О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........ 11.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на 22.11.2018 г., в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1438 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
І. По редовността на разменените книжа.
Производството
по настоящото дело е образувано след като състав на Варненски окръжен съд,
гражданско отделение, е прекратил образуваното пред него производство по гр.д.
№1574/2017г. и е изпратил същото за образуване в търговско отделение на
Варненски окръжен съд.
Самото исково
производство е образувано по исковата молба, заведена с
вх. №20922/18.07.2017г. (подадена по
пощата с дата на пощенското клеймо 15.07.2017г.), поправена по реда на чл.129,
ал.2 от ГПК с уточняващи молби вх. №24495/30.08.2017г.; вх.
№27491/04.10.2017г.; вх.№ 28484/13.10.2017г.; вх. №31977/15.11.2017г.;
вх.№29/02.01.2018г. на Б.П.В., ЕГН **********,
в качеството и́ на наследник на Петър Емилов Василев, ЕГН **********,
починал на 17.07.2012г. вследствие на трудова злополука - удар от електрически
ток (електрокуцио), настъпила на работното му място - кофердама на МК „Агамемнон”,
находящ се на плаващ док в района на гр. Варна, подадена чрез нейната майка и
законен представител М.К.Т., ЕГН **********, двете с постоянен адрес ***, чрез
пълномощника си адвокат П.В..
Със същата
срещу „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане”, ул. „Света
София” №6, е предявен иск за осъждане на
ответното дружеството да заплати сумата
от 79 800 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по сключена с работодателя „МТГ-ДЕЛФИН” АД,
ЕИК *********, застраховка „Злополука” по застрахователна полица № 03/036271Т и
Добавък №1 към нея, със срок на застрахователно покритие от 22.05.2012г. до
21.05.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата, следваща депозирането на исковата молба (16.07.2017г.) до
окончателното й плащане, както и сумата от 40 568,76 лева,
представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата 79 800 лв., считано от 18.07.2012г. до датата на депозиране на
исковата молба 15.07.2017г.
С разпореждане
№2079/01.03.2018г. съдът е разпоредил препис от исковата молба, ведно с
приложените към нея доказателства, да се изпрати на ответника „ЗЕАД „БУЛСТРАД
ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, гр. София. Видно от върнатия по делото отрязък
от съобщение книжата, ведно с указанията до ответника по чл.367, ал.1 ГПК, са
надлежно връчени на 23.03.2018г. по реда на чл.50, ал.3 от ГПК.
Извън
двуседмичния срок по чл.367, ал.1 ГПК ответникът е подал писмен отговор вх.
№11176/16.04.2018г., който е оставен без движение с разпореждане
№3952/23.04.2018г. за отстраняване на констатираните нередовности. В дадения
едноседмичен срок ответникът е подал становище №14755/18.05.2018г., с което е
изпълнил указанията на съда и с разпореждане № 1812/25.05.2018г. му е бил
предоставен нов едноседмичен срок, в
който да подаде писмен отговор. В предоставения срок ответникът е подал отговор
№19149/26.06.2018г., в който излага становище по наведените от ищеца твърдения,
обосновава възражения и навежда собствени твърдения по същество на повдигнатия
правен спор, обективира искане по доказателствата.
Направеното от
ответника още с отговор вх.
№11176/16.04.2018г. искане за привличане на работодателя на починалия
наследодател на ищеца – „МТГ-ДЕЛФИН” АД, ЕИК *********, като трето лице-помагач
е уважено и с определение №2293/28.06.2018г. последното е конституирано като
подпомагаща страна в процеса. Като е разпоредено да му бъдат връчени
разменените до този момент книжа между главните страни и му е предоставена
възможност да депозира становище по конституирането му както и отговор на
исковата молба.
В указания
двуседмичен срок третото лице-помагач „МТГ-ДЕЛФИН” АД е подало отговор вх.
№21492/10.07.2018г., с който е изразило становище по изложените от страните
твърдения и по направените доказателствени искания, както и е изложило
собствени твърдения и е аргументирало възражения по същество на спора.
С разпореждане
№ 6925/17.07.2018г. съдът е разпоредил преписи от постъпилите отговори от
ответника и третото лице-помагач да се връчат на ищеца. Видно от върнатия по
делото отрязък от съобщение ищецът е получил препис от отговорите на
23.07.2018г. В срока по чл.372, ал.1 ГПК е подал допълнителна искова молба вх. №9261/26.03.2018г., в която е изразил
становище по оспорванията на ответника и третото-лице помагач, допълнил и
уточнил е собствените си твърдения, обективирал е и промяна в доказателствени
искания.
В срока по
чл.373, ал.1 ГПК само ответникът „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД
е подал допълнителен отговор вх.
№28792/08.10.2018г.
Така
осъществената размяна на книжа между страните е редовна. Делото следва да се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
ІІ. По допустимостта на претенцията.
Предявените от
ищеца искове съдът приема за допустими.
Същите намират
своето правно основание в чл.231, във вр. с чл.238, ал.6 от Кодекса на
застраховането (КЗ отм.), съответно чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Легитимацията
на страните съответства на твърденията за наличие на сключен застрахователен
договор по застраховка „Злополука” и настъпила смърт на наследодателя на
ищцата. Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че
производството се води срещу надлежно регистриран застраховател. Предвид
влизането в сила от 01.01.2016г. на новия Кодекс на застраховането /обн. ДВ,
бр. 102 от 29.12.2015г./, който отмени Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр.
103 от 23.12.2005г.), съдът съобразява, че в § 22 от ПЗР на КЗ /2016г./ е
уреден въпроса относно заварените към датата на влизане на новия кодекс
застрахователните договори като е прието, че ако са сключени преди тази дата,
се прилагат разпоредбите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането,
освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия кодекс. От
приложените към исковата молба, уточняващите я молби, отговорите и
допълнителните такива документи не се установява такава уговорка между
застрахователя и работодателя на починалия наследодател на ищеца. Сезиран е
компетентен съд. Съдът приема, че предявените искове са допустими.
Цената на
главния иск, определена в съответствие с разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК,
е в размер на 79 800 лева. Ищцата е била освободена от заплащане
на дължимите такси и разноски в производството с определения №48/04.01.2018г.
по делото и с определение №123/26.02.2018г. по в.ч.т.д. №49/2018г. ВАпС (чл.83,
ал.2 ГПК).
Направеното с
отговор вх.№11176/16.04.2018г. (извън срока) възражение от ответника относно
реда за разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК) не се поддържа в подадения
впоследствие отговор вх.№ 19149/26.06.2018г., поради което не следва да се
разглежда. С оглед предмета на спора и по аргумент от чл.365, т.1 от ГПК същото
следва да бъде разгледано по реда на гл.32 ГПК.
По направеното с исковата
молба и поддържано с уточняващите молби искане за спиране на производството на
основание чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК до окончателното приключване на пр.пр.
№2422/2012г. по описа на ВОП и ДП № 2403/2012г. по описа на IV РУП при ОД на
МВР Варна, съдът намира че изходът на същите не е обуславящ за инициирания
спор, доколкото отговорността на застрахователя произтича от настъпването на
някои от покритите със сключената с работодател групова застраховка „Злополука”
рискове, посочени в чл.231, ал.2 от КЗ (отм.) – в случая смърт. При предявен иск по чл.238 от КЗ (отм.) срещу застраховател по групова
застраховка „Злополука” релевантен е фактът дали увреждането на работника,
обхванат от застрахователната закрила на сключената от неговия работодател
застраховка, е настъпило в резултат на трудова злополука. Механизмът на настъпване на покрития риск не е сред факторите от
значение за ангажиране отговорността на застрахователя. Ето защо и доколкото
инициираното досъдебно производство е ирелевантно обстоятелство спрямо предмета
на доказване по настоящото дело, направеното искане следва да бъде оставено без
уважение.
ІІІ. По доказателствените искания.
Представените
от ищеца писмени доказателства
(л.7-23, л.38 и л.52-63 от приложеното гр.д. №1574/17г. ВОС), както и тези
приложени към отговора на третото лице-помагач (л.62-67 от делото), съдът
намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор
между страните. Същите следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да
се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.
Искането на
ищеца да се изискат от Варненска окръжна прокуратура (ВОП) преписи на
прокурорска проверка № 2422/2012г. на ВОП и съдържащото се в нея ДП
№2403/2012г. по описа на IV РУП при ОД на МВР Варна не се поддържа, като с
допълнителната искова молба от 08.08.2018г. ищецът заявява, че го намира за
неоснователно. С това, макар и не изрично, ищецът е направил отказ от
първоначално отправеното искане, поради което съдът намира, че не дължи
произнасяне по него.
Исканията на
ищеца за допускане на двама свидетели за установяване на продължителността на
преживените болки и страдания, съответно за назначаване на комплексна
съдебно-психологична и психиатрична експертиза с предмет изследване на
преживените болки и страдания, заявени с исковата молба, съдът намира за
неотносими към предмета на доказване, поради което се оставят без уважение.
С оглед
изричните изявления на ищеца в допълнителната искова молба досежно
първоначалното му искане за назначаване на съдебно-оценителна /счетоводна/
експертиза, съдът намира, че не дължи нарочно произнасяне по това искане.
Искането за
задължаване по реда на чл.192, ал.1 ГПК на работодателя „МТГ-ДЕЛФИН” АД да
представи документи за извършени плащания по повод смъртта на Петър Емилов
Василев касае установяване на твърдения на ответника, че извън признатото от
ищцата плащане на сумата 80 000 лв. са платени и други суми. С оглед на
това искането се преценява като допустимо и се уважава.
Като допустимо
и относимо към предмета на спора се преценява и искането на ответника за
задължаване по реда на чл.192, ал.1 ГПК на НОИ да представи административната
преписка за настъпила трудова злополука, поради което същото се уважава.
Произнасянето
по искането на ответника да бъде задължена по реда на чл.186 от ГПК Варненска
окръжна прокуратура да представи заверени копия от документите, съдържащи се в
прокурорска преписка №2422/2012г. следва да бъде отложено за открито съдебно
заседание след събиране на изискваната от НОИ административна преписка по
установяването на трудова злополука и изслушване на устните обяснения на
страната за конкретните документи, събрани в хода на водената прокурорска
проверка, които са от значение за настоящия спор (в т.ч. и конкретните твърдени
от ответника обстоятелствата, чието установяване се цели с тях).
За открито
съдебно заседание следва да се отложи и произнасянето по исканията на ищцата,
заявени в подадената допълнителна искова молба, за задължаване на ответника и
третото лице-помагач да представят доказателство за уведомяване за настъпило на
17.07.2012г. застрахователно събитие с пострадалия Петър Емилов Василев, както
и цялата преписка във връзка с това застрахователно събитие, доколкото нито са
изложени аргументи за тяхното обосноваване, нито са посочени факти и
обстоятелства, чието установяване се цели с тях. Отделно в тази връзка, следва
да се съобрази факта, че с отговора си на исковата молба третото лице – помагач
е представило уведомление от 19.07.2012г. до застрахователя за настъпилата на
17.07.2012г. злополука с работника Петър Василев.
Искането на
ответника, направено с допълнителния отговор, да се задължи ищеца или третото
лице-помагач да представят сключеното помежду им споразумение, следва да се
остави без уважение. Заверен препис от това споразумение е представен по делото
с подадения от третото лице-помагач отговор на исковата молба.
Съдът намира за
уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на
допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно
заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по
делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се
указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.
На ответника
следва да бъде указано задължение да внесе дължимата държавна такса по чл.23 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за
направените служебно копия на съдебните книжа, връчени на третото лице –
помагач. Съобразно удостовереното от съдебния деловодител, направените
фотокопия са общо 24 листа. С оглед на това дължимата такса се определя в
размер на 4,80 лева.
Във връзка с
претенциите по чл.78 от ГПК за присъждане на разноските, сторени за производството,
съдът намира за уместно да предупреди страните, че следва да представят списък
на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80
от ГПК). Искането на страна, представлявана от юрисконсулт, за плащане на
адвокатско възнаграждение – чл.78, ал.8 от ГПК, ще се разгледа само ако е
достатъчно конкретизирано по основание и размер в списъка по чл.80 от ГПК.
Настоящото
определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект
за доклад по делото, като обсъждането им ще се извърши в първото по делото
заседание.
Страните могат
да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените
доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за
доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на
насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за
насрещната страна.
На страните
следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им
спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от
държавната такса би била недължима (аргумент от чл.78, ал.9 ГПК).
По изложените
съображения и на основание чл.374 ГПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими искове на Б.П.В., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител М.К.Т., ЕГН **********,
двете с постоянен адрес ***, срещу „ЗЕАД
„БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Възраждане”, ул. „Света София” №6, за осъждане на ответното дружество да й
заплати в качеството и́ на наследник на Петър Емилов Василев, ЕГН **********,
починал на 17.07.2012г. вследствие на трудова злополука - удар от електрически
ток (електрокуцио), настъпила на работното му място - кофердама на МК
„Агамемнон”, находящ се на плаващ док в района на гр. Варна, сумата
79 800 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по сключена с работодателя „МТГ-ДЕЛФИН” АД, ЕИК *********,
застраховка „Злополука” по застрахователна полица №03/036271Т и Добавък №1 към
нея, със срок на застрахователно покритие от 22.05.2012г. до 21.05.2013г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата, следваща
депозирането на исковата молба (16.07.2017г.) до окончателното й плащане, както
и сумата от 40 568,76 лева, представляваща дължимо
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 79 800
лв., считано от 18.07.2012г. до датата на депозиране на исковата молба
15.07.2017г.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част
ІІІ, гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ищеца за спиране на производството на основание чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК до
окончателното приключване на пр.пр. №2422/2012г. по описа на ВОП и ДП №
2403/2012г. по описа на IV РУП при ОД на МВР Варна.
Това
определение подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с частна жалба,
в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
ДОПУСКА като писмени доказателства писмените
документи, представени от ищеца
с исковата молба (л.7-23, л.38 и л.52-63 от приложеното гр.д. №1574/17г. ВОС) ,
с изключение на справката за изчисление на законната лихва за забава върху
първоначално претендираната сума по главния иск в размер на 100 000 лева
(л.22-23 от гр.д. №1574/2017г. ВОС).
ДОПУСКА като писмени доказателства писмените
документи, представени от третото
лице-помагач с отговора на исковата молба (л.62-67).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на двама
свидетели за установяване на преживени болки и страдания и тяхната продължителност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на
комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза с предмет изследване
на преживените болки и страдания.
ЗАДЪЛЖАВА на основание
чл.192, ал.1 ГПК работодателя „МТГ-ДЕЛФИН” АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Варна 9000, р-н „Одесос”, ул. „Дръзки” №8,
представлявано от Калояна Мирчева Димитрова и Светлин Димитров С., да представи находящи се у него
документи за извършени плащания на суми по повод смъртта на Петър Емилов
Василев, ЕГН **********, починал на 17.07.2012г. вследствие на трудова злополука - удар от електрически ток
(електрокуцио), настъпила на работното му място - кофердама на МК „Агамемнон”,
находящ се на плаващ док в района на гр. Варна, извън плащанията на сумите в общ размер на 100 000 лева
по споразумение от 22.10.2012г., сключено с М.К.Т., Бела Генова В. и Емил
Иванов Василев.
ЗАДЪЛЖАВА на основание
чл.192, ал.1 ГПК Национален осигурителен институт, Териториално поделение –
Варна (НОИ,ТП – Варна), на основание чл.192, ал.1 ГПК да представи находящи се
у него документи - цялата
административна преписка за настъпила трудова злополука с Петър Емилов Василев,
ЕГН **********, починал на 17.07.2012г. вследствие на удар от електрически ток
(електрокуцио) на работното му място - кофердама на МК „Агамемнон”, находящ се
на плаващ док в района на гр. Варна, при работодател „МТГ-ДЕЛФИН” АД, ЕИК
*********, седалище гр. Варна.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за задължаване
на основание чл.186 от ГПК на Окръжна прокуратура – Варна да представи заверени
копия от документите, съдържащи се в прокурорска преписка №2422/2012г., за
открито съдебно заседание след събиране на изискваната от НОИ административна
преписка по установяването на трудова злополука и изслушване на устните
обяснения на страната за конкретните документи, събрани в хода на водената
прокурорска проверка, които са от значение за настоящия спор.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за задължаване
на основание чл.190 от ГПК на ответника „ЗЕАД
„БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД и третото лице – негов помагач
„МТГ-ДЕЛФИН” АД, да представят находящи се у тях документи – уведомление
за настъпило на 17.07.2012г. застрахователно събитие с пострадалия Петър Емилов
Василев, както и цялата преписка във връзка с това застрахователно събитие, за
открито съдебно заседание след изслушване на устните обяснения на страната за
значението на тези документи за спора и обстоятелствата, установяването на
които се цели с тях.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника, направено в подадения допълнителен отговор, да се задължи ищеца или
третото лице-помагач да представи сключеното помежду им споразумение.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на Варненски окръжен съд
сумата 4,80 лева, представляваща
дължима държавна такса по чл.23, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК за направените служебно копия на съдебните книжа,
връчени на третото лице – помагач.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при
неизпълнение на това задължение, сумата ще бъде събрана принудително по реда на
чл.77 от ГПК.
УКАЗВА на
страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни
доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание,
съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на страните,
че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА
ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 от ГПК). В случай, че се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в
списъка по чл.80 от ГПК същото следва да е достатъчно конкретизирано по
основание и размер.
УКАЗВА на страните
възможността да уредят доброволно заявения за съдебно разрешаване
спор помежду си чрез медиация или спогодба, в който случай половината от
държавната такса би била недължима (аргумент от чл.78, ал.9 ГПК).
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по настоящото
търговско дело №1438 по описа за 2017г. за
13.12.2018г. от 10,30 часа, за която
дата да се призоват главните страни и третото лице – помагач, като с призовките
СЕ ИЗПРАТЯТ и преписи от настоящото
определение.
Съобщенията до
страните ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на посочените по делото съдебни адреси чрез
пълномощници (за ответника – по
имейла на пълномощника, посочен в представеното пълномощно – л.32, л.51).
Ведно с
призовките на страните по делото ДА СЕ ИЗПРАТИ и изготвения проект за
доклад по делото, като им се укаже възможността в съдебното заседание да
изложат становища във връзка с него.
На ищеца ДА
СЕ ИЗПРАТИ и препис от допълнителния отговор на ответника, а на ответника –
препис от отговора на третото лице – помагач.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
по търговско дело №1438/2017г.
по описа на Варненски окръжен
съд, т.о.
1.
Предмет на предявения иск е правото на ищеца Б.П.В., ЕГН **********,
в качеството и́ на наследник на Петър Емилов Василев, ЕГН **********,
починал на 17.07.2012г. вследствие на трудова злополука - удар от електрически
ток (електрокуцио), настъпила на работното му място - кофердама на МК
„Агамемнон”, находящ се на плаващ док в района на гр. Варна, да получи застрахователно
обезщетение за настъпил покрит застрахователен риск от сключен между
работодателя на починалия й наследодател „МТГ-ДЕЛФИН”
АД, ЕИК ********* и „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК ********* договор за групова застраховка „Злополука”.
2.
Търсеното застрахователно обезщетение е в размер на
79 800 лева.
3.
Същото се претендира ведно със законната лихва,
считано от 18.07.2012г. до окончателното му плащане, чийто размер до 15.07.2017г. - датата на подаване на
исковата молба, се заявява в размер на 40 568,76
лева.
4.
Правно основание на претенциите – чл. 231, във
вр. с чл.238, ал.6 от Кодекса на застраховането (отм.), съответно чл.86, ал.1
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
5.
За обосноваване на главния иск ищецът Б.П.В., действащ чрез своята майка и законен
представител М.К.Т., излага следните релевантни твърдения:
6.
На 17.07.2012г.
Петър Емилов Василев, ЕГН **********, е трябвало да изпълни своите задължения
като ел. заварчик, като мястото, където е работил, е кофердама на МК
„Агамемнон”, находящ се на плаващ док, собственост на дружество „МТГ-ДЕЛФИН”
АД, ЕИК *********, с. Езерово, област Варна.
7.
Същия е бил
работник на „МТГ-ДЕЛФИН” АД, ЕИК *********, назначен по трудов договор
№755/20.04.2012г. на длъжност електрозаварчик.
8.
При изпълнение
на служебните си, вследствие на удар от електрически ток
(електрокуцио) Петър Василев
е починал.
9.
Между работодателя „МТГ-ДЕЛФИН” АД
и
ответното дружество „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, е бил сключен договор за
групова застраховка „Злополука” по застрахователна полица №03/036271Т и Добавък
№1 към нея, със срок на застрахователното покритие от 22.05.2012г. до
21.05.2013г., за което ищцата не е била информирана след смъртта на
наследодателя й. Информация за застраховката и конкретното застрахователно
дружество, с което същата е била сключена, ищцата е получила едва след
завеждане на настоящата искова молба по реда на чл.441, ал.4 КЗ.
10.
Размерът на дължимото обезщетение е определен в
съответствие със специалните условия по
застраховка „Злополука” и Добавък №1 към застрахователния договор №03/036271Т на база средна работна заплата от 950 лева на месец.
11.
В приложения към застрахователната полица списък на
личния състав на застраховащия работодател „МТГ-ДЕЛФИН” АД изрично е вписан и
наследодателят на ищцата Петър Емилов Василев, ЕГН ********** (№19 в списъка).
12.
По сключено
споразумение дружеството - работодател „МТГ „Делфин” АД изплатило на М.К.Т. –
намирала се във фактическо съжителство с пострадалия Петър Емилов Василев, и на
ищцата Б.П.В. – негова дъщеря, сума в общ размер на 80 000 лева, на
основание чл.200 - 202 от КТ.
13.
Ответникът „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП” ЕАД оспорва по основание и размер предявените искове.
14.
Като не
оспорва фактите, свързани с наличието на валидно сключена с работодателя „МТГ - Делфин” АД групова
застраховка по риска „Злополука”, в това число и „Трудова злополука”, по застрахователна полица № 03/036271Т и
съществените договорки по нея при настъпване на покрит риск „смърт вследствие
трудова злополука“, съгласно Добавък №1 към нея и Общите условия по застраховка
„Злополука”, ответникът твърди, че не дължи плащане на процесните суми,
доколкото първоначално същите са били претендирани като обезщетение за
преживени болки и страдания от загубата на починалия наследодател на ищцата,
която отговорност е деликтна – обезщетява се по реда на чл. 45 ЗЗД и не се
включва в предмета на застраховане по процесната полица.
15.
Твърди, че спрямо него не е била предявявана
претенция за плащане на застрахователно обезщетение, съответно не е било
проведено ликвидационно производство.
16.
Наред с това, позовавайки се на факта, че ищцата, в качеството й на наследник на
починалия, е получила обезщетение по повод същото събитие от работодателя „МТГ
- Делфин” АД и като твърди, че сумите, дължими от работодателя на основание
чл.200 от КТ и застрахователната сума, за която застрахователят се е задължил,
не могат да се кумулират (по аргумент от чл.200, ал.4 от КТ), ответникът счита,
че ищцата не е материалноправно легитимирана да получи сума по застрахователния
договор.
17.
В условие на евентуалност е противопоставил
твърдения за липсата на данни за настъпило застрахователно събитие под формата
на трудова злополука, което е самостоятелно основание за отхвърляне на исковите
претенции.
18.
Според ответника, настъпилото събитие е
последица от груба небрежност, проявена от страна на пострадалия -
обстоятелство, което има правоизключващо значение, доколкото отговорността за
умисъл или груба небрежност не може да бъде дерогирана чрез договор (арг. от
чл.94 от ЗЗД), евентуално - налице са изключените рискове, договорен в § III,
т.7 от Общите условия, и по конкретно - т.7.15, т.7.13, т.7.3.
19.
Обосновано
е и възражение за погасяване по давност на исковите претенции към датата на
подаване на исковата молба, като за такава се сочи 18.07.2017г.
20.
Намира иска за изцяло неоснователен и акцесорния
иск за обезщетение за забава, поради обстоятелството,
че ищцовата страна не е сезирала и не е информирала застрахователя за
настъпилото събитие, лишавайки го от възможността да проведе ликвидационно
производство и да се произнесе по съответния ред.
21.
Третото
лице-помагач „МТГ-ДЕЛФИН” АД
не оспорва факта, че към 17.07.2012г. наследодателят на ищцата Петър Емилов
Василев е бил назначен по трудов договор и е работил в „МТГ-ДЕЛФИН” като
електрозаварчик, както и че същият е починал на 17.07.2012г. около 16.00ч. при
изпълнение на трудовите си задължения при работа в кофердама на МК „Агамемнон”, находящ се на плаващ
док.
22.
Не оспорва факта на съществуващата роднинска връзка
между починалия работник Петър Василев и ищцата, както и че между него и
ответното застрахователно дружество е била сключена групова застраховка по
риска „Злополука” със застрахователна полица №03/036271Т/10.05.2012г. със срок на валидност от 22.05.2012г. до
21.05.2013г. за 701 бр. работници, описани по име и заемана длъжност в Добавък
№1 към застрахователната полица,
сред които под №19/3618-4138-3 е включен и починалия наследодател на ищцата.
23.
Не оспорва, че в покритието по цитираната
застраховка е включен риска „смърт на застрахованото лице, вследствие на
трудова злополука”, че застрахователната премия по тази застраховка е била
заплатена, както и че смъртта на починалия наследодател на ищцата е покрит
застрахователен риск.
24.
Не оспорва и факта, че съгласно „Специалните
условия” на застраховката при смърт на законните наследници следва да се
изплати застрахователна сума в размер на седем годишни брутни заплати, всяка
една в размер на 11 400 лева, или общо 79 800 лева.
25.
Не оспорва и факта, че на ищцата и нейната майка М.К.Т.
(във фактическо съжителство с починалия Петър Василев) е било изплатено
обезщетение в размер на 80 000 лева по силата на сключено с тях
споразумение на основание чл.200-чл.202 КТ.
26.
Заявява, че оспорва всички останали
твърдения на ищеца, в т.ч. размера на обезщетението за неимуществени вреди,
дължимостта на претендираната от ответника главница -застрахователно
обезщетение и обезщетението за забава в размер на законната лихва по сключения
договор за застраховка „Злополука“, като поддържа правопогасяващите
и правоизключващите възраженията на ответника, релевирани с отговорите на
исковата молба, но без да конкретизира същите.
27.
Счита, че
исковата претенция е изцяло неоснователна, ако се приеме, че за претърпените от
ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Петър Емилов Василев
същата следва да бъде възмездена със сума равна или по-малка от обезщетението
по чл.200-202 КТ, което й е изплатено на основание сключеното споразумение от
22.10.2012г.
28.
Според третото
лице – помагач само в случай, че се приеме, че размерът на дължимото
обезщетение е по-висок от изплатеното вече от работодателя такова, и исковата
претенция е предявена в петгодишния давностен срок, считано от 17.07.2012г., на
ищцата следва да й бъде присъдена съответна част от дължимата застрахователна
сума до общия размер на застрахователното покритие.
29.
Изрично е
обосновано възражение за частично погасяване на акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане по давност за срока, надхвърлящ
три години преди предявяването на иска.
30.
При тези
насрещни твърдения и възражения съдът приема, че следните релевантни за спора
факти са безспорни между страните:
30.1.
Ищцата Б.П.В., ЕГН **********, е пряк наследник по
закон на Петър Емилов Василев, ЕГН **********, починал на 17.07.2012г.
вследствие на удар от електрически ток (електрокуцио), настъпил на работното му
място - кофердама на МК „Агамемнон“, находящ се на плаващ док в района на гр.
Варна;
30.2.
Пострадалият Петър Емилов Василев, ЕГН **********,
е бил работник в „МТГ-ДЕЛФИН” АД,
ЕИК *********, назначен по трудов договор №755/20.04.2012г. на длъжност
електрозаварчик;
30.3.
Между дружеството – работодател „МТГ-ДЕЛФИН” АД, ЕИК *********, и
ответното дружество „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, е бил сключен договор за
групова застраховка „Злополука” по застрахователна полица №03/036271Т и Добавък
№1 към нея, със срок на застрахователното покритие от 22.05.2012г. до
21.05.2013г.;
30.4.
Дължимата по този договор застрахователна премия е
била заплатена от застраховащия работодател;
30.5. Съгласно
Добавък 1 към застрахователна полица
№03/036271Т и Общите условия по застраховка „Злополука” за риска „смърт
на застрахованото лице вследствие на трудова злополука“ застрахователната сума
се изчислява на база средна работна заплата 950 лева/месец за всички
застраховани лица, като на законните наследници се изплаща застрахователна сума
в размер на седем годишни брутни заплати;
30.6.
Пострадалият Петър Емилов Василев, ЕГН **********,
изрично е посочен в списъка на личния състав на застраховащия работодател „МТГ-ДЕЛФИН” АД под №19/3618-4138-3 и същият
е застраховано лице по сключената групова застраховка „Злополука”;
30.7. На 22.10.2012г.
между дружеството
- работодател „МТГ „Делфин” АД, М.К.Т.
– намирала се във фактическо съжителство с пострадалия Петър Емилов Василев, и Б.П.В. – негова дъщеря, е
било сключено споразумение, по силата на което работодателят им е изплатил сума в общ размер на
80 000 лева, на основание чл.200 - 202 от КТ;
30.8.
Исковата молба
е постъпила в съда на 18.07.2017г.
(заведена с входящ №20922) като същата е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 15.07.2017г.
31.
Спорните между страните
положения се заключават в следното:
31.1.
Съставлява ли събитието, при което е пострадал
наследодателят на ищцата Петър Емилов Василев трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО);
31.2.
Наличието на основание
да се претендира плащане на застрахователно обезщетение, при условие, че ищцата
е била обезщетена за понесените вреди от работодателя чрез изплатеното й
обезщетение по чл.200-202 КТ;
31.3.
В случай, че се
установи, че застрахователното обезщетение е дължимо на самостоятелно
основание, погасено ли е по давност правото на ищцата да иска неговото плащане
от застрахователя към датата на предявяване на иска;
31.4.
Уведомен ли е бил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, съответно поканен ли е да плати застрахователната
сума;
31.5.
Съставлява ли злополуката с пострадалия работник Петър Емилов Василев
изключен риск по смисъла на раздел ІІІ, т.7.15,
т.7.13, т.7.3 от приложимите Общи условия по застраховка
„Злополука”.
32.
Установяването на тези релевантни факти е в
доказателствена тежест на ищеца.
33.
Тяхното опровергаване, съответно пълно и главно
положително установяване, че злополуката не е трудова, евентуално, че същата
съставлява изключен риск по смисъла на т.7.15,
т.7.13, т.7.3 от раздел ІІІ на Общите условия по застраховка
„Злополука” е в доказателствена тежест на
ответника.
34.
Понастоящем ответникът не е навел твърдения за
конкретни факти и обстоятелства (действия и/или бездействия на пострадалия),
които да обосновават възражението му за наличието на тези хипотези от
приложимите Общи условия по застраховка „Злополука”. Твърдението му, че от страна на пострадалия е проявена груба
небрежност, е твърде общо и хипотетично, без да е посочено в какво всъщност се
изразява.
35.
В доказателствена тежест на ответника е и установяване на възражението, че
претенцията на ищцовото дружество е погасена по давност.
36.
За доказване на
твърденията и възраженията си страните са представили писмени доказателства,
направили са и доказателствени искания за събиране на други доказателства, по
допустимостта на които и тяхната относимост към предмета на доказване съдът се
е произнесъл с определението си по чл.374 от ГПК.
Съдия – докладчик по делото:
/Даниела Томова/