РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Варна , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110201484 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.
ИВ. ХР., ЕГН **********, от гр.Варна, ж.к. "Чайка", бл.ЗЗ, вх.Г, ет.4, ап.66,
депозирана чрез адвокат М.Н. Г. от АК-Варна, с адрес на кантората: гр.Варна,
ул."Солун"№15, против Наказателно постановление №20-0460-000820/23.10.2021г. на
Началник Пето РУ към ОД на МВР-Варна, с което му е наложено: административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се оспорват твърденията в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление, че като участник в ПТП възз. не е
съобразил скоростта си с пътните условия, поради което е претърпял ПТП, с което е
нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП. Сочи се, че се е движел с невисока скорост в
непосредствена близост до тротоара, заради интензивното движение, като внимателно
наблюдавал пътното платно пред себе си. Твърди се, че се движел със съобразена
скорост, но падането било поради непредвидимо препятствие. При преминаването през
отводнителна шахта, чийто капак бил на мястото, възз. загубил управление и паднал
тежко, като получил тежки наранявания. Оказало се, че нивото на капака на шахтата е
по-ниско от нивото на пътното платно, нещо което не можал нито да види от
движещото се колело, нито да предвиди, което и довело до падането му. Малко преди
1
тази шахта минал през други такива, но там всичко било нормално. Претендира се и за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично в първото по делото заседание и се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш,
като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С НП въззивникът е обвинен за това, че на 03.09,2020г., около 15:40ч. в град
Варна, по улица "Княз Борис I", до Резиденция "Евксиноград“ посока
к.к.“Св.Константин и Елена", управлява собственото си ППС- велосипед неустановена
марка, като при избиране скоростта на движение не се съобразява с пътните условия,
губи контрол над велосипеда и пада на пътното за движение.ПТП с незначителни
материални щети.
В хода на съдебното производство, бе установено, че на 03.09.2020г., възз. Х.
управлявал велосипед в гр.Варна , по бул.“Княз Борис I“, като се движел посока
к.к.“Златни пясъци“. Около 15.30 ч. той се намирал в района на резиденция
"Евксиноград“ посока к.к.“Св.Константин и Елена", като се движел в края на пътното
платно, в близост до тротоара. При това движение, предната гума на велосипеда
хлътнала в отводнителната шахта за дъждовни води, задната гума се отделила от
пътното платно, като възз. загубил равновесие и паднал на платното. Действията на
възз. по управление на велосипеда и падането му били възприети от св.Д.Р., който била
негова съседка и в този момент се намирала на отсрещната страна на пътя, в посока
гр.Варна.
Падналият велосипедист на пътното платно бил забелязан и от случайно
преминаващи с автомобилите си граждани, които подали сигнал на тел. 112, като
съобщили, че възз. е с ударена глава, счупена или изкривена китка, както и че е заявил,
че не помни как е паднал на пътя.
На мястото на инцидента бил изпратен екип на Спешна помощ и автопатрул на Пето
РУ-Варна в състав свидетелите Д.С. и Ф.И.. Медицинските работници оказали първа
помощ на възз. и го отвели в болница. Органите на реда констатирали, че велосипеда е
2
с излязла от вилката предна гума. Впоследствие велосипедът бил прибран от познат на
въззивника. По- късно мястото на инцидента било посетено от автоконрольор при Пето
РУ-св.Н.Н. и негов колега – св.Г.Т., работещ в охранителна полиция към Пето РУ-
Варна. При пристигането им на място, там не бил нито пострадалият велосипедист,
нито велосипедът му. За случилото се полицейските органи се осведомили от
свидетелите Д.С. и Ф.И.. При тези констатации, св.Н. преценил, че възз. е виновен за
настъпване на ПТП като приел, че при избиране скоростта на движение възз. не се е
съобразил с пътните условия, загубил е контрол над велосипеда и паднал на пътното
платно, в резултат на което е настъпило ПТП с незначителни материални щети. След
това свидетелите Н. и Т. посетила МБАЛ „Св.Анна“, където бил приет за лечение
въззивника. Св.Н. влязъл в стаята при въззивника, а св.Т. останал отвън. Св.Н. се
представил на възз. и му съобщил, че ще му състави акт по ЗДвП. Такъв не бил
съставен в болничното заведение, а по-късно в РУ, като св.Н. обяснил на възз., че
следва да се яви в РУ за съставяне на АУАН, но последният отказал да се яви и да
подпише АУАН. Горното обстоятелство било удостоверено с подпис на един
свидетел- служител в РУ. Съставен бил и протокол за ПТП с пострадали лица, в който
било описано, че възз. е получил фрактура на лява китка, дясна ключица, контузия на
главата и гръдния кош. В протокола, като причина за настъпване на ПТП, св.Н. вписал,
че при избиране на скоростта на движение възз. не се е съобразил с пътните условия и
е самокатастрофирал. Повреди по велосипеда не били описани.
Актът не бил предявен на нарушителя.
Възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в акта и правната
квалификация на нарушението, наказващият орган издал атакуваното пред настоящата
съдебна инстанция наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни , писмени и веществени доказателства, а именно
свидетелски показания на свидетелите Д.Р., Д.С., Ф.И., Н.Н. и Г.Т., които съдът
кредитира изцяло като непротиворечиви и взаимно свързани, писмените материали -
преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за ПТП, докладна записка, справка от
тел.112, ведно със звукозаписи, обективирани на веществено доказателство- 1 бр. СД
диск, справка за нарушител/ водач, заповед и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
3
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник РУП при
ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор,
оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 12 от
ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от Началника на Пето РУ - оправомощен с това правомощие със Заповед №
№ 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е
приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на
вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С
оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно
делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на
вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление и при така изяснената фактическа обстановка,
съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство.
На първо място следва де се отчете, допуснатото нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН,
според който законов текст: „при липса на свидетели при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това
изрично се отбелязва в него”. Безспорен по делото е факта, че актосъставителя е
съставил АУАН не в присъствие на свидетели - очевидци, а единствено в
присъствието на един свидетел – Г. СТ. Т., на който са отразени трите имена и адрес /
4
служебния на Пето РУ /.
За да достигне до извода за допуснато процесуално нарушение, съдът съобрази
следното: ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват
при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при
извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един
или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя и
които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната
фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на
нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата,
мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от
състава на нарушението или данни за неговия извършител и чиито показания биха
могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са
надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на
акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които
не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които
то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на
акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това
са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител,
се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни
факти и обстоятелства, като съгласно трайната съдебна практика, при установяване на
административни нарушения по ЗДвП, АУАН може да бъде съставен в присъствието
само на един свидетел, ако той е полицейски служител и е очевидец на нарушението,
посочено в акта, т.е. в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от ЗДвП (свидетел
по акта може да бъде и служебно лице).
Отделно от това, предвид обстоятелството, че съставеният АУАН не е предявен на
възз, както стана ясно от показанията на самия актосътавител същият е следвало да
бъде изпратен за връчване на възз, а не да му се съобщава за него по телефон или пък
за евентуалното му съставяне в бъдеще в болничното заведение, където лицето е било
настанено с фрактури. Буди недоумение и както точно е удостоверил свидетелят на т.н.
отказ за подписване на АУАН, при положение, че такъв въобще не е бил предявен на
възз, а му е съобщено за него по телефона, в каквато връзка са показанията на св.Н..
Така разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, изисква когато АУАН се състави в
отсъствие на нарушителя, същият да бъде предявен като съдържание и за подпис. В
случая липсват данни за невъзможност за лично връчване на АУАН на нарушителя,
като в него е отбелязано, че той отказва да го подпише, което обстоятелство било
установено според св.Н. в телефонен разговор, за провеждането на който отсъстват
5
доказателства- докладна записка или друг документ. Предвиденото задължение за
контролните органи за предявяване и връчване на АУАН представлява гаранция за
лицата, срещу които е повдигнато административно обвинение, че ще им бъде
осигурена възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита. Преди
издаване на наказателното постановление, наказващият орган не е съобразил и
приложил разпоредбата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН и вместо да върне преписката на
актосъставителя, е пристъпил към постановяване на своя краен акт. При това
положение е допуснато съществено нарушение на процесуалните превила, довело до
съществено накърняване на правото на защита на санкционираното дружество, като
същото е било лишено от възможността да разбере фактическия състав на
обвинението, което му се повдига и да организира адекватно защитата си. Всъщност
първият момент, от който наказаният субект участва в производството е в неговата
съдебна фаза. АНО е нарушил правото му на участие, респективно правото му на
защита в досъдебната фаза на процеса, като никога не е било спорно в теорията и
съдебната практика, че горното съставлява съществено процесуално нарушение,
влечащо след себе си незаконосъобразност на НП. В този смисъл изобилства съдебна
практика на Административен съд-гр.Варна по подобни казуси- например КНАХД №
2586/2019 г, КНАХД № 2073 / 2019 г. КНАХД № 1879/ 2019 г. , КНАХД № 1712 / 2019
г. , КНАХД № 3261/2019г. и много други.Всъщност първият
Горните нарушения относно процедурата по съставяне на АУАН са съществени
такива и водят до безусловна отмяна на НП, издадено въз основа на такъв АУАН, тъй
като АНО е следвало да провери редовността на съставения АУАН.
Служебната проверка на въззивния съд констатира още, че в хода на проведеното
срещу въззивника административно – наказателно производство е допуснато и друго
съществено процесуално нарушение, касаещо описанието на нарушението, дадено
както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление. За да гарантират в
пълна степен правото на нарушителя на защита, както актосъставителя, така и
административно – наказващият орган имат задължението да дадат конкретно, ясно и
точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе до
конкретна правна норма, която се твърди, че е нарушена. Нещо повече -
законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно
съответствие между описанието на нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в
НП. Със съставения акт на въззивника е предявено обвинение за нарушение на чл. 20
ал. 2 от ЗДвП. Цитираното правило обхваща широк спектър от дължимо поведение на
водача и затова може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото
вменява задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с конкретно посочени обстоятелства, а именно - с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
6
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост. В АУАН и НП е записано, че при управление на велосипед „при избиране
скоростта на движение не се съобразява с пътните условия, губи контрол над
велосипеда и пада на пътното за движение.ПТП с незначителни материални щети …“
Точното описание на нарушението очертава обхвата на фактическото и юридическото
обвинение против нарушителя и е от значение не само за пълноценното реализиране
на правото му на защита, а и за правилната преценка за неговата виновност, респ.
невиновност. Такова именно описание липсва в процесните АУАН и НП и затова
въззивникът е поставен в невъзможност да разбере ясно, по какъв начин се твърди, че е
извършено съответното нарушение, а това реално и съществено е ограничило
възможността да реализира пълноценно правото си на защита. В случая нито в акта,
нито в НП е посочено с каква скорост е управлявал велосипеда си въззивникът. Такива
факти не са установиха и в с.з. от разпита на полицейските служители. Съгласно
константната съдебна практика, за да е налице описание на нарушението следва в
обстоятелствената част да се съдържат обстоятелства и факти, които описват
нарушението с неговите обективни и субективни признаци. Нарушителя се защитава
срещу фактите, а не срещу правната квалификация на нарушението, а понятието
„несъобразена скорост” не е факт, а правен извод.
На следващо место, в НП е отразено, че при така посоченото управление
в процесните дата и част и място жалбоподателят е осъществил ПТП с незначителни
материални щети. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл.
42, т. 9 от ЗАНН в АУАН следва да бъдат описани имената и точните адреси на лицата,
които са претърпели имуществени вреди. Както в АУАН, така и в НП липсват данни
относно обстоятелствата посочени по-горе - липсват данни за кого са настъпили
материалните щети.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че констатираните съществени
нарушения на процесуалните изисквания по чл.42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН
представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП поради
процесуална незаконосъобразност.
Воден от задължението си за цялостна проверка на обжалвания акт съдът счита за
нужно да обсъди и неговата материално - правна законосъобразност и обоснованост:
Както бе изтъкнато, твърдяното като неизпълнено от въззивника изискване по чл.20
ал.2 от ЗДвП обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача. Но
доказателства за каквото и да е обективирано поведение на въззивника, което да се
намира в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП, в настоящото
производство не са представени. Не са и не могат да бъдат събрани доказателства за
скоростта, с която той се е движел, за да може да се направи преценка доколко същата
7
е била несъобразена по смисъла на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Твърденията в с.з. на св.Р., че
принципно възз. е предпазлив колоездач, който управлява обикновено колело и
вероятно се е движил с 10-15 км. в час, не могат да компенсират доказателствения
дефицит на АНП. Нещо повече, св.Р. е наблюдавала случилото се от насрещната
страна на булеварда и не е категорична в твърденията си за скоростта на възз. А без
този факт не би могъл да се направи извод съобразена ли е била тази скорост с
конкретната пътна обстановка и каква е следвало да бъде, за да се предотврати
възникването на ПТП. Факти и обстоятелства за скоростта на движение липсват в
АУАН и НП, такива не са били събрани и в досъдената фаза, и в съдебната фаза не са
събрани категорични такива, а и е недопустимо съставомерни факти от предмета на
доказване да се установяват за пръв път в съдебно заседание.
Настъпването на съставомерен резултат – ПТП поради несъобразена скорост,
съставлява нарушение на чл. 179, ал.2, пр.1 ЗДвП, а не на сочената като нарушена в
АУАН разпоредба на чл. 20, ал.2 ЗДвП. Непълното описание на фактическата
обстановка и противоречивото посочване на нарушената правна разпоредба водят до
ограничаване правото на защита на нарушителя, поради което представляват
съществено процесуално нарушение. Освен това следва да се посочи, че в АУАН и НП
е посочено, че жалбоподателят следвало да съобрази скоростта си на движение с
пътните условия, а какви са били конкретните пъти условия не става ясно нито от
АУАН, нито от НП. Както бе посочено по-горе съставомерни признаци от предмета на
доказване не биха могли да се установяват за пръв път в съдебно заседание..
Твърдението за тези обстоятелства, с които въззивникът е следвало да се съобрази при
избор на скорост за движение, без да се сочи какви са те, лишават възз от възможност
да се защити.
В НП не е посочено и нито едно доказателство/ с изключение на АУАН/
подкрепящо нарушението.
Непълното описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на
всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението и на
доказателствата, които го подкрепят, представляват съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като ограничават възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да
организира защитата си. Горното съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила и води до отмяна на НП като незаконосъобразно.
Предвид изводът на съда за незаконосъобразност на НП поради допуснати
множество съществени процесуални нарушения на административнонаказателните
правила и поради неправилно приложение на материалния закон, съдът намира, че не
дължи произнасяне досежно наличието или липсата на хипотезата на чл.28 от ЗАНН в
8
конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
В жалбата на въззивника, поддържана от неговия процесуален представител пред
съда, се съдържа искане за присъждане на сторените в производството разноски.
Според задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е
заплатила възнаграждението. В обстоятелствената част на решението е прието, че за да
бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му
заплащане на процесуалния си представител. В зависимост от уговорения в договора за
правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по банков път, заплащането
на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия
договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за
9
извършен банков превод. От приложеното пълномощно /л.13-гръб и л.15-гръб от СД/
се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат Г. оказването на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съд. По
делото обаче липсва договор за правна защита и съдействие и не са представени други
доказателства за заплащане на възнаграждение в брой или по банков път до
приключване на устните състезания във въззивното производство. При отсъствие на
доказателства за плащане на възнаграждението въззивният съд намира, че няма
законово основание възнаграждението да бъде присъдено на страната под формата на
разноски по чл. 78 ГПК. Така възприетото разрешение съответства и на
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д.
№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, обуславящи присъждането на адвокатско
възнаграждение от представянето на доказателства за реалното му плащане. В този
смисъл- Определение № 145/13.02.2014г. по ч.гр.дело № 358/2014 год. на ВКС, трето
гражданско отделение.Предвид изложеното съдът намира искането на въззивника за
присъждане на разноски за неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0460-000820/23.10.2021г. на Началник
Пето РУ към ОД на МВР-Варна, с което на Д. ИВ. ХР., ЕГН **********, от гр.Варна,
ж.к. "Чайка", бл.ЗЗ, вх.Г, ет.4, ап.66 е наложено: административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. ИВ. ХР., ЕГН **********, от
гр.Варна, ж.к. "Чайка", бл.ЗЗ, вх.Г, ет.4, ап.66, депозирано чрез неговия процесуален
представител адв.Г. за присъждане на сторените в производството разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10