Р Е Ш Е Н
И Е
Гр. Провадия, 24.09.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети състав, в публично съдебно
заседание на девети септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА С.
при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 434 по описа на ПРС
за 2014г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК от В. Р. И.,
ЕГН: **********, действаща чрез своя баща и законен представител Р.И.В., ЕГН:**********,
двамата от гр.********** срещу Ю.М. О., с ЕГН: **********, от гр. ************ - майка на ищцата, за изменение размера на издръжката,
присъдена ѝ с влязло в сила
предходно съдебно решение, чрез увеличаването му от 45 на 150 ( сто и петдесет)
лева месечно, считано от завеждане на делото. Претендира се и присъждане на
сторените съдебно – деловодни разноски
В молбата се твърди, че от момента на предходното
определяне на размера на издръжката е изминал дълъг период от време, през който
в резултат на протичащите динамични социално – икономически условия, съществено
са се увеличили минималните средства, необходими за задоволяване на обичайните
ежедневни потребности, поради което се моли съда да увеличи присъдената с
предходно съдебно решение издръжка от 45 лв. на 150 лв.
Ответницата е депозирала писмен отговор в срока по чл.
131 от ГПК, в който изразява становище за допустимост на иска, като го оспорва
единствено по размер като твърди, че същият не е съобразен с възможностите на
родителя да заплаща претендираната сума с оглед материалното си състояние –
липса на доходи и имоти, както и полагане на грижи за друг малолетен.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез
процесуалния си представител адв. С. поддържа предявената молба и моли същата
да бъде уважена.
Ответницата, редовно уведомена, не се
явява в насроченото по делото открито съдебно заседание.
Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”,
гр. Провадия, чрез представляващия я социален работник И. Н. изразява становище за основателност на
иска.
Като прецени
достоверността на поддържаните от страните твърдения в доказателствения контекст
на делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
представения препис на удостоверение за раждане, издадено на 09.03.2001г. от община Провадия (л. 4 от делото) въз
основа на акт за раждане № 74/09.03.2001 г., ответницата Ю.М.Х. е
майка на детето В., родено на ***г., което към момента на приключване на
устните състезания по делото не е навършило пълнолетие.
Видно от
представения препис на удостоверение за раждане, издаден на 10.11.2010г. от община Провадия (л. 25 от делото) въз
основа на акт за раждане № I - 2275/10.11.2010 г., ответницата Ю.М.Х. има още един малолетен
низходящ – С. Ю. М..
Съгласно
представеното удостоверение, издадено от ************* детето В. е записано като ученик за учебната 2013/2014
година.
Видно от
представената с исковата молба регистрационна карта, бащата Р.В. понастоящем е
регистриран като безработен.
При така установената фактическа обстановка в съответствие с
казуистично приложимите законови разпореди съдът формулира следните правни
изводи по съществото на спора:
Правно основание на
предявената искова претенция е разпоредбата на чл. 150 от СК. Основателността й
предпоставя доказване на трайно съществено изменение на нуждите на издържания
или трайна съществена промяна във възможностите на задължените лица, настъпили
след първоначалното (или предходно) определяне на размера на алиментното
задължение. В контекста на казуса първата хипотеза е безспорно налична:
Определената
преди 9 години издръжка в размер на 45 лева, която ответницата следва да заплаща ежемесечно на своята
низходяща В., към настоящия момент е под законоустановения в чл. 142, ал. 2 от СК минимум от 85 лева и категорично се явява недостатъчна да задоволява
битовите и социалните потребности на детето. С
израстването на детето ежедневните му необходимости също са качествено и
количествено нараснали. Междувременно е
настъпило и изменение на жизнения стандарт в страната, респективно на
нормативно установения размер на издръжката (чл. 142, ал. 2 от СК). Горните
обстоятелства обуславят необходимостта от изменение на присъдената в полза на
детето В. издръжка, съобразно измеренията на
актуалната социална реалност и потребностите на детето.
От друга страна, при преценка възможностите на задълженото лице да
предоставя претендираната издръжка, от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин, дали майката
на В. понастоящем работи, нито дали има здравословни проблеми, които да пречат
да упражнява трудова дейност. Установи се единствено, че ответницата има
още един низходящ, за който да се грижи. Така или
иначе, съдът намира, че като родител, тя има законоустановено задължение да
предоставя издръжка на своята низходяща, а и фактът, че
ответницата се намира в трудоспособна възраст и може да реализира трудов доход
от полагането на труд, предпоставя определяне на издръжка над предвидения в
закона минимум.
Съобразно
гореустановеното, относно настъпилото изменение в необходимостите на получаващия,
както и предвид благосъстоянието на безусловно задължените да му доставят
ежемесечна издръжка, съдът намира, че майката на детето В. следва и е в състояние към настоящия момент да й осигури такава в размер
на 100 лева, каквато е необходима за задоволяване на основните й жизнени нужди
– закупуване на храна, облекло и учебни пособия, посещаване на училище и
организиране на свободното му време. Определянето на дължимата издръжка не
следва да е в такъв размер, че да поставя родителя в невъзможност да я
предоставя или да посреща собствените си нужди от първа необходимост, поради
което съдът намира, че при липса на данни относно реализирания от ответницата
доход и ангажиментите, които тя има и към друг низходящ издръжка в размер на 150
лева би била непосилна за нея.
Следователно
предявеният от В. Р. И., ЕГН: **********, действаща
чрез своя баща и законен представител Р.И.В., ЕГН:**********, двамата от гр.*************** иск се явява частично основателен и дължимата ѝ от ответницата
издръжка следва да бъде увеличена до размера на 100 лева. За разликата до
претендирания размер на увеличението (150
лева) искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради невъзможността
на дължащия издръжката да я предоставя в претендирания размер към настоящия
момент, с оглед липсата на данни за реализирания от него месечен доход.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса по предявения
иск с правно основание чл.150 от СК в размер на 79,20 лв./седемдесет и девет лева и двадесет
стотинки/, съобразно уважената част на предявените искове.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на
издръжката, определена с предходно съдебно решение и дължима от Ю.М. О., с ЕГН: **********, от гр. ******************* в полза на малолетната В. Р. И., ЕГН: **********, представляван
от своя баща и законен представител Р.И.В., ЕГН:**********, двамата от гр.*****************, като го УВЕЛИЧАВА от 45 (четиридесет и пет лева) на 100 лв. (сто лева), считано от датата на предявяване на иска - 26.05.2014
г. до настъпване на обстоятелство, обуславящо по закон изменението или
прекратяването на алиментното задължение, на основание чл. 150 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.
Р. И., ЕГН: **********, представляван
от своя баща и законен представител Р.И.В., ЕГН:**********, двамата от гр.************** срещу Ю.М.
О., с ЕГН: **********, от гр. ***********, за увеличение размера на издръжката, за разликата свръх присъдените 100
(сто лева) до претендираните 150 (сто и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Ю.М. О., с ЕГН: **********, от гр. ***************, да заплати по
сметка на Провадийски районен съд, сумата
от 79,20 лв./седемдесет
и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса по исковата молба, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: