Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 12.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесети май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И.въззивно гр. дело № 13345 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 433626/20.06.2018г. по
гр.д. № 4640 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 157-ми състав е
признато за установено на основание на чл.
124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите вр. с чл. 79 от ЗЗД , че Л. И.А., ЕГН **********, с адрес: *** не
дължи на С.в.”АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:***, сграда 2А поради погасяването им по давност заплащане на сумата от 2318,54лв.,
представляващи стойност на доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води в имот в гр. София, ж.к.
„*******за периода от 11.02.2012г. до
27.01.2015г.; сумата в размер на 1179,40лв., представляващи лихва за
забава на плащането на главницата от 2318,54лв., , ответникът е осъден да заплати на ищеца
съдебни разноски от 77,03лв., като неоснователни са отхвърлени исковете за главница и за лихва за горница
над общо 3497,94лв. до предявен размер от общо 4614,02лв. за периода от
28.01.2015г. до 28.12.2017г.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5116134/10.07.2018г. от ищеца Л. И.А., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че не било установено да е собственик на имота или да е сключил
договор с ответника за доставка на вода в имота, не било установено в имота да
е доставена, отведена вода в количества и на стойност, за които е отхвърлен
иска. Не било установено годен водомер да отчел показанията на потреблението и
показанията да са му снети, не било установено да е възникнало основание за
начисляване на потребление „на база”, нито колко потребители са ползвали имота.
Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – „С.в.”АД,
ЕИК *******не е изразил становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2001657/22.01.2018г.
на Л. И.А., ЕГН **********, с адрес: *** срещу С.в.”АД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:***, сграда 2А, с която е поискал от съда да признае за
установено, че не дължи на ответника плащане на сумата от 4614,02лв.,
начислена му по фактура № **********/28.12.2017г. като задължения за
главница и лихва за доставена питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води
в имот в гр. София, ж.к. „*******и лихва за забава на плащането й .
Навел е твърдения, че не е собственик на имота, не е сключил договор с ищеца за
доставка и отвеждане на вода в имота, не бил потребил количество вода на стойност,
за които са му издадени фактури от ответника, задължения до 27.01.2015г. били
погасени по давност. Начислена сума била произволна без отчет на сертифицирано
измервателно средство при липса на потребление на вода. Претендирал е разноски.
Ответникът С.в.”АД, ЕИК *******е оспорил исковете. Навело е твърдения, че ответникът е собственик
на имота заедно със съпругата си, че приложима била разпоредба на § 1, ал.1 т.2
буква „б” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни
услуги вр. с чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2014г. и чл. 2 от Общите условия, тоест
ответникът като собственик на имота бил страна по договор с ответника да
доставка, отвеждане и пречистване на вода в имота Такава била потребена и суми
били дължими.
По делото е приета фактура №
**********/28.12.2017г. издадена от ответника за задължения на ищеца за
потребена вода в гр. София, ж.к. „*******за периода до 15.12.2017г., съгласно
която задълженията са в общ размер от 4614,02лв. , като е посочено че за
периода от 30.11.2017г. до 15.12.2017г. суми са начислени на база 3 потребители.
По делото е приета неоспорена от
страните справка от Агенция по вписвания, съгласно която ищецът и Й.Д.А. са
сключвали договори за ипотека за гр. София, ж.к. „*******на 19.05.2015г., на
15.02.2013г. и на 05.08.2005г.
По делото е прието заключение
по комплексна съдебно-счетоводна и
техническа експертиза, с което вещите лица след запознаване с документи по
делото и представени му от ответника документи са посочили, че за имота при
ответника титуляр на партида се води ищеца и процесните суми са начислени по
фактури, издадени в периода от 27.03.2012г. до 28.12.2017г. за потребление за
периода от 11.02.2012г. до 15.12.2017г. Посочили са, че при ответника има справка за
таксуван разход, съгласно която до 14.10.2012г. потребление е начислявано по
показания на водомери, а след това до 29.11.2017г. – на база потребители. Начислено било
потребление от общо 2043,16 куб.м. вода и стойността на същата и на лихвата за
забава била 4101,23лв. За периода от януари
2015г. до 30.11.2017г. начислено потребление на ВиК услуги е „на база“ в различни стойности
през отделните месеци в диапазона от 21 куб.м. до 41,425 куб.м. месечно за имота. За периода от
01.12.2017г. до 15.12.2017г. начисления били по показания на водомер и
потребление било 2 куб.м.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на обжалваното решение:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) за
недължимост на суми, начислени като стойност на
потребена представляващи стойност на потребена вода, отвеждане и пречистването й.
При така предявения иск в тежест на ответника е да докаже,
че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по
което ответникът се е задължил да предоставя
на ищеца доставка,
отвеждане и пречистване на вода за битови нужди, че е предоставил такива в
определено количество и стойност, че ищецът е изпаднал в забава на плащането им.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о от Закона за водите
(ЗВ) стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните на потребителите ВиК
услуги се извършва по реда на Закона за
водите, Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги
(ЗРВКУ).
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) потребителите дължат плащане на
потребените от тях ВиК услуги.
Съгласно чл.
2 от ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност
извършване на ВиК услуги
Съгласно чл.
1 ал.2 от ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни услуги са по пречистване и
доставка на вода за питейно-битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни
и дъждовни води от имотите на потребителите, както и дейности по изграждане,
поддръжка и експлоатация на ВиК системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите
и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи
се регулират от КЕВР
Съгласно § 1, ал.1, т. 2 буква „б” от ДР на ЗРВКУ
„потребител” е собственик или ползвател на имоти в етажна собственост. Същата е
и разпоредбата на чл. 3, ал.1, т. 2 от
Наредба № 4/14.09.2014г. за условия, ред за присъединяване на потребители и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4).
Съгласно чл.
8 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК
системите, които се публикуват в един централен и местен ежедневник и на
интернет-страница на оператора, те влизат в сила 1 месец след публикуването им,
но потребител има право в 30-дневен срок от влизането и в сила да предложи
специални условия, които ще обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при
неприемането им – важат Общите условия.
Съгласно чл.
11 от Наредба № 4 собственик на имот в етажна собственост следва да монтира
за своя сметка водомери в имота си и отговаря за проверка, поддръжка и ремонт
на същите.
Съгласно разпоредбите на чл.
30 и чл. 32 от Наредба № 4 изразходваното количество вода и ВиК услугите се определят по показания на
водомерите, за отчитането на което се обявява дата от оператора поне три
работни дни преди отчитането и за данни по показанията на водомерите
потребителите полагат подпис в карнет. При неизправен водомер или при липса на водомер съгласно чл. 39, ал. 5 вр. с чл. 34 от Наредба № 4
месечно потребление е по 6 куб.м. вода за топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които съгласно чл. 39, ал. 6 от
Наредба № 4 се завишават с по 1 куб.м. на тримесечие за всеки обитател при
сграда етажна собственост.
По делото не се спори, че ответникът е търговско
дружество с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на
вода, тоест „оперотр на ВиК услуги по смисъла на чл. 2 от ЗРВКУ и чл. 2 от
наредба № 4/2014г.
Същевременно, съдът приема че по делото не е
установено ищецът да отговаря пред ищеца за заплащане на потребените в гр. София, ж.к. „*******за периода от
28.01.2015г. до 28.12.2017г. ВиК услуги , както и че количество и стойност на
същите, съответно обезщетението за забава на плащането им да е в размер на
горница над 3497,94лв. до 4612,02лв. По
делото не е установено по несъмнен начин, че ответникът е бил собственик на
имота за периода. Това обстоятелство е оспорено от ищеца и ответникът е
следвало да го установи при условията на пълно и главно доказване. За установяването
му по делото е приета само справка от
Агенция по вписвания. Последната не е документ за собственост. Отделно, тази
справка установява само вписване на договори за ипотеки за този имот през
2005г., 2013г. и 2015г. с ипотекарен длъжник ищеца, но и че такива са и други
лица. По делото не е установено каква
част от имота е собствена на ищеца, не е установено и че другият посочен в
справката ипотекарен длъжник е съпругата
му. Тези твърдения на ответника са останали недоказани, поради което и съдът
приема, че по делото не е установено по несъмнен начин ищецът да притежава
конкретна част от процесния имот и извода на районния съд в обратния смисъл е
неправилен. Отделно, съдът приема , че
по делото не е установено и в имота да са потребени ВиК услуги в количества и
на стойност за периода, за които исковете са отхвърлени. Вещите лица по
приетото по делото заключение по комплексната съдебна експертиза са изградили
изводите си по справки на ответника. Тези справки не носят подпис за потребител,
не са ангажирани други доказателства в подкрепата им , поради което и доколкото
установяват изгодни за ответника обстоятелства, то съдът приема, че тези
справки не са от естество да обосноват извод за кредитиране на изводите на
вещите лица. Вещите лица са посочили, че за процесиня период за имота
потребление е начислявано на „база“, тоест
с оглед брой потребители, а не по отчети на водомери. По делото
не е установено основание за начисляване суми „на база“ да е съществувало. Справката
за 2012г. сочи че в имота е имало
водомер, тоест следва да се ангажират доказателства за обстоятелства от
хипотеза чл. 34 и чл. 39 от Наредба № 4, предпоставящи определяне на потребление на „база брой
обитатели” . Такива доказателства по делото не са ангажирани. По делото не е
установен и брой на обитателите на имота през периода, което е допълнително
основание да се приеме, че не е установено реално потребление на начислени от
ответника на ищеца като отребени ВиК услуги за периода. По делото не е
установено потребител да е присъствал при снемане на показания на водомерите
през декември 2017г. и да е положил подпис за същото, каквито са изискванията
на чл. 32 от Наредба № 4, поради което и съдът приема, че и за период от
01.12.2017г. до 15.12.2017г. не е
установено реално потребление на ВиК
услуги в имота.
При така възприето съдът приема, че по делото не е
установено ищецът да отговаря пред ответника за заплащане на сумата в размер на
1114,08лв (горница над 3497,94лв. до
4612,02лв) като главница за потребени ВиК услуги в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 28.01.2015г. до 28.12.2017г и лихва за забава на плащането й.
С оглед гореизложеното съдът приема, че предявените
искове са основателни и решението на районния съд в обжалваната част следва да бъде отменено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника съдебни
разноски за производство пред СРС в размер на още 110,39лв. , а за производство
пред СГС разноски от 30лв. за държавна такса и такса за банков превод, както и
300лв. разноски за адвокат.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 433626/20.06.2018г.
по гр.д. № 4640 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 157-ми състав в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.№ 2001657/22.01.2018г. на Л. И.А., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу С.в.”АД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:***, сграда 2А, с която е поискал от съда да признае за
установено, че не дължи на ответника плащане на сумата от 1114,08лв. (горница над 3497,94лв. до
4614,02лв), начислена му като стойност на доставена питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води в имот в
гр. София, ж.к. „*******за периода от 28.01.2015г.
до 28.12.2017г. и лихва за забава на
плащането й и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени с искова молба вх.№ 2001657/22.01.2018г. на Л. И.А., ЕГН **********,
срещу С.в.”АД, ЕИК *******отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 203 от Закона за водите вр. с § 1, ал.1, т. 2
буква „б” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни
услуги, че Л. И.А., ЕГН **********, не
дължи на С.в.”АД, ЕИК *******заплащане
на сумата от общо 1114,08лв. (горница над 3497,94лв. до
4614,02лв), начислени като стойност на ВиК услуги в имот в гр. София, ж.к. „*******за периода от 28.01.2015г. до 28.12.2017г.
и като лихва за забава на плащането им за същия период.
ОСЪЖДА С.в.”АД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:***, сграда 2А да
заплати на Л. И.А., ЕГН **********, с адрес: *** на
основание на чл.78, ал. 1 от ГПК
сумата от общо 440,39лв. (четиристотин и четиридесет лева и 0,39лева),
представляващи разноски в производството пред Софийски районен и Софийски
градски съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.