потвърдено.
РП – Кубрат уведомени не се явява представител и не вземат становище по жалбата и
атакувания административен акт.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: На
02.09.2021 г. във връзка с изпълнение на службените си задължения и сигнал за
констатирано нерегламентирано сметище на територията на село Беловец, общ. Кубрат,
1
пламнало в пожар на 22.08.2021 г., служители на Регионалната инспекция по околната среда
и водите (РИОСВ) – гр. Русе, в присъствието на кмета на населеното място –
жалбоподателката М., извършили проверка на територията на село Беловец, община Кубрат.
В присъствието на Г.Л.М. – кмет на Кметство – с. Беловец, упълномощена да контролира
дейностите с отпадъци на територията на Кметство – с. Беловец с Заповед № 150/ 26.02.2021
г. от кмета на Община – гр. Кубрат, връчена й лично на 01.03.2021 г., на посочената дата
извършили оглед на поляна, граничеща с улица „Добруджа“, в местност „Беличица“.
Установили замърсяване с битови и строителни отпадъци – пластмасови и хартиени
отпадъци, домакинска посуда, дюшеци, юргани и отпадъци от опаковки; изпочупени тухли
и керемиди, на площ от около 1.5 дка. В тази връзка дали задължителни предписания: да се
почистят замърсените с отпадъци площи и се уведоми писмено РИОСВ за предприетите
мерки, видно от съставения по проверката Протокол № 116- ТЦ/ 02.09.2021 г., подписан от
извършилия проверката и присъствалата на нея Г. М., в качеството си на кмет на неселеното
място, надлежно упълномощена от кмета на Община – Кубрат, без възражения.
Въз основа на така установеното инж. Т.Ц. - ст.експерт в отдел “КОС” при РИОСВ –
Русе, в присъствието жалбоподателката и на свидетелите Д.И., присъствала на проверката в
с. Беловец на 02.09.2021 г., и Х.В., съставила Акт № 0002594/ 14.09.2021 г. за установяване
на административно нарушение от Г.Л.М. – кмет на Кметство – с. Беловец, упълномощена
да контролира дейностите с отпадъци на територията на Кметство – с. Беловец с Заповед №
150/ 26.02.2021 г. от кмета на Община – гр. Кубрат и отговаряща за контрола по дейностите
с битови и строителни отпадъци, извършвани на територията на село Беловец, в това число
да съставя актове и издава НП при констатиране на нарушения на изискванията на ЗУО. С
него ст. експерт повдигнал обвинение срещу Г. М. за извършено административно
нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, във вр. с чл.112, ал.1 от същия, във вр. с чл. 5, ал. 3,
т. 14 от Наредба № 6 за управление на отпадъците на територията на Община – Кубрат,
описвайки установеното при проверка на 02.09.2021 г. от тях нарушение и обстоятелствата,
при които е било извършено подробно в същия, изразяващо се в неупражняване на
съответния контрол по извършване на дейностите с битови и строителни отпадъци на
територията на село Беловец; допуснала замърсяване на терени с битови и строителни
отпадъци в село Беловец; не предприела необходимите действия за почистване. Така
съставения акт е предян на М. и тя го е подписала без възражения, като такива е заявила
писмено – вх. № 32-00-10/ 17.09.2021 г. – отрича да е извършила нарушенията, описани в
съставния срещу нея АУАН; посочва извършваните от нея системно действия в
съответствие с задълженията си и невъзможност – поради липса на работници и средства, да
извършва ежедневни проверки и почистване на цялото землище; заявява, че е изпълнила
предписанията, дадени й с протокол за извършена проверка от 02.09.2021 г., приложила към
възражението съобщения, констативни протоколи и снимки. АУАН, ведно с цялата
преписка, актосъставителя изпратил на директора на РИОСВ – гр. Русе, оправомощен от
Министъра на околната среда и водите да издава наказателни постановления, за
произнасяне, в резултат на което сезиране последния е издал атакуваното в настоящото
производство НП № 63/ 29.11.2021 г. Видно от НП, А.С. – директор на РИОС – гр. Русе, е
2
приел въз основа на изложената в АУАН фактическа обстановка и събраните доказателства
– описани в него, че Г.Л.М., виновно е нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО,
във вр. с чл.112, ал.1 от същия, във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 14 от Наредба № 6 за управление на
отпадъците на територията на Община – Кубрат, чрез бездействие: не е предотвратила
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, в следствие на което е създадено
незаконно сметище, установено на 02.09.2021 г., поради което и на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН и във връзка с чл.151, ал. 2, т. 6 от ЗУО наложил административно наказание “глоба”
в размер на 3 000.00 лв.
По делото с оглед установяване на изложените по – горе факти са приложени всички
Протоколи, цитирани по – горе; документите, представени от жалбоподателката при
извършването на проверката и по повод писменото й възражение; са разпитани като
свидетели актосъставителя – инж. Т. Ц., присъствалите при съставянето му свидетели – Д.
И. и Х. В., както и посочената от жалбоподателката свидетелка Ш. Х.. Последните
непосредствено са възприели всички факти, за които свидетелстват, тъй като са участвали
при извършването на първата планова, както и на последващите проверки по изпълнението
на законодателството по опазване на околната среда на територията на село Беловец.
Показанията на разпитаната по инициатива на жалбоподателя свидетелка – Ш. Х., не
допринасят за установяване на факти и обстоятелства, различни от установените в
административнонаказателното производство, инициирано от длъжностни лица на РИОСВ –
гр. Русе, удостоверени надлежно в протокол за извършена проверка на 02.09.2021 г. на
територията на с. Беловец, и съставен след това по отношение на жалбоподателката АУАН.
Въз основа на така възприетата и изложена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи: Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване административен акт, жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва
да бъде отхвърлена, а атакуваното Наказателно постановление като законосъобразно следва
да бъде потвърдено от съда. В изпълнение на задължението си да извърши цялостна
проверка на обжалваното НП относно неговата законосъобразност и предвид възраженията
на жалбоподателя в тази връзка, съдът намира, че същото отговаря на изискванията на
закона, както на общия ЗАНН, така и на специалния - ЗУО, въз основа на който е
индивидуализирано деянието като нарушение и е предвидена санкция. Атакуваният
административен акт – НП, е редовен.При издаването му не са допуснати нарушения на
съществени администра -тивносъдопроизводствени правила, както се твърди в жалбата,
обуславящи нередовност на НП.
С оглед на събраните и проверени писмени, гласни и веществени доказателства, съдът
намира, че нарушението е установено по един безспорен и несъмнен начин както от
обективна, така и от субективна страна при спазване на императивните изисквания на чл.57,
ал.1, вкл. и на т.5 от ЗАНН. Безспорно е установено, че на 02.09.2021 г. в изпълнение на
служебните си ангажименти длъжностни лица на РИОСВ са извършили проверка на
3
територията на село Беловец, за да установят налични ли са нерегламентирани замърсявания
(сметища) на съответната територия, при която е констатирано налично, нерегламентирано
такова, а именно: разположено на поляна, граничеща с улица „Добруджа“, в местност
„Беличица“, замърсена с битови и строителни отпадъци – пластмасови и хартиени
отпадъци, домакинска посуда, дюшеци, юргани и отпадъци от опаковки; изпочупени тухли
и керемиди, на площ от около 1.5 - 2 дка. Несъмнено от събраните в
административнонаказателното производство писмени доказателства се установява, че
именно на това нерегламентирано сметище на 22.08.2021 г. е пламнал пожар, потушен от
РСПБЗН – гр. Кубрат. Описаното в НП деяние изпълва от обективна страна състава на чл.
151, ал. 2, т. 6 от ЗУО, съгласно който кмет на община и/или длъжностно лице – каквото
качество също несъмнено има жалбоподателката, като кмет на с. Беловец и адресат на
връчената й лично на 01.03.2021 г. Заповед № 150/ 26.02.2021 г. на кмета на Община – гр.
Кубрат, т. I, и отговаряща за контрола по дейностите с битови и строителни отпадъци,
извършвани на територията на село Беловец, което не предприеме мерки за предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни
сметища и/или не организиране на почистването им се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв.,
ако не подлежи на по-тежко наказание. Тази санкционна норма кореспондира с вменената
с чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО отговорност на кмета на общината за предотвратяване на
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни
сметища и организиране на почистването им. В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал. 3, т. 14
от Наредба № 6 за управление на отпадъците на територията на Община – Кубрат, като
конкретните действия са посочени в предходните точки. Обективно установеното незаконно
сметище на площ от около 1.5 дка непосредствено свидетелства, че жалбоподателката не е
предотвратила изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за целта място; не е
предотвратила създаването на незаконно сметище; и не е организирала почистването му.
Твърдяните от нея усилия в тази насока нямат правно значение, след като не са довели до
целения от закона в полза на обществото и природата положителен резултат. Приложените
констативни протоколи, съставени от кмета и вменяващи задължения неясно в чия тежест –
„да се почисти“, „да се запръсти“, вероятно незаконното сметище – л. 41 – 47 от делото, и
два броя съобщения до жителите на селото – л. 48-49, не са доказателство за упражнен
контрол по смисъла на закона, а още по – малко за почистване на обективно
съществуващото в момента на проверката незаконно сметище. Че кмета на кметството в
съответното населено място има вменено задължение за действия в този смисъл е безспорно,
видно от разпоредбата на чл.19, ал. 3, т. 15 ЗУО, която гласи, че именно Кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице, каквото в случая е кмета на кметството в с.
Беловец, контролира дейностите, свързани с образуване, събиране, вкл. и разделно,
съхраняване, транспортиране, оползотворяване и обезвреждането на битови и строителни
отпадъци. За изпълнение на това задължение законът е дал възможност на кметовете на
общините – лично или чрез упълномощени лица да ангажира административнонаказателната
отговорност на физически и юридически лица, извършили нарушения във връзка с ЗУО,
видно от разпоредбата на чл.118, ал.1 и 2 от същия, и това е единствения релевантен способ
4
за упражняване на контрол и за доказване на същия. Отговорността за контрол в случая е
именно негова, защото произтича от закона и изрично оправомощаване от Кмета на Община
– гр. Кубрат, т.е. жалбоподателката е упълномощено от него длъжностно лице за
територията на село Беловец, съгласно приетата като доказателство по делото Заповед №
150/ 26.02.2021 г. Правните норми, цитирани по – горе, изискват или вменяват задължение
за действие в тежест на Кмета, поради което бездействието му – омисивно деяние, е обявено
с разпоредбата на 151, ал. 2, т. 6 ЗУО за противоправно и наказуемо.
Неоснователни са заявените от жалбоподателката възражения и доводи за положена
грижа и изпълнение на задълженията й, тъй като законодателят е предвидил отговорност
при противоправен резултат - съществуването на незаконно сметище, респективно
изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани места, независимо и въпреки, че
длъжностното лице е предприело съответни действия за недопускане на обществено
опасната дейност. Мярката за вида, характера и продължителността на всяка от
инициативите, е предоставена в оперативната деятелност на кмета на общината и
упълномощените от него изрично длъжностни лица – кметове на населени места от състава
на общината. Какви ще бъдат тези мерки зависи от конкретните фактически обстоятелства
при всяко невралгично място с отпадъци. В процесния случай вероятно кметът на село
Беловец, Община – Кубрат, е предприел дейности – разяснителна кампания, инцидентни
проверки и локални почиствания, но липсата на регулярен контрол за резултатите от
предприетите действия и пълен обхват на територията са причинили установения
противоправен резултат – констатираното на 02.09.2021 г. образувано незаконно сметище
на площ около 1.5 дка с налични строителни и смесени битови отпадъци на терен в с.
Беловец, като по този начин не е отстранен противоправният резултат – съществуването на
незаконно сметища и изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирано място.
Спазен е и особения административен ред, по който се преследват
административните нарушения - АУАН и издаденото въз основа на него НП, видно от
разпоредбата на чл.157 ЗУО, издадени от компетентните длъжностни лица при спазване на
правилата на административнонаказателното производство. Вината на нарушителя е също
установена, още повече, че и в настоящото производство не се сочат доводи и не се
установява наличието на изключващи я факти и обстоятелства.
Не е допуснато и соченото от жалбопод. съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в ограничаване правото й на защита, тъй като в обжалваното
наказателно постановление не са конкретизирани дата и мястото на извършване на
нарушението. С оглед твърдяното да е извършено административно нарушение, което се
осъществява чрез бездействие, правилно и при спазване на изискванията на чл. 42, т. 3 от
ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - административнонаказващият орган е посочил
като дата на извършване на нарушението датата на откриването му. В случая се касае за
административно нарушение с форма на изпълнително деяние, изразяваща се в бездействие,
с оглед на което до извършване на дължимото действие, нарушението се осъществява от
субекта във всеки един момент, включително и на посочената в наказателното
5
постановление дата.
Правото на защита на наказаното лице не е нарушено, тъй като Г. М. го е реализирала
в пълен обем – след повдигане на обвинение срещу нея е подала писмено възражение, което
е обсъдено от АНО, а след връчването на атакуваното НП е реализирала възможността да го
обжалва пред съд, като вкл. на касационно обжалване ще подлежи и настоящото решение.
Ето защо съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателката и не са
налице твърдяните от нея съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили
правото й на защита и имащи за последица незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление.
При определяне на наказанието административнонаказващият орган се е съобразил с
всички релевантни за това факти – тежест на нарушението и опасността за живота и
здравето на живущите в населеното място, създадена с допуснатото съществуване и
непочистване на незаконно сметище; формата на вината и имотното състояние на Г. М., и е
наложил предвидената в закона санкция глоба в минималния й размер от 3 000.00 лева,
което от своя страна не дава възможност за намаляване на наказанието под този размер.
Не са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се
характеризира с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от посочения
вид.
Относно разноските: искане за присъждането им срещу насрещната страна заявяват и
двете страни.
С оглед изхода на спора искането на жалбоподателката е неоснователно.
Претендирания конкретен размер на юрисконсултско възнаграждение в полза на
въззиваеманата страна – 100.00 лева, е адекватен на ангажираността на процесуалния му
представител и степента на фактическа и правна сложност на делото, поради което съдът
намира, че на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на ответното учреждение следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 63/ 29.11.2021 г. на
директора на РИОСВ – гр. Русе, с което на Г.Л.М., ЕГН ********** от с**, със съдебен
адрес в **, чрез адв. Р. Х., АК – Русе, е наложено административно наказание глоба в размер
на 3 000.00 лв., на основание чл.151, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО)
6
за извършено нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 14, във вр. с ал.
4 от Наредба № 6 за управление на отпадъците на територията на Община – Кубрат, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Г.Л.М., ЕГН ********** от с**, да плати на РИОСВ – гр. Русе за разноски
по делото - юрисконсултско възнаграждение, сумата 100.00 (сто) лева. .
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7