Решение по дело №878/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.285, ал.1 и чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба на П. И. Е., с която е предявен иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Г. Д. „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители на Затвора - Стара Загора, като за същите се твърди, че са настъпили в резултат на действия и бездействия на затворническата администрация. Неимуществените вреди са оценени на стойност от 30 000.00 лв. Периодът, за който се претендира обезщетение, е от 03.10.2024 г. до 28.03.2025 г. Твърди, че болките и страданията му са в резултат на многото дървеници, хлебарки и други насекоми. Дюшеците и одеялата са от поне двадесет години, леглата в килията са 10 на брой, а обитателите са 9. Твърди, че килия №2 не отговаря на европейските стандарти, тъй като е 6 метра дълга и 5 метра широка.

Ответникът - Г. Д. „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и защита, оспорва предявения иск. Ответникът счита исковата претенция за неоснователна и недоказана по отношение липсата на санитарно-битови условия в затвора за целия исков период на престоя на лишения от свобода. Излага се становище, че затворническата администрация е полагала необходимите усилия за поддържане и подобряване на санитарно-битовите условия в мястото за лишаване от свобода,

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото, чрез участващия прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

От приложените документи по делото - справка с изх. № 6586 от 09.12.2024 г. /лист 31 от делото/ на Началника на Затвора - Стара Загора, е видно, че Е. е постъпил в Ареста, гр. Стара Загора на 03.10.2024 г., когато му е била взета мярка процесуална принуда – задържане под стража до 72 часа, с постановление на прокурор при РП Стара Загора, която мярка е потвърдена от Районен съд Стара Загора на 05.10.2024 г. По отношение на исковия период: ищецът бил настанен в „спално помещение“ №2 – килия с източно изложение с площ от 26.68 кв.м., като е пребивавал с още 5 лица. Помещението, където е настаняван П. Е., разполага със самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща вода с осигурен денонощен достъп до него, прозорци с възможност за отваряне по всяко време на денонощието по преценка на лишените от свобода с цел осигуряване на естествена светлина, проветрение и естествена вентилация.

По делото бе допуснато и събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. Ц. М., който от 15.10.2024 е в Ареста Стара Загора. Бил е в килия 16, 3 и в килия № 13. Ищецът е бил в 13 килия. В спалните помещения на ареста има осветление, има тоалетна вътре в килията. Килията е с размери около 6,5 м дължина, 3 м – широчина. Понякога в килиите са по двама, понякога по трима или четирима, в зависимост от това колко натоварено е в ареста. В спалните помещения има дюшеци, чаршафи и калъфки. Пръска се против хлебарки. Дървеници е виждал по дюшеците, но хлебарки не е виждал в килия 13 и килия 3. Дървеници не излизали постоянно, но когато те почистват, ги виждат между железата. Старшините идвали да пръскат. Сменят им и спалното бельо. Одеялата са сложени в калъфи, които се перат. Самите одеяла не се перат. Не е виждал някой да тупа дюшеците и одеялата. Той си е тупал одеялото, но не и дюшека. В ареста се пръска за дезинфекция и дезинсекция. Те са били с П. в килии № 3 и № 13 за около 4-5 месеца. Трета килия е външна килия, през зимата има влага, най-вероятно заради прозореца. Той не е бил в килия № 2. Свидетелят е присъствал, когато прокурорът от РП Стара Загора е идвал на проверка в ареста. По принцип при проверка ги питали дали имат оплаквания. Спомня си, че е имало някакъв проблем с парното. През този период от 4 месеца в килията са били различен брой хора – по двама-трима, понякога 4-ма човека, после пак двама. Преимуществено са били по двама в трета и тринадесета килия. Единият от прозорците в спалното помещение не се отваря, другият се отваря и оттам влизал чист въздух. Те могат сами да отварят прозореца По време на свиждане имат възможност да получават спално бельо. По време на престоя в ареста П. му се оплаквал. Когато е бил болен, той искал хапчета, които са му осигурявани. Той ходел и на прегледи. П. се мажел с някакъв крем.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

По допустимостта на иска:

На първо място, предявеният от П. И. Е. иск следва да бъде квалифициран като иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, включително и за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, липса на паник бутони, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Искът е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на държавата /служители на затворническата администрация/, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗИНЗС – т. е. исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу надлежно, пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС. Твърдените като незаконосъобразни действия и бездействия на служители на затворническата администрация представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на изтърпяването на наказанията „лишаване от свобода“, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебните задължения при осъществяване на административна дейност, подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС и с оглед настоящото местожителство на ищеца – Затвора - Стара Загора /към момента на подаване на исковата молба/ делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Г. Д. „Изпълнение на наказанията” – гр. София се явява частично основателен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на такива нарушения се предполага до доказване на противното /чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/. Отговорността на държавата по чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ или на мярка „задържане под стража“; 3. претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК.

В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената част на подадената искова молба релевираните като основания на исковата претенция нарушения на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, се изразяват в: 1. поставянето на ищеца в неблагоприятни условия при задържането му от гл. т. неосигуряване на лицето на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна площ; 2. Наличие на дървеници и хлебарки в килията.

На първо място, за да бъде квалифицирано едно бездействие като незаконосъобразно такова, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие.

В част втора на ЗИНЗС и част четвърта от ППЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Съгласно разпоредбата чл.43, ал.4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Както обаче вече беше посочено, по аргумент от нормите на чл.2 и чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им достойнство. В случая твърдението в исковата молба за пренаселеност не е потвърдено с показанията на свидетеля. Съдът ги кредитира в тази част като достоверни, като се имат предвид и останалите му показания. Същият не отрича, че има достатъчно осветление, както и санитарен възел с течаща вода. Следва да се има предвид, че показанията на свидетеля се отнасят изключително и само относно условията в Ареста Стара Загора, но не и по отношение на претърпените страдания и болки от ищеца.

От една страна, съобразно установеното по делото за исковия период, съдът приема, че спрямо ищеца са извършени нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. От друга страна, подобен извод се налага и с оглед информацията, представена от затворническата администрация. Съгласно последните твърденията на ищеца са доказани – налице са дървеници и хлебарки. Всъщност този факт не е оспорен от страна на ответника, а само са представени доказателства за извършването на дератизация и дезинфекция на килията, което обстоятелство е доказано по делото въз основа на представените писмени доказателства от страна на ответника, включително и показанията на свидетеля. Доколко същото е ефективно, е спорният момент по делото. Обстоятелството, че предназначението на сградата е за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, мотивира съда да приеме, че създадените условия отговарят на законовите изисквания за квадратура, светлина и проветрение, включително и за наличието на изкуствено осветление.

Не може да се сподели разбирането на ищеца, че тези четири кв. м. следва да бъдат свободни, т.е. да не са заети от легла, шкафове или багаж на лишените от свобода. Съгласно трайно установената практика и на ЕСПЧ тези четири квадратни метра са съответната площ, която ползва затворника. Както леглото, така и шкафът, се ползват от лишения от свобода и имат за цел да гарантират известен комфорт на пребиваване в Затвора Стара Загора. Според методологията за изчисляване на минималното лично пространство /използвана от ЕСПЧ/, отредено на задържан в помещения за няколко души, вътрешният санитарен възел не трябва да се брои в общата площ на килията. От друга страна, изчисляването на наличната площ в килията включва пространството, заето от мебели. Важното при тази оценка е дали задържаните са имали възможност да се движат нормално в килията, доколкото в дадената справка от страна на ответника минималната площ е осигурена по отношение на ищеца в килията, в която е бил настанен. В случая обаче това обстоятелство е оборено от дадените свидетелски показания, които и да не се кредитират в пълен размер, следва да се кредитират в частта на броя на задържаните лица в килията. Според утвърдената практика на ЕСПЧ, когато лишеният от свобода разполага с повече от 4 кв. м. лично пространство в килия за настаняване на няколко души в затвора /какъвто е настоящия случай/ и поради това не възниква въпрос по отношение на личното пространство, други аспекти на материалните условия на задържане остават от значение за преценката на адекватността на условията на задържане на жалбоподателя съгласно член 3 от Конвенцията. Няма спор, че ищецът е имал възможност за движение в коридора, което предполага и възможност за някаква физическа активност, отделно от осигурената такава като престой на открито и условия за спорт.

Ето защо настоящия съдебен състав, намира, че не е налице неспазване на законовите изисквания относно минимална жилищна площ при пребиваването на ищеца в Затвора Стара Загора в исковия период.

Съгласно чл.3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, но за да се предполагат вреди, следва да са налице действия или бездействия, които да подлагат лишения от свобода на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

В настоящия случай съдът намира за доказани следните обстоятелства, представляващи и незаконосъобразно поведение /бездействие/ на затворническата администрацията по отношение на ищеца П. И. Е.: наличието на хлебарки и дървеници за времето от 03.10.2024 г. до 22.10.2024 г., като искът се явява неоснователен за периода след подаване на исковата молба до 25.03.2025 година. Приетите за установени обстоятелства в своята съвкупност и преценени с оглед периода на времетраенето им, неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство. Причинените на ищеца неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложеното му наказание. Като резултат следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в пенитенциарното заведение за неспазване на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. При осъществяване на правно регламентираната си дейност длъжностните лица от администрацията на затвора са нарушили изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на лишения от свобода на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство. Установените негативни преживявания, физически и психичен дискомфорт на Е., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложеното му наказание, макар и без увреждане на здравето, като следствие от тях, са довели до унижаване на човешкото му достойнство и представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в нарушение на изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и зачитане на правата и достойнството им. Поради това според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. По делото не са ангажирани доказателства за такова накърняване на физическото и психическото здраве на П. Е., при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за всяко лице, което е задържано при тези условия. Предвид посочените по-горе обстоятелства и факта, че Е. е пребивавал при горепосочените неблагоприятни условия около двадесет дена в Затвора – Стара Загора, където е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер на 100.00 лв. При определянето на размера следва да се отчете спазването на всички останали изисквания за изтърпяване на наказанието като непрекъснато течаща вода и ежедневен достъп до санитарен възел, достатъчна осветеност на килията, проветряемост на помещението, осигуряване на престой на открито и т.н.

В останалата част на иска, до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 30 000 лв., както за претърпени неимуществени вреди от бездействието на затворническата администрация, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на П. И. Е. [ЕГН], сумата от 100.00 лв. /сто/ лв., представляваща парично обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност на администрацията на Затвора - гр. Стара Загора, за периода от 03.10.2024 год. до 22.10.2024 год.

ОТХВЪРЛЯ иска на П. И. Е. [ЕГН] в останалата му част, до размера на претендираното обезщетение от 30 000.00 лв. /тридесет хиляди/ лв., както за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност на администрацията на Затвора - гр. Стара Загора и за периода от 23.10.2024 г. до 25.03.2025 г., като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.