РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. *, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на осемнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Соня Д. Г.
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20241600100562 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове –главни искове с правно
основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД/, акцесорен иск с правно
основание чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на Г.М. от гр. * с твърдения, че е баща и
единствен наследник на М.И., починала на 06.07.2020г. и като такъв е придобил по
наследство притежавания от нея към датата на смъртта недвижим имот- апартамент в гр. *,
индивидуализиран в исковата молба. Имотът е бил предмет на договор за наем, сключен от
М. и ответницата Д.С. през 2006г. , като се твърди, че до смъртта на М. ответницата редовно
е плащала наем за ползването на апартамента . След смъртта на М. ответницата отказала да
заплаща наем на ищеца като собственик на имота, заявявайки , че го е придобила по
давност. На 07.08.2020г. същата предявила пред РС * срещу ищеца иск за собственост, като
образуваното гр.дело №*6423/2020г. по описа на РС *, приключило с влязло в сила на
21.08.2024г. решение, с което искът на Д. К. е отхвърлен като неоснователен. На 10.10.2024г.
ответницата предала на ищеца владението върху апартамента, за което е подписан протокол.
Твърди се, че за периода от 07.07.2020г. до 10.10.2024г. апартаментът е ползван от
ответницата без основание за това, като не е заплащала и консумативите за ползването, като
към момента на предаване на владението дължи 2478.78 лева към С.в. за имота. Ищецът
като собственик е отправил към ответницата две нотариални покани –през 2020г. и през
2021г. за заплащане наем/обезщетение и за предаване ключовете /владението/ за имота.
Твърди се, че за посочения период ответницата се е обогатила, спестявайки дължимия за
имота наем, съответно ищецът е обеднял, поради невъзможността да ползва собствения си
1
имот лично или отдавайки го под наем, за което ответницата му дължи обезщетение в
размер на средния пазарен наем, който определя на сумата 800 лева месечно или за периода
07.07.2020г. – 10.10.2024г. размерът на дължимото обезщетение е 40 800 лева. Претендира се
и обезщетение за забавено изпълнение, считано от 07.08.2020г. върху дължимия месечен
наем с натрупване съизмеримо със законната лихва или общо сумата 11 255.94 лева .
Претендира се ответницата да заплати на ищеца и сумата 2478.78 лева , дължима по фактура
към С.в. за абонатния номер, която не е платена от нея, а дружеството доставчик отказва да
прехвърли партидата за имота на ищеца до заплащането й. С молба –уточнение от
17.04.2025г. ищецът е посочил периода, за който се претендира обезщетението за забава –
07.08.2020г. до 20.10.2024г.. Уточнил е във връзка с претенцията за налично задължение към
С.в., че е заплатил на 19.03.2025г. на дружеството доставчик сумата 1649.78 лева за
консумирана в процесния апартамент вода за периода 07.07.2020г. – 11.10.2024г. , която сума
се дължи от ответницата като консуматив за апартамента по време на неоснователното му
ползване и която претендира за плащане от нея, ведно със законна лихва от 19.03.2025г.
датата на изпълнение чуждото задължение.
При тези твърдения се иска от съда да постанови решение ,с което осъди ответницата
да заплати на ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка сумата от 40 800 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване без правно основание, за периода от
07.07.2020 г. до 10.10.2024 г. на следния недвижим имот: апартамент, находящ се на адрес:
гр. *, кв. *, ул. *, бл. №*№* вх.*, ет.*, ап.* с кадастрален идентификатор * по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 84,65 кв.м., заедно с мазе с площ
от 4,15 кв.м. и заедно с 5.601% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж на мястото, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателно заплащане, както и да му заплати сумата 11255.94 лева обезщетение за забава
върху дължимото обезщетение с натрупване по месеци , считано от 07.07.2020 г. до
20.10.2024г.., както и сумата 1649.78 лева платена от него вместо ответницата консумирана
вода за периода 07.07.2020г. – 11.10.2024г., ведно със законна лихва от 19.03.2025г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Д. К., в срока по чл. 131 ГПК не е подала писмен отговор при редовно
връчени по месторабота преписи от исковата молба с приложения на 06.02.2025г.
/съобщение л. 43/ . В съдебно заседание, чрез пълномощник адвокат С. Т. оспорва исковата
молба. Изрично признава обстоятелствата по водено между страните дело, приключило с
влязло в сила решение, с което е осъдена да предаде на ищеца владението, предаване на
владението с приложения протокол, като представя снимки на процесния имот, направени
при предаване на владението на 10.10.2024г. .
В последното по делото съдебно заседание като страна по делото на мястото на
починалия на 16.07.2025г. ищец е конституирана на основание чл. 227 ГПК като негово
правоприемник Й.М., легитимирала се като такъв с нотариално завещание от 20.07.2020г. .
Същата чрез пълномощник адвокат С. Х. поддържа заявените искове.
2
Доказателствата по делото са писмени , като са приети заключения по назначените
от съда технически първоначална и допълнителна експертизи. След преценка на
доказателствата в тяхната взимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на
страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна безспорно е установено, че Г. М. е баща и единствен наследник
на своята дъщеря М.И., починала на 06.07.2020г. и като такъв е придобил по наследство
правото на собственост върху притежавания от нея недвижим имот- апартамент
апартамент, находящ се гр. *, кв. *, ул. *, бл. №*№* вх.*, ет.*, ап.* с кадастрален
идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени .2011 г. , със
застроена площ от 84,65 кв.м., заедно с мазе с площ от 4,15 кв.м. и заедно с 5.601% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж на мястото. Към датата на
смъртта й апартамента е бил отдаден под наем на ответницата по договор за наем от 2006г. .
С нотариална покана, връчен на ответницата на 03.11.2020г. Г. М. я е уведомил, че разваля с
едномесечно предупреждение сключения договор за наем, поради неплащане на наемната
цена от 300 лева месечно, като е поискал предаване на ключовете и заплащане на всички
консумативи . С нотариална покана, връчена по реда на чл. 47,ал.5 ГПК на 13.08.2021г.
ответницата е поканена от Г. М. да й заплаща обезщетение за това, че ползва апартамента в
размер на 600 лева месечно, считано от 01.07.2020г. , ведно с всички натрупани
консумативи. С влязло в сила на 21.08.2024г. решение по гр.дело №*6423/2020г. на РС *
искът на Д.С.ещу Г. М. за установяване правото й на собственост върху процесния
апартамент на основание придобивна давност е отхвърлен като неоснователен . Не се спори
между страните и е установено от приложения протокол, че на 07.10.2024г. Д. К. е предала
на Г. М. чрез пълномощник адвокат С. Х. владението върху апартамента. Безспорно е между
страните, че за периода 07.07.2020г. – 07.10.2024г. процесния апартамент е бил във
фактическата власт на ответницата и ищецът не е имал достъп до него, съответно не е могъл
да го ползва като негов собственик.
При предаване на владението са направени снимки на състоянието на имота към този
момент, приобщени като веществени доказателства по делото.
Приети са две заключения на вещото лице С. Р. по назначена съдебно-техническа
експертиза за установяване размер на среден пазарен наем за процесния имот. Първото
заключение установява среден пазарен наем 768 лева за процесния период , като е ползван
сравнителен метод на база обявени в интернет наемни цени за сходни с процесния имот
жилища при съобразяване местоположение, площ и предназначение и процент инфлация за
наемна цена към 2020г. . Второто заключение е изготвено по същия метод като е съобразено
състоянието на апартамента към датата на предаване владението и оглед на същия от
27.06.2025г. , като е определен месечен наем към датата на заключението 886 лева, среден
пазарен наем 703 лева и такъв към юли 2020г. 547 лева. И двете заключения са оспорени от
ответницата чрез пълномощника й като необосновани.
Безспорно е установено по делото, че към 2006г., когато ответницата се е настанила
да живее в процесния апартамент е извършила ремонт на всички помещения в него /договор
3
л. 132 и сл. от делото/ .
Установено е също така, че на 19.03.2025г. Г. М. е заплати дължими от ответницата
към С.в. суми за доставена питейна вода в процесния имот за периода 21.01.2022г. –
23.09.2024г. в размер на 1649.78 лева.
При тази фактическа обстановка , от правна страна съдът приема следното:
Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД разпорежда всеки, който се е обогатил неоснователно за
сметка на другиго, да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването .
За основателността на предявения иск следва да е установено намаляване
имуществото на ищеца, съответно увеличаване това на ответника, което разместване на
блага да е без основание и да произтича от един и същ юридически факт или обща група
факти.
Безспорно е установено по делото, че за периода 07.07.2020г. – 07.10.2024г.
ответницата е ползвала без основание за това собствения на ищеца недвижим имот-
апартамент , с което си е спестила дължимия за имота наем, а ищецът е бил лишен от
възможността да ползва имота си по предназначение като жилище или да го отдава под
наем като е обеднял. В случая размера на обедняването е среднопазарния наем за имота,
който ищецът би могъл да получава в случай, че имота е бил в негово държане, а не в това
на ответника. Същевременно обогатяването на ответника в тази хипотеза също се
съизмерява със средния пазарен наем, който би следвало да плаща на собственика на имота
за това, че го ползва.
Искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е доказан по основание като единствения
спорен между страните въпрос е за размера на дължимото обезщетение съизмеримо със
средния пазарен наем за конкретния имот.
Съдът кредитира първото заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, с което е дадена средно пазарна наемна цена от 768 лева за процесния период
при съобразяване вида на имота като жилище, площта, предназначението , местоположение
без да се има предвид конкретното му състояние към 07.10.2024г. – датата на предаване на
владението, установено от приложените снимки. За периода от 2006г. до 2024г. процесния
апартамент се е намирал в държане на ответницата като състоянието му към 2024г. се дължи
на нейното ползване и неподдържането му от самата нея. Установено е също така, че към
2006г. жилището е било ремонтирано и годно за ползване по предназначение. При
съобразяване това заключение размерът на обезщетението, дължимо от ответницата за
периода 07.07.2020г. – 07.10.2024г. -4 години и три месеца е 39 168 лева в какъвто размер
предявеният иск следва да бъде уважен като основателен. Върху главницата се дължи
законна лихва, считано от датата на исковата молба – 20.11.2024г. .
По акцесорната претенция за заплащане обезщетение за забавено изпълнение,
предявена в размер на 11 255.94 лева за периода 07.08.2020г. до 20.10.2024г. върху всяка
месечна главница с натрупване, съдът приема следното:
Паричното обезщетение по чл. 59 ЗЗД, дължимо от неоснователно ползващият чужд
4
имот несобственик на лишения от правото да ползва своя имот собственик няма периодичен
характер , а представлява глобална сума. Това задължение възниква ежедневно - "ден за ден".
Неизпълнението на това парично задължение поражда друго акцесорно задължение по чл.
86,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което
възниква от деня на забавата. Тъй като този ден на забавата няма как да бъде определен,
съгласно чл. 84,ал.2 ЗЗД, длъжникът ще изпадне в забава за това свое акцесорно задължение
от деня на поканата. За да е налице забава обаче следва да е налице задължение за плащане,
което вече е възникнало и съществува .
По делото е приложена нотариална покана от 21.06.2021г. / л. 13,14/ , връчена на
ответницата по реда на чл. 47,ал.5 ГПК на 13.08.2021г., с която същата е поканена да заплати
на Г. М. сумата от по 600 лева месечно, считано от 01.07.2020г. до датата на поканата. За
възникналото след тази дата задължение за заплащане обезщетение за неползване на имота
по делото липсва покана по чл. 84,ал.2 ЗЗД, а връчената вече такава не може да породи
акцесорно задължение за забава за ново бъдещо главно задължение. Кредиторът може да
кани длъжника да му заплаща само вече възникнало парично задължение за обезщетение
по чл. 59 ЗЗД. Длъжникът не би могъл да бъде поканен да заплаща наред с вече
съществуващото, още и друго - невъзникнало и несъществуващо към датата на поканата
главно задължение за обезщетение, което би възникнало, ако длъжникът - несобственик
продължи да ползва без основание чуждия имот на кредитора.
Независимо, че вземането за обезщетение за неоснователно ползване е с едно правно
основание/ по чл. 59 от ЗЗД/, когато се претендира за различен период от време на ползване
и в различен размер на обезщетение - то произтича от различен фактически състав. Тъй като
се касае за различни вземания, съответно въз основа на тези различни вземания възникват
различни акцесорни задължения по чл. 86 от ЗЗД, с различни начални моменти, които
зависят от деня на изрично връчената за всяко покана.
Предвид гореизложеното искът за заплащане обезщетение за забава се явява
основателен за периода от 13.08.2021г., датата на връчване поканата за плащане на по 600
лева месечно за периода от 07.07.2020г. – 21.06.2021г. или дължи се обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата 6600 лева / 11 месеца по 600 лева/ , считано от
13.08.2021г. / датата на връчване на поканата/ до 20.10.2024г. . Размерът на това
обезщетение съдът определи на основание чл. 162 ГПК с помощта на достъпен в интернет
сайт www.calculator.bg лихвен калкулатор на сумата 2489.19 лева, в какъвто размер следва
да бъде уважен иска за заплащане обезщетение за забава. За вземането за обезщетение по чл.
59 ЗЗД възникнало след датата на поканата по делото не са представени доказателства
ответницата да е поставена в забава, поради което и обезщетение по чл. 86,ал.1 ЗЗД не се
дължи.
Основателна е исковата претенция за заплащане сумата 1649.78 лева, платена от Г. М.
цена за изразходвана питейна вода в процесния апартамент за периода 21.01.2022г. -
23.09.2024г. по време , когато имотът е бил в държане на ответницата, съответно с плащане
на това задължение Г. М. е обедняла , а ответницата се е обогатила, спестявайки си разходите
5
за доставена вода. Това вземане се дължи, ведно със законна лихва от 19.03.2025г. .
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на 5169.42 лева от установените такива в общ размер 6382 лева,
включващи 3500 лева платено по договор за правна защита и съдействие адвокатско
възнаграждение , 700 лева депозити за експертизи и 2182 лева платена държавна такса .
Включените в списъка по чл. 80 ГПК като разноски сума за парична гаранция и платена
държавна такса по обезпечително производство са недължими поради липса на
доказателства за извършването им, а паричната гаранция не представлява разноски по
смисъла на ГПК. Възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид цената на исковете и извършените
от пълномощника процесуални действия.
Искане за присъждане на разноски от страна на ответника не е направено, поради
което и съдът не присъжда такива с оглед изхода на спора.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *, ул. * №* да заплати на
Й.М., ЕГН **********, адрес гр. *, ж.к. *, бл.*,вх.*,ет.*,ап.* , правоприемник на починалия
ищец Г.М. следните суми:
-сумата 39168 лева, ведно със законна лихва от 20.11.2024г. , обезщетение по чл. 59
ЗЗД за лишаване от ползване за периода 07.07.2020г. -07.10.2024г. апартамент в гр. гр. *, кв.
*, ул. *, бл. №*№* вх.*, ет.*, ап.* с кадастрален идентификатор * по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени 2011 г. , като отхвърля иска над уважения до предявения
размер от 40800 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
-сумата 2489.19 лева обезщетение по чл. 86,ал.1 ЗЗД за забавено изпълнение на
сумата 6600 лева за периода 13.08.2021г. – 20.10.2024г. , като отхвърля иска над уважения до
предявени размер от 11 255.94 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
-сумата 1649.78 лева, ведно със законна лихва от 19.03.2025г. обезщетение по чл. 59
ЗЗД, платена към Софийска цена за изразходвана вода;
-сумата 5169.42 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд * в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – *: _______________________
6