№ 38
гр. Свиленград, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100487 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено по
отношение на ответника К. АЛ. М., че същата дължи на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД следните
суми: 4303,12 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 08.02.2008 г. за
периода 28.04.2016г. – 08.02.2018г., 614,44 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода 18.11.2019г. – 14.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.04.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 36/27.04.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 292/2021г. по описа на Районен съд - Свиленград.
Ищецът твърди, че на 08.02.2008 г. е сключил с Ц.Н. М., Договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който предоставил сумата 15000 лв. със срок на издължаване от
120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Страните уговорили, че
кредитополучателят дължи лихви върху предоставената сума, като предвидили вида,
размера и начина на изчисляване на същите. Съгласно договора, договорната лихва се
формирала от базов лихвен процент за този вид кредити, определян периодично от банката,
и надбавка, която можело да бъде намалена с отстъпка съгласно Условията за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „ДСК Партньори“. Последните предвиждали
отстъпка от 2 %, в случай че кредитополучателят осигури кредитен оборот по
разплащателната сметка в размер, равен на погасителната вноска по кредита, увеличена със
средствата за издръжка за един член от семейството/работна заплата, две заявени или
платени услуги и „ДСК Директ“. Към датата на сключване на договора базовият лихвен
процент бил в размер на 5,19 %, а стандартната надбавка възлизала на 7,51 %, като след
намаляването с отстъпка от 2 % лихвеният процент по кредита бил в размер на 10,70 %.
При сключване на договора кредитополучателят ползвал отстъпка в размер на 2%, която
била отнета на 29.04.2008 г., поради нарушаване от негова страна на условията по
програмата.
Кредитополучателят починал на 25.07.2010 г., като след смъртта му кредитът не бил
обслужван. Последното плащане било извършено на 18.06.2010 г. Ищецът положил усилия
да издири наследниците на кредитополучателя, поради което инициирал производство по
1
реда на чл.51 ЗН пред Районен съд - Свиленград. Призована била ответника К. АЛ. М.,
която представила удостоверение за отказ от наследство. Но тъй като ответникът била
приела наследството с конклудентни действия преди да извърши отказ от него, с Решение по
гр. д. № 772/2018 г. по описа на РС - Свиленград този отказ бил признат за нищожен.
Предвид изложеното, ищецът счита, че ответникът следвало да отговаря за
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Поради това пристъпил към
принудително събиране на вземанията си по договора чрез подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 1244/ 2019 г.
по описа на РС-Свиленград, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение за част от вземанията му по договора за кредит, а именно: частично за главница
в размер на 2687,88 лв., договорни лихви, обезщетение за забава, неустойка за забава, такси
и несъдебни разноски. За установяване дължимостта на тези вземания било образувано
гр.д. № 35/2020г. по описа на РС-Свиленград, по което било постановено Решение №
260092/22.12.2020г., с което съдът уважил част от исковите претенции на банката.
Поради изложеното от съда се иска да уважи предявените искове и да присъди на
ищеца направените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Прави възражение, че
не дължи претендираните суми, тъй като били погасени поради изтекла давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от
ГПК, намери за установено следното:
Видно от приложеното частно гр. дело № 292/2021г. по описа на Районен съд –
Свиленград, делото е образувано по подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника. По делото е издадена Заповед № 36 от
27.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът (ответникът) да заплати на кредитора (ищеца) следните суми: 4303,12 лв. –
главница, 1310,17 лв. – мораторна лихва за периода 15.04.2018г. – 14.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.04.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането. Тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът
е възразил срещу заповедта, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. В изпълнение на указанието на съда, в указания му едномесечен срок, ищецът
е депозирал настоящата искова молба. Ето защо, предявените установителни искове се
явяват допустими.
В заявлението по чл.410 от ГПК, ищецът е изложил обстоятелства, от които
произтича вземането му, идентични с изложените в исковата молба. Изрично е посочил, че
претендираната главница е за периода 28.04.2016г. – 08.02.2018г. (крайният падеж на
задължението по отпуснатия кредит).
На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между ищеца и наследодателя на ответника - Ц.Н. М. е бил
сключен Договор за кредит за текущо потребление от 08.02.2008 г.
Видно от представения Договор за кредит, ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е предоставил
на Ц.Н. М. кредит в размер на 15000 лв. със срок на издължаване от 120 месеца, считано от
датата на неговото усвояване. Кредитът е изцяло усвоен на 08.02.2008г., видно от
приложеното извлечение от сметка с титуляр кредитополучателя. Договорът е сключен при
условията, посочени в исковата молба.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № 112/27.10.2016г., издадено от
Община Любимец, Ц.Н. М. е починала на 25.07.2010г. и е оставила за законен наследник
своята майка К. АЛ. М. – ищец по делото. Последната е извършила отказ от наследството,
оставено от дъщеря й, но с влязло в сила на 27.02.2019г. Решение №32/04.02.2019г. по гр.д.
№ 772/2018г. по описа на РС – Свиленград, този отказ е обявен за нищожен, поради
невъзможен предмет, на основание чл.26, ал.2, вр. чл.44 ЗЗД, вр. чл.49, ал.1 ЗН.
2
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че целият кредит в размер на 15000 лв. е усвоен от кредитополучателя на
08.02.2008г. по банков път. Видно от заключението, в процесния период 28.04.2016г. –
08.02.2018г. няма извършени погасителни вноски по договора. Според заключението, за
същия период дължимата по договора главница е в размер на 4304,50 лв., а дължимата
мораторна лихва за периода 18.11.2019г. – 14.04.2021г. е в размер на 614,59 лв.
По искане на ищеца по делото е постановено Определение № 146/03.08.2021г., с
което, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, настоящото съдебно производството е спряно -
до приключване на производството по гр. дело № 35/ 2020 г. по описа на Районен съд–
Свиленград с влязъл в сила съдебен акт. Посоченото дело се явява преюдициално спрямо
настоящото, тъй като решението по него има значение за правилното решаване на спора,
предмет на настоящото дело.
С Определение № 291/27.10.2021г., постановено по делото, производството е
възобновено, след като спорът по гр. дело № 35/ 2020 г. по описа на Районен съд–
Свиленград е решен с влязъл в сила съдебен акт. Видно от влязлото в сила на 08.10.2021г.
Решение № 260092/22.12.2020г. по гр. дело № 35/ 2020 г. по описа на РС–Свиленград, са
уважени предявения от ищеца „Банка ДСК“ ЕАД срещу ответника К. АЛ. М. обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2
ТЗ, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, като се признава за установено по отношение на К. АЛ. М.,
че дължи на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: 2687,88 лв. – главница за периода
28.11.2014г. – 08.02.2018г., 263,83 лв. – договорна лихва за периода 28.11.2016г. –
08.02.2018г., 804,82 лв. – неустойка за забава за периода 17.12.2016г. – 08.02.2018г., 1254,18
лв. – обезщетение за забава за периода 08.02.2018г. – 14.11.2019г. и 35 лв. – такса
управление за 2017г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 18.11.2019г. до окончателно изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
1244/2019г. по описа на РС – Свиленград. Видно от мотивите на съдебното решение,
вземанията се основават на договора за кредит, от който произтичат и вземанията, предмет
на настоящото производство.
Предвид горното, съдът приема за установени и ненуждаещи се от доказване
правната квалификация и основанието на процесните вземания, доколкото за същите е
формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила Решение № 260092/22.12.2020г. по
гр.дело № 35/2020г. по описа на РС – Свиленград, и по-конкретно приема за ненуждаещи се
от доказване следните правопораждани факти: наличието на действителен договор за кредит
от 08.02.2008г., с параметрите, посочени в исковата молба; усвояване на кредита от
кредитополучателя Ц.Н. М. на 08.02.2008г.; настъпилата смърт на кредитополучателя Ц.Н.
М. на 25.07.2010г.; настъпилото универсално наследствено правоприемство в патримониума
на ответника, явяваща се единствен законен наследник на кредитополучателя; отправената
от кредитора покана до ответника за плащане на падежиралата главница.
Така установеното обуславя извода, че предявените искове са основателни и следва
да бъдат уважени изцяло, тъй като са доказани по основание и по размер.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски, които се установиха в размер на 409,87 лв.,
включважа ДТ в размер на 109,87 лв., възнаграждение за СТЕ в размер на 200,00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Съобразно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските в заповедното
производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив. В заповедното производство ищецът е направил
разноски в общ размер на 162,26 лв., от които 112,26 лв. - за държавна такса и 50,00 лв. – за
юрисконсултско възнаграждение и същите ще следва да му се присъдят.
Мотивиран от изложеното, Съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. АЛ. М., с ЕГН: **********, с
настоящ адрес: с. ************, че същата дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, следните суми:
4303,12 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 08.02.2008 г. за
периода 28.04.2016г. – 08.02.2018г., 614,44 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода 18.11.2019г. – 14.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.04.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 36/27.04.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 292/2021г. по описа на Районен съд - Свиленград.
ОСЪЖДА К. АЛ. М., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: с. ************, да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, сумата 409,87 лв. – разноски по делото, както и сумата 162,26
лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 292/2021г. по описа на Районен съд -
Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4