Решение по дело №170/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК)

Образувано е по жалба на Е. В. Д. от [населено място], [жк], [адрес] против Заповед №3286з-1419/07.04.2025г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, с която на основание чл.68, ал.6 от Закон за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е отказано снемане на полицейска регистрация рег.№42787/31.05.2014г. по описа на 01 РУ Русе-ОДМВР Русе, извършена на оспорващият. В жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен и неправилен, тъй като е в противоречие с материалния закон. В съдебно заседание оспорващия не се явява, като в постъпила молба-становище поддържа жалбата по изложени в нея доводи и моли да бъде уважена.

Ответникът по оспорването не изпраща процесуалне представител, като чрез процесуалният си представител юрисконсулт П. в писмена защита оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като излага доводи, че оспорения административен акт е законосъобразен и претендира присъждане на разноски по делото.

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал.1 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед №3286з-1419/07.04.2025г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, с която на основание чл.68, ал.6 от Закон за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е отказано снемане на полицейска регистрация рег.№42787/31.05.2014г. по описа на 01 РУ Русе-ОДМВР Русе, извършена на оспорващият. В мотивите на административният акт е посочено, че от Директора на ОДМВР Русе е постъпило мотивирано предложение рег.№336р-4298/11.02.2025г. за отказ за снемане на полицейска регистрация рег.№42787/31.05.2014г. Административния орган е приел в мотивите си, че е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейска регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл.8, ал.1 от ЗМВР, осъществявана на основание чл.6, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като данните били необходими за установяването на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото.

От фактическа страна, съдът, намира за установено следното:

Оспорващият е подал до ОД на МВР-Русе молба УРИ188200-5584/18.10.2024г. (л.46,47 по делото), с която е поискал снемане на полицейска регистрация. По делото не е спорно, че оспорващият има полицейска регистрация с рег.№42787/31.05.2014г., на основание чл.68, ал.1 от ЗМВР и чл.19, ал.4, т.2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС №336/2014г.

След извършена проверка, Началника на първо РУ към ОД на МВР-Русе е изготвил Докладна записка рег.№1882-18666/14.11.2024г. (л.40-42 по делото) до Директора на ОД на МВР-Русе, с която е предложил да се изготви предложение за отказ за снемане на полицейска регистрация с рег.№42787/31.05.2014г. Директора на ОД на МВР- Русе е изготвил Предложение рег.№336р-32930/19.11.2024г. (л.43-45 по делото) до Заместник директора на Главна Дирекция “Национална полиция“, с което е предложил да се изготви предложение за отказ за снемане на полицейска регистрация с рег.№42787/31.05.2014г.

С писмо рег.№3286р67523/19.12.2024г. (л.38 по делото), Директора на Главна Дирекция “Национална полиция“, е върнал административната преписка на Директора на ОД на МВР-Русе за извършване на допълнителна проверка. След извършена допълнителна проверка, Началника на първо РУ към ОД на МВР-Русе е изготвил Докладна записка рег.№1882р-2245/10.02.2025г. (л.14-17 по делото) до Директора на ОД на МВР-Русе, с която е предложил да се изготви предложение за отказ за снемане на полицейска регистрация с рег.№42787/31.05.2014г. Директора на ОД на МВР- Русе е изготвил Предложение рег.№336р-4298/11.02.2025г. (л.18-21 по делото) до Заместник директора на Главна Дирекция “Национална полиция“, с което е предложил да се изготви предложение за отказ за снемане на полицейска регистрация с рег.№42787/31.05.2014г.

Със Заповед №3286з-1419/07.04.2025г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ на основание чл.68, ал.6 от Закон за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е отказано снемане на полицейска регистрация рег.№42787/31.05.2014г. по описа на 01 РУ Русе-ОДМВР Русе, извършена на оспорващият. Административният акт е връчен на оспорващият на 24.04.2025г., както се установява от положен негов подпис на л.73 по делото, тоест жалба вх.№328600-303360, която е подадена по пощата на 07.05.2025г., както се установява от клеймо на пощенски плик, е подадена в законоустановеният срок.

От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, полицейската регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. В случая административния акт е издаден от ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, като той е оправомощен с правомощия със Заповед №8121з-267/10.03.2015г. на Министъра на вътрешните работи (л.75 по делото), тоест налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.

Административния акт е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали административния орган за издаването му.

Не са установява при издаване на административния акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да не са дали възможност на оспорващият да упражни правото си на защита в административното производство.

Настоящият съдебен състав намира, че административния акт е издаден в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Това е така, тъй като от приетото на л.48-50 по делото Свидетелство за съдимост, Справка за съдимост приета на л.51-53 по делото и събрани във воденото административно производство доказателства се установява, че оспорващия е признат за виновен със Споразумение №152/14.04.2014г. по НОХД №582/2014г. по описа на РС Русе за извършено престъпление по чл.343Б, ал.1 от Наказателния кодекс за което му е наложено наказание „Пробация“ за срок от 12 месеца, оспорващия е признат за виновен със Споразумение №212/10.06.2014г. по НОХД №1144/2014г. по описа на РС Русе за извършено престъпление по чл.343Б, ал.2 от Наказателния кодекс, след влизане в сила на Споразумение №152/14.04.2014г. по НОХД №582/2014г. по описа на РС Русе, за което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване се отлага за изпитателен срок от три години и глоба от 100 лева, като с Определение №527/17.07.2020г. по НЧД №951/2020г. по описа на РС Русе при условията на чл.87, ал.1, т.1 от Наказателен кодекс и на основание чл.436 от Наказателно-процесуален кодекс, по отношение на оспорващият е допусната съдебна реабилитация. По своя характер полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, и попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. Съображение 26 от Директива 2016/680 изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. От анализа на съображение 34 от директивата се налага извод, че обработването за посочените в чл. 1, § 1 цели следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципни положения намират израз в чл. 5 и чл. 13, § 2 и § 3 от Директива 2016/680, където са регламентирани срокове за съхранение и периодична проверка на необходимостта от съхранение на лични данни. Предпоставките за снемане на полицейска регистрация на национално ниво са изчерпателно посочени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, като сред тях не е предвидена възможност за снемането й поради настъпила реабилитация по право или в случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК (когато съдът одобри споразумение за решаване на делото), какъвто безспорно е и настоящият случай. На практика националната уредба дава неограничено право за обработване на данни от компетентните органи за целите по чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 и регистрираното лице няма право да поиска да бъде ограничено обработването, заличаване или унищожаване на данните му извън изброените в закона случаи (когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.) В конкретния случай няма спор, че на оспорващия е била извършена полицейска регистрация съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗМВР заради привличането му като обвиняем за извършено умишлени престъпления от общ характер по чл.343Б от Наказателния кодекс, а в последствие е реабилитиран. При тези данни и при посочената нормативна уредба административния орган е извел извод, че в разглеждания случай разпоредбите от националното право не могат да намерят приложение. Вярно е, че съобразно законодателното разрешение в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, не е налице нито едно от посочените основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано. Поради това и тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето до смъртта на това лице. Същевременно, съхранението от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, попадат в приложното поле на Директива 2016/680. Съгласно чл. 4, § 1, буква "в" от директивата държавите-членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с разписаните в чл. 1, § 1 от нея цели, за които се обработват. Тази разпоредба изисква държавите-членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум" с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, параграф 1, буква "д" от Директива 2016/680 държавите-членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. Доколкото чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680 предоставя на държавите-членки възможност да решат дали да определят подходящи срокове за съхранението и да решат дали тези срокове се отнасят за изтриването на данните или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, в решението си от 30 януари 2024 г. по дело С-118/22 СЕС възприема становището, че за да са подходящи сроковете за такава периодична проверка, трябва в съответствие с чл. 4, § 1, букви "в" и "д" от тази директива в светлината на чл. 52, § 1 от Хартата в крайна сметка да се позволи изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. В решението на СЕС е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, букви "в" и "д" от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква "б" и чл. 16, § 2 и 3 от директивата в светлината на чл. 7 и чл. 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. От анализа на съображение 50, 51 и 71 от решението на СЕС следва, че тези разпоредби не допускат национално законодателство, което не позволява упражняването на правото на изтриване и на правото на ограничаване на обработването от лице, осъдено с вляла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер и реабилитирано по право. Още повече, че по смисъла на НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще негативните му последици, една от който е, че лицето се третира по - нататък като „неосъждано“. Не е спорно, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. Доколкото съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус. В този смисъл се налага извод, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на престъплението за което е осъдено лицето, настъпилата реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. В съображение 68 от Решението си Съда на ЕС посочва че, срокът за съхранение на данните от полицейската регистрация трябва да е подходящ и разумен срок, без да се уточнява какъв като размер трябва да е този срок на съхранение. С оглед на това решаващият орган е длъжен да прецени необходимостта от продължаване на съхранението на данните в регистрацията на жалбоподателя за целите, за които са били обработени, като съобрази настъпилата реабилитация и изтеклия до момента период от датата на регистрацията, постановяването на присъдите и нейното изтърпяване. За спазване принципите на Директивата административният орган следва да прави във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация конкретна преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, каквото в случая не е направено. Проверката за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР дължи да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т. 1-5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по-широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри, в т. ч. естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, тоест профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа в това число справка в Единната информационна система за противодействие на престъпността /съобразно чл. 378, ал.2 от ЗСВ/ относими към това лице, включително по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. В мотивите на оспорения административен акт сочи, че е извършен необходимият анализ в посочения по-горе смисъл като е счетено, че данните определят личността на оспорващия като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. С оглед наличните по делото доказателства съдът намира, че посочените от органа съображения не мотивират безспорния и категоричен извод, че личността на оспорващия е рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред, както и че продължаването на обработването на данните за извършената му полицейска регистрация е необходимо за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 и 9 от ЗМВР. При безспорно установените по делото факти, че след като е осъждан, а в последствие и реабилитиран, срещу оспорващия няма образувани нови прокурорски преписки или водени досъдебни или наказателни производства, липсват каквито и да са събрани доказателства налице ли е повдигнато обвинение, приключило ли е разследването по него, но видно от приложената справка за съдимост, липсва влязла в сила присъда за такова по вид престъпление, което не се явява и тежко по см. на чл.93,т.7 от ДР на НК, поради което съдът счита, че необосновано в обжалваната заповед е прието, че в случая не са налице предпоставките за снемане на полицейската регистрация на оспорващия, тъй като не са отпаднали целите, за които същите се съхраняват. В тази връзка неправилно са взети предвид извършените от заявителя нарушения по ЗДвП, които се явяват административни и като такива са деяния с по-ниска степен на обществена опасност от престъпленията и не могат да се преценяват при обсъждане на въпроса за снемане на регистрацията по ЗМВР, която е криминалистична и се извършва единствено по отношение на лица които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер по см. на чл.3, ал.1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация.

По разбиране на настоящият съдебен състав в настоящия случай в оспорения административен акт е извършен формален анализ по отношение личността на оспорващия, като не са изложени мотиви дали за целите за защита националната сигурност се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето, към момента на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани и до каква степен са относими към тези цели контролът и изпълнението на задълженията по спазване на правилата за движение. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи или е налице основание полицейската регистрация на лицето да бъде снета. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайният акт, с който завършва производството по чл. 68, ал. 6 ЗМВР - заповедта по чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. В заключение следва да се съобрази константна практика на ВАС по аналогични дела като например: Решение №8241/03.07.2024г. по адм.дело №1416/2022г.; Решение №11786/04.11.2024г. по адм.дело №4195/2024г.; Решение №2294/06.03.2025г. по адм.дело №12117/2024г.; Решение №5730/02.06.2025г. по адм.дело №1169/2025г. и др. все в тази насока.

Предвид обстоятелството, че въпросът не може да бъде решен от съда, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за ново разглеждане на заявлението за снемане на полицейска регистрация при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че Заповед №3286з-1419/07.04.2025г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, с която на основание чл.68, ал.6 от Закон за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е отказано снемане на полицейска регистрация рег.№42787/31.05.2014г. по описа на 01 РУ Русе-ОДМВР Русе, извършена на оспорващияте е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като административната преписка следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, предвид което на основание чл.173, ал.2 от АПК

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед №3286з-1419/07.04.2025г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за ново произнасяне в едномесечен срок, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.