Решение по КНАХД №415/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, чрез пълномощник, срещу Решение №45 от 21.05.2025 г., постановено по АНД № 90/ 2025 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление (НП) № НЯСС-8 от 20.01.2025 г. издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. София, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Княз Александър I“ № 12, за нарушения на чл.190а, ал.2 във връзка с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът посочва, че: при съставяне на наказателното постановление е нарушена разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗАНН, тъй като процесното НП № НЯСС-8 от 20.01.2025 г. е идентично с НП № НЯСС-19 от 05.02.2024 г., по което също има постановено Решение № 34 по АНД № 84/ 2024 г. по описа на Районен съд - Нова Загора. Счита, че за едно и също нарушение, при една и съща фактическа обстановка, обект и предмет на нарушение, за идентично в двата случая деяние, извършено на едно и също място и обстоятелства, са изготвени два акта /АУАН/ с идентично основание и съдържание, като с посочените наказателни постановление са наложени административни наказания, което е недопустимо и противоречи на правната сигурност и принципа ne bis in idem - „не два пъти за едно и също“. Нищожността на повторно издадения административен акт, който не поражда правни последици, тъй като е със същото съдържание, разпорежда същите права и задължения, на същите фактически и правни основания и между същите страни, се разглежда от съда служебно, дори ако този довод не е бил изтъкнат пред първоинстанционния съд. В касационната жалба са изложени подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-8 от 20.01.2025 г., с което се засягали същите права и задължения и административният орган се е позовал на същите фактически и правни основания и между същите страни и със същото съдържание, каквито са изложени в предходно НП № НЯСС-19/ 05.02.2024 г. Моли и Наказателно постановление № НЯСС-8/ 20.01.2025 г. да бъде обявено за нищожно. Претендира присъждане на сторените в процеса разноски и юрисконсултско възнаграждение в законоустановените размери.

По делото е постъпил отговор на касационната жалба от ответника по касацията, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че не е допуснато нарушение на чл. 17 от ЗАНН, като процесното НП е издадено въз основа на АУАН от 20.08.2024 г. Посочва, че е било налице продължително бездействие от стана на собственика, който не е изпълнявал предписанията на контролните органи, като се касае за две отделни нарушения, за неизпълнение на две отделни и самостоятелни по съдържание предписания, и е наложено наказание за всяко едно от тях. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. В случай, че жалбата бъде уважена, моли адвокатското възнаграждение да бъде присъдено в размер на законовия минимум.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

В с.з. ответникът по касационната жалба – „Държавна агенция за метрологичен и технически надзор“ /ДАМТН/, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 17.07.2024 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 1 от Закона за водите е извършена проверка на язовир „Рибарника“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори № 69314.75.280, 69314.75.303 и 69314.75.275 в землището на с. Стоил войвода, общ. Нова Загора, обл. Сливен. Същият, съгласно Акт за публична държавна собственост № 6242/ 02.09.2020 г. е собственост на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 06-03-58/ 17.07.2024 г. При проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея, и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че короната на язовира е неравна, слегнала е откъм въздушен откос с налични частични обрушвания, въздушният откос е обрасъл с гъста храстовидна широколистна растителност. Няма възможност за извършването на визуален оглед и на обход на язовирната стена на язовир „Рибарника“. Същите констатации се потвърждават съгласно Протокол №08-БТ- Рибарника-280-006 за извършен технически преглед на горепосочения язовир и Анализ на техническото състояние, т. е. че не са изпълнени от собственика на язовир „Рибарника“ задължителните предписания на комисията за проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея, назначена със Заповед № РД-11- 10-025/ 31.08.2023 г. на областния управител на област Сливен, дадени в Протокол № 49/ 19.09.2023 г., а именно: 1. „Да се почисти въздушният откос от храстовидната растителност“, със срок на изпълнение 30.04.2024 г.; 2. „Да се възстанови профилът на короната“, със срок на изпълнение 30.04.2024 г.

Съставен бил АУАН № 06-005/ 20.08.2024 г., въз основа на който било издадено процесното НП.

При така установената фактическа обстановка Районният съд е приел за доказано неизпълнение от страна на собственика на язовира на дадени от контролните органи задължителни предписания, като е приел, че не е налице повторно наказание. Формирал е извод, че описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, като определеният размер на санкцията се явява съответен на целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН, поради което се явява справедлив. Приел е, че процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. С такива мотиви Районният съд е потвърдил процесното НП.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Възражението на касатора за допуснато нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗАНН се преценява като неоснователно. Видно от представените към жалбата до Районния съд писмени доказателства, на жалбоподателя е бил предходно съставен АУАН № 06-017 от 31.08.2023 г., за установено неизпълнение на предписания на контролните органи, дадени в Констативен протокол № 49/ 16.09.2022 г., а именно: 1. „Да се почисти въздушният откос от храстовидната растителност“, със срок на изпълнение 30.04.2023 г. и 2. „Да се възстанови профилът на короната“, със срок на изпълнение 30.04.2023 г. касаещи язовир „Рибарника“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори № № 69314.75.280, 69314.75.303 и 69314.75.275 в землището на с. Стоил войвода, общ. Нова Загора, обл. Сливен. Въз основа на този АУАН е било издадено НП № НЯСС- 19/ 05.02.2024 г. от председателя на ДАМТН гр. София, преминало съдебен контрол. Касае се за две отделни производства, различни по време проверки, като сходството е в проверявания язовир „Рибарника“ и установените сходни нарушения. Не може да се приеме обаче, че с процесното НП № НЯСС-8 от 20.01.2025 г., издадено от председателя на ДАМТН гр. София, е осъществено нарушение на чл. 17 от ЗАНН и лицето е наказано повторно за административно нарушение, за което вече е било санкционирано с влязло в сила НП. В процесния случай се касае за предписания дадени с Протокол №49 от 19.09.2023 г., а именно: 1. „Да се почисти въздушният откос от храстовидната растителност“, със срок на изпълнение 30.04.2024 г.; 2. „Да се възстанови профилът на короната“, със срок на изпълнение 30.04.2024 г. Идентичност е налице по отношение на предписанията за проверявания обект язовир „Рибарника“. Двете производства са започнали със съставяне на два различни акта за установяване на административно нарушение, първият съставен на 31.08.2023 г., а вторият – на 20.08.2024 г. Обстоятелството, че и при двете проверки, втората извършена около година след първата, са установени сходни нарушения не може да се тълкува в полза на санкционираното лице, какъвто резултат се опитва да бъде постигнат.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че описаните в АУАН и в НП нарушения на чл. 190а, ал. 2 във връзка с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ са извършени. Правилно е определена датата на нарушенията – 01.05.2024 г., същите са описани пълно и точно, по начин санкционираното лице да разбере за кои деяния е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира защитата си в пълен обем, както е и сторило. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, видно от Заповед № 2010-424/ 10.06.2024 г. на председателя на ДАМТН. В процесния случай извършеното е правилно квалифицирано, като е коректно посочена както нарушената, така и санкционната норма. Съгласно нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, с имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1000 до 20 000 лв. В случая за всяко от двете неизпълнени предписания АНО е наложил административно наказание в минимално предвидения със санкционната норма размер – по 1000 лева, общо в размер на 2000 лева, поради което формираният от първоинстанционния съд извод за правилно приложение на нормата, настоящият касационен състав намира за правилен.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото претенцията за присъждане на разноски на касатора е неоснователна. На основание на чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (ред. ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, същото следва да се определи в минималния размер от 130 лева и да се възложи в тежест на касатора.

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Сливен

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 45 от 21.05.2025 г., постановено по АНД № 90/ 2025 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр. София, ЕИК *********, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор разноски за касационното производство в размер на 130 (сто и тридесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.