РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Девня, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20253120100445 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от Д. Д. Д., ЕГН **********, против
БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД, ЕИК *********, иск за прогласяване нищожността на клаузата
на чл.10, ал.2 от договор за кредит №MAX_*************/ **.11.20**г., предвиждаща
заплащане на такса в размер на 474,42 лева, като противоречаща на принципа на добрите
нрави и заобикалящи изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното
равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11 ЗПК
В исковата молба се излага, че на **.11.20** г. между Д. Д. и ответното
дружество „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, се сключва Договор за кредит с
номер МАХ_**********. По силата на Договора, ответното дружество предоставя в заем
сума в размер на 800 лв. /осемстотин лева/ на Д. Д., който се задължава да върне
предоставената сума в срок до 04. 11.2025 г. на 12 месечни погасителни вноски, при годишен
лихвен процент 50,73 % и годишен процент на разходите 64,63%. В чл. 6 от Договор за
кредит с номер МАХ_************ от **.11.20** г. е посочен погасителния план според
който всяка погасителна вноска е в размер на 86,37 лв., включваща главница и лихва, като
падежът им е както следва: 04/12/2024 г.; 04/01/2025 г.; 04/0/2025 г.; 04/03/2025 г.; 04/04/2025
г.; 04/05/2025 г.; 04/06/2025 г.; 04/07/2025 г.; 04/08/2025 г.; 04/09/2025 г.; 04/ 10/2025 г.; 04/
11/2025 г.. В чл. 5 (5) е посочено, че общата стойност на плащанията е 1036,44 лв. В чл.10,
ал. 1 от Договор за кредит с номер МАХ_*********** от **.11.20* г. е предвидено, че Д. Д.
дължи парична сума за „Бързо разглеждане“ на искането му за кредит при условията на т.7.3.
от раздел V от Общите условия, която е заявил изрично, в размер на 316,44лв. Посочено е,
1
че паричната сума за „Бързо разглеждане“ на искането му за кредит е дължима на равни част
през периода на Кредита, съразмерно добавена във всяка една погасителна вноска от
погасителния план. В чл.10, ал.2 от Договор за кредит с номер МАХ_********** от
**.11.20** г. е предвидено, че Д. Д. дължи парична сума за „Динамично плащане“ по своя
кредит при условията на т.7.4. от раздел V от Общите условия”, която е заявил, в размер на
474,72 лв. Посочено е, че паричната сума за ,Динамично плащане“ е дължима на равни части
през периода на Кредита, съразмерно добавена във всяка една погасителна вноска от
погасителния план. В чл.9, ал.З от Договор за кредит с номер МАХ_*********** от
**.11.20** г. е посочено, че размерът на общо дължимото по кредита е 1827,60 лв. Доколкото
Договор за кредит с номер МАХ_*********** от **.11.20**г. е договор на свободно
договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на
добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 от
33Д, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. В правната
доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен
принцип било той изрично формулиран или пък проведен, чрез създаването на конкретни
други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. №
395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. №
662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е
да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Тъй като в конкретния случай, става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират
приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой
от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да
се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Сделки, противоречащи на добрите нрави, се
считат, тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на
страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за
облагодетелстване на другата. В конкретния случай е налице имено такова несъответствие,
доколкото на Д. Д. е вменено задължение да заплати парична сума за „бързо разглеждане“ на
искането за кредит, в размер на 316,44 лв., както и за „динамично плащане“ в размер на
474,72 лв. По отношение на сключения между Д. Д. и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК
*********, Договор за кредит с номер МАХ_************ от **.11.20** г., следва да се
прилагат правилата на Закон за потребителския кредит . В ЗПК е посочено изчерпателно
какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, а ал.2 посочва, че кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Съгласно чл. 10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
2
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Предвидените в Договора парични суми за „динамично плащане“ не
представляват такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК. В чл.9, ал.2 от Договора е посочено, че Д. Д. е заявил желание да се ползва от услугата
- динамично плащане по своя кредит, за което следва да заплати такса в размер на 474,72 лв.
Клаузата регламентираща възнаграждение за допълнителна услуга динамично плащане
също противоречи на добрите нрави. Съгласно т.7.4 от Общите условия към Договора, при
ползването на услугата динамично плащане Кредиторът осигурява свой представител, който
ще посещава настоящия адрес на Кредитополучателя или друго предварително уговорено с
него място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия адрес на
Кредитополучателя, в рамките на работното време на Кредитора, за да извърши
Кредитополучателя редовно плащане (плащане не по-късно от датата на падежа), съобразно
следните условия, които Кредитополучателят трябва да спазва: А. В случай, че няма
предварителна уговорка с представителя на Кредитора при предходно плащане на вноска, да
уведоми Кредитора, че желае да извърши плащане на настоящ адрес или на друго място,
различно от настоящия му адрес, не по-късно от 1 (един) работен ден преди настъпване на
падежа, като се обади на националния номер на Кредитора – *********; Б. Ако желае да
извърши плащане на друго място, различно от настоящия му адрес, да посочи точен адрес
на това място, съобразявайки се и спазвайки условието - мястото да се намира в квартала по
настоящия му адрес, който е декларирал. Съдебната практика приема, че при двустранните
договори значителната липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме
за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на
договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД. Клаузата за възнаграждение за допълнителна услуга -
динамично плащане по кредита за нищожна и противоречаща на закона. Предвиденото в
чл.9, ал. 2 от Договора дължимо от кредитоискателя възнаграждение в размер на 474,72 лв.
за динамично плащане не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочената в договора допълнителна услуга: динамично
плащане по естеството си е свързана с управлението на кредита, а според императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата
противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е
предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги,
свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория.
Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с
договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейността,
предвидени в Договора при условията на т.7.4 от раздел V от Общите условия, за която
ответникът претендира, че се дължи такса са във връзка с изпълнение на задълженията на
страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК. всяка клауза в договор за потребителски кредит,
3
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. С оглед
изложеното цитираната клауза, свързана със задължение за заплащане на парична такса за
динамично плащане е нищожна и като такива не поражда права и задължения за страните по
заемното правоотношение, поради което Д. Д. не дължи заплащането й. От друга страна
съгласно чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит , като
се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1. т. 1 от ДР на ЗПК. "общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит , и по- специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В ГПР-то
по Договора е следвало да се включат паричните суми, дължими за бързо разглеждане на
искането за кредит и динамично плащане, доколкото сумата е начислена на равни части и
съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска. Съгласно Директива 2008/48/ЕО
нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22
от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато
формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно
пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но
посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. С други думи налице е недействителност на договора за кредит във всички случаи,
когато потребителят е лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР.
Предвид гореизложеното е налице разминаване между посочения в Договора ГПР и
действителния размер на ГПР, доколкото в него не са включени начислените и включени в
погасителните вноски суми за бързо разглеждане на искането за кредит и динамично
плащане, което представлява една от хипотези на нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, водеща до недействителност на договора. Когато не е спазено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, на осн.
чл. 22, ал. 1 от ЗПК, при което и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва и други разходи по кредита.
В постъпилия отговор на исковата молба се излага, че изискването на чл.11, т.10
от ЗПК е да бъде наличен Годишния процент на разходите (ГПР), което е сторено в
договора. Твърдението, че този процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно
методиката, посочена в закона е неоснователно. Съвсем неправилно се приема, че заявените
4
от жалбоподателя, в ролята му на страна по процесния договор за кредит, допълнителни
действия са част от ГПР. Те не се калкулират в ГПР, защото в допълнителните разпоредби на
ЗПК много ясно и еднозначно е дадена дефиницията за общ разход по кредита: "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Следва да се отбележи, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, сам е
пожелал допълнителните действия. Всяко действие, които кредиторът е предоставил, е било
по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не е било задължителна
предпоставка за отпускане на кредит от страна на ..БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, т.е.
договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъства в
Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е. не може да се твърди, че ищецът не
е разбрал за него. Присъствайки в преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам е
пожелал да го ползва отхвърля и твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от
кредитора и е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП. През 2018г. Комисия за
защита на потребителите (КЗП. Комисията) съгласува типовия договор на ответника за
кредит и общите условия към него. В хода на съгласуване имало препоръки (които
съответно изпълнили да предоставят в СЕФ информация за предлаганите от „БИ ЕНД ДЖИ
КРЕДИТ" ООД (Дружеството) допълнителни доброволни действия. Документите по кредита
на ищеца са съставяни съобразно съгласуваните ни типови документи и са изцяло
съобразени с препоръките на Комисията, поради което в тях не се съдържат неравноправни
клаузи. В края на 2024г. приключи последваща съгласувателна процедура на документите за
кредит (договор, общи условия и СЕФ) от КЗП, въз основа на което и към днешна дата в
документите не се съдържат неравноправни клаузи, тъй като се работи, използвайки
съгласуваните с Комисията. Допълнителните действия „Бързо разглеждане" и „Експресно
обслужване", които Дружеството предоставя на своите клиенти при изрично заявено
желание за тяхното ползване, са доброволни по своята същност и се предоставят само при
поискване. На видно място във всеки един офис на Дружеството са поставени Общите
условия, при които Дружеството предоставя потребителски кредит, както и тарифата на
допълнителните доброволни действия и на разходите за събиране на Дружеството, с които
клиентите свободно могат да се запознаят. Тази информация е свободно достъпна и на сайта
на Дружеството, през който ищецът е кандидатствал за кредита си. След като ищецът
предварително са е запознал с условията за предоставяне на кредит, получил е СЕФ с
конкретните параметри на искания кредит и предпочитайки комфорта от ползването на
допълнителните действия, той ги е заявил и Дружеството му ги е предоставило. Неправилно
се възприема, че двете действия „Бързо разглеждане" и „Експресно обслужване" са свързани
5
с усвояването и управлението на процесния кредит. Доброволното действие „Бързо
разглеждане” като време предхожда момента на усвояването на кредита (предоставяне на
паричната сума на ищеца) и не е свързано с него, а единствено има отношение към това
дали кредиторът ще иска да кредитира клиента или не. Доброволното действие „Експресно
обслужване” също не следва да се счита, като действие свързано с управлението на кредита.
Понятието „управление на кредита”, използвано в чл. 10, ал.2 от ЗПК, има отношение само
към действия, извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението
на които се счита и за неизпълнение на договора. В случая „Експресно обслужване” като
действие, което е предпочетено и заявено от клиента и фактът, че той определя начина по
който ще се осъществи, безспорно го изважда от обхвата на понятието „управление на
кредита”, тъй като тук управлението е изцяло в сферата на клиента. Ищецът е пожелал да
ползва по своя кредит двете допълнителни действия „Бързо разглеждане“ и „Експресно
обслужване”, а не, както е посочено в исковата молба - „Динамично плащане“.Твърди се,
също така. че клаузите от договора, съдържащи параметрите на договорените допълнителни
действия ..Бързо разглеждане” и ..Експресно обслужване" са нищожни, поради противоречие
с добрите нрави. С тази клауза не се накърняват добрите нрави. Те не са в противоречие с
общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за
поведение, установени в обществото. Няма и как да бъде обратното, тъй като дейността на
финансовите институции се осъществява при регулаторен режим, строг контрол и договор
при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на
клиентите. Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от
чл.9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите
при двустранните договори не са етични, а правни принципи, които са скрепени с правни
норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на
договора, поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност,
поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал, 1. предл. 3 от ЗЗД. В
практиката съществуват решения, които аргументирано приемат изложената по- горе
постановка (напр. Решение № 272 от 31.03.2009 г. по гр. д. № 1115/2008 г. на Апелативен
съд- София, ГК, I състав). В решенията, които приемат, че нееквивалентността на
престациите противоречи на добрите нрави, никъде не се открива на кои добри нрави, на кои
разбирания в обществото, на кои морално-етични правила подобна сделка противоречи.
Просто лаконично се посочва, че сделката е нищожна, като се обясняват теоретичните
конструкции за добрите нрави или пък се преценява еквивалентността въз основа на
критерии, които се определят за всеки конкретен случай.
С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковете
Съдът приема за установено от фактическа и от правна страна следното :
На **.11.20**г. между Д. Д. Д., ЕГН ********** и БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД,
ЕИК *********, е сключен Договор за кредит МАХ_************, по силата на който БИ
ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД се задължава да предостави на ищеца потребителски кредит, в
размер на 800лв. при условия посочени в договора - за срок от 12 месеца, при обща сума за
6
погасяване 1036,44 лева, на дванадесет погасителни вноски, с дата на първо плащане
04.12.2024 г., дата на последно плащане 04.11.2025г., при ГПР 64, 63 %, фиксиран лихвен
процент - 50, 73 %. Съгласно чл. 10, ал. 2 от договора при кандидатстването си за кредит,
кредитоискателят изрично е заявил желание за Експресно обслужване на кредита при
условията на т. 7.4 от раздел V от Общите условия, като следвало да осъществява контакт с
кредитора на специалния безлатен телефон, посочен в договора, на който ще бъде обслужван
приоритетно. Паричната сума, дължима за "Експресно обслужване по кредит" е в размер на
474,72 лева и е дължима на равни части през периода на кредита , съразмерно добавени във
всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.
Настоящият състав намира, че процесният договор попада в приложното поле
на потребителската защита, тъй като заемателят е физическо лице по заема, който не е
предназначен за търговска или професионална дейност. С оглед потребителския му
характер, съдът дължи самостоятелна преценка за наличието на неравноправни клаузи.
Съдът счита, че таксата за експресно обслужване в размер на 474,72 лева е нищожна.
Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя
каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит. За казуса таксата за експресно обслужване на кредита е такса във
връзка именно с усвояването на кредита. При ползване на тази услуга кредитополучателят
ще бъде третиран приоритетно и ще бъде обслужен преди всички останали клиенти, които
не са се възползвали от тази възможност. Става дума за услуга, която няма пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж, Касае се допълнително възнаграждение по управление на кредита, тъй като услугата
има за предназначение само да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител и
приоритетно кредитополучателят да бъде обслужен преди всички останали клиенти.
Поради това и на основание чл.21, ал.1 ЗПК тази клауза се явява нищожна, тъй като
противоречи на разпоредбата на чл.10а , ал.2 ЗПК . С уговарянето на възнаграждения за
допълнителни услуги, които се разсрочват и се включват в размера на погасителните вноски,
също се заобикаля разпоредбата на чл.19 , ал. 4 ЗПК , ограничаваща размера на ГПР. Сумата
от 474 , 72 лева такса за експресно обслужване по кредита се явява разход по кредита и е
следвало да бъде включена в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в
заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи, което е нарушение на
разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 т.10 ЗПК Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Освен това е налице неравноправност на клаузата за
експресно разглеждане на кредита по смисъла на чл.143 ЗЗП , което води до противоречие с
добрите нрави, тъй като за потребителя се въвежда разход за допълнителна услуга, който е
очевидно непропорционален спрямо размера на отпуснатия заем. Таксата е във фиксиран
размер от 474,72 лева, който е с ½ повече от получения размер на заема от 800 лева.
Посочената неравноправност, доколкото не са представени и доказателства за
7
индивидуалното й уговаряне, обуславя нищожност на клаузата и по чл.146, ал.1 ЗЗП . В
същия смисъл е налице и произнасяне на СЕС по дело C‑714/22 , където се казва, че
клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането
му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази
разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.
В обобщение искът за нищожност на процесната клауза от процесния договор за
кредит е основателен и следва да бъде уважен .
С оглед изхода на спора, на основание ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 50, 00 лв. за държавна такса.
Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. По
делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.. На основание чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждания съдът
определя адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лева за така предявания иск.
Размерът на така определеното от съда възнаграждение е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото, с вида на извършените процесуални действия и с броя на съдебните
заседания, отчитайки, че не се е явявал в съдебно заседание процесуален представител на
ищеца.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска на Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Д. , ул. “ О. М. “
№*, против БИ ЕН ДЖИ КРЕДИТ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, ул. “ Незабравка “ №25 , ет.5, нищожността на
клаузата, съдържащи се в чл. чл. 10, ал. 2 от Договор за кредит
МАХ_***********/**.11.20** г., предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга
"Експресно обслужване по кредит" в размер на 474,72 лева / четиристотин седемдесет и
четири лева и 72 стотинки/, на основание чл.10а ЗПК, чл.11, ал.1 ЗПК и чл.21, ал.1 ЗПК
ОСЪЖДА БИ ЕН ДЖИ КРЕДИТ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, ул. “ Незабравка “ №25 , ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д.
Д., ЕГН **********, с адрес гр. Д. , ул. “ О. М. “ №*, сумата от 50 лева / петдесет лева /,
представляваща заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА БИ ЕН ДЖИ КРЕДИТ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
8
управление гр. София, район Изгрев, ул. “ Незабравка “ №25 , ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н.
Б. А. от АК Варна , с рег. № **********, с адрес гр. Варна, ул. “ Драгоман “ № 7, сумата от
400 лева / четиристотин лева /, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
9