РЕШЕНИЕ
№ 16284
гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110164923 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес от
суброгиралия се застраховател срещу лицето, което е отговорно до пази и
поддържа вещта – причинителя на вредата)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
348361/31.10.2024 г. от ******, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:
****** чрез адвокат Г. С. Я.-АК Благоевград, със съдебен адрес: г*********,
Адвокатско дружество „С." срещу С******, ЕИК ******* адрес: ******
представлявана от В. А. Т. - Кмет, с която е предявен осъдителен иск с
правна квалификация, както следва:
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
967.50 лева (триста четиридесет и девет лева и осем ст.) - главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско+" във връзка с щета 44012132133159 по Хюндай", модел „Тусон",
с ДК № СВ***СК, за това че на 09.11.2021г. около 13:30 в гр. София, в
близост до спортна зала „Арена Армеец", при което л.а марка „Хюндай",
модел „Тусон", с ДК № СВ***СК преминава през несигнализирано и
необезопасено препятствие на пътното платно/бордюр/, претърпява ПТП,
от което ПТП на МПС-то се нанасят материални щети, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
1
молба (31.10.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.11.2021г. около 13:30
в гр. София, в близост до спортна зала „Арена Армеец" водач на л.а марка
„Хюндай", модел „Тусон", с ДК № СВ***СК, преминавайки през
несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно/бордюр/,
претърпява ПТП, от което на МПС-то се нанасят материални щети.
Твърди, че МПС марка „Хюндай", модел „Тусон", с ДК № СВ***СК е
застрахован при ищеца със застрахователна полица „КАСКО+", №
440221213006256/26.02.2021Г. с валидност от 01.03.2021г. до 28.02.2022г. за
застрахователна сума от 83 080 лв.
Сочи, че нанесените щети на МПС са описани в Уведомление за
настъпване на застрахователно събитие, описи на претенция и описи-
заключение по претенция. Увредени са следните части по автомобила: гума
предна дясна и джанта предна дясна.
Излага твърдения, че ремонтът на автомобила е възложен на автосервиз
********. За стойността на ремонта е издадена Фактура №
**********/09.01.2022г. за сумата от 952.50 лв. с вкл. ДДС.. С ликвидационен
акт по щета от 09.03.2022г. ищецът е одобрил да се възстанови на собственика
на автомобила, сумата в размер на 952.50 лв., съответстваща на издадената от
сервиза фактура. Сумата е изплатена с преводно нареждане за групово
плащане от 11.03.2022г.
Излага правни доводи, че с изплащането на застрахователното
обезщетение ищецът на основание чл. 410 от Кодекса за застраховането
встъпва в правата на застрахования собственик на увреденото имущество
срещу С******, която е отговорна за поддържането на пътя.
Твърди, че до ответника била изпратена регресна покана изх. № 92-
4972/12.04.2022г. за възстановяване на заплатеното обезщетение в размер на
952.50 лв. и ликвидационни разходи 15.00 лв., общо сумата в размер 967.50
лв., получено от ответника. Към. настоящия момент вземането не е било
погасено.
Счита, че с плащането на застрахователното обезщетение ищецът е
встъпил в правата на застрахования по имуществената застраховка, встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата /С******/ до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, на основание чл.410 ГПК.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
Посочва банкова сметка: *****
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва иска. Оспорва да е налице
застрахователен договор, както и ОУ да са приети от застрахованото лице.
Твърди, че е налице самокатастрофиране, тъй като бордюрът не е част от
несигнализирана и необезопасена пътна неравност, а има други
предназначения. Твърди, че бордюрът не представлява препятствие, тъй като
2
не е временен или неочакван обект, който затруднява движението. Признава,
че е станал инцидент с бордюр, като скоростта е от 0-5 km/h. Оспорва
причинно-следствената връзка между вредата и преминаването през бордюр.
Прави възражение, че водачът на л.а. е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП. Претендира
разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от адвокат.
Поддържа исковете. С допълнителна молба твърди, че препятствието не е
бордюр. Твърди, че препятствието по пътя не е обозначено и ответникът е
отговор за него. Претендира разноски. Представя списък.
Ответникът, редовно призован за о.с.з., се представлява от юрисконсулт.
Поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете.
Твърди, че вината за ПТП има водачът на процесното МПС. Твърди, че
ответникът няма задължение да стопанисва пътя и не е общински, а частен.
Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Следователно исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
С определение № 51337/18.12.2024 г. (л.45-50 от делото), Съдът е
разпределил доказателствената тежест и какви са предпоставките, за да
възникване на регресното вземане по иска с правна квалификация чл.410, ал.
1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
1. наличие на договор за имуществено застраховане „Каско +“, с клауза пълно автокаско
и официален сервиз между ищеца и собственика на увреденото МПС - л.а марка
„Хюндай", модел „Тусон", с ДК № СВ***СК, със срок на действие от 01.03.2021 г.
до 28.02.2022 г.
2. наличие на покрит риск – всички щети от ПТП
3. този договор да е в действие за датата застрахователното събитие - 09.11.2021 г.;
4. вреди на л.а марка „Хюндай", модел „Тусон", с ДК № СВ***СК, със срок на
3
действие от 01.03.2021 г. до 28.02.2022 г. – гума предна дясна и джанта предна
дясна.
5. вредите да са настъпили на 09.11.2021г. около 13:30 в гр. София, в близост до
спортна зала „Арена Армеец" при преминаване на л.а марка „Хюндай", модел
„Тусон", с ДК № СВ***СК през несигнализирано и необезопасено препятствие на
пътното платно/бордюр/
6. вредите да са настъпили, вследствие на при преминаване/движение през
необезопасено, несигнализирано, необозначено и неосигурено препятствие на пътното
платно на улицата - бордюр, стопанисван от С******
7. ответникът е собственик на пътя и е задължен да го поддържа (чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр.
пар. 7 , ал.1, т.3 от ЗМСМА, чл.22 ЗОС, чл.167, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.19, ал.1, т.2 ЗП и
чл.31 ЗП)
8. размерът на вредите са 952.50 лева и 15 лева ликвидационни разноски
9. ищецът да е изплатил процесната сума за поправка на вредите – на доверен сервиз
10. началната дата на забавата 28.04.2022 г.
За да бъде отхвърлен иска, при условията на насрещно и пълно
доказване, ответникът следва да установи, че е платил по задължението си по
чл.410 КЗ, както и направените от него възражения: правоизключващи:
бордюрът не представлява препятствие, собственикът на л.а. не е приел ОУ на
застрахователния договор; правопогасяващи: нарушение на чл.20, ал.2
ЗДвП.
По наличието на договор, времето на действия и покрит риск
Видно от представения договор за имуществено застраховане „Каско“, увреденото
МПС - л.а марка „Хюндай", модел „Тусон", с ДК № СВ***СК, собственост на ******, ЕИК
******, със срок на действие от 01.03.2021 г г. до 28.02.2022 г., има сключена полица „Каско
+“ при ищеца. Договорът включва клауза Каско + – пълно каско. Съгласно ОУ на ищцовото
дружество, валидно към процесния договор, каското включва вреди от пътнотранспортно
произшествие (ПТП). Клаузата покрива всички щети от ПТП. Съгласно §6, т.30 ДР на ЗДвП,
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. С оглед
твърдението в исковата молба, че ПТП е настъпила в резултат на движение по път,
собственост на ответника, съдът приема, че договорът за имуществено застраховано покрива
процесния случай, тъй като вредата се твърди, че е в резултат на движение на МПС по път
(л.11,27 от делото).
С оглед изложеното съдът приема, че е доказано наличието на договор за
имуществено застраховано, който да е валиден към датата на застрахователното събитие –
09.11.2021 г., както и че процесното събитие, за което се търси обезщетение попада като
покри риск по договора.
Следователно са доказани първата, втората и третата предпоставки за
уважаване на иска.
По вредите и наличието на ПТП, както и причинно-следствената
връзка
По делото е разпитан свид. Б.. Същата е свидетел – очевидец на случилото се. Била е
шофьор, при осъществяване на процесното ПТП. От нея се установи, че процесното ПТП се
е случило в лоши метеорологични условия (валяло дъжд), движила се по паркинг с
минимална скорост, като не е видяла да има бордюр. Ударила се в него и спукала гума.
Установява, че мястото на процесното ПТП е между бул. „Цариградско шосе“ и бул. „Асен
4
Й.“, на ъгъла на паркинг до сградата на авиацията, близо до блок над 5 етажа. Процесното
ПТП се е случило при излизане от паркинга и бордюрът се е появил от дясно на колата.
Твърди, че ако човек не е запознат с обстановката с оглед обилния дъжд, не е могъл да го
предвиди, тъй като не е бил различим от водата. Установява, че този бордюр е част от
пътното платно, стърчи на пътя. Нямало е маркировка или означения (л.101 от делото).
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля като обективни, пълни и
достоверни. Същата е свидетел – очевидец и най-точно е възприела обстановката по случая.
Освен това нейните показания кореспондират с останалите по делото събрани доказателства
и доказателствени средства.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), чието заключение
съдът напълно кредитира като обективно, пълно и достоверно, изготвено от компетентно
вещо лице (л.113-124 от делото). От него се установи механизма на процесното ПТП – на
09.11.2021 г. около 13.31 часа л.а. „Хюндай Туксон“ с рег. СВ *** СК се движи на паркинг,
намиращ се срещу Зала „Арена Армеец“ в гр. София и при маневра излизане от паркинга,
водачът реализира ПТП – самокатастрофира в бордюр. Вещото лице е направило
компютърна симулация от мястото на удара. Установява, че в района липсва хоризонтална
маркировка. Установява, че вредата спукана предна дясна гума съответства на процесното
ПТП – преминаване през бордюр. Така заключението установява причинно-следствената
връзка между вредата и процесното ПТП. Установява, че при скорост от 5 km/h при пряк
контакт с посочения бордюр щеше да настъпи процесното ПТП с посочените вреди.
Единствената възможност за предотвратяване на ПТП е водачът на процесния л.а. да е
оставил безопасна странична дистанция до бордюра. Експертизата установява, че бордюрът
не е място, през което може да се движи МПС. Експертизата установява размера на вредите,
които са 952.50 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че е доказан факта на ПТП на
процесното място, вреди и участници, както и вредите върху процесния
автомобил. Доказани са четвъртата и петата предпоставка за уважаване на
иска. Доказана е шестата предпоставка за уважаване на иска, а именно
причинно-следствена връзка между вредата и процесното ПТП, а процесното
ПТП е вследствие на необезопасена и несигнализирана дупка.
По задължението на ответника
Видно от посоченото място на реализирано ПТП процесното място представлява
участък от пътното платно, което е с по-голяма височина от пътната настилка. Съгласно § 6,
т.7 от ДР на ЗДвП "Пътно платно" е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за
движение и островите на платното за движение. Съгласно т.10 от ДР към Наредба № 2 за
сигнализацията на пътищата с пътна маркировка „пътните съоръжения“ са изкуствени
конструкции, чрез които пътят преодолява различни препятствия. В случай процесното
съоръжение не може да се квалифицира като пътно съоръжение, защото целта не му да
преодолява препятствие по лентата за движение. Съгласно т.10 от ДР към Наредба № 2 за
сигнализацията на пътищата с пътна маркировка „остров за платното за движение“ е
изградена, оградена или очертана с пътна маркировка ограничена площ от платното за
движение, което не е предназначена за ППС. Същата е дефиницията в § 1, т.7 от ДР към
ППЗДвП. Видно от заключението на СТЕ, пресният участък е задигнат и не представлява
място за движение на ППС. Ето защо съдът приема, че същият представлява остров, по
който могат да се движат пешеходци, но е и ППС. Бордюрът, който огражда пътното платно
е пътно препятствие съгласно цитираната Наредба и заключението на СТЕ.
При това положение съдът приема, че процесното място е остров, което е пътно
съоръжение и на основание чл. 62, ал.3 от ППЗДвП следва да бъде очертан чрез бял и червен
цвят. Освен това съгласно чл.66, т. 14 от ППЗДвП островът следва да се сигнализира със знак
5
С14. По делото не се установи същото да е направено. Следователно изпълнителното деяние
се явява в бездействие като не са нанесена съответното маркировка на острова. При това
положение, след като няма маркировка, то няма вменено задължение на водача на МПС да
се съобразява с това препятствие, защото същото не е означено. Следователно
препятствието не е било предвидено по чл.20, ал.2 ЗДвП, поради което е неоснователно
възражението на ответника за нарушение на този член. Липсва субективният елемент за
знание у водача на процесното МПС, поради което същият е нямал задължение, доколкото
не са му дадени указания по надлежния ред. Неоснователно е възражението на ответника, че
процесното препятствие е бордюр, който не представлява препятствие. Напротив островът
на пътното платно е препятствие, който следва да бъде означен.
Общинските пътища са публична общинска собственост съгласно чл.8, ал.3 от Закона
за пътищата /ЗП/. По силата на императивната разпоредба на §7, ал.1, т.4 от ЗМСМА, във
връзка с чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, собственик на общинските пътища е съответната община.
Нормата на чл.31, ал.1 от ЗП предвижда изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища да се осъществяват от общините, т.е. от собственика на процесния
пътен участък. Дейностите по изграждане, управление, ремонт и поддържане на общинските
пътища, съобразно разпоредбите на чл.19, ал.1, т.2 и чл.31 от ЗП, се осъществяват от кмета
на съответната община. Тези дейности съгласно чл. 19, ал.2 от ЗП и легалната дефиниция на
понятието „поддържане на пътищата“ в § 1, т. 14 от ДР на ЗП, включват действия по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, тяхната охрана.
В материалите по делото никъде няма доказателства кой е собственик на процесния
участък от мястото, където ударът е станал. Въпреки разпределената доказателствена тежест
и указанията по чл.146, ал.2 ГПК ищецът не може да установи, че ответникът е собственик
на процесния участък, за да му се вмени задължението по чл.3 от ЗДвП, а именно да ги
поддържат в изправен вид и да не създават предпоставки за ПТП.
След справка в публичните данни от Кадастралната карта се установи, че процесното
препятствие, остров от плътното платно подаде на територията на два имота – ПИ с
идентификатори ******, който е държавна публична собственост и ******, за който няма
данни за собствеността.
Законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от
основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и
за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните
носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални карти и
кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба
№ 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри.
Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат
декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на
имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.
2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на
собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до
данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция
съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост.
Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има
доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за
собственост. В този смисъл е ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 на ОСГК на ВКС.
6
При това положение правото на собственост, съответно кой е
собственик, т.е. кой има задължение да поддържа процесния участък в
изправен вид и да поддържа маркировката, не може да се установи от КК и КР.
На първо място, същите имат декларативно действие и не доказват правото на
собственост, което е определящо за това кому принадлежи задължението по
поддържане на пътя и кой носи отговорност от липсата на такова активно
поведение. Второ, данните от КР и КК не се ползват с материална
доказателствена сила. Трето, съдът установи данните за собствеността към
момента на постановяване на настоящото решение, а не към момента на
процесното ПТП. Такива доказателства ищецът не е ангажирал. Не са
представени. Следователно не се доказа кому принадлежи задължението да
поддържа пътя в изряден вид. Четвърто, експертизата установява, че ПТП е
станало в предната част на острова, за който данни кой е собственик, съгласно
КК и КР.
С оглед изложеното, след като не се доказа, че ответникът има
задължение да поддържа процесния участък в изряден вид, то не може да се
вмени такова негово задължение, а още по-малко и отговорност за
неизпълнение. При това положение искът се явява неоснователен, поради
недоказаност. Ищецът не успя да докаже 7 предпоставка за уважаване на иска,
а именно ответникът е собственик на пътя и има задължение да го поддържа.
При това положение е безпредметно да се обсъжда и следващата
предпоставка за уважаване на иска, а именно размера на вредите.
Ето защо исковата претенцията следва да се отхвърли изцяло като
неоснователна и недоказана.
По разноските
С оглед изхода по делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият представя списък по чл.80 ГПК (л.112 от
делото), съгласно който претендира юрисконсултско възнаграждение и
депозит за експертиза в размер на 500.00 лева (л.56 от делото). Съгласно
чл.25 НЗПП юрисконсултското възнаграждение е от 100 до 360.00 лева. Съдът
приема, че делото е със средна правна сложност. Следва да се съобрази, че
делото е протекло повече от едно съдебно заседание, на което процесуалният
представител на ответника се е явявал, а причината за отлагане на делото е
свидетелят. По всички съдебни заседания ответникът е бил представляван от
юрисконсулт в о.с.з. Но от друга, страна няма много доказателства, което го
определя с ниска степен на трудност от фактическа страна. Ето защо
възнаграждението по чл.78, ал.8 ГПК следва да се определи малко под
средното, а именно 200.00 лева.
При това положение ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 700 лева разноски по настоящото дело, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
**********, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: ****** срещу
С******, ЕИК ******* адрес: ****** представлявана от В. А. Т. - Кмет,
осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49,
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 967.50 лева (триста четиридесет и девет
лева и осем ст.) - главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско+" във връзка с щета 44012132133159 по
Хюндай", модел „Тусон", с ДК № СВ***СК, за това че на 09.11.2021г. около
13:30 в гр. София, в близост до спортна зала „Арена Армеец", при което л.а
марка „Хюндай", модел „Тусон", с ДК № СВ***СК преминава през
несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно/бордюр/,
претърпява ПТП, от което ПТП на МПС-то се нанасят материални щети,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба (31.10.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА *************** ЕИК ******, седалище и адрес на
управление: ****** да заплати на С******, ЕИК ******* адрес: ******
представлявана от В. А. Т. – Кмет сумата от 700.00 лева (седемстотин лева),
представляващи разноски по гр. д. №64923/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването му,
по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа и
след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8