№ 35
гр. Дряново, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20254220100012 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3
от ГПК.
Ищецът *** основава исковата си претенция на обстоятелството, че на
23.06.2021г. ответникът М. М. Ф. сключил договор за потребителски кредит № 539041
със ***, по силата на който получил сумата 1000 лева, срещу което се съгласил да
върне 3 броя вноски в по 493 в срок до 23.09.2021г. Уговорен бил фиксиран лихвен
процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,63
%.
Заявяват, че от приложените общи условия и договор за паричен заем № 539041
на 23.06.2021г. по безспорен начин се установявали сключения между страните
договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и
съобразно условията на договора. Посочват, че пропесният договор действителен като
сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Договорът бил
сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние.
При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата
информация, изискуема по закон. Дори и съдът да не приемел, че договорите били
сключени по електронен път, то следвало да приеме, че договорът за паричен заем по
своето естество бил реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата
на получаване на паричната сума. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по
1
договора за кредит.
Твърдят, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
05.04.2023г. *** прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера ***. Вземането срещу ответника било
индивидуализирано на ред/стр. № 1108 от приложение № към договора за цесия.
Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със
CMC на посочения от него телефонен номер. Законът не бил предвидил уведомяването
на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало
да се счита надлежно извършено. Ако се приеме, че уведомяването на ответника на
посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, молят съда да приеме за
надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
Посочват, че с разпореждане по ч. гр. дело № 368/2024 г. по описа на Районен
съд Дряново били уведомени, че заповедта за изпълнение била връчена на ответника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Молят съда да приеме за установено, че
ответникът М. М. Ф. дължи на *** сумата 1240,02 лв., от която главница в размер на 1
000 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 67,49 лв. за
периода от 23.06.2021г. до 23.09.2021г., законна лихва за забава върху главницата в
размер на 172,53 лв. за период от 23.09.2021г. до 28.08.2025г., както и лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията. Молят съда да осъди ответника да заплати на дружеството
— ищец съдебни и деловодни разноски по ч. гр. д. № 368/2024г. по описа на Районен
съд Дряново и по настоящото производство на обща стойност от 212,34 лв.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран отговор от ответника М. М. Ф..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 368/ 2024г. по описа на съда се установява, че по
заявление на *** против длъжника М. М. Ф. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 130/ 22.10.2024г., като е разпоредено същият
да заплати сумата 1000 лв. – главница по Договор за паричен заем Кредирект №
539041, сключен на 23.06.2021 г. между ***, ЕИК *** и М. М. Ф., като с цесия от
05.04.2023 г. вземането било прехвърлено на ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.09.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на вземането, сумата 67,49 лв. – договорна лихва
за периода от 23.06.2021 г. до 23.09.2021 г.;, сумата 172,53 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главницата за периода от 23.09.2021 г. до 28.08.2024 г., както и
сумата 62,34 лв. – разноски по делото за внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от заявлението.
С разпореждане от 13.01.2025г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на
2
ответника Ф. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 2,
т. 2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията
си само по отношение на този длъжник.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящия
иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.
От представения по делото договор за паричен заем Кредирект № 539041 се
установява, че същият бил сключен на 23.06.2021 г. между *** и ответника М. М. Ф.,
като дружеството отпуснало на заемателя заем в размер на 1000 лв. за срок от 3
месеца. Дължимата лихва била уговорена като фиксиран годишен размер от 40,05 %, а
годишният процент на разходите бил определен на 48,14 %.
В чл. 6.1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни,
считано от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение по начина и реда, и
отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от общите условия : поръчител или банкова
гаранция. В чл. 6.2 е уговорено, че при неизпълнение на това задължение заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 411,51 лв., която се начислявала
автоматично от заемодателя, като с подписване на договора заемателят се считал
автоматично уведомен за нейното начисляване. Начислената сума се заплащала
разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
Представена е разписка за извършено плащане № 2000000259713577/
23.06.2021г., 09,57 ч. с наредител *** и получател ответникът за сумата 1000 лв. с
основание паричен превод към EasyPay за заем съгласно договор 539041.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023г. ***
като цедент прехвърлило своите вземания на цесионера ***. Представено е
приложение № 1 към договора с ред 1108 относно вземането от ответника Ф..
Към исковата молба е представено уведомление за цесия до ответника, като не са
представени доказателства същата да е получена от него.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във
вр. с чл. 415 ГПК.
Настоящата инстанция намира, че ищецът е установил качеството си на
кредитор спрямо ответника за посочените вземания, придобити по договора за цесия,
сключен със ***. Цесията на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато
предишният кредитор, цедента, му съобщи за станалото прехвърляне. Съобщението до
длъжника, направено от новия кредитор, цесионера, не поражда правно действие, но
предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи
на длъжника за извършената цесия, в който случай е налице изпълнение на
3
разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД. Същевременно, уведомление, изхождащо от цедента,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, съставлява
надлежно съобщаване на цесията (чл. 99, ал. 3 ЗЗД), с което прехвърлянето на
вземането поражда правно действие за длъжника от този момент съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Такова уведомяване представлява релевантен за
спорното право факт, настъпил след предявяване на иска и на основание чл. 235, ал. 3
ГПК следва да бъде съобразено от съда.
В настоящият случая старият кредитор *** изрично е упълномощил в чл. 4.3 от
договора за цесия новия кредитор - ищеца, да уведоми от негово име длъжника -
ответник за извършената цесия. Такова уведомяване не е осъществено до подаването
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и до датата на предявяване на
настоящия иск, но уведомлението до ответника за цесията е приложено към исковата
молба на ищеца и е връчено на особения представител на ответника, с което факта на
съобщаване на цесията е осъществен и следва да бъде зачетен. Разпоредбата на чл. 45
ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за лично
връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител", без да
разграничава представителната власт на представителя от какво произтича - от
упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая
осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което
следва да се приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия.
В този смисъл е решение № 198/ 18.01.2019г. по търг. дело № 193/2018г. на I търг.
отделение ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител. Приложеният
към исковата молба договор, на който се позовава дружеството, попада под
приложното поле на Закона защита на потребителите - заемателят отговоря на
дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Договорът има за
предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна
институция, по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.
Съобразявайки възраженията на особения представител на ответника съдът
констатира, че процесният договорът за паричен заем нарушава няколко разпоредби от
Закона за потребителския кредит, поради което е недействителен. В договора е
визиран годишен процент на разходите като абсолютна стойност в размер на 48,14 %.
Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
4
посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в общите условия, липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1
от ЗПК).
Съгласно чл. 6.2 от договора, ако заемателят не предостави договореното в чл.
6.1 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, дължи неустойка в размер
на 411,51 лева. В случая не се спори, че ответникът не е представил обезпечение. На
практика подобна неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По посочения начин се заобикаля и закона –
чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С
процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да
може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава
с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна.
Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание
чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът намира, че е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и
този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 6 от договора. Тя
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, тъй като именно
кредитодателят определя условията, на които следва да отговаря поръчителят, в който
случай разходите по кредита биха надхвърлили предвидения от законодателя допустим
максимум на ГПР от пет пъти размера на законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не
влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и
без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да
бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за
паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се
изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за
5
договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.
Поради недействителност на договора за кредит се дължи само
чистата стойност, но не и договорна лихва, предвид чл. 23 ЗПК. Неясното определяне
на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК
и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици. По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен по отношение на сумата 67,49 лв. – договорна
лихва върху главницата и 172,53 лв. – законна лихва за забава върху главницата. В
останалата си част от 1000 лв. – главница предявеният установителен иск следва да
бъде уважен. Следва да се присъди и законната лихва върху уважения размер на
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
13.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
Относно разноските :
Ищецът е направил разноски по настоящото производство в общ размер от 150
лв., от които: 50 лв. държавна и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на
120,97 лв. съразмерно с уважената част от иска.
В заповедното производство по ч. гр. дело № 368/2024 г. на Дряновски районен
съд на ищеца са присъдени разноски в размер на 62,34 лв. съобразно уважената част от
заявлението. С оглед изхода на делото по установителния иск ответникът дължи и
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски по заповедното
производство в размер от 50,27 лв. съобразно уважената част от иска.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. Ф., ЕГН **********, от
*** че дължи на ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителите Х. М. и П. В. с пълномощник *** Е. Ц. СУМАТА 1000 (хиляда) лв. –
главница, представляваша дължима главница по договор за паричен заем Кредирект №
539041, сключен на 23.06.2021 г. между *** и М. М. Ф., като с цесия от 05.04.2023 г.
вземането е прехвърлено на ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 13.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 130/
22.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч. гр. дело № 368/2024 г. по описа на Районен съд Дряново. В останалата част за
6
СУМАТА 67,49 лв. (шестдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки) –
договорна лихва за периода от 23.06.2021 г. до 23.09.2021 г. и за СУМАТА 172,53 лв.
(сто седемдесет и два лева и петдесет и три стотинки), представляваща законна лихва
за забава върху главницата за периода от 23.09.2021 г. до 28.08.2024 г., ОТХВЪРЛЯ
предявения иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. М. Ф., ЕГН **********, от *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Х. М. и П. В. с
пълномощник *** Е. Ц. СУМАТА 120,97 лв. (сто и двадесет лева и деветдесет и седем
стотинки), представляваща направените в исковото производство по гр. дело № 12/
2025 г. на Районен съд Дряново разноски съразмерно с уважената част от иска, както и
СУМАТА 50,27 лв. (петдесет лева и двадесет и седем стотинки) – разноски по
заповедното производство по ч. гр. дело № 368/2024 г. по описа на Районен съд
Дряново разноски съразмерно с уважената част от иска.
След влизане в сила на решението делото да се докладва по ч. гр. дело № 368/
2024 г. по описа на Районен съд Дряново.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
7