РЕШЕНИЕ
№ 1287
гр. Плевен, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ **********6136 по описа за *** година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 2586.90 лв. и
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 85.98 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
„***“ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: *** против
Н. Е. П., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че на *** г. - Н. Е. П. подал
до „***” ЕООД попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски
кредит *** със зададени параметри. Твърди, че последният е получил
разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите
продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние.
Твърди, че ответника е запознат и с Общите условия на „***” ЕООД, видно от
Декларации. Получил е и преддоговорна информация под формата на
Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация. Твърди, че след като „***” ЕООД одобрява отпускането на заем
съгласно исканите параметри и на дата *** г. с ответника Н. Е. П. е сключен
Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който „***" ЕООД
изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като заемната сума -
1
3500.00 лева е преведена на Н. Е. П. по посочена от него банкова сметка,
видно от приложеното преводно нареждане за кредитен превод от дата ***г.
Твърди, че ответникът поел задължение (чл.8 от Общите условия) по
Договора за потребителски кредит, който е подписан при Общи условия /по-
нататък наричани за краткост „ОУ”/. ОУ са неразделна част от договора,
предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е
запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се
задължава да ги спазва /Буква „А" и „Б" от Декларации/, за което и ги е
подписал. Твърди, че Договор № *** е сключен при следните параметри:
Сума на кредита: 3500.00 лв.; Срок на кредита: 30 месеца; Размер на
месечната вноска по кредита: 185.84 лева; Дата на погасяване на вноска по
време на изплащането на заема: 20-то число на месеца; Годишен процент на
разходите (ГПР %) 48.95; Годишен лихвен процент: 41.00; Лихвен процент на
ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита: 5574.66 лв. Твърди, че
параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва:
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“: 1400.00 лева;
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“: 2800.00 лева; Размер
на вноската по закупена допълнителна услуга: 140.00 лева. Твърди, че предвид
гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупена
допълнителна услуга е както следва: Общо задължение: 9774.66 лева; Общ
размер на месечна вноска по договора: 325.84 лева; Дата на погасяване: 20-ти
ден от месеца. Твърди, че е изготвен погасителен план с определени 30 вноски
с падежна дата - всяко 20-то число на месеца, размер на вноската: 325.84 лева.
Връчен е на ответника на ***г. Твърди, че Н. Е. П. не е изпълнил
задължението, което е поел по договора. Преустановил е плащанията на
погасителните вноски, изпаднал е в забава.
Твърди, че с ответника Н. Е. П. са били страни по гражд. дело №
***/***. на Районен съд - ***, *** граждански състав, по което е постановено
Решение № *** от *** година. Твърди, че предмет на спора е Договор за
потребителски кредит № ***. Твърди, че със същото, Съдът прогласява
нищожността на клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри“ от Договор
за потребителски кредит № ***, която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупени допълнителни услуги *** и ***. Твърди, че са
заплатили доброволно съдебните разноски по гражд. дело № ***/***. на
Районен съд - ***. Твърди, че за кредиторът възникнал интерес да пристъпи
2
към съдебни действия относно незаплатените суми по договора. Договорът е
прекратен, за което и ответникът е уведомен в предходното съдебно
производство. Твърди, че общата сума на направените плащания по ДПК *** е
в размер на 3498.30 лева. Твърди, че вноските по кредита са както следва:
На дата 25.04.2023 г. са платени 327.30лева; На дата 19.07.2023г.
са платени 330.00лева; На дата 01.08.2023 г. са платени 50.00 лева;
На дата 04.09.2023 г. са платени 342.00лева, На дата
03.10.2023 г. са платени 339.20 лева, На дата 02.11.2023 г.
саплатени 341.00лева, На дата 04.12.2023г. са платени 345.00лева,
На дата 03.01.*** г. са платени 240.00лева, На дата 03.01.*** г.
са платени 100.00 лева, На дата 02.02.*** г. са платени
343.80лева, На дата 20.02.*** г. са платени 345.00лева, На дата
01.04.*** г. са платени 250.00лева, На дата 06.06.*** г. са
платени 145.00 лева. Твърди, че общата сума на направените плащания по
ДПК *** е в размер на 3498.30 лева. Твърди, че с нея е погасена сума в размер
на 3229.14 лева, съгласно задължението по погасителен план. В общата сума
на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по
начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 119.42
лева. Твърди, че поради плащане на вноските със забава са били начислени
лихви за забава в размер на 119.42 лв. които към момента са заплатени изцяло.
Твърди, че с плащанията си клиентът е заплатил и 30.00 лева начислени такси
по Тарифа. Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК №
***, а именно „ КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО
ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички
разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на
просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни
обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения
на място, смс- и и друго съгласно действаща Тарифа..“. Твърди, че с част от
внесената сума е погасена и 119.74 лева законна лихва, дължима за периода от
настъпване на предсрочната изискуемост до изплащане на вземането. Твърди,
че за периода от 08.02.*** г. - датата на предсрочна изискуемост до 26.08.***
г. се дължи законна лихва в размер на 85.98 лева.
Твърди, че съдът е приел, че неравноправни са клаузите, касаещи
допълнителни услуги *** и ***, към момента незаплатена е само част от
главницата - 2586.90 лева. Твърди, че се дължи и законна лихва в размер на
3
85.98 лева, дължима от 08.02.*** г. - датата на предсрочна изискуемост до
26.08.*** г. Твърди, че претендираната законна лихва - 85.98 лева, дължима от
08.02.*** г. - датата на предсрочна изискуемост до 26.08.***г. е начислена
само върху главницата, за което прилага и Справка за начислена законна лихва
по Договор за потребителски кредит №***. Твърди, че след прекратяването на
договора размерът на задълженията става предсрочно изискуем, като остава в
сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми по процесния
договор. Твърди, че поради това, оставащото непогасено задължение по
погасителен план, с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, е обединено в една последна погасителна вноска, чийто падеж е
датата на обявяване на предсрочната изискуемост - 08.02.*** г.
Твърди, че страните са уговорили задължението да бъде изплатено на
равни месечни вноски - 30 на брой, а в приложените към исковата молба
документи са описани 10 вноски, обединяващи непогасеното задължение по
погасителен план, поради настъпилата предсрочна изискуемост - 08.02.*** г.
Моли, в условията на евентуалност, ако съдът прецени, че ответникът не е бил
уведомен редовно за прекратяването на договора, респективно за обявяване на
предсрочната изискуемост, да приеме, че същият е редовно уведомен с
получаването на препис от исковата молба.
Моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца по
Договор за потребителски кредит № *** следните суми: Главница - 2586.90
лв. и Законна лихва - 85.98 лева, дължима от 08.02.*** г. - датата на
предсрочна изискуемост до 26.08.*** г. Претендира и законна лихва от датата
на подаване на заявлението (27.08.***г.) до изплащане на вземането.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника в който
взема становище, че искът е процесуално допустим, но изцяло неоснователен.
Не оспорва, че общата заплатена сума от ответника по процесния договор е в
размер 3498,30 лева, като моли с доклада по делото това обстоятелство да
бъде отделено за безспорно. Пправи възражение за нищожност на целия
договор за паричен заем. Счита, че срещу залегналите в договора две
допълнителни услуги ищеца не е предоставил реална услуга. Ищецът с
въвеждането на тези такси е нарушил законовата забрана, като е заложил
такса пряко свързана с отпускането и усвояването на кредита. Единствената
4
цел и на двете клаузи е да се заобиколи ограниченията на чл. 19 ал. 4 ЗПК,
като по този начин кредиторът получи възнаграждение многократно над
допустимото. Счита, че двете клаузи представляват „скрита лихва". Твърди, че
вноските по тях са предвидени да бъдат заплащани с погасителните вноски по
кредита, като именно представлява всички белези на договорната лихва.
Счита целия договор за потребителски кредит, тъй като посочения в него ГПР
на разходите е различен от действителния за недействителен. Позовава се на
най-новата практика на СЕС обективирана в Решение от 21.03.***г. по дело С-
714/22, съгласно която разходите за допълнителни услуги, които са уговорени
към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит
и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да
се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен
процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит. когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. Не оспорва, че дължимото възнаграждение по допълнителната
услуга не е включено в ГПР. Твърди, че договора за кредит е нищожен и
ответникът дължи по него връщане само на чистата главница, която е в
размер на 3500 лева. Счита, че при нищожен договор всички извършени
плащания следва да се отнесат за погашение на главницата тоест в процесния
случай 3498,30 лева, поради което предявения иск е основателен за сумата от
1,70 лева, а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.
Претендира и всички направени разноски в процеса. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
5
следното:
Не се спори между страните и се установява от Договор за
потребителски кредит № *** между „***” ЕООД като кредитор и Н. Е. П. като
длъжник, че договора е сключен при следните параметри: - Сума на
кредита: 3500 лв.; Срок на кредита: 30 месеца; Размер на вноската: 185,84
лв.;Годишен процент на разходите (ГПР): 48.95 %; Годишен лихвен процент:
41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита:
5574.66 лв. Уговорена е допълнителна услуга при следните условия:
Възнаграждение за закупена услуга *** в размер на 1400.00 лв.,
Възнаграждение за закупена услуга *** в размер на 2800.00 лв., Размер на
вноска по закупени допълнителни услуги: 140.00 лв. Общото задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги е както следва: - Общо
задължение: 9774.66 лв.; Общ размер на вноска: 325.84 лв.; Дата на
погасяване: 20-ти ден от месеца. Съгласно Декларации т.А към Договора за
потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ),
предадени при подписване на договора. Съгласно чл. 4 от Общите условия
към ДПК № *** длъжникът дължи на дружеството договорно възнаграждение
за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително
определено в погасителния план. Договореното възнаграждение от страна на
длъжника по делото е посочено в погасителния план като част от всяка
погасителна вноска. Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от
Общите условия по ДПК № *** клиентът може да избере да закупи една или
повече допълнителни услуги към договора. Страните са се съгласили да
сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „***“ и
„***“. Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № *** „КЛ/СД може да изберат да не
закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни
услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК,
по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“.
Ответника се е съгласил с определеното между страните възнаграждение
предоставянето на услугите „***“ сума в размер на 1400.00 лв. и „***“ сума в
размер на 2800.00 лв. Закупените от длъжника допълнителни услуги „***“ и
„***“ съдържат следните възможности: Приоритетно разглеждане на
искането на длъжника за отпускане на кредит. Твърди, че представителите на
ищеца са извършили всички необходими действия за проучването на
кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните документи и са
6
сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата „***“ е
използвана от длъжника, Отлагане на определен брой погасителни вноски.
Тази процедура се осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от
ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски“, Намаляване на определен брой
погасителни вноски. Процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на
погасителни вноски“, Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка
дава на длъжника гаранцията, че сменят датата на заплащане на месечните им
възнаграждения, същият ще могат да променя падежната дата по кредита си,
така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж. Съгласно
чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит:
"Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление
когато Клиентът/Съдлъжника, съответно техните наследници, настойници или
попечители просрочат две или повече последователни месечни вноски в
пълен размер.“.Съгласно т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи
плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер
на ОЛП 10% годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане.“.
Видно от неоспорено преводно нареждане /л.28 от делото/ ищецът на
*** г. е превел парична сума в размер на 3500.00 лв. по посочена от длъжника
Н. Е. П. банкова сметка.
Не се спори между страните и се признава от ищеца, че ответникът е
заплатил по процесния договор за кредит обща сума от 3498,30 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Безспорно се установява от представения по делото договор за кредит
***, сключен между ищеца и ответника на ***г., че същият има характера на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Видно от съдържанието на договора, че по силата на
постигнатото между страните съгласие ищцовото дружество "***" ЕООД, ***,
в качеството на кредитор е предоставило на ***, в качеството на клиент
сумата от 3500 лв., а последния се е задължил да заплати извършването на
предоставената финансова услуга чрез периодични вноски през целия период
на тяхното предоставяне. Сключването на договора не е спорно между
страните.
7
Договорът за кредит, какъвто е и настоящият, е финансова услуга по
смисъла на дадената легална дифиниция в т.12 от ДР на Закона за защита на
потребителите. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в
Търговския закон, в Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и в специалния
Закон за потребителския кредит, поради което разпоредбите на същите следва
да бъдат съобразени. Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от Закона
за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този
закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва
да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е
двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се
отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
Договорът за кредит както и останалите търговски сделки се подчинява на
общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в
гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния
Закон за потребителския кредит не са предвидени особени правила за
сключването и действителността му. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК
в редакцията на същата, действала през периода 12.05.2010 г. - 23.07.2014 г.,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата
на чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата реквизити са
съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е
недействителен. Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т.
7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; т. 8 стоката или
8
услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; т. 9
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент;
ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, т.
11 условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12 информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит, т. 20 - наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.
Кредитополучателят по процесния договор за потребителски кредит
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за
9
защита на потребителите, според който потребител е всяко физическо лице,
което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. Като наследник а
потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи и служебно, освен по
изрично направени възражения. По отношение задължението на националния
съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи,
включени в потребителските договори следва в допълнение на гореказаното
да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика /решение
№ 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., І т.о. на ВКС/, която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр. д.
№ 1450/2010 г., I г.о. на ВКС и определение № 751/17.08.2010 г. по гр. д. №
2022/2009 г., I г.о. на ВКС/. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която разпоредба,
във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит,
препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за
наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на
закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр.
1 и пр. 2 ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Предвид гореизложеното и като съобрази направеното от ответника
възражение, съдът намира Договорът за потребителски кредит за
недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Договорът за потребителски кредит *** от 23.03.***г.
само формално отговаря на тези изисквания, доколкото в същия е посочен
годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, тъй
като посоченият процент на разходите по кредита не съответства на
действителните такива, съобразно поетите от потребителите задължения.
Съгласно изложеното в договора и допълнителната информация относно
закупените допълнителни услуги "***" и "***", както и общите условия се
10
установява, че заплащането на уговорените възнаграждения се дължи при
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а
именно: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на
дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов – ДВ, бл. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).
Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по
своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като
съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния
процент на разходите.
Услугата "Приоритетно разглеждане на потребителския кредит",
представлява по своята същност "такса за усвояване на кредита". Услугите
възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята
същност са дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за
получаване на допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна
допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а
отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и
условията по него, става по съгласие на страните. А относно услугата "***", то
същата представлява възнаграждение, касаещо управлението на кредита.
С оглед изложеното съдът приема, че тази уговорка за предоставяне на
допълнителен пакет услуги, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл.
21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради и
което съдът приема, че клаузата е нищожна на това основание.
Наред с това, доколкото съдът приема, че се касае за възнаграждения по
усвояване и отпускане на кредита, същите следва да са включени в годишния
процент на разходите – чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като уговарянето им като отделно
11
възнаграждение има за цел заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата
такава.
Следва да се отбележи, че с уговорката за заплащане на възнаграждение
за допълнителни услуги предварително се договаря заплащане на
възнаграждението от потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за
добросъвестност и справедливост – да се заплаща възнаграждение за услуги,
които може и да не се използват.
Наред с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се
предоставят по волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали -
като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една
или повече погасителни вноски. С въвеждането на такова възнаграждение
кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за права,
които по закон има.
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално
запитване, досежно българското законодателство, е постановено Решение от
21.03.*** г. на СЕС по дело С714/22, с което е прието, че член 3, буква ж) от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения
член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит. Прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
12
кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в ГПР по процесния договор
е включена само възнаградителната лихва. С оглед размера възнаграждението
за допълнителните услуги, което надвишава предоставената в заем сума, то
включването му ще доведе до увеличаване на ГПР с повече от 100 %. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,95 %, като същото не отговаря на
действителния размер, съобразно гореизложеното.
На основание гореизложените мотиви, съдът намира, че кредитното
правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите
за този тип сделка правни последици.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В настоящото производство се установи, че предоставената чиста
стойност на процесния кредит е в размер на 3500 лв., а погасената сума по ***
от ***г., съгласно направеното признание от ищеца по делото е в размер на
3498,30 лева, предвид което, предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 85.98 лв. за законна лихва
се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло в
предявения си размер, а искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 2586.90 лв. се явява
основателен и доказан до размер от 1,70 лева /3500-3498,30 лева/, за която
сума следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 2586,90
лв. да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
13
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 0,06 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 от ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда и
държавна такса в размер на 208,04 лв./100,00+108,04 лв./ съразмерно с
уважената част на исковата претенция в размер на 0,13 лева.
В полза на процесуалния представител на ответника следва да се
определи възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ
минималния размер по Наредба №1/2004, а именно 480 лв., при съобразяване,
че адвокатското дружество е регистрирано по ЗЗДС. Съдът намира, че
нормата на чл. 7, ал. 2 НВАР определя правила за изчисление на размерите на
адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес, т.е. като сбор
от цената на предявените искове, а не поотделно съобразно цената на
отделните претенции. В този смисъл може да бъде посочено и определение №
60345 от 11.10.2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по
ч.гр.д. № 3103 / 2021г., в което, макар и постановено по друг спорен въпрос,
съдът е приел, че възнаграждението на адвоката е единно, като база за
определянето му е единствено материалния интерес по правния спор, а не
броя на предявените искове и броя на ответниците.
Отделно от гореизложеното при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение съдът намира, че не е обвързан от определените с Наредба №
1 МРАВ размери на минималните адвокатски възнаграждения. За да достигне
до това становище съдът съобразява практиката, обективирана в Решение от
05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно
горното решение делегирането на частноправен субект - Висшият адвокатски
съвет – на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения
14
представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в
чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като
очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а
именно: правоприлагащият орган /съдът/ да има възможност, отчитаики
правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява
процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони
от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава,
когато тои се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и
направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в
процеса страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата
не засягат само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в
съдебното производството доколкото, ако загуби делото, то в неина тежест ще
бъде възложен размерът на адвокатски хонорар под формата на подлежащи на
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен
размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив
съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се
приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от 28.07.2016г.
по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща на правото на
ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които
прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този
режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е приета от ВАС – орган
на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически
оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно
обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в
който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите, както
изтъква СЕС в решението си. Съдът на ЕС е извел задължение за националния
съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при
необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение
от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО. Така приемат и българските
15
съдилища в редица свои актове: Решение № 6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. №
1061/2018г. на СГС; Определение № 2514 от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. №
407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич
по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е №1371/15.09.2023 г. по в.г.д. № 616/2023 г. по
описа на ПлОС и др./. Като се вземе изхода на спора определеното адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено съобразно уважената част на
претенцията от 479,69 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, по отношение на ответника Н. Е.
П., ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора *** ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** ***, сумата 1,70 лева, представляващи
задължение за главница по договор за кредит 30038757806/14.08.2019г.,
сключен между *** ЕООД и Н. Е. П., ЕГН**********, в едно със законната
лихва от 27.08.***г. до изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед
за изпълнение № ***/***г. по ч.гр.д.********** ***/*** по описа на РС-***, а
за разликата до предявеният размер от 2586,90 лева, отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: *** *** против Н. Е. П., ЕГН**********, *** иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 85,98 лева,
представляваща законна лихва за периода от 08.02.***г. до 26.08.***г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № ***/***г. по ч.гр.д.**********
***/*** по описа на РС-***, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. Е. П., ЕГН**********, ***
ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
*** ***, сумата от 0,06 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.********** ***/*** по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 ГПК Н. Е. П.,
ЕГН**********, *** ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
16
адрес на управление: *** ***, сумата от 0,013 лв. направени по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.3 от ГПК ***
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** *** ДА ПЛАТИ на
*** „Д. М.“ ***, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, представлявано от
Д. М. М., като процесуален представител на Н. Е. П., сумата от 479,69 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната в производството
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен:_______________________
17