М О Т
И В И
по
НОХД № 7913/2014 г. по описа на ПРС – VІІ н.с.
Районна
прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу:
Ж.Г.Т., с ЕГН **********, за
това че на 14.05.2014 г. в гр. Пловдив, в
съучастие като съизвършител с А.Н.М. ЕГН ********** /ЛНЧ **********/ от гр. П.
е отнел чужди движими вещи, както следва: един брой дамска чанта, естествена
кожа с емблема „XL" на стойност 102,00лв; един брой - дамско портмоне от
змийска кожа на стойност 55,00лв.; един брой мобилен телефона марка „Нокиа
6600" ведно със СИМ карта на „Виваком" на стойност 97,00лв.; пари -
сумата от 6 300 български лева, 1 000 турски лири с левова равностойност
685,80лв.; 165 щатски долара с левова равностойност 235,23лв.; 350 евро с левова
равностойност 684,54лв.; плик с парична сума от 640 български лева; един брой
печат на фирма „Ъшъл БГ" на стойност 15,00лв.; златни накити - златни
обеци с тегло 3,6 гр., 14 карата на стойност 128,34лв., един брой медальон с
форма на слон с тегло 0,55гр, 14 карата на стойност 19,61лв., един брой златен
синджир с тегло 5,1 гр., 14 стойност 181,82лв., един брой златна гривна
с тегло 7,6гр., 14 стойност 270,94лв., един брой златен пръстен с тегло
2,2 гр., 14 стойност 78,43лв., един брой
златна паричка с тегло 1,5 гр.,14 стойност 53,48лв.; както и вещи без стойност — лична карта на С.А.Г. ЕГН **********,
свидетелство за управление на МПС издадено на името на С.А.Г. ЕГН **********,
международен паспорт издаден на името на С.А.Г. ЕГН **********, регистрационен
талон за МПС - част II за л.а. „Тойота Корола" с per. № *** и полица
застраховка „ГО" за същото МПС-или всичко вещи на обща стойност 9 547,19 /
девет хиляди петстотин четиридесети седем лв. и деветнадесет ст./лв., от
владението на С.А.Г.,***, с намерение противозаконно
да ги присвои, като е употребил за това сила - престъпление по чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
И
А.Н.М., с ЕГН **********, ЛНЧ **********,
родена на *** год. в гр.К., ***, статут на постоянно пребиваващ чужденец в ***,
живуща ***, гражданство-***, за това че на 14.05.2014г.
в гр. Пловдив, в съучастие като съизвършител с Ж.Г.Т. ЕГН ********** роден в
гр.*** е отнела чужди движими вещи, както следва: един брой дамска чанта,
естествена кожа с емблема „XL" на стойност 102,00лв; един брой - дамско
портмоне от змийска кожа на стойност 55,00лв.; един брой мобилен телефона марка
„Нокиа 6600" ведно със СИМ карта на „Виваком" на стойност 97,00лв.;
пари - сумата от 6 300 български лева, 1 000 турски лири с левова равностойност
685,80лв.; 165 щатски долара с левова равностойност 235,23лв.; 350 евро с
левова равностойност 684,54лв.; плик с парична сума от 640 български лева; един
брой печат на фирма „Ъшъл БГ" на стойност 15,00лв.; златни накити - златни
обеци с тегло 3,6 гр., 14 карата на стойност 128,34лв., един брой медальон с
форма на слон с тегло 0,55гр, 14 карата на стойност 19,61лв., един брой златен
синджир с тегло 5,1 гр., 14 стойност 181,82лв., един брой златна гривна
с тегло 7,6гр., 14 стойност 270,94лв., един брой златен пръстен с тегло
2,2 гр. , 14 стойност 78,43лв., един брой
златна паричка с тегло 1,5 гр.,14 стойност 53,48лв.; както и вещи без стойност — лична карта на С.А.Г. ЕГН **********,
свидетелство за управление на МПС издадено на името на С.А.Г. ЕГН **********,
международен паспорт издаден на името на С.А.Г. ЕГН **********, регистрационен
талон за МПС - част II за л.а. „Тойота Корола" с per. № *** и полица
застраховка „ГО" за същото МПС-или всичко вещи на обща стойност 9 547,19 /
девет хиляди петстотин четиридесети седем лв. и деветнадесет ст./лв., от
владението на С.А.Г.,*** с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребила за
това сила - престъпление по чл. 198 ал.1
вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Съдът е разгледал делото при условията на чл.371, т.2
във вр. с чл.370 от НПК.
За
съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск в размер
на 10 000 (десет хиляди) лева, предявен от пострадалата С.А.Г. срещу подсъдимите
Ж.Т. и А.М., обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, както
и сумата от 9547,19 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие на престъпното деяние, ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието до окончателното й изплащане.
В наказателния процес пострадалата С.А.Г. е конституирана в
качеството на частен обвинител и граждански ищец.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр. Пловдив поддържа
изцяло така повдигнатите спрямо подсъдимите обвинения, като счита, че деянията
са доказани по несъмнен начин и пледира същите да бъдат признати за виновни в
извършването им. Предлага на съда за така извършеното престъпление на подсъдимите
да им бъде определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства
в размер на по три години лишаване от свобода за всеки един от тях. Прокурорът
счита, че за постигане целите на наказанието, визирани в НК, изпълнението на
така предложените наказания, може да бъде отложено с изпитателен срок от пет
години. Представителят на държавното обвинение, моли на подсъдимите да бъдат
възложени направените по делото разноски, а гражданският иск да се уважи до
размера на невъзстановената щета.
Адвокат Х. – повереник
на пострадалата С.Г., твърди наличие на извършено деяние по чл.199, ал.1 т.2 от НК, а не както е по обвинителния акт. Моли съда да признае гражданския иск за
доказан по основание и размер. Претендира и разноски.
Адвокат Б. – защитник на подсъдимия Т., моли съда да наложи
на подзащитния му справедливо наказание, като отложи изпълнението му по чл.66
от НК с подходящ изпитателен срок. По отношение на гражданския иска, адвокат Б.
изразява мнение, че не следва да се ангажира отговорността на неговия
подзащитен, тъй като той е възстановил своята част от нанесените вреди.
Адвокат Д. – защитник на подсъдимата М., счита че
наказанието на неговата подзащитна следва да се определи при многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли наказанието да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок. По отношение на гражданския иск, заявява че
по-голяма част от имуществените вреди са били възстановени, а за
неимуществените – сумата е прекомерна.
Подсъдимият Ж.Т., съжалява за извършеното и моли за
снизхождение.
Подсъдимата А.М., признава вината си, съжалява за
извършеното и моли съда за снизхождение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимата А.Н.М. живеела на семейни начала с лицето Б. Ф. Г.,
който починал на 25.05.2009 г. и след смъртта му останала да живее при
родителите на покойния Г.. От съвместното им съжителство, се родило детето Б. Ф.
Г., който бил отглеждан от родителите на починалия Б. Г., а именно - свидетелите
С.А.Г. и Ф. Р.Г.. А.М. се изнесла от дома на С. и Ф. Г. в края на 2013 г., като
детето останало при тях и те се грижели за неговото отглеждане и възпитание. Детето
било записано в детска градина, находяща се в близост до дома им на ул. „***“ №
** в гр. П.. М. не поддържала връзка със семейството на покойния Г., но предвид
обстоятелствата, че живяла преди време с починалия Б. Г. била наясно с начина
на живот на родителите му - свидетелите С. и Ф. Г..
Свидетелката С.Г. работела в търговско дружество „***“ ***
гр. С. като основен предмет на дейност на дружеството била международен превоз
на пътници и товари с автомобилен транспорт. Дейността на св. Г. била да събира
оборотите от продадените билети и да ги съхранява като същата била на длъжност
„*** “. Св. Г. обичайно съхранявала парите на дружеството които постъпвали в
офиса находящ се на Автогара „***“ в гр. П. в себе си, като след края на
работния ден ги носела в дома си и в последствие ги отчитала на ръководителите
на дружеството. Св. Г. обичайно се придвижвала с лекия си автомобил „Тойота
Корола“ с държавен контролен номер ***, като същата имала навика да носи и
златни украшения в дамската си чанта постоянно в себе си.
Подс. М.
се запознала с подс. Ж.Т. като двете лица заживели на семейни начала в гр. П.
на ул. „*** “ № **, ет. **, ап. **, въпреки подозренията на подс. Т., че подс. М.
се е занимавала преди време с проституция. Те и двамата имали финансови
проблеми и търсели начин за разрешаването им, макар и посредством извършване на
престъпление. У двамата подсъдими се зародила идеята да извършат грабеж над
свидетелката С.Г., защото подс. М. била наясно с обстоятелството, че бившата й
свекърва, която към момента отглежда детето й, пренася обичайно големи парични
суми в себе си, които са собственост на дружеството в което работи, както и че
свидетелката Г. се придвижва сама. Подс. М. споделила с подс. Т. наблюденията
си, че св. Г. ***0 часа, като в себе си носи оборот на фирмата, който обичайно
е не по-малък от 2000 лв. Подсъдимите лица обмисляли идеята около 3 месеца и
провокирани от обстоятелството, че подс. М. не работи никъде и че подс. Т. има
задължение във връзка със заеми по потребителски кредити, взели решение
съвместно да извършат грабеж.
На
13.05.2014 г. подс. Т. отишъл до дома на св. Г. с такси и зачакал появата на
лекия автомобил на свидетелката, за да разпознае лицето, което има намерение да
ограби. По – рано същия ден св. М. му показала на снимка в телефона си на автомобила,
управляван от св. Г. – „Тойота Корола“ *** на цвят с рег. №***. Подс. Т. не
знаел последните две цифри на регистрационния номер. Около 23,30 часа на същата
дата автомобилът спрял пред блока на ул. „***“ № *** и от него излязла св. Г.,
която обаче била придружена от детето Б.Г., чието присъствие възпряло подс. Т.
от извършването на престъплението. Той хванал такси и се прибрал в квартирата,
в която живеел с подс. М. като й заявил, че не е извършил грабежа, заради
присъствието на детето и двамата взели решение на следващата вечер, а именно на
14.05.2014 г. да отидат до дома на св. Г. и двамата заедно да извършат грабеж.
На
14.05.2014 г. подсъдимите лица излезли от дома си около 22,00 часа и вземайки
случайно такси отишли до блока, находящ се на ул. „*** “ № ** в гр. П.. Подсъдимите
лица се прикрили и зачакали появата на св. Г.. Около 23,00 часа на същата дата
св. Г. пристигнала с автомобила си и подс. Т. поставил маска на лицето си. В момента,
в който св. Г. се приближила до входната врата, той се приближил до нея и чрез
сила издърпал чантата от рамото й. Побягнал с чантата, като зад посочения
по-горе блок го чакала подс. М., която взела да носи инкриминираната вещ, за да
може да не се пораждат съмнения, ако случайно бъдат засечени от служители
на реда, както и да не се будят
подозрения от факта, че мъж носи дамска чанта. По посочения по-горе начин,
двамата подсъдими установили трайна фактическа власт върху инкриминираните вещи,
като заедно изтичали в близост до бул. „*** “ гр. П.. Подс. Т. изхвърлил
мобилният телефон, марка „Нокия 6600“, който намерил в чантата, като в него
останал единствено капака от мобилния телефон, както и батерията му. Изхвърлил също
така и якето, с което бил облечен, както и маската и шапката, които използвал
при извършването на грабежа. След качването на подсъдимите в предварително
извиканото от Т. такси, и отпътуването им към ул. „***“, подс. Т. изхвърлил и
другият мобилен телефон, а именно „Самсунг Е 250“, като в него останал
единствено батерията за мобилния телефон с надпис на нея : „BL – 6 Q“. След
пристигането си в дома си на ул. „*** “ двете лица изсипали съдържанието на
отнетата дамска чанта, като установили, че тя съдържа следните вещи: 1 бр. -
дамско портмоне от естествена /змийска / кожа, сумата от 6 300 български лева,
сумата от 1 000 турски лири, сумата от 165 щатски долара, сумата от 350 евро, бял
плик с парична сума от 640 лева, 1 бр. печат на фирма „Ъшъл БГ ", златни
обеци с тегло 3,6 гр., 1 бр. медальон с форма на слон , 1 бр.
златен синджир, 1 бр. златна гривна, 1 бр. златен пръстен ,1 бр. златна паричка, както и лична карта СУМПС, и
международен паспорт, издадени на името на свидетелката С.А.Г., както и малък
талон за автомобил, полица за застраховка гражданска отговорност, които били
издадени за лек автомобил „Тойота Корола“ с ДКН ***. Подсъдимите запазили за
себе си паричните суми и златните накити, а дамската чанта, като посочените
по-горе документи, залели с вряла вода, с цел да не оставят дактилоскопни
следи, държали ги 2 дни с в леген с вода, след което двамата заедно отишли в
ж.к. „*** “ в близост до бл. *** /където била предната квартира на подс. Т./ и
ги изхвърлили в кофите за смет. В следващите дни, двамата похарчили по-голяма
част от отнетите пари и валута по нощни заведения и кръчми, а кредитите на подс.
Т. /към „**** “ и към „*** “/, останали непогасени. В последствие, двамата
решили да се разпоредят със златните накити, отнети от пострадалото лице при
грабежа.
На
24.05.2014 г., те заедно посетили заложна къща с наименование „Заложна къща
Еврогруп – 1“ ЕООД, която се намирала в гр. Пловдив, в ж.к. „Тракия“ на ул. Съединение
№ 49. В заложната къща работел св. Л. Г., който лично познавал подс. М.. Тя го
питала каква е стойността на грам злато и след като й било отговорено,
представила личната си карта, попълнила заложен билет с № 18635/24.05.2014 г.,
като заложената вещ била 9,8 гр. злато, срещу което получила заедно с Т. сумата
от 304 лв. Копие от заложния билет бил приобщен за нуждите на делото.
Двамата подсъдими, за два дни похарчили въпросната сума пари,
като си закупили дрехи и посетили заведение, след което поделили остатъка и се
разделили.
Подс. Т. се разкаел за постъпката си, след което решил да
потърси среща със св. С.Г. и съпруга й – Ф. Г.. За целта посетил Автогара „Юг“,
но не успял да открие св. Г.. В последствие, посетил детска градина, намираща
се в близост до блока, находящ се на ул. „***“ № * в гр. П. и на 28.05.2014 г.
провел разговор с директорката на учебното заведение – като оставил номера на
мобилния си телефон и помолил с него да се свържат дядото или бабата на Б..
Свидетелят Ф. Г. се обадил на предоставения номер на мобилен телефон, като
непознатото за него лице Т. му казал, че след 15 мин. ще дойде пред блока му
въпреки, че св. Г. не му бил казал адреса си. Св. Г. бил придружен от внука си
Б., който познал подсъдимият и му викнал „Бате Ж.“. Т. заявил на свидетеля Г.,
че живее заедно с М. и че в последно време тя разполага с пари, както и че му е
заявила, че парите са от „бомбата на Борба № 7“.
На
следващия ден двамата отишли в полицията, където Т. дал обяснения, в хода на
които разказал за механизма на извършеното престъпление.
Тази фактическа обстановка съдът приема въз основа на
събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства,
признанието на двамата подсъдими, въз основа на приетите и неоспорени в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска и съдебно оценъчна експертизи.
Съдът не възприема възражението на адв. Х., касаещо правната
квалификация на извършеното от двамата подсъдими деяние, а именно за наличие на
съставомерните признаци на престъплението по чл.199, ал.1 т.2 от НК. Относно
горното, съдът се е произнесъл с мотивирано определение в последното по делото
съдебно заседание, поради което не счита за нужно да го коментира отново в
настоящите мотиви. В допълнение към изложеното в посочения протокол, съдът
намира за нужно да разясни, че в настоящия казус умисълът на двамата подсъдими,
се отнася до извършване на едно единствено конкретно престъпление – отнемане на
пари и вещи от пострадалата Г. чрез употреба на сила. За да е налице хипотезата
на правната норма на чл.199, ал.1, т.2 от НК – две или повече лица, следва да
се сговорят предварително, да извършат повече от едно престъпно посегателство,
било то кражба или грабеж. В кориците на досъдебното и съдебното производство,
няма нито едно доказателство в тази насока. По тези съображения, съдът отново
отхвърля възраженията на адв. Х..
При
така установената фактическа обстановка, съдът е на становище, че с деянието си
подсъдимият Ж.Г.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК, за
това, че на 14.05.2014 г. в гр. Пловдив, в
съучастие като съизвършител с А.Н.М. ЕГН ********** /ЛНЧ **********/ от гр. Пловдив
е отнел чужди движими вещи, както следва: един брой дамска чанта, естествена
кожа с емблема „XL" на стойност 102,00лв; един брой - дамско портмоне от
змийска кожа на стойност 55,00лв.; един брой мобилен телефона марка „Нокиа
6600" ведно със СИМ карта на „Виваком" на стойност 97,00лв.; пари -
сумата от 6 300 български лева , 1 000 турски лири с левова равностойност
685,80лв.; 165 щатски долара с левова равностойност 235,23лв.; 350 евро с
левова равностойност 684,54лв.; плик с парична сума от 640 български лева; един
брой печат на фирма „Ъшъл БГ" на стойност 15,00лв.; златни накити - златни
обеци с тегло 3,6 гр., 14 карата на стойност 128,34лв., един брой медальон с
форма на слон с тегло 0,55гр, 14 карата на стойност 19,61лв., един брой златен
синджир с тегло 5,1 гр., 14 стойност 181,82лв., един брой златна гривна
с тегло 7,6гр., 14 стойност 270,94лв., един брой златен пръстен с тегло
2,2 гр. , 14 стойност 78,43лв., един брой
златна паричка с тегло 1,5 гр.,14 стойност 53,48лв.; както и вещи без стойност — лична карта на С.А.Г. ЕГН **********, свидетелство за управление на МПС издадено на името
на С.А.Г. ЕГН **********, международен
паспорт издаден на името на С.А.Г. ЕГН **********, регистрационен талон за МПС
- част II за л.а. „Тойота Корола"
с per. № *** и полица застраховка „ГО" за същото МПС-или всичко вещи на
обща стойност 9 547,19 / девет хиляди петстотин четиридесети седем лв. и
деветнадесет ст./лв., от владението на С.А.
Г. ЕГН **********
от гр. П. с намерение
противозаконно
да ги присвои,
като е употребил за това сила.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е на становище, че с деянието си
подсъдимата А.Н.М. е осъществила от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.198 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 14.05.2014 г. в гр. Пловдив, в съучастие като съизвършител с Ж.Г.Т., ЕГН
**********, е отнела чужди движими вещи, както следва: един брой дамска чанта,
естествена кожа с емблема „XL" на стойност 102,00лв; един брой - дамско
портмоне от змийска кожа на стойност 55,00лв.; един брой мобилен телефона марка
„Нокиа 6600" ведно със СИМ карта на „Виваком" на стойност 97,00лв.;
пари - сумата от 6 300 български лева, 1 000 турски лири с левова равностойност
685,80лв.; 165 щатски долара с левова равностойност 235,23лв.; 350 евро с
левова равностойност 684,54лв.; плик с парична сума от 640 български лева; един
брой печат на фирма „Ъшъл БГ" на стойност 15,00лв.; златни накити - златни
обеци с тегло 3,6 гр., 14 карата на стойност 128,34лв., един брой медальон с
форма на слон с тегло 0,55гр, 14 карата на стойност 19,61лв., един брой златен
синджир с тегло 5,1 гр., 14 стойност 181,82лв., един брой златна гривна
с тегло 7,6гр., 14 стойност 270,94лв., един брой златен пръстен с тегло
2,2 гр., 14 стойност 78,43лв., един брой
златна паричка с тегло 1,5 гр.,14 стойност 53,48лв.; както и вещи без стойност — лична карта на С.А.Г. ЕГН **********,
свидетелство за управление на МПС издадено на името на С.А.Г., ЕГН **********,
международен паспорт издаден на името на С.А.Г. ЕГН **********, регистрационен
талон за МПС - част II за л.а. „Тойота Корола" с per. № *** и полица
застраховка „ГО" за същото МПС-или всичко вещи на обща стойност 9 547,19 /
девет хиляди петстотин четиридесети седем лв. и деветнадесет ст./лв., от
владението на С.А.Г.,***, с намерение противозаконно
да ги присвои, като е употребила за
това сила.
От
обективна страна, Т. е отнел от чуждото владение инкриминираните вещи и е предал
на М. чантата, с което тя е установила своя трайна фактическа власт върху тях.
От субективна
страна деянието е осъществено при пряк умисъл, като са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, искали са и са се съгласили с настъпилите
общественоопасни последици.
При
така установената безспорна фактическа обстановка и правна квалификация съдът
като съобрази с обстоятелствата по чл. 36 от НК и изискванията на чл. 54 от НК
намира, че наказанието на подсъдимите, следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива, съдът приема частичното
възстановяване на щетите от страна на подсъдимия Т., чистото съдебно минало,
младата възраст, признанието на вината.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът приема сравнително високата стойност на
инкриминираните вещи.
Съобразно
изложеното, съдът намира, че най-справедливо би било на подсъдимия Ж.Г.Т. за
престъплението по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, да
му се наложи наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, като на основание чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58А, ал.1 от НК, така
определеното наказание СЕ НАМАЛИ с една трета на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Тъй
като подсъдимият Ж.Г.Т. не е осъждан за престъпления от общ характер на
лишаване от свобода, така наложеното му наказание не надвишава три години,
съдът намира, че изпълнението на същото, на основание чл.66, ал.1 от НК, следва
да се отложи с пет годишен изпитателен срок.
Така
наложената санкция съответства най-пълно на степента на обществена опасност на
дееца, на тежестта на извършеното от него престъпление и би спомогнала
най-пълно за превъзпитанието му в дух на спазване на законите на Република
България.
На
основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, ще следва на подсъдимия Т. да се
приспадне времето, през което е бил задържан, на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР
– за срок от 24 часа от 29.05.2014 г., както и времето, през което е бил
задържан по реда на чл.64, ал.2 от НПК, считано от 30.05.2014 г. до 02.06.2014
г., който срок да му бъде зачетен като изтърпяна част от така наложеното
наказание лишаване от свобода.
Съобразно
изложеното, съдът намира, че най-справедливо би било на подсъдимата А.Н.М. за
престъплението по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, да
й се наложи наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, като на основание чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58А, ал.1 от НК, така
определеното наказание СЕ НАМАЛИ с една трета на ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
Тъй
като подсъдимата А.Н.М. не е осъждана за престъпления от общ характер на
лишаване от свобода, така наложеното й наказание не надвишава три години, съдът
намира, че изпълнението на същото, на основание чл.66, ал.1 от НК, следва да се
отложи с пет годишен изпитателен срок.
Така
наложената санкция съответства най-пълно на степента на обществена опасност на
дееца, на тежестта на извършеното от нея престъпление и би спомогнала най-пълно
за превъзпитанието й в дух на спазване на законите на Република България.
На
основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, ще следва на подсъдимата М. да се
приспадне времето, през което е бил задържан, на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР
– за срок от 24 часа от 29.05.2014 г., както и времето, през което е била
задържана по реда на чл.64, ал.2 от НПК, считано от 30.05.2014 г. до 02.06.2014
г., който срок да й бъде зачетен като изтърпяна част от така наложеното
наказание лишаване от свобода.
Предявения
от тъжителя граждански иск за причинените му от престъплението неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв., съдът приема за доказан по основание. Касае се за виновно извършено деяние от
подсъдимите и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е
причинил другиму с виновното си поведение. Безсъмнено установено по делото е,
че в резултат от извършеното от подсъдимите престъпление, пострадалата С.Г. е
претърпяла неимуществени вреди – разстройство на здравето - психически и
физически дискомфорт и стрес, които са непосредствена последица от деянието.
Като
прецени горните обстоятелства, съдът намира, че предявеният размер на претенцията следва да се
уважи частично до размер на шест хиляди лева, който се явява най-справедлив и
напълно отговарящ и съответстващ на претърпените неимуществени му вреди. В
останалата си част, до пълния предявен размер до 10 000 лева, искът следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По
отношение на исканото обезщетение за имуществени вреди, съдът намира, че подсъдимите
следва да бъдат осъдени да заплатят на пострадалата Г., сумата от 4265,30 лв. В
останалата си част, до пълния предявен размер до 9457,19 лв., искът за
имуществени вреди, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй
като пострадалата е обезщетена посредством връщане на вещи и пари.
Подсъдимите
Ж.Г.Т. и А.Н.М., следва и солидарно да заплатят на гражданския ищец и частен
обвинител, сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимите Ж.Т. и А.М. следва
да заплатят сумата от 89,50 лв. /осемдесет и девет лева и 50 стотинки/лева, за
всеки един от тях, представляваща направени по делото разноски, както и сумата
от 205,31 /двеста и пет лева и 31 ст./ лева за всеки един от тях,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, по
сметка на Пловдивския районен съд.
Веществените
доказателства - една банкнота от 20 /двадесет/ щатски
долара със сер.
№ IE 19918529А, една банкнота от 10 /
десет/ щатски долара със сер. № JB 17198645 А , една банкнота от 5 / пет
/ щатски долара със сер. № JF 04080028 А, една банкнота от 2 /два/
щатски долара със сер. № F 51128354 А, предадени за съхранение на домакин
при ОД МВР Пловдив, един бр.
пръстен от жълт метал със срез в горната част на короната с грамаж 2,1гр., Три
броя късове от гривна от жълт метал с идентична плетка с общ грамаж
7,5гр, предадени за
съхранение на домакин при ОД МВР Пловдив, два
броя обеци от жълт метал с тегло 3,6гр., един брой медальон с форма на
„скорпион" от жълт метал с тегло 2,05гр, един брой медальон с форма на
„слонче" от жълт метал с тегло 0,55гр., един брой синджир от жълт метал с
дължина 56 см. стегло5,1гр., предадени
за съхранение на домакин при ОД МВР Пловдив, един
брой капак от мобилен телефон с надпис на него „NOKIA"; един брой батерия за мобилен телефон с
надпис на нея „ BL-6Q" и „NOKIA" с капацитет 970 mAh, предадени за съхранение на домакин
при 03 РУП – Пловдив, ДА СЕ ВЪРНАТ на
гражданския ищец
и частен обвинител
С.А.Г., след влизане на присъдата в сила.
Причини
за извършване на деянието – ниска правна култура, неспазване и незачитане на
установения в държавата правен ред.
Мотиви
– стремеж за облагодетелстване по престъпен начин.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
МГ
