№ 226
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Мулешков
Членове:Ивайло Хр. Родопски
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20241800500704 по описа за 2024 година
С Решение № 137 от 24.06.2024 г., постановено по гр. д. № 22/2023 г. по
описа на РС – Сливница, състав на този съд е признал за установено по
отношение на Община Драгоман, че ищцата Ж. В. М. е собственик на
поземлен имот, находящ се в местността „Локва“, гр. Драгоман,
представляващ нива, с площ от 3 880 кв.м., при граници по документ за
собственост: запад – черен път, на север Я.Й.Т., от изток – Н.П.С. и
наследници на К.А. и от юг – К.Г.Г., от който имот 2 720 кв.м. попадат в имот с
идентификатор № 23409.156.18, а 1 160 кв.м., попадат в имот с
идентификатор № 23409.156.2 по КККР на гр. Драгоман, одобрени със
Заповед № РД-18-1045/02.05.2018 г. на ИД на АГКК, който имот е заключен
между точките 1,2,3,4,5,6,8,1 в комбинираната скица № 1 на л. 5 от Съдебно-
техническата експертиза.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното
производство Община Драгоман срещу посоченото по-горе решение, в частта
извън направеното от ответника признание на иска. Твърди се, че ищцата е
придобила собствеността, но не върху целия имот посочен в комбинираната
скица № 1 от СТЕ с площ от 3 880 кв.м., а само върху тази част от него,
отразена на скица № 2 на л. 6 от Съдебно-техническата експертиза, с обща
площ от 3 030 кв.м. Сочи се, че за имоти с идентификатори № 23409.156.18 и
№ 23409.156.2 има издадени актове за общинска собственост, като същите са
предадени на Община Драгоман с Протоколно решение № 1 от 19.11.2008 г. на
ОСЗ и че след посоченото решение собственик на имотите се явява именно
1
Общината.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Ж. В. М. е подала отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните с оглед предмета на обжалване, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.
С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
Решението на районния съд е правилно. То е постановено в съответствие
с ангажираните от страните доказателства.
Предявен е положителен установителен иск за собственост на поземлен
имот, находящ се в местността „Локва“, гр. Драгоман, представляващ нива.
Спорни по делото са границите на имота, върху който се разпростира
правото на собственост на ищцата и по точно спорна е западната граница на
имота, като се оспорва собствеността в частта на имота, граничеща на запад
със съществуващ на място черен път.
От представената от Общинска служба земеделие – гр. Драгоман
/Приложение № 1 на задната корица на делото/ преписка се установява, че с
Решение № 1103 от 11.03.1993 г. на Поземлена комисия - гр. Драгоман на
Н.П.С. е възстановено правото на собственост, в съществуващи стари реални
граници върху:
нива от 7 дка, находяща се в землището на гр. Драгоман, местност Локва
при съседи: запад – черен път, от юг – К.Г.Г., от север Я.Й.Т. и от изток –
Н.П.С. и наследници на К.А. и
нива с площ от 1.916 дка, в землището на гр. Драгоман в местността
Локва.
От приетата по делото допълнителна Съдебно-техническа експертиза
/л.86/ се установява, че възстановените имоти са идентични с имот с
планоснимачен № 470 от плана от 1964 г., който е с обща площ от 7 800 кв.м.
Вещото лице е констатирало незначителни разлики, а именно, че в Решението
за възстановяване са описани два имота, а в плана от 1964 г. имотът е един,
както е налице и разлика в площта от 12 % в полза на имотите по решението
на Поземлената комисия. Вещото лице обосновава, че тези разлики
произтичат от това, че в решението на ПК са ползвани данни от опис-
декларации от 21.07.1956 г., изготвени преди одобрението на плана от 1964 г.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че доколкото решението
на ПК е влязло в сила през 1993 г., а именно преди изменението на чл. 14, ал.
1, т. 1 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 45 от 1995 г./ за завършване на фактическия състав по
възстановяване собствеността върху земите, не е било необходимо прилагане
на скица към решението, поради което собствеността на възстановените с
решението земи, според допълнителната СТЕ идентични с имот с
планоснимачен № 470 от плана от 1964 г., към 1993 г. е принадлежала в
патримониума на Н.П.С..
През 1995 г., видно от представения по делото Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 30, том 1, дело № 79/1995 г. от 09.02.1995 г.
2
/л.6/, Н.П.С. продава на ищцата Ж. В. Димитрова, следния недвижим имот:
нива от 4 940 кв.м., в местността Локва, в землището на гр. Драгоман, при
съседи от запад – черен път, от юг К.Г.Г., от север Я.Й.Т. и от изток – Н.П.С. и
наследници на К.А.. Представена е и скица на имота, издадена от Община
Драгоман от 10.01.1994 г., в която е отразена формата, границите и площта на
имота /л.7/.Посочената скица е описана в нотариалния акт от 1995 г.
По граници възстановеният имот съвпада с имота придобит от ищцата с
Нотариалния акт от 09.02.1995 г., но не и по площ.
По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза /л.62/,
която като е разгледала описанието на имота с площ и граници по
нотариалния акт, скицата от 10.01.1994 г. и след запознаване с плановата
основа на община Драгоман за процесния имот, а именно плана от 1964 г.
/обезсилен/ и плана от 1986 г. /действащ/, е установила, че е налице
идентичност между имота, описан в нотариалния акт и отразен на скицата от
10.01.1994 г. с част от имот с идентификатор № 23409.156.18 с площ от 2 720
кв.м., заключена между точки 1,2,3,7,6 и 8 и оцветена в син цвят в скица № 1
от СТЕ и част от имот с идентификатор № 23409.156.2 с площ от 1 160 кв.м.,
заключена между точки 7,3,4,5 и 6, оцветена в червен цвят в скица № 1 от СТЕ
или имота по нотариалния акт е заключен между точките 1,2,3,4,5,6, 8 и 1 по
скица № 1 от СТЕ.
Вещото лице е посочило, че процесният имот по плана от 1964 г.
представлява западната част на имот с планоснимачен № 470, а по плана от
1986 г. – представлява продължението в посока запад на имот с
планоснимачен № 834. Вещото лице е изходило от данните за границите на
процесния имот, като част от имот със стар пл.№ 470, както и съществуващ на
място черен път от запад, при липса на данни за друг съществуващ във
времето черен път в западната част на имота.
В скица № 2 от СТЕ, в чиито граници се намира признатият от ответника
имот, вещото лице е определило местоположението на най-западната част на
имот с планоснимачен № 470 по плана от 1964 г. към сега действащата
Кадастрална карта и кадастрални регистри на Община Драгоман, като от
същата се вижда, че западната граница на посочения в скица № 2 от СТЕ имот
не е с черен път.
Настоящата съдебна инстанция приема, че доколкото един имот се
индивидуализира по своята площ, местонахождение и по своите граници, то
както по решението на ПК, така и с нотариалния акт, и с приложената към
него скица от Община Драгоман от 10.01.1994 г. конкретно е
индивидуализирана западната граница на имота, а именно черен път, още
повече по-делото не са спорни останалите три граници на имота. В този
смисъл са и показанията на разпитания по делото свидетел Д.Р.Д. – бивш
съпруг на ищцата, който възпроизвежда собствените си възприятелия, че към
момента на придобиване на имота от ищцата западна граница на имота е била
черен път, от север – имотите на К.Г., от юг – Й.Т. и от изток – имоти на Н.С..
Посочените свидетелски показания се подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства, поради което се кредитират и от настоящият съдебен
състав.
Съществуващ реално на място черен път е именно този, отразен в скица
3
№ 1 от основната СТЕ и по скицата, издадена от общ. Драгоман от 10.01.1994
г., приложена към Нотариалния акт, поради което правилно
първоинстанционният съд е приел, че именно той е служил за западна граница
на процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а
след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска
собственост. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала
след възстановяването, е тази, за която не е подадено заявление за
възстановяване. Само тези земи представляват остатъчен фонд, който се
придобива от общината по реда на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ и съответно тя има
право да се разпорежда с тях. В този смисъл е Решение № 203 по гр.д.№
1703/2016г. на ВКС, І г.о.
В настоящия случай процесния имот е този заявен за възстановяване и
възстановен с Решение № 1103 от 11.03.1993 г. на поземлената комисия на
Н.П.С. и не е следвало да влиза във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което
Община Драгоман не е придобила земите на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и
оттам неправилно частта от имот с идентификатор № 23409.156.18 с площ от 2
720 кв.м., заключена между точки 1,2,3,7,6 и 8 и оцветена в син цвят в скица
№ 1 от СТЕ и частта от имот с идентификатор № 23409.156.2 с площ от 1 160
кв.м., заключена между точки 7,3,4,5 и 6, оцветена в червен цвят в скица № 1
от СТЕ са актувани като частна общинска собственост с Акт за това от
18.08.2022 г. /л.27/ и Акт от 10.10.2022 г. /л.69/.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата страна не претендира
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 137 от 24.06.2024 г., постановено по гр. д.
№ 22/2023 г. по описа на РС – Сливница.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4