Решение по дело №62839/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6677
Дата: 28 април 2023 г.
Съдия: Йоана Милчева Генжова
Дело: 20221110162839
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6677
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110162839 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от К. С. С, ЕГН **********, с адрес гр. ххх, съдебен адрес
гр. ххх, чрез пълномощника адв. И. Н., срещу „ТС” ЕАД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът не дължи на ищеца следните
суми: 3304,10 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия по аб. №ххх за обект на адрес гр. ххх, за периода от 01.11.2006г. до
31.07.2014г., ведно със законна лихва върху тази сума в размер на 4428,79
лева за периода от 01.01.2007г. до 07.11.2022г., поради изтекла погасителна
давност и поради липса на облигационно правоотношение между страните.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е фактурирал суми за потребена
топлинна енергия за периода от 01.11.2006г. до 31.07.2014г. за имот на адрес
гр. ххх, аб.№ххх, като тези вземания били погасени по давност. Поддържа
също така, че не е налице облигационно правоотношение между страните за
доставка на топлинна енергия. С оглед изложеното моли съда да постанови
решение, с което да се признае за установено, че не дължи на ответника
1
процесните суми, както и да бъде осъден да му заплати направените по
делото разноски.
Ответникът „ТС” ЕАД е депозирал писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който поддържа, че предявените
искове са процесуално недопустими поради липса на правен интерес. Заявява,
че не оспорва, че вземанията са погасени по давност, като поддържа, че
дружеството не е претендирало принудително заплащане на тези суми. Счита,
че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли
разноските да бъдат възложени на ищеца на основание чл.78, ал.2 от ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Установява се от събраните по делото доказателства /справка по аб.№
ххх и съобщение към фактура/, че ответното дружество претендира суми за
доставена топлинна енергия, начислени по партида с аб.№ ххх, за периода от
м.11.2006г. до м.09.2022г. в размер на общо 7856,73 лева с начислените лихви
за забава. Видно от приетия като доказателство по делото НА за собственост
върху недвижим имот, придобит по завещание №ххх, том VІ, дело №хххг.
ищцата К. С. С – Ц е призната за собственик на процесния топлоснабден
имот, поради което съдът приема, че към процесния период същата е била
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 ДР
ЗЕ /отм., но действаща към част от процесния период/, респ. битов клиент по
смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ по отношение на останалата част от периода,
абонатен № ххх, поради което за същата е налице правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск за установяване недължимост на
сумите. Ищецът не оспорва количеството и стойността на доставената
топлинна енергия.
Възражението на ищеца за изтекла погасителна давност съдът намира за
основателно, поради следните съображения:
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на
РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични
плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
2
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В
случая според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно за всяко едно от вземанията на ответното дружество за
главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. Съответно от
01.09.2014г., когато е настъпил падежът на задължението за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия за м.07.2014г., до датата на
подаване на исковата молба – 18.11.2022г., са изтекли 3 години, поради което
и с оглед липсата на твърдения и доказателства за наличието на
обстоятелства, спиращи или прекъсващи давността съгласно чл.115 и чл.116
от ЗЗД, следва да се приеме, че вземанията на ответника за доставената
топлинна енергия за периода м.11.2006г. до м.07.2014г. са погасени по
давност.
Съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла, поради което претенциите на ищеца за
мораторна лихва също се явяват погасени по давност.
С оглед изложеното и, като взе предвид направеното от ответника
признание на предявените искове, съдът намира, че същите са основателни и
доказани, поради което следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ответникът поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото и е
признал иска, поради което счита, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от
ГПК и моли разноските да бъдат възложени на ищеца. Съгласно разпоредбата
на чл.78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
За да се възложат разноските върху ищеца, е необходимо, ответникът да не е
дал повод за завеждане на делото и да признае иска така, както е предявен.
Съдът намира, че в случая са налице установените в цитираната
разпоредба предпоставки за възлагане на разноските на ищеца.
Страната в процеса дължи разноски, доколкото с контролирано от нея
необосновано от правна гледна точка поведение е станала причина
насрещната страна да понесе имуществена вреда. В този смисъл, подобно на
3
утвърденото в чл.51 ал.2 от ЗЗД правило, нормата на чл.78 ал.2 от ГПК
освобождава ответника от отговорност за разноски, когато в процеса се
установи, че са предизвикани от ненужно инициирана съдебна процедура.
Едва бездействието по повод на поискано и дължимо изпълнение обуславя
защитим от правния ред интерес за кредитора да потърси защита в съдебно
производство, и следователно да ангажира отговорността на ответника за
наложените от това й поведение разноски. В конкретния случай на заведен
отрицателен установителен иск относно погасяването по давност на вземания,
едва действителен спор между страните по материалното правоотношение –
кредитор и длъжник, относно това дали едни вземания са погасени по
давност, т.е. ако кредиторът освен че иска от длъжника и го кани
извънсъдебно да плати едни вземания, твърди и, че те не са погасени по
давност, а длъжникът отказва да плати именно защото счита, че те са
погасени по давност, ще обуслови нуждата от защита чрез иск. С изтичане на
погасителната давност възниква едно ново субективно право за длъжника да
се позове на тази давност чрез възражение, което всъщност е субективно
материално право, съдържанието на което е правомерно да откаже да изпълни
на кредитора. Погасителната давност не погасява правото на кредитора, а
поражда материалното право на длъжника правомерно да откаже изпълнение.
В този смисъл изпращането на писма, фактури и изобщо покани за плащане
на погасените по давност суми от кредитора, свидетелства единствено, че
кредиторът поддържа, че има такова вземане към длъжника. За това
обстоятелство обаче няма спор между страните по делото, тъй като ищецът не
оспорва, че е бил потребител на топлинна енергия за посочения имот към
процесния период, нито количеството и стойността на доставената топлинна
енергия. Единственото възражение на ищеца е за изтекла погасителна
давност. Право на кредитора е да кани длъжника да му плати и погасените по
давност вземания, като на основание чл.118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска
обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. Плащането на погасените по давност вземания е
предоставено на преценката на длъжника и в случай, че длъжникът плати тези
вземания, те са дължимо платени. Поради това съдът приема, че не са налице
необосновани правни действия от страна на ответника, които да са дали
повод за търсената от ищеца защита по исков ред. Право на кредитора е да
4
търси доброволно изпълнение на погасените по давност задължения,
доколкото е оставено на волята на длъжника дали ще ги изпълни. В посочения
смисъл е и практиката на ВКС - определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС, ІV
ГО, постановено по ч.гр.д. № 510/2018 г., определение № 66 от 12.02.2018 г.
на ВКС, ГК, ІІІ отд., постановено по ч.гр.д. № 4770/2017 г., определение №
338 от 18.07.2018 г. на ВКС, ІV ГО, постановено по ч.гр.д. № 209/2018 г.
В конкретния случай не е налице и отказ на ответника да приеме на каса
плащане на непогасените по давност по-нови задължения и волеизявление, с
което да се търси плащане на старите, погасени по давност задължения.
Отделно от изложеното следва да се отбележи, че в случая е било възможно и
доброволно, извънсъдебно уреждане на отношенията, за което ответното
дружество има регламентирана процедура, от която възможност ищецът не се
е възползвал. Не са ангажирани от ищеца никакви доказателства да е
отправил до ответното дружество възражението си за изтекла погасителна
давност извънсъдебно, но въпреки това последното да е продължило да
претендира погасените по давност вземания. Предвид изложените
съображения съдът намира, че в случая са налице и двете кумулативни
предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно ответникът не е дал повод за
завеждане на иска, както и е признал иска, поради което разноските следва да
бъдат възложени на ищеца. Поради това на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, предявени от К. С. С, ЕГН **********, с адрес гр. ххх, съдебен
адрес гр. ххх, чрез пълномощника адв. И. Н., срещу „ТС” ЕАД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, че К. С. С не дължи на „ТС” ЕАД
следните суми: 3304,10 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия по аб. №ххх за обект на адрес гр. ххх, за периода от
01.11.2006г. до 31.07.2014г., и 4428,79 лева – мораторна лихва за периода от
01.01.2007г. до 07.11.2022г., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК К. С. С, ЕГН **********, с
5
адрес гр. ххх, съдебен адрес гр. ххх, чрез пълномощника адв. И. Н., да заплати
на „ТС” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6