№ 147
гр. Велико Търново, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500209 по описа за 2022 година
С Решение № 44/14.02.2022 год. по гр. д. № 546/2021 год. Русенският окръжен съд
осъдил В. В. Й. от с. Щръклево, Русенска област да заплати на Й. К. Й. от гр. Русе
сумата 27 424 лв. представляващи стойността на извършените от него необходими
разноски и подобрения в собствения й недвижим имот: жилищна сграда с ид. №
84049.501.853.1 – еднофамилна, на един етаж, с площ 100 кв. м., гараж с ид. №
84049.501.853.2 с площ 37 кв. м. и селскостопанска сграда с ид. № 84049.501.853.3 на
един етаж, с площ 41 кв. м., всички построени в имот с ид. № 84049.501.853, с адрес: с.
Щръклево, Русенска област, *******, след извършване на прихващане с дължимото от
него обезщетение за лишаване от ползване за периода 15.11.2018 год. – 16.12.2019 год.
в размер на 2 600 лв., едно със законната лихва от 22.01.2019 год. до окончателното
изплащане, както и сумата 1 698 лв. разноски по делото.
Отхвърлил като неоснователен иска в останалата част за сумата над 27 424 лв.
до предявения размер от 40 934 лв. – частичен иск от общо 80 000 лв.
Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е отхвърлен
за сумата над 30 024 лв. до претендирания размер от 40 934 лв., в частта, с която е
уважено възражението за прихващане със сумата 2 600 лв. обезщетение за лишаване от
ползване и в частта, с която искането за признаване право на задържане е прието за
недопустимо, е подадена от Й. К. Й.. Счита го за неправилно в тези части-постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на
1
материалния закон и необосновано. Съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност
събраните доказателства и не е изложил правни и фактически констатации за
доказаните по делото факти – относно необходимостта от ремонт на самосрутваща се
сграда (селскостопанска постройка) и изграждане на септична яма, установени с
гласни доказателства. Съдебно-техническата експертиза установява разходите за
възстановяване и реконструиране на стопанската постройка. Ответницата не е заявила,
че няма да се ползва от постройката, поради което същата не следва да бъде изключена
от претенцията за необходими разноски. Стойността на разноските за възстановяване
на стопанската сграда са в размер на 14 900 лв. с ДДС, от тях ищецът претендира 7 900
лв. Съдът не е изложил мотиви и по отношение на претенция за разноски, направени за
изграждане на септична яма в размер на 1 600 лв. Необосновано съдът е уважил
възражението за прихващане в размер на 2 600 лв. според заключението на вещото
лице М., а не е приел това на вещото лице Ковачева в размер на 1 950 лв., което е
дадено за необзаведено жилище. Неправилно съдът не е уважил възражението за право
на задържане, чийто фактически състав в случая е налице. Моли съда да отмени
решението в обжалваните части и вместо това да уважи предявения иск. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от адв. К.. Представя списък на разноските по чл. 80
ГПК.
Въззивна жалба против същото решение - в частта, с която предявеният иск е
уважен за сумата 27 424 лв., е подадена от В. В. Й. чрез пълномощника адв. Т.
Везирова. Счита решението за недопустимо, като постановено по иск за сумата 40 934
лв. извършени от ищеца СМР, без съдът да е уточнил претендираните необходими
разноски и полезните такива – отделно, по пера, по вид и стойности. Развива доводи за
неправилност на решението – като постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост. Счита, че
искът за заплащане на подобрения е недоказан по основание и по размер и следва да
бъде отхвърлен. Страните са живели заедно 24 години и вложените в имота средства и
труд не могат да бъдат разделени. Всички дейности в имота са извършени и заплатени
съвместно. Недоказан е значително по-високият размер на доходите на ищеца.
Ответницата е работила през цялото време в шивашка фирма. Ноторен бил фактът, че в
шивашките фирми не се декларират и заплащат осигуровки върху реално получавания
доход. През 2018 год. ответницата е получила сумите 8 250 лв. и 11 000 лв. от
продажба на имот на майка си, а през този период са изградени веранда, барбекю,
изляти са бетонни пътеки, поставена е ламперия. Ищецът не е участвал в направата им,
за което свидетелства Й. Д.. Няма как ищецът да е участвал сам и лично да е участвал,
организирал и извършил процесните СМР, тъй като е отсъствал от страната. В
България се е връщал за кратко. Не са събрани доказателства дали част от СМР са
извършени от страните и в кой период е станало това. Разноските са единствено за
покрив, който е ремонтиран със стари керемиди от стопанската постройка, поради
2
което стойността им следва да бъде определена на 1 832.62 лв. според заключението на
вещото лице, без да се начислява ДДС и печалба, тъй като ремонтът е извършен от
работници от селото. Разходите за стопанската постройка не са необходими разноски,
тъй като тя е била съборена още при закупуване на имота и реално е била изградена
нова такава. Моли съда да отмени решението и да отхвърли изцяло иска.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбите и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Производството пред РОС е образувано по предявен от Й. К. Й. против В. В. Й.
иск за заплащане на сумата 40 934 лв. – частично от общо 80 000 лв., представляващи
обезщетение за извършени от него в имот в с. Щръклево необходими разноски и
подобрения, с които е увеличена стойността на имота. Направено е искане да му се
признае право да задържи имота до изплащане на претендираната сума.
В исковата молба, предявена като насрещен иск в производството по гр. д. №
8033/2018 г. по описа на РРС, ищецът твърди, че живял с ответницата в продължение
на 24 години във фактическо съжителство. Работел в Германия, получавал доход от по
1 700 – 1 800 евро месечно и издържал семейството. Ищцата работела в шивашка
фирма и получавала възнаграждение в размер на около минималната работна заплата.
През 2015 г. решили да купят имот, в който да живеят техните възрастни майки и те
самите след като се пенсионират. Предложили им да закупят имот в с. Щръклево.
Двамата с ответницата го огледали и решили да го купят, въпреки че бил в лошо
състояние. Ищецът предоставил по-голямата част от цената. След закупуване на имота
предприел сериозни ремонти в него, които продължили до есента на 2018 г.
Направените от него разноски – необходими и полезни, възлизат на 80 000 лв.
Заплатени са с негови средства, лично участвал с труд, подпомаган от свои познати.
Предоставил пълномощно на ответницата за разпореждане със средствата по
банковите му сметки, за да може тя да плаща в негово отсъствие необходимите
материали, труд и транспорт. Извършените от него ремонтни дейности и подобрение са
следните: ремонт на покрива, изграждане на септична яма, ремонт в помещенията на
къщата – хол, две спални, кухня, баня, килер, перално помещение и коридор, ремонт на
верандата, на лятното барбекю, лятната кухня, гаража, мазата, външната тоалетна,
изградил наново стопанска постройка, тъй като старата била порутена, външна
метална врата, бетонови пътеки около къщата, засадил 7 плодни дръвчета и оградна
метална мрежа.
Ответницата В. В. Й. е оспорила иска по основание и размер. Ищецът и неговата
майка ползват имота въз основа на договор за заем за послужване, поради което те
следва да понесат обикновените разноски по поддържане и използване на имота.
Ищецът не е владелец на имота. Не е извършил подобренията в имота със свои
3
средства. Цялостният ремонт е извършен от ответницата. Тя се е занимавала с
организацията и надзора и е плащала от своите доходи, от отпуснат кредит и от
получени суми от продажба на свой имот в с. Тръстеник. Освен това, при закупуването
му имотът бил в добро състояние, годен да бъде ползван като жилищен. Оспорва всяко
едно от твърдяните подобрения. На мястото на старата стопанска постройка за
отглеждане на животни е изградена друга без строителни книжа. Счита за
неоснователно заявеното от ищеца право на задържане на имота, тъй като той не е
владелец на имота. Направила е възражение за прихващане на претендираното вземане
за подобрения с дължимото от ищеца обезщетение за лишаването й от ползване на
имота за периода 15.11.2018 г. до предаване на имота в размер на по 200 лв. месечно.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
Установено по делото е, че ищецът Й. К. Й. и ответницата В. В. Й. са живели във
фактическо съжителство, от което имат роден син. Съжителството е продължило 24 г.
до 2018 г.
Взели решение да закупят имот, в който да живеят възрастните им майки. С
помощта на свои приятели (свидетелката Ц. К.) намерили имот в с. Щръклево и го
купили. Видно от Нотариален акт № 21/20.08.2015 г., том 4, рег. № 4898, дело №
428/2015 г., имотът представлява ПИ с ид. №501.853., находящ се в с. Щръклево,
Русенска област, ******* с площ 954 кв. м. в кв. 26 по кадастралния план на селото,
заедно с построената в него жилищна сграда-еднофамилна с ид. № 84049.501.853.1 –
еднофамилна, на един етаж, с площ 100 кв. м., гараж с ид. № 84049.501.853.2 на един
етаж с площ 37 кв. м. и селскостопанска сграда с ид. № 84049.501.853.3 на един етаж, с
площ 41 кв. м. Купувач на имота съгласно нотариалния акт е В. В. Й..
От показанията на изслушаните пред първоинстанционния съд свидетели се
установява, че веднага след закупуване на имота започнали ремонт на къщата. Отвън
тя изглеждала добре, но не можело да се живее в нея: покривът течал, подовете били
изгнили, стените трябвало да се измажат, вътре нямало тоалетна (свидетеля Й. П. Д.);
отвътре къщата била „изполющена и изпочупена“ (св. К.); трябвало да се прави ремонт
„от покрива до мазата“, също ВиК, мръсен канал, баня (свидетелката М. Ц.). Започнали
с ремонта на покрива, като ангажирали работници от селото. Подменена била
дървената част на покрива, сложили нови греди, нови мертеци и шипки, керемидите
били купени втора употреба (свидетеля Р. Р.). В къщата всичко се правело наново.
Върху подовете слагали ламинати, на стените – гипсокартон, който бил шпаклован и
боядисан. Зазидали вратата към едната стая, избили стена, разширили и направили
широка кухня (свидетелката К.). Дървената дограма била реставрирана от майстор.
Свидетелят Н. М. изработил нови врати, които били поставени в имота - гаражни
врати, двойна врата на мазето, на селскостопанската постройка, две двойни и една
единична, както и външни врати с изолация. Свидетелят Д. участвал в ремонта на
4
верандата; направили лятно барбекю – с покрив, керемиди, ПДЧ, улуци, бетонов под;
таванът на лятната кухня бил направен от греди; поправен бил покрива на гаража – с
черна хартия и асфалт, направени били бетонови пътеки в двора, които стигали до
улицата, широки около три метра, зад къщата също направили бетонови пътеки.
Старата септична яма била запълнена и мръсният канал не работел. Това наложило да
се изкопае нова септична яма и да се направи нов мръсен канал от ПВЦ (св. Р., К. и Д.).
В имота имало селскостопанска постройка, която била в окаяно състояние. Била
съборена и възстановена, без да бъде увеличавана, по старите основи, без да се
използват строителни книжа (св. Р.).
Свидетелите Д. и Р. заявяват, че ищецът Й. Й. давал парите за майстори и за
закупуване на материали. Лично участвал в ремонта когато бил в България. През
останалото време работел в чужбина – по няколко месеца. Според свидетелката Ц., Й.
плащал всичко – пращал парите на В., а тя плащала на майсторите. Свидетелят М.,
който изработил вратите, поставени в къщата, получил парите си лично от Й., В.
платила минимална разлика в цената на пътните врати.
По делото са представени писмени доказателства- извлечения от
разплащателните сметки на ищеца, за извършени от него преводни нареждания от
сметки.
Установено по делото е, че ищецът Й. Й. е работил като корпусник
корабостроене и кораборемонт по трудов договор, сключен с „Бумеранг Шипинг“ ООД
на 18.05.2015 г. срещу месечно възнаграждение в размер на 700 лв. В периода май 2015
г. – август 2015 г. и 21.09.2015 г. – 23.12.2015 г. той бил командирован и работил във
Франция (удостоверение от 09.03.2020 г.). През 2016 г. е работил по трудов договор в
„Ула“ ООД срещу основно трудово възнаграждение в размер на 490 лв.
В периода 2015 – 2018 г. ответницата В. В. Й. е работила по трудов договор в
„Тони-Русанов“ ЕООД срещу месечно възнаграждение в размер на 600 лв.
По делото са изслушани две съдебно-технически експертизи. Първата е
изготвена от в. л. инж. Ана М., която е дала основно и допълнително заключение, а
втората - от в. л. инж. Кремена Ковачева. В основното си заключение в. л. М. посочва,
че описаните в исковата молба подобрения съществуват в имота, като в
допълнителното заключение е описано различно състояние на имота, съответно – на
подобренията, след демонтиране и изнасяне на движимите вещи, собственост на
ищеца. Според допълнителното заключение на в. л. М. стойността на имота в резултат
на извършените подобрения, след приспадане на разходите за поправяне след
демонтиране на движимите вещи, възлиза на 36 400 лв., а стойността на необходимите
разноски за поправка на покрива е 2 950 лв. (3 540 лв. с ДДС). В допълнителното
заключение вещото лице определя стойността на разноските за покрива в два варианта:
3 790 лв. с ДДС (за ремонт с доставени керемиди втора употреба) и 3 250 (за
5
припокриване със стари налични керемиди). Според заключението на вещото лице
Ковачева, дадено въз основа на реално сключени сделки на имоти в с. Щръклево към
датата на изготвяне на експертизата и справки в Агенция по вписванията, увеличената
стойност на имота е 26 234 лв. Увеличената стойност на имота е определена като
разлика между стойността на имота без извършените подобрения – такъв, какъвто е
бил преди извършения ремонт съобразно свидетелските показания, и стойността на
имота в сегашното му състояние.
В заключението си вещото лице Ковачева е описала състоянието на имота към
настоящия момент, в т. ч. и разположената във вътрешната част на двора стопанска
постройка – тухлена, състояща се от три помещения с отделни врати, с дървен скатен
покрив, покрит с керемиди.
В заключението си вещото лице М. е определила средния пазарен наем за
ползване на имота в размер на 200 лв., изхождайки от вида, състоянието и
местонахождението му. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че не е ползвала
аналози на наеми за селски имоти, тъй като такива няма, както за с. Щръклево, така и
за други подобни села. Стойността на наема е определила за целия имот, като
обзаведено жилище с гараж и двор. За периода 15.11.2018 г. до 16.12.2019 г. общият
размер на наема възлиза на 2 600 лв.
Ответницата В. Й. отправила до ищеца нотариална покана да освободи имота в
двуседмичен срок от връчването й, с предупреждение, че след това той ще дължи
обезщетение за лишаване от ползване в размер на 200 лв. Поканата е връчена на ищеца
на 31.10.2018 г.
В. Й. е въведена във владение на имота на 11.03.2020 г., видно от протокола за
въвод по изп. дело № 39/2019 г. по описа на ЧСИ В. Н..
Показанията на свидетелите С. С., Ц. К., В. Й. са относно начина, по който е
предаден имота и състоянието му към този момент.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 от ЗС за
заплащане на сумата 40 934 лв. – частично от общо 80 000 лв., представляваща
обезщетение за извършени от ищеца необходими разноски и подобрения в имот,
собственост на ответницата. Претендира се и законната лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Въззивната жалба на ищеца против решението в частта, с която предявеният от
него иск е отхвърлен за разликата над 27 424 лв. до предявения размер от 40 934 лв. –
частично от 80 000 лв., при уважено възражение за прихващане в размер на 2 600 лв., е
частично основателна.
6
Въззивната жалба на ответницата срещу решението в частта, с която
предявеният иск е уважен за сумата 27 424 лв., е неоснователна.
На първо място, постановеното решение не е недопустимо, в каквато насока са
доводите на жалбоподателката-ответница. Предявеният иск е за сумата 40 934 лв. –
частично от общо 80 000 лв., която представлява обезщетение за извършени от ищеца
необходими разноски и подобрения, конкретно посочени в исковата молба. Съдът се е
произнесъл по така предявената претенция, в т. ч. по обезщетението за необходими
разноски в размер на 14 700 лв., които е уважил до размер на 3 790 лв. и по
обезщетението за подобрения в общ размер на 26 234 лв., което е приел за доказано до
размер на 26 234 лв. От общата сума на необходимите и полезни разноски в размер на
30 024 лв. е приспаднал сумата по уваженото възражение за прихващане в размер на
2 600 лв., при което, в полза на ищеца е присъдил сумата 27 424 лв.
По отношение на подобренията, константна е съдебната практика, че
претенцията по чл. 72, ал. 1 ЗС, респ. чл. 74, ал. 2 ЗС е за увеличената стойност на
имота и тя се определя от разликата между стойността му преди и след извършване на
подобренията, а не от сбора от стойностите на отделните подобрения.
Първостепенният съд е приложил това разрешение, поради което, постановеният от
него акт не е недопустим.
Въззивният съд споделя изцяло извода, направен от първостепенния съд, че към
момента на извършване на подобренията ищецът е имал качеството на
недобросъвестен владелец, в който случай, съгласно чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС,
той има право да получи увеличената стойност на имота вследствие на подобренията.
По делото е безспорно установено чрез свидетелските показания, че страните са
живели във фактическо съжителство и решението за закупуване на процесния имот и
за извършване на строително-ремонти дейности в него е било общо. Ответницата е
знаела за тези дейности и не само не се е противопоставила, а е участвала във
вземането на решения по какъв начин да се извършат определени строителни работи.
Напълно обоснован е изводът на първостепенния съд, че ремонтите в закупения
имот са извършени от ищеца. В показанията си всички разпитани свидетели заявяват,
че той е участвал лично в строителните работи, когато е бил в България и е заплащал
извършването им – на работниците и майсторите, както и закупените материали.
Ответницата е била негов пълномощник като титуляр на банкови сметки и е имала
право да тегли суми от нея, за да заплаща за ремонтите в негово отсъствие
(пълномощното е оттеглено през м. октомври 2018 г.). Обстоятелството, че тя е
посещавала имота по време на ремонтите, че е изразявала мнение и желание за начина
на преустройство и че е предавала част от дължимите суми на работниците, не води до
извод, че лично е участвала при извършване на подобренията. Недоказано е
твърдението на ответницата, че получените от нея през 2018 г. суми от продажба на
7
наследствени имоти са вложени от нея в конкретни строителни работив. Напротив, в
показанията си свидетелят Д., който лично е участвал в ремонта и изграждането на
верандата, барбекю и бетонните пътеки, изрично заявява, че е получавал суми от
ищеца и от майстора, на когото той (ищецът) е давал пари за разплащане.
Че доходите на ищеца в периода на извършване на подобренията, а и преди това,
са били високи по размер, се установява от представените писмени доказателства за
трудовата му заетост и от свидетелските показания. През голяма част от този период
той е бил командирован от работодателите си в чужбина и е получавал значително по-
високо възнаграждение от това на ответницата. Те са живели в общо домакинство до м.
октомври 2018 г., отглеждали са сина си, заплащали са разходите за издръжка на
семейството и дома, в които разходи е участвала и ответницата със своите лични
доходи. Средствата за ремонтите на имота са извън тези разходи, значителни са по
размер и финансова възможност да ги предостави е имал ищецът.
По отношение на необходимите разноски:
Първоинстанционният съд е счел за доказана претенцията на ищеца за
необходими разноски, направени за ремонт на покрива, в размер на 3 790 лв.,
позовавайки се на допълнителното заключение на вещото лице М. - първи вариант – л.
293 от делото, при който е съобразено, че ремонтът на покрива е извършен със
закупени керемиди втора употреба. Изводът на съда е напълно обоснован, доколкото
няма доказателства за припокриването да са използвани стари налични керемиди.
Напротив, свидетелските показания сочат, че за ремонта са закупени керемиди втора
употреба. С оглед на това, няма основания да се приеме, че стойността на тези разноски
възлиза на 1 832.62 лв. (2 463.12 лв. с ДДС), в каквато насока е искането на
жалбоподателката.
Според настоящия състав, неправилно съдът не е приел като необходими
разноски разходите, направени от ищеца за изграждане на септична яма. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че съществуващата в имота
септична яма се е съборила и това е наложило изграждане на нова септична яма и
свързването й с канализацията. Без съмнение, използването на имота като жилищен е
невъзможно без септична яма, с оглед на което изграждането й и свързването и с
канализацията са били наложителни, съответно – разноските за тези строителни
дейности представляват необходими разноски по см. на чл. 72 ал. 2 от ЗС, в случая -
направени от ищеца и подлежащи на възмездяване от собственика на имота.
В допълнителното заключение на вещото лице М. – Приложение № 1, разходите
за изграждане на септична яма и корекция на канализацията са в общ размер на 2 046
лв. с ДДС. Видно от въззивната жалба на ищеца, претенцията за тези разноски се
поддържа в размер на 1 600 лв., поради което следва да бъде уважена в този размер.
Претенцията за необходими разноски, направени за изграждане на
8
селскостопанската постройка, е неоснователна. Независимо, че старата постройка е
била разрушена и в лошо състояние, възстановяването й не е било необходимо за
запазване и използване на имота, поради което разходите за това не представляват
необходими разноски. Отделно от това, по делото е установено, че не е извършен
ремонт, който да запази и съхрани постройката, а всъщност е изградена нова такава.
При положение, че това е второстепенна, нежилищна постройка, тя представлява
подобрение в имота, а не необходими разноски за запазването му. Видно от
заключението на вещото лице Ковачева, при определяне на увеличената стойност на
имота, стопанската постройка е взета предвид именно като подобрение, което е
правилният подход. Независимо, че за постройката не са издадени строителни книжа,
тя следва да бъде включена като подобрение на имота, доколкото липсва издаден акт от
техническите органи, че представлява незаконен строеж и подлежи на премахване
(както е прието в съдебната практика, незаконен строеж не се заплаща като
подобрение, ако подлежи на премахване, което обаче следва да бъде констатирано от
техническите органи – Решение № 108/29.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60206/2016 г.,
III г. о., ГК).
По отношение на подобренията:
Всички подобрения, претендирани от ищеца, подробно описани в исковата
молба, са извършени от ищеца – с негови средства и с личен труд, и в тази насока са
непротиворечивите показания на разпитаните по делото свидетели И двете съдебно-
технически експертизи са извършили оглед на имота и след като са установили
състоянието му и извършените в него строително-ремонтни дейности, са посочили
увеличената му стойност спрямо предишното състояние, заварено при закупуването
му. Според заключението на вещото лице Ковачева подобренията са увеличили
стойността на имота със сумата 26 234 лв. Първоинстанционният съд правилно е
възприел стойността, посочена от тази техническа експертиза, тъй като тя е съобразена
с пазарните цени по реални сделки със сходни имоти в района и предвид това е по-
достоверна и адекватна.
Като се има предвид изложеното, общият размер на направените от ищеца
необходими разноски и подобрения в имота възлиза на 31 624 лв., от които 5 390 лв.
необходими разноски (3 790 лв. за направата на покрив и 1 600 лв. за изграждане на
септична яма) и 26 234 лв., представляващи увеличената стойност на имота вследствие
на извършените в него подобрения.
По възражението за прихващане:
Настоящият състав споделя изцяло извода на първостепенния съд за
основателност на възражението на ответницата за прихващане на дължимата сума за
обезщетение по чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС с вземането й за обезщетение за
лишаване от ползване на имота за периода 15.11.2018 г. до 16.12.2019 г. в размер на
9
2 600 лв. (по 200 лв. месечно).
Тази стойност на обезщетението (200 лв. месечно) е посочена от вещото лице М.
в заключението и е поддържана от нея в съдебно заседание. Вещото лице е дало
обосновка защо приема тази стойност, независимо от липсата на аналози (съобразила е
вида на имота, състоянието му към процесния имот, наличието на двор и гараж).
В писменото си заключения вещото лице, изготвило втората техническа
експертиза, не се е ангажирало с конкретен отговор на въпроса за пазарния месечен
наем на имота за процесния период, като е оправдало това с липсата на необходимата
информация. В съдебно заседание вещото лице инж. Ковачева е доразвила тези си
съображения, като е посочила, че в общината няма отдадени под наем имоти; че тя
лично като брокер не е имала такъв случай; че в България няма практика за наемане на
имоти в селата. Заявила е, че й е трудно да даде отговор, но според нея, заедно с
обзавеждането „може да се търси наем от 150 лв.“. Така даденият отговор на
поставения на експертизата въпрос, освен че е необоснован (вещото лице изрично е
посочило, че няма нужната информация), е неубедителен и не може да бъде възприет
от съда при определяне размера на обезщетението за лишаване от ползване. Предвид
това, неоснователни са доводите на жалбоподателя-ищец за възприемане на тази
стойност на обезщетението (1 950 лв. - по 150 лв. месечно), съответно – същото следва
да бъде прието за основателно в размер на 2 600 лв. (по 200 лв. месечно) съобразно
заключението на вещото лице М..
При това положение, след извършване на прихващане на сумата 2 600 лв.
обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 15.11.2018 г. до 16.12.2019
г., дължимо на ответницата, със сумата 31 624 лв. обезщетение за извършени от ищеца
необходими разноски и подобрения в собствения на ответницата имот, в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата 29 024 лв. Предявеният от него иск с правно
основание чл. 74, ал. 2 във вр. чл. 72 от ЗС е основателен до този размер, поради което
обжалваното решение в частта, с която претенцията е отхвърлена за разликата над
27 424 лв. до 29 024 лв. (за сумата 1 600 лв.) следва да бъде отменено като неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон и вместо това, на осн. чл. 271, ал. 1
ГПК искът за тази разлика следва да бъде уважен, като се присъди и законната лихва
върху нея от предявяване на иска - 22.01.2019 г. до окончателното изплащане.
В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над 29 024 лв. до
предявения размер от 40 934 лв. – частично от обща претенция в размер на 80 000 лв.,
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Неоснователно е заявеното от ищеца възражение по чл. 72, ал. 3 ЗС за
признаване право на задържане на имота до заплащане на дължимата сума за
направените разноски и подобрения в него. На осн. чл. 235, ал. 3 ГПК съдът съобразява
фактите и обстоятелствата, настъпили след предявяване на иска и приема, че на ищеца
10
не следва да бъде признато право на задържане на имота, тъй като той е отстранен от
него и към момента имотът е предаден във владение на ищцата като негов собственик.
При този изхода на спора, с оглед частичното уважаване на въззивната жалба на
ищеца, в негова полза следва да бъде присъдена сумата 325 лв. съобразно уважената
част на жалбата (общ размер на разноските съгласно представения списък по чл. 80
ГПК 2 218.20 лв., обжалваем интерес 10 910 лв.).
Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 44/14.02.2022 год. на Окръжен съд – Русе по гр. д. №
546/2021 год. по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Й. К.
Й. от гр. Русе против В. В. Й. от с. Щръклево, Русенска област иск за разликата над 27
424 лв. до 29 024 лв. (за сумата 1 600 лв.), представляваща стойността на извършените
от него необходими разноски и подобрения в собствения й недвижим имот: жилищна
сграда с ид. № 84049.501.853.1 – еднофамилна, на един етаж, с площ 100 кв. м., гараж
с ид. № 84049.501.853.2 с площ 37 кв. м. и селскостопанска сграда с ид. №
84049.501.853.3 на един етаж, с площ 41 кв. м., всички построени в имот с ид. №
84049.501.853, с адрес: с. Щръклево, Русенска област, *******, след извършване на
прихващане с дължимото от него обезщетение за лишаване от ползване за периода
15.11.2018 год. – 16.12.2019 год. в размер на 2 600 лв., едно със законната лихва,
считано от 22.01.2019 год. до окончателното изплащане, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. В. Й. от с. Щръклево, Русенска област, с ЕГН ********** да
заплати на Й. К. Й. от гр. Русе, *******, с ЕГН ********** сумата 1 600 лв. (хиляда и
шестстотин лева), представляваща разликата над 27 424 лв. до 29 024 лв. обезщетение
за извършените от него необходими разноски в собствения й недвижим имот: жилищна
сграда с ид. № 84049.501.853.1 – еднофамилна, на един етаж, с площ 100 кв. м., гараж
с ид. № 84049.501.853.2 с площ 37 кв. м. и селскостопанска сграда с ид. №
84049.501.853.3 на един етаж, с площ 41 кв. м., всички построени в имот с ид. №
84049.501.853, с адрес: с. Щръклево, Русенска област, *******, след прихващане със
сумата 2 600 лв. дължимо обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода
15.11.2018 год. – 16.12.2019 год., едно със законната лихва върху разликата от
22.01.2019 год. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА В. В. Й. от с. Щръклево, Русенска област, с ЕГН ********** да
заплати на Й. К. Й. от гр. Русе, *******, с ЕГН ********** сумата 325 лв. (триста
11
двадесет и пет лева) разноски по делото пред въззивната инстанция съобразно
уважената част на жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12