РЕШЕНИЕ
№……./……..2020
г.
гр.
София,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
като разгледа
докладваното от младши съдия НЕШЕВА
въззивно частно гражданско дело № 4353 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 278 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на „Ъ.Р.П.“ ЕООД срещу размера на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство в хода на изпълнителното производство на
взискателя, прието с разпореждане от 10.01.2020 г. и обективирано в покана за
доброволно изпълнение по изп.дело № 20208410400358 по описа на ЧСИ Н.М., с рег.
№ 841 при Камара на ЧСИ.
В частната жалба се
излагат доводи, че процесуалният представител на взискателя е предприел
единствено действия по образуване на изпълнително производство, както и че
размерът на възнаграждението не отговаря на фактическата и правна сложност на
делото, особено предвид обстоятелството, че длъжник по делото е дружество,
чийто капитал надхвърля многократно размера на вземането, предмет на изпълнението.
Ето защо жалбоподателят счита, че се дължи единствено възнаграждение за
образуване на изпълнително дело, а не и възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнителното дело. Евентуално, ако се приеме, че се дължи
възнаграждение и по т. 2 от Наредбата се моли възнаграждението да бъде намалено
до минималният размер 437,50 лева. Претендират се разноски.
Препис от жалбата е
връчен на взискателя С.С.Д., в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпил отговор
на жалбата, с който се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на
същата. Излага се, че доколкото липсва изричен акт на ЧСИ М.за отказ за
намаляване на приетия размер на адвокатския хонорар, то жалбата е недопустима.
Отделно от това се сочи, че с решение по адм.д. № 3002/2015 г. ВАС е отменил
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като
може да доведе до ограничения на конституционното право на гражданите за защита
на правата им по съдебен ред. Поради изложеното се моли депозираната частна
жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално - без уважение.
Постъпило е и становище
на ЧСИ Н.М., според което жалбата е
неоснователна. Като доводи за това са изтъкнати, че определеното възнаграждение
не е прекомерно, адвокатът на взискателя е предприел необходимата активност за
защита на правата на взискателя.
При служебна проверка
за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е
допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото,
която има интерес да обжалва акта, и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.
С оглед довода на
взискателя на изпълнителното дело, следва да се подчертае, че с оглед
задължителните постановки на т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г.
на ОСГТК на ВКС подлежи на обжалване всеки акт на съдебния изпълнител, който
обективира разноски. В случая ЧСИ Н.М. е приел претендираното адвокатско
възнаграждение с разпореждане от 10.01.2020 г. и същото е обективирано в
поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 13.01.2020 г.
При служебната проверка
за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на
чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 437, ал. 3
от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и
представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и
допустим.
Съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Изпълнително дело с № 20208410400358
е образувано по молба на взискателя С.С.Г., чрез адв. М.Г., с разпореждане от
10.01.2020 г., с което са начислени и дължимите такси към ЧСИ, както и са
приети разноски в размер на 1000 лева – адвокатско възнаграждение, дължимо на
взискателя.
Към молбата за
образуване на изпълнителното делото е представено копие от договор за правна
защита и съдействие от дата 17.12.2019 г., от което е видно, че страните са
договорили за представителството по изпълнителното дело да се заплати
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
На 13.01.2020г. на
основание чл. 428 от ГПК на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение
/ПДИ/ за суми, включващи такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 456 лева,
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, както и други такси в размер
на 108 лева.
На 20.01.2020 г. е
постъпило възражение от длъжника срещу определения размер на адвокатското
възнаграждение за представителя на взискателя.
На 27.01.2020 г.
длъжникът е заплатил по сметка на ЧСИ Н.М. за изпълнение на задълженията по
изпълнителното дело сума в размер на 4231,04 лева.
На 28.01.2020 г. е
депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника при „Банка ДСК“ АД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна
поради следното:
Съгласно чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според
установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност /така решение № 393/15.05.2015 г.-гр.д.
5473/2014 г.-ВКС ІV г.о./.
Предпоставка за
уважаване на искането за присъждане на разноски в производствата по ГПК винаги
е представянето на доказателство за реално извършване на тези разноски. Такова
може да бъде разписка за плащане в брой или банков документ /така т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. По делото се установи, че
процесуалното си представителство по изп. дело взискателят е възложил на
адвокат Г., като е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лв. за осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело. В
договора за правна защита и съдействие е обективирана и разписка за плащане на
уговореното възнаграждение в брой.
По повод релевираното
от жалбоподателя възражение, съдът следва да прецени дължимостта на това
възнаграждение и дали същото е прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Тази преценка следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и
фактическа сложност на делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС.
В хода на
изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ,
пълномощникът на взискателя не е извършвал никакви други същински процесуални
действия. По изпълнителното дело не са приложени каквито и да било изпълнителни
способи и от страна на ЧСИ Н.М., а задължението е било своевременно изпълнено.
Поради това следва да се приложи чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., според
която за образуване на изпълнително дело адвокатското възнаграждение е 200 лв.
Тълкуването на разпоредбата води до извода, че размерът на адвокатския хонорар
не е обусловен от стойността на вземането, предмет на изпълнение, а
представлява твърд размер. Това решение намира резон и в обстоятелството, че и
критериите към молбата за образуване на изпълнително дело са еднакви независимо
от стойността на вземането. Следва да се посочи, че изискване за редовност на
молбата за образуване на изпълнителното дело е да се посочи способ за
изпълнение, поради което и не е приложима нормата на т. 2 на чл. 10 от
Наредбата. Посочената разпоредба касае процесуално представителство по изпълнителното
дело извън подаване на молба за образуване, а както беше посочено участието на
представителя на взискателя в настоящия случай се свежда до подаване на молба
за образуване на изпълнително дело. Депозираната молба с повторно искане
налагане на запор на вземания на длъжника към „Банка ДСК“ ЕАД е депозирана след
като е заплатена сумата, дължима по изпълнителното дело, поради което не бе
взета предвид от настоящия състав. В случая по делото не са предприети
изпълнителни действия.
Ето защо съдът приема,
че жалбата е основателна и че следва да се определи адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по
изпълнителното дело единствено по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело, в дължимия минимален размер от 200 лв.
В
настоящото производство не следва да се присъждат разноски, доколкото се касае
до спор по повод разноски, дължими по изпълнителното дело.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
НАМАЛЯВА по частна жалба на
длъжника в изпълнителното производство „Ъ.Р.П.“ ЕООД на основание чл.78, ал. 5 ГПК разноските за заплатено адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство в хода на изпълнителното
производство на взискателя С.С.Д., прието с разпореждане от 10.01.2020 г.
и обективирано
в покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20208410400358 по описа на ЧСИ Н.М.,
с рег. № 841 при Камара на ЧСИ, от 1000
лева на 200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.