Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

19.06.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

11.06.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

129

по описа за

2019

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Депозирана е жалба на Д.М.К. от ***, действащ чрез адв.Д.П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1300-000115/13.03.2019 г., издадена от *** при ОД на МВР гр.Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.„б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, необоснована и издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби.

Твърди, че не е извършил визираното в атакувания акт административно нарушение.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1300-000115/13.03.2019 г., издадена от *** при ОД на МВР гр.Кърджали, с която на Д.М.К. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.„б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.П., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата – К. Т. А., *** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция” – Кърджали, се явява лично. Не взема становище относно основателността на жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***/*** г., издадена от *** К. Т. А., *** при ОД на МВР гр.Кърджали;  Заповед № ***/*** год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали; Заповед № ***/*** год., издадена от министъра на МВР; АУАН серия **, № *** от *** г., издаден от Т. К. Т.; Талон за изследване № ***; СУМПС № ***; Контролен талон № ***, Декларация за информирано съгласие за медицински процедури в МСО от *** г.; Лист за преглед на пациент, с дата на постъпване *** г.; Извлечение от журнал, отразяващ имена на изследваното лице, час на вземане на пробите, дата на изпращане на пробите, предал пробата, както и приел пробата; Писмо с рег. № ***/*** г., ведно със заверени копия от: 4 бр. холограмни стикери с №№ ***, ***, *** и ***; Докладна записка от Т. К. Т.; Писмени обяснения от лицето Д. П. З. и Протокол от химико-токсилогична експертиза, се установява, че:  На 13.03.2019 г., около *** часа в ***, ул.„***“, до ***, Д.М.К. от *** е управлявал лек автомобил марка „Рено Клио“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД ***, като при извършена проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кърджали за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дръг тест 5000 № ***, е било констатирано наличие на амфетамин и метамфетамин. На водача е издаден талон за изследване № *** от *** г., в който е отразена отчетената стойност от техническото средство – амфетамин и метамфетамин. Талонът е връчен на жалбоподателя, който го е подписал с възражения, че не приема показанията на техническото средство; На Д.М.К. са били взети кръвна проба и урина за химически анализ, запечатана със стикери ***, *** и ***. Иззетите проби са изследвани на 22.01.2020 г. в Научноизследователски институт по криминалистика – МВР. Видно от заключението на вещите лица, материализирано в Протокол за извършена експертиза № 20/ТКХ – 11, в предоставената за изследване проба кръв, взета от лицето Д.М.К., с ЕГН **********, е установено съдържание на амфетамин и на метамфетамин, а в предоставената за изследване проба урина, взета от лицето Д.М.К., с ЕГН **********, е установено съдържание на амфетамин, метамфетамин и ефедрин; На Д.М.К. е съставен и АУАН серия *** № ***/*** г. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1300-000115/13.03.2019 г., издадена от *** в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, на Д.М.К. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, при което са отнети СУМПС № ***. Заповедта е издадена въз основа на съставения АУАН серия *** № ***/*** г. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана, респ. оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед рег.№ 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи/л. 11 от делото/, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в т. 3 от заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/.

Заповедта е издадена от компетентен орган – *** към ОДМВР - Кърджали, с-р „Пътна полиция“, оправомощен със Заповед № ***/*** г. на директора на ОДМВР Кърджали (т. 1.7.), приложена по делото/л. 10/.  По делото не са въведени доводи и  липсват данни, че на 13.03.2019 г. издателят на заповедта - *** към ОДМВР - Кърджали, сектор „Пътна полиция" да е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***/*** г., е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – *** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция”, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед рег.№ ***/*** г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК като е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което е наложена ПАМ. При издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, свързани с непосочването на нормативния акт, въз основа на който била издадена. Безспорно в диспозитива на оспорената заповед е посочено правното основание за издаването й – чл. 171, т. 1, б. „б“, без да е посочено от кой нормативен акт е тази разпоредба, но правното основание за издаването на заповедта е изписано изцяло под номера на оспорения акт, а именно: „по чл.171, т.1, Б.Б от ЗДвП”. Предвид това съдът счита, че този пропуск е несъществен и не води до нарушаване на правото на защита на лицето, спрямо което е приложена принудителната административна мярка, а не води и до неяснота на волята на административния орган, издал процесната заповед, като е пределно ясно, че цитираната в разпоредителната част норма на чл. 171, т. 1, Б.Б, е такава от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Съгласно чл. 171, т. 1, б.„б“ ЗДвП/Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В конкретния случай оспорената ПАМ е наложена на Д.М.К. за  нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – неспазване на забраната да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, за което нарушение му е съставен и АУАН серия *** № ***/*** г.

По делото е безспорно, че на 13.03.2019 г. в гр.Кърджали, на ул.„***“, Д.М.К. *** е управлявал лек автомобил марка „Рено Клио“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД ***, след употреба на наркотични вещества, установено след химически анализ на иззетите кръвна проба и проба от урина, за което е съставен Протокол за извършена експертиза № ***/*** г. Това обстоятелство се установява по несъмнен начин от приетите по делото писмени доказателства, които са еднопосочни и кореспондиращи по между си.

Дефиниция за наркотично вещество е дадена в § 1, т. 11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, а именно: „наркотично вещество“ означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.

Амфетаминът и метамфетаминът са наркотични вещества, чиято легална употреба е забранена и са включени в списъците към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, а именно в Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Предвид горното, според настоящия състав по отношение на жалбоподателя са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, тъй като констатираното при проверката нарушение, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл. 171 ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Горното деяние е било установено със съставения срещу жалбоподателя АУАН и се установява от приетите по делото доказателства, поради което приложената спрямо лицето ПАМ се явява обоснована и съответна на материалния закон. Предвид значимостта на засегнатите обществени отношения – безопасността на участниците в пътното движение, то наложената ПАМ се явява съобразена и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

С други думи процесната принудителна административна мярка се явява в съответствие с принципите, визирани в чл. 6 от АПК. Същата е съответна и съразмерна с целта на закона, като с налагането й не се ограничават правата на жалбаподателя, респ. не се засягат права и законни интереси в степен по-голяма от най-необходимото за целта, за която актът се издава.  В конкретния случай с прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б.„б“ от ЗДвП са постигнати целите на административната принуда, като наложената ПАМ е в съответствие на установеното наличие на наркотични вещества в кръвта и урината на Д.К. Липсват основания да се приеме, че е допуснато нарушение на принципите, въведените в чл. 6, ал. 4 във вр. ал. 3 от АПК.

Предвид горното, съдът намира, че извършените от административния орган действия по издаване на оспорения акт, са законосъобразни и в съответствие с действащата нормативна уредба.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1300-000115/13.03.2019 г., издадена от *** към ОДМВР - Кърджали, сектор „Пътна полиция“, е законосъобразна и обоснована. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 5-то от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.К. от ***, ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Д.П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1300-000115/13.03.2019 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с която на Д.М.К. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.„б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като неоснователна.

Препис от решението да се връчи на страните.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.

                                                                              Председател: