№ 18531
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110149420 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Г.
Д. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 888,19
лева, представляваща главница за стойността на доставена от дружеството
топлинна енергия (ТЕ) за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб.
№ 166126 за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
за период от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 121,98 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 15.09.2022 г. до 02.05.2024 г.; сумата от 41,41 лева, представляваща
главница за стойността на извършена услуга за дялово разпределение (УДР) за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
28.05.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 9,37 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за УДР за период от 16.07.2021 г. до
02.05.2024 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
31940/2024 г. по описа на СРС, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
1
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането
на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира
установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
ЧГД № 31940/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва до
имота да е извършвана доставка на топлинна енергия в процесния период.
Оспорва правното основание, на което ищецът претендира лихва за забава,
доколкото счита, че клаузата на чл. 32 и чл. 33 от Общите условия са
нищожни. Оспорва, че средствата за измерване са преминали метереологична
проверка и са сертифицирани. Оспорва да е вещен правен ползвател на
процесния имот. Възразява ищецът да е имал валиден договор през процесния
период с фирмата извършваща услугата дялово разпределение. Оспорва да е
извършено заснемане на щранговете и отоплителните тела и записването на
техните индивидуални параметри, проектна мощност и кубатура от
сертифицирано лице. Прави възражение за погасяването на част от
задължението по давност. Моли за отхвърлянето на предявените искове и
присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление от 28.05.2024 г. от „Топлофикация София“ ЕАД,
подадено срещу А. Г. Д., ЕГН ********** е издадена заповед за изпълнение на
2
парично задължение по чл. 410 ГПК № 17606 от 11.06.2024 г. по ЧГД № 31940
по описа за 2024 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с. за следните суми: сумите 888,19
лева (осемстотин осемдесет и осем лева и 19 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2024
г. до изплащане на вземането, сумата 121,98 лева (сто двадесет и един лева и
98 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до
02.05.2024 г., 41,41лева (четиридесет и един лева и 41 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 9,37 лева
(девет лева и 37 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2021 г. до 02.05.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева
(двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева
(петдесет лева).
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 19.06.2024 г., като
същият в срок е подал възражение срещу издадената заповед на 18.07.2024 г.
С разпореждане от 22.07.2024 г., връчено на 24.07.2024 г. на заявителя са
дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може
да предяви иск за вземането си.
В срока по чл. 415 ГПК – на 21.08.2024 г., ищецът е предявил иск за
установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 56749/2022 г.
по описа на СРС, III, ГО, 148 гр. с.
От представения Нотариален акт за учредяване на вещно право на
ползване и продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията –
София на 12.07.2002 г. под акт № 119, том LXIX, вх. рег. № 20379/12.07.2002 г.
се установява, че в полза на Ж.А. Д.а е учредено пожизнено право на ползване
върху процесния топлоснабден имот, а А. Г. Д. е придобил собствеността
върху последния.
Представена е молба-декларация от 06.05.2002 г. от ответника до ищеца,
с която е поискал да му бъде открита партида относно процесния
топлоснабден имот, като е декларирал, че ще използва имота си за жилищни
нужди.
3
По делото е представен протокол от проведено на 18.03.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: АДРЕС, на което те са взели
решение да се сключи договор с „Термокомплект“ ООД за индивидуално
разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на
етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.
Представен е договор № 448/30.09.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и „Термокомплект“ ООД като изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение.
По делото е представен договор № Д-0-64/03.06.2020 г., сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Термокомплект“ ООД
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представени са съобщения към фактури за отчетен период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми,
както и фактури.
Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
От третото лице-помагач на страната на ищеца са представени
документи за извършено дялово разпределение в исковия период.
От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът кредитира
като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се
установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му
представени и които е използвало за изготвяне на заключението. За периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е
осигурен достъп. В имота не е имало отоплителни тела, свързани към ВОИ,
начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и ТЕ за БГВ на база
отчет по 2 бр. водомери. Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено
4
съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена
между всички потребители – за отопление (сградна инсталация). В случая
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е
извършвано от „Термокомплект“ ООД. Изчисленията са извършени в
съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за
топлоснабдяването. Общият топломер е преминал необходимите последващи
метрологични проверки. За исковия период е начислена ТЕ, отдадена от
сградната инсталация и за ТЕ за БГВ. Вещото лице е посочило, че общият
топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са
били констатирани отклонения.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Същите са процесуално допустими.
По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и
главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение
между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна
енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна
енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот,
който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата
сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение,
както и че стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.
5
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
„Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
6
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презюмиран).
7
Настоящият състав на съда приема, че ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответникът е имал качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установи, че ответникът е сключил индивидуален договор с ищеца за
продажба на топлинна енергия въз основа на подаденото заявление-
декларация от 2002 г. На името на ответника за имота на посочения адрес е
била открита партида под абонатен номер 166126. С депозираната пред ищеца
молба-декларация за откриване на партида волеизявлението на ответника за
договорно обвързване с ищеца е достигнало до последния, а от счетоводното
откриване на партидата на името на ответника се установява и писменото
приемане на ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла
на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот
между ищцовото дружество и ответника.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС се възприе становището, че освен посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на
задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди
към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване.
При наличието на изрично сключен писмен договор между ищеца и
ответника е без значение в случая установяването на притежаваните вещни
8
права /и в какъв обем и вид/ върху процесния имот. Основанието за
облигационната обвързаност на ищеца и ответника не е специалната хипотеза
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а общата такава по чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ето защо през
процесния период именно ответника е бил страна по облигационното
договорно отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия за същия
топлоснабден имот.
При това положение ирелевантно е, че в полза на друго лице е било
учредено пожизнено вещно право на ползване, което не е установено дали е
погасено със смъртта на вещни ползвател.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
в исковия период в полза на друго лице е било учредено вещно право на
ползване или имотът е бил отдаден под наем и с наемателя е сключен договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо съдът приема, че страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
през процесния период при общи условия – от 2016 г., публикувани на
интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото
към исковия период договорът да е преустановил действието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването. В
случая третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
9
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Размерът на задълженията не е спорен в отношенията между страните
по делото.
По делото се установи, че за исковия период по отношение на процесния
топлоснабден имот са издадени фактури и след извършване на реален отчет.
Издадените фактури не се връчват на клиента на ТЕ, а се публикуват на
интернет страницата на ищеца.
Публикуването на приложимите общи условия е служебно известен на
съда факт, същевременно няма данни по делото, ответникът да е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което влезлите в сила ОУ за процесния
период имат силата на договор между ищцовото дружество и ответника, без
да е необходими изричното им приемане.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи
10
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване на
дължимостта на тази сума, се явява установен по основание.
В тежест на ответника е било да установи, че е платил дълга. Същият
обаче не представи доказателства, от които този факт може да се установи по
категоричен начин.
По отношение възражението за изтекла погасителна давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
11
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. На основание чл. 422, ал. 1 ГПК
настоящият иск се счита предявен на 28.05.2024 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, независимо,
че същото е било отхвърлено по отношение на този длъжник.
В случая приложение намират Общи условия (ОУ), одобрени с Решение
№ ОУ 1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
При това положение всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 28.05.2021 г. биха били погасени по давност. В разглеждания случай
обаче най-старите задължения са за м.05.2021 г., чиято изискуемост настъпва
на 15.06.2021 г., респ. за времето от 15.06.2021 г. до 28.05.2024 г. обективно не
е могъл да изтече 3-годишният давностен срок.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
12
Наличието на главен дълг се установи по делото.
Размерът на мораторната лихва върху главницата за ТЕ не е спорен и
възлиза общо на 888,19 лв.
Съдът намира, че мораторна лихва върху главницата за цената на
дяловото разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се
установява при условията на пълно и главно доказване изпадането на
длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за
заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и
3 ГПК имат и двете страни. Ищецът претендира и доказва разноски в общ
размер на 500,00 лв., от които за заповедното производство 25,00 лв. за ДТ и
50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и за исковото производство 25,00
лв. за ДТ, 300,00 лв. за депозит за вещи лица и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, от които
на ищеца следва да се присъдят разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в общ
размер на 495,58 лв.
Ответникът не претендира и не доказва разноски.
На адв. М. Л. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв следва да се
присъдят 3,53 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
На адв. К.Б. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв следва да се
присъдят 1,77 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Г. Д., ЕГН ********** на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми, а
именно: сумата от 888,19 лева, представляваща главница за стойността на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: АДРЕС, аб. № 166126 за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 28.05.2024 г. до изплащане на
13
вземането; сумата от 121,98 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 02.05.2024 г.;
сумата от 41,41 лева, представляваща главница за стойността на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 28.05.2024 г. до изплащане на
вземането; като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9,37 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за УДР за период от
16.07.2021 г. до 02.05.2024 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по ЧГД № 31940/2024 г. по описа на СРС, 148 гр. с.
ОСЪЖДА А. Г. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 495,58
лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********
сумата от 3,53 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв да заплати на адв. К.И.Б., ЕГН **********
сумата от 1,77 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Термокомплект“ ООД, ЕИК
********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14