МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ № 260021 по НЧД №58/2021 Г.
Районна
прокуратура гр. Враца-ТО-Мездра е
направила искане за задължително настаняване и лечение на Стойл Ц.М. *** , на основание чл. 155 ЗЗ, страдащ от психическо
заболяване.
В искането е
посочено, че лицето е изпаднало в криза,
страда от психическо заболяване, държи
се неадекватно, агресивна към околните , не желае да се лекува доброволно, многократно
настанявана на задължително лечение, не си взема лекарствата, злоупотребява с
алкохол, опасна за себе си и околните.
Сочи се, че лицето е настанявано на принудително лечение няколкократно.
Производството
е по реда на чл. 155 и сл. ЗЗ. Изпълнени са всички процедурни въпроси,
лимитативно изброени в Глава V Раздел ІІ
от Закона за здравето.
Участващият прокурор е поддържал предложението
с мнение, че са налице законовите предпоставки на чл. 155 ЗЗ.
Лицето С. Ц. не
взема становище.
Защитникът адв. К.Т. споделя искането на прокурора.Изразява становище
за настаняване на лицето на принудително лечение с оглед евентуален
благоприятен изход за него и подобряване състоянието му.
Снети са
показания от свидетелите П.М. и С.Г. , първата кмет на селото и вторият съсед на Стойл М. . Същите установяват фактите изложени
в прокурорското искане .
Изслушаното
вещо лице по назначената СПЕ е категорично,че лицето се нуждае от провеждане на
задължително лечение, и то в стационарна форма.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, доводите наведени от
представителя на прокуратурата, и като отчете становището на защитника и на
лицето М. , намери за установено следното:
Лицето С. Ц.М.
се води на учет в ЦПЗ-ЕООД-Враца с диагноза
лека умствена изостаналост,диссоциално
поведение.По този повод е лекуват задължително в ОДПЗС-Враца и ПД-Карлуково
с последна хоспитализация м.08.2018 г. Соченото заболяване представлява психично
разстройство, манифестирано към момента с обостряне,значително нарушение в
поведението,изискващо грижи и лечение ,не приема поддържаща терапия ,некритичен
към състоянието си и не желае да се лекува доброволно .Това му състояние датира
от дълги години. От показанията на разпитаните свидетели се установява
постоянна безпричинна агресия на лицето
към всички от селото и закани за саморазправа , чупи стъкла , хвърля камъни , като
по този начин е опасен за себе си и околните. Свидетелите поясняват ,че лицето С.М.
*** , тормози и нея , като последната не е в състояние да се грижи за него и
да осигурява редовен прием на
медикаментозно лечение .
Гласните
доказателства намират изцяло опора и в заключението на съдебнопсихиатричната
експертиза, заключаваща, че лицето се води на учет в ЦПЗ –ЕООД-Враца с
посочената по-горе диагноза. Същият страда от психично заболяване от кръга на
тези посочени в чл.146 ал.1 т.1 ЗЗ-лека умствена изостаналост,значително нарушение в
поведението,изискващо грижа и лечение,дисоциално поведение.
Вещото лице в
СЗ поддържа заключението на изготвената СПЕ.Категорична е , че състоянието на М.
представлява трайна психична увреда в
резултат на психичното му състояние. Лицето е в състояние на обостряне, манифестирано
с възбудни и агресивни прояви и дезадаптивно поведение. Същият не е критичен
към състоянието си е не желае да се лекува доброволно. Вещото лице мотивира шестмесечен
срок за лечение в стационарен режим в ДПБ-Карлуково . Не е налице способност
за изразяване на информирано съгласие
При така
установените фактически обстоятелства, съдът намери, че безспорно е установено
наличието на правните предпоставки на разпоредбата на чл. 155 ЗЗдр. С. Ц.М. страда
от психично заболяване от кръга на тези по чл.146 ал.1 т.1 ЗЗ – лека умствена изостаналост,значително нарушение в
поведението,изискващо грижа и лечение,диссоциално поведение.Неадекватното и
агресивно поведение спрямо съселяните си и наличие на влошено психично
състояние следствие нередовен прием на предписаните медикаменти навежда на
извод, че е налице опасност по смисъла на чл.155 ЗЗ по отношение личността на самият
него , така и към околните. В този смисъл експертизата и тук дава категоричен
отговор. Заболяването застрашава сериозно здравето му, като в това състояние може да извърши престъпление.
Изложеното наложи извод за налична необходимост от задължително настаняване и
лечение, което следва да бъде извършено в ДПБ-Карлуково за срок от ШЕСТ месеца, като формата следва да бъде
стационарна.Това лечение се явява наложително и основателно и не се оспорва от
страните.
Предвид
състоянието на лицето и заключението на експерта относно липсата на способност
за изразяване на информирано съгласие за лечение от страна на лицето, съдът намери,
че тази роля следва да бъде поета от длъжностно лице в отдел”хуманитарни дейности” при община
гр.Луковит, на чиято територия се намира здравното заведение , където следва да
се проведе принудителното лечение на М..
По изложените
съображения съдът постанови решението си .
Районен съдия: