№ 456
гр. Пазарджик, 07.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря Д. Г. М.
и прокурора П. С. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Наказателно дело
от общ характер № 20245220200618 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият П. А. П.– редовно уведомен се явява лично и с адв. К. У. от
АК Пазарджик, надлежно упълномощен, редовно уведомен.
Свидетелят И. П. – редовно призован се явява лично.
Вещите лица:
Н. Г. Й. – редовно призован се явява лично.
В. К. Д.- редовно призован се явява лично.
Г. Ц. С.- редовно призована се явява лично.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Т..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. У.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:
И. И. П. – на 35 години, българин, български гражданин, женен, с висше
образование, неосъждан, работещ, без родство с подсъдимия.
1
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 НК.
Свидетелят обеща да говори истината и напусна съдебната зала.
Сне се самоличността на ВЛ, както следва:
Н. Г. Й.- на 43 години, българин, български гражданин, с висше
образование, неосъждан, работещ, без родство с подсъдимия.
В. К. Д. - на 65 години, българин, български гражданин, с висше
образование, неосъждан, работещ, без родство с подсъдимия.
Г. Ц. С. - на 56 години, българка, българска гражданка, с висше
образование, неосъждана, работеща, без родство с подсъдимия.
ВЛ предупредени за отговорността по чл. 291 от НК.
СТРАНИТЕ/ поотделно/: Моля, първо да се изслушат ВЛ.
Съдът с оглед становището на страните
О П Р Е Д Е Л И
ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване на изготвената видео-техническа
експертиза от ВЛ Н. Й..
ПРОЧЕТЕ ЗА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО по изготвената видео-техническа
експертиза от ВЛ Н. Й..
ВЛ Й.: Поддържам заключението.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси към ВЛ. Да се приеме
заключението.
Съдът счита, че ВЛ е отговорило точно на поставените въпроси и следва
да се приеме заключението на изготвената видео-техническа експертиза.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на ВЛ Н. Й. по изготвената видео-техническа
експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на ВЛ Н. Й. за явяване в днешното с.з. в
2
размер 30 лв., платими от бюджета на съда по сметка на ОД на МВР
Пазарджик.
ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване на изготвената СППЕ от ВЛ В. Д. и Г.
С..
ПРОЧЕТЕ ЗА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО по изготвената СППЕ от ВЛ В. Д. и Г.
С..
ВЛ С.: Поддържам заключението.
Тук сме изследвали когнитивните процеси на г-н П., като интелект,
внимание, памет и мисловни процеси. Инструментариума включва -
многофакторен личностен въпросник, въпросник за агресията на Бъс- Дюрки
и въпросник на Айнзенк.
Мичиганският личностен въпросник не сме го използвали, защото не е
било необходимо. Многофакторният личностен въпросник обхваща много
степени, като в същото време тези 2 са се откроили с по-високи стойности,
затова сме дали тях.
ВЛ Д.: Поддържам заключението.
Физиологичният афект така, както сме го описали много подробно се
състои от много каскади. Описали сме степента на тези каскади, през които
трябва да мине, за да се стигне до физиологичен афект. Освен това-
физиологичният афект е тогава, когато подсъдимият, или този който го
извършва волевия критерии страда в голяма степен, но не изцяло, като се
отделя голяма енергия. С един удар не може да се стигне никога до
физиологичен афект. Когато почне физиологичният афект се включват
всичките тези каскади и се стига до средна/тежка телесна повреда или до
смърт. Последната фаза -астеничната фаза -той не отива да си мие ръцете, той
е изчерпан, а сяда на бордюра и чака. Той е изчерпан, не може да диша. Нито
едно условие не е спазено от физиологичния афект. За случката за измИ.е на
ръцете подс. го каза, но дори и да не е така, това не е от съществено значение,
макар, че го каза той -влязъл в магазина и си измил ръцете. Има го и в
материалите по делото и той пред нас го каза, но това не е толкова
съществено. Важното е, че не са спазени условията на физиологичния афект.
ВЛ С.: На стр. 12 в част от беседата -цитира „От там видях, че ми тече
3
кръв. Отидох до магазина да се измия. Познаваме се, даде ми там някакви
салфетки и той започна да ми казва, че ще вика полиция и т.н.“. Ето, с тези 3
изречения доказваме, че видно е от него.
ВЛ Д.: При физиологичния афект съзнанието е ясно, но е стеснено за
разлика от патологичния афект. При патологичния афект казано образно е луд,
а тук не е луд. Нормален е, но бесен. Подсъдимият оценява своето поведение
като добро и като случайност при счупване на стъклото –така казва, че искал
да удари горе, но счупил стъклото. Той категорично отрича, че е ударил по
лицето пострадалия- и други го казват, че не го е удрял.
Не сме питали подс. как е повлияло на неговото поведение това, че
децата му са били с него. Ако, както в случая е нямало физиологичния афект
би трябвало те да влияят по някакъв възпиращ начин, но ако се беше стигнало
до физиологичен афект изобщо съзнанието е стеснено, както казах и тогава се
отделя страхотна енергия.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме заключението.
АДВ.У.: Не съм съгласен с приемането на СППЕ. Считам, че същата не е
правилна и са изведени погрешни изводи по обективните обстоятелства по
делото.
Съдът счита, че ВЛ са отговорили точно на поставените въпроси и
намира заключението за компетентно изготвено и следва да се приеме същото.
В крайна сметка защитата не излага конкретни доводи защо счита, че
заключението не следва да бъде прието като компетентно изготвено, поради
което и самото обстоятелство, че защитата не е съгласна със заключението не
означава, че не следва същото да бъде прието по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на ВЛ В. Д. и Г. С. по изготвената СППЕ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на ВЛ В. Д. и Г. С. за изготвяне на СППЕ в
размер на по 1281.46 лв. за всеки от тях, съгласно представените справки-
декларации, платими от бюджета на съда по сметка на ВЛ.
В залата влиза св.П..
4
Пристъпи се към разпит на св. П..
СВ. П.: Не знам за случая. Подсъдимият не ми е познат като го гледам
сега.
Съдът ПРЕДЯВЯВА на св. докладна записка, находяща се на лист 12 от
ДП.
СВ. П.: Аз не съм присъствал там, колегите са били и те са изготвили
необходимите документи. По тяхната докладна и докладваното по съответния
ред аз съм извършил проверка. Дефакто аз не съм бил на инцидента, който е
станал. Аз преразказвам тяхната докладна и я изпращам на прокуратурата по
компетентност. Това се е случило и затова нямам спомен. Аз съм упоменал
служителите в наряд еди кои си са посетили сигнала на място. Така
процедираме по принцип в 95 % от докладните, които са при мен от патрулите.
Аз оформям документите, ако трябва обяснение, ако трябва някакъв друг
документ викам гражданите. Доста време мина 2 г. назад.
Пак казвам – работи се 95 % по докладната на патрула и ако има нещо
допълнително, ако прокуратурата разпореди, че е необходимо обяснение аз
вече пращам колегите да го снемат или аз отивам, тъй като имам доста обем
от работа и не смогвам сам.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по доказателствата. Моля да
се приключи делото.
Съдът по доказателствата на основание чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА писмените доказателства приложени към ДП № 219/2023г.
по описа на РУ на МВР-гр. Пазарджик: 2 бр. протоколи за предупреждение,
уведомително писмо от Е., служебна Б.ежка, вносна Б.ежка, протокол за
доброволно предаване, протокол за предупреждение, писмо, уведомление от
Е. с приложени документи, писмо до Национална система- 112, справка
съдимост, характеристична справка, декларация за семейно материално
положение и имотно състояние.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧИЛО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
5
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия, поддържам обвинението
срещу подс. П. А. П. така, както съм отразила в ОА, като считам същото за
доказано по категоричен начин. След проведеното съдебно следствие от
показанията на разпитаните свидетели и приетите заключения на ВЛ се
установява фактическа обстановка, която не се отличава от съществено от
тази, изложена в ОА, поради което няма да я преразказвам.
Установи се по делото, че на инкриминираната дата ...г. подс. П. се
намирал в близост до с.Г. в уширение със заведения. Там се намирал и постр.
З. Б., който същата сутрин пътувал от гр.П. за гр.С.. В посоченото уширение
са били паркирани много л.а., поради което между двамата възникнал скандал,
връзка с л.а., като постр. Б. управлявайки л.а.„М.“ е помолил подс.П. да
премести неговия л.а., тъй като постр. считал, че не може да премине. След
като подс. отказал между тях възникнал скандала за който споменах. Установи
се по делото, че двамата са си разменили реплики, като аз смятам, че не са
събрани безспорни доказателства, че постр. е псувал подс., но на това
обстоятелство ще се спра когато анализирам доказателствата. В хода на
конфликта между двамата има разменени обиди от постр. към подс.- селянин,
а от подс. към постр. -мръсен С.нец, както отправяне на псувни от подс. към
постр. Инцидента е ескалирал и в хода на същия подс. П. нанесъл удар с ръка в
задното панорамно стъкло на л.а. на постр., като в резултат на удара същото се
е пръснало. След това подс. с ръка е нанесъл един удар с юмрук в областта на
лицето на постр. Б., в резултат на което същият получил оток и разцепване на
бузата от вътрешната страна. С това на практика инцидента е приключил.
Постр. Б. подал сигнал в полицията и на място са пристигнали полицейски
служители на РУ - Пазарджик Н. Р. и И. Г., като същите са снели обяснения от
постр. и подс., който се появил малко по-късно след пристигане на
полицейските служители.
От заключението на приетата СМЕ, както от разпитана съдебния лекар
в с.з. се установи характера и вида на телесната повреда. ВЛ подробно обясни
и механизма на причиняване. Експертизата е изготвена по писмени данни,
като в с.з. постр. обясни за причинения му удар. Част от очевидците също са
видели посягане с ръка, поради което приемем, че няма спор за причиняване
на такова травматично увреждане. Установено е по делото, че на
6
инкриминираната дата подс. е счупил стъклото на л.а., като за това
обстоятелство също са събрани безспорни доказателства.
Двете технически експертизи няма да ги анализирам, тъй като същите
внасят само косвени доказателства по отношение на обективната истината по
делото.
По отношение на свидетелските показания: на първо място в подкрепа
на обвинителната теза са показанията на пострадалия, които са непроменени
от досъдебната фаза на процеса, както и в с.з. Същият подробно обясни
възникналият скандал и поведението на подс. на инкриминираната дата.
Следва да се отБ.ежи, че от свидетелските показания не се установява
категорично постр. да е провокирал подс. с псувни. Свидетелите-очевидци от
ДП - М., Б., М., Б. и П., които са били е заведение в близост до инцидента,
разпитани на ДП през м.юни 2023 г. са заявили, че не са чули за отправени
псувни, а дори да е имало разменени реплики постр. Б. е бил в л.а. и говорил
тихо, поради което те не са ги възприели. Възниква въпроса – как поисканите
от защитата св. А. П. и А. Б., които са били на същото място са чули
отправените псувни? Между показанията на тези двама св. също има
противоречия, тъй като св.А. П. твърди, че се намирал на закусвалнята със св.
Б. и още едно момче, докато св.Б. твърди, че са били само с А. П.. За мен
възникват съмнения, че въобще св.Б. е присъствал на място. Появиха се
противоречия кои са били. Св. Б. на изрично поставени въпроси даже не
знаеше, че мястото е посещавано от полицията. Ако е бил очевидец на
инцидента би му направило впечатление. Свидетелите, които са от ДП и чиито
показания на почти всички бяха приобщени по реда на чл.281 от НПК в с.з.
действително доукрасиха показанията си, като заявиха, че и те са чули псувни.
Аз смятам, че по-обективни са показанията по ДП, които са дадени около 2
месеца и половина след инцидента, а не тези от с.з., които са 2 годни по-късно.
В така приобщените по реда на чл.281 показания свидетелите са заявили, че
конфликта е провокиран именно от подс., че той имал агресивно и грубо
поведение и е отправял псувни. Част от св. като Г. са видели самият удар на
стъклото и посягането през отворения прозорец на л.а. на постр. Б. към самия
постр. В подкрепа на моите твърдения, че в с.з. тези свидетели образно казано
украсяват показанията си са най-вече тези на св. П., който в ДП 2 месеца след
деянието е заявил, че не си спомня подробности, но в с.з. 2 години по-късно си
спомня всички подробности за псуването. Същият на изричен въпрос за
7
разликата в показанията каза, че няма идея защо е заявил в полицията, че не си
спомня по какъв повод е възникнал скандала. Всичко това сочи за
изключителна необективност и пристрастност на свидетеля, което е още един
аргумент, че следва да бъдат ценени показанията им от ДП, които са и по-
логични и взаимосвързани свързани.
Относно заключението на СППЕ, която днес приехте. Смятам, че ВЛ
подробно са изяснили емоционалното и психологичното състояние на подс. по
време на деянието, като същите защитиха своето заключение и изясниха защо
не приемат, че същия е действал в състояние на физиологичен афект. Това
обстоятелство не е толкова съществено, тъй като физиологичния афект не
изключва наказателната отговорност на подс., а единствено би могъл да бъде
известно смекчаващо обстоятелство.
Предвид изложеното, моля да го признаете за виновен по така
повдигнатите обвинения. По отношение на наказанието считам, че следва да
бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
тъй като същият не е осъждан, има сравнително добри характеристични
данни, а относно престъплението по чл.216 от НК стойността на причинената
вреда е ниска. Независимо от ниския размер не считам, че се касае за
маловажен случай, тъй като за преценка на маловажния случай следва да се
вземат предвид всички обстоятелства по делото Предвид факта, че
престъплението по чл.216 е извършено в съвкупност с престъпление по чл.325
от НК не би следвало да се приеме, че е маловажен случая. Моля в тежест на
подс. да възложите разноските по ДП в размер на 707,65 лв. и от съдебното за
днешната експертиза и за явяване ВЛ в с.з..
АДВ. У.: Господин председател, считам, че обвинението в ОА така, както
е внесено в съда не е доказано по несъмнен начин на първо място. На
следващо място считам, че твърденията от страна на прокуратурата относно
доказателствената съвкупност са анализирани по един не съвсем коректен
начин. Ситуацията, описана в ОА се възприема от страна на прокуратурата
единствено и само в показанията на постр. Б.. Неговите твърдения за това, че е
налице неправилно паркирания л.а. управляван от П. се опровергават по
много лесен начин гледайки записа от камерите. П. се намира в дясната част
на платното за движение. Съгласно ЗДвП паркирането се извършва в най-
дясната част, там където той е позициониран е ясно, че се намира най в дясно.
8
Манипулативното поведение, бих казал даже арогантно на моменти беше
демонстрирано от З. Б., включително в хода на съдебното следствие. Той се
има за неприкосновена личност, предвид статуса му на лекар с особена
квалификация. Решава, че на него му пречат да мине. Опитва се да въведе
съда в заблуждение, като казва- аз дадох назад. Като пуснахме записа се оказа,
че няма такова нещо. В последствие без да има някакво разместване на л.а.а
той минава. Той, а не подс. е инициатора на възникналия конфликт. Той е
провокатора –З. Б. и за това категорично не мога да се съглася с твърдението
на прокурора, че в основата на конфликта е подсъдимия. Б. с поведението си
става причина за развитието на конфликта.
Когато се гледат свидетелските показания трябва да се гледат в
съвкупност с всички доказателства по делото. Гледайки записа свидетелите,
които свидетелстваха в с. зала и са се намирали на в съседна маса в
заведението в един много конкретен момент се вижда тяхното поведение, че те
стават от местата си чувайки како се случва. Т.е. тяхното внимание е
концентрирано към това как се развиват нещата така, че техните показания,
макар и на по-късен етап дадени следва да се кредитират като достоверни, а
не само да се вземат, които са прочетени по реда на чл.281 от ДП. Иначе
бихме елиминирали принципа за непосредственост в наказателния процес.
Имало ли е псувни или е нямало – на конкретния въпрос образно казано св. Б.
си замълча естествено, защото то е против него. Закона му дава това право,
когато някои обстоятелства са против него той да мълчи. Но в тази връзка
свидетелите всички като конкретизираха и наблегнаха на обстоятелството
използване на думата за майката. На връх задушница- традиционен
религиозен християнски празник в българското общество П. П. с двете си деца
отива да направи помен на гроба на майка си, която е починала 1 г. преди това.
Отива да го прави като родител. На предната седалка се вози дъщеря му, а
сина му е отвън. Пак, гледайки записа в един момент на конфликта се вижда
как вратата от страната на пътника на П. П. на дясна седалка се отваря. Т.е.
това дете не е безучастно и се интересува какво се случва с баща му. Затова
тезата на прокуратурата, че това няма отношение, единствено визирайки се на
показанията на постр. Б. да се приеме тезата, че умишлено П. е предизвикал
конфликт и той е извършил тези незаконни действия не отговаря на истината.
Непристойните действия са от страна на доктора -Б.. Ако тези непристойни
действия смущават обществения ред някой трябваше да реагира на тях и да се
9
обади на тел.112 и да каже -тук един прави еди какво си. Имаме обаждане на
тел. 112. Това обаждане за което каза прокуратурата, че не иска да го
анализираме в протокола техническата експертиза Б. твърди единствено и
само заявява желанието си някой да му даде документ за счупеното стъкло.
Ако аз съм ударен и в колата изпитвам болка първото, което ще кажа - това е
лично посегателство по мен. Няма такова нещо даже в първоначалната му
теза. В последствие, което красноречиво се вижда инсп. П. в неговата
докладна в която изследват ситуацията и тази на св.Р., която първоначално не
споменава за такова действие. Едва по-късно, ако следваме логиката на
прокуратурата в тази област защо първоначално никой не говори за нанесения
удар? Възможен ли е бил той,с коя ръка е нанесен, кой го е видял -никой. От
всичките свидетели, които са останали на място само една жена и тя се
колебаеше дали има или няма удар. Св. Б. категорично заяви, че след това си е
тръгнал и няма как да види полицаите дали са дошли. Може да предполага, но
той не е свидетел на това нещо и затова не го коментира, затова това
обстоятелство по никакъв начин не компрометира дадените показния от него.
Считам, че престъплението по чл.325 ал.1 от НК категорично няма данни за
него и същото не е доказано.
Относно това по чл.216 от НК - една щета под размера на една работна
заплата и която е възстановена като застрахователно обезщетение. Това е
смисъла на застрахователното обезщетение - не може да се преследва и да се
иска друго обезщетение, защото това ще е обогатяване на пострадалия- такова
е разбирането на съдилищата по отношение на обезщетенията за МПС.
Категорично е, че по своя характер това е маловажен случай и неясно защо
прокуратурата в хода на ДП отказа събирането на тези доказателства до
последния момент и едва с крайния си акт, защото това беше поискано в хода
на ДП да бъдат събрани такива доказателства. Те не бяха налични по ДП за
възстановяването на щетата. Изрично ги поискахме, но не беше допуснато
това наше искане и в един момент в ОА цъфва твърдението, че щетата е
възстановена с едно изречение в приложението на ОА. Съвсем друг характер
биха имали действията на защитата, ако тази информация беше ясна на етапа
на ДП. От субективна страна в ОА се сочи, че действието е извършено при
пряк умисъл. Категорично не мога да се съглася с това становище на
прокуратурата, понеже по никакъв начин няма никакви обективни
доказателства, че подс. е желаел и е целял и настъпването на това
10
обстоятелство. В състояние на силно раздразнение, имащо характер на
физиологичен афект същият дали е искал да спре колата, която е потегляла
или е искал нещо да каже на Б. е тръгнал да удря капака на л.а., а удара му
попада не върху тавана на л.а., а на задното стъкло. Силата на удара говори за
силата на емоциите в него. В този смисъл не мога да се съглася със
заключението на ВЛ, защото макар законодателят да се е ограничил с
прилагането на физиологичен афект само в разпоредбите на чл.118, чл. 124
ал.2 и чл.132 от НК няма пречка това наказателно- правно значение на
физиологичния афект да се ограничава само върху тези три наказателни
разпоредби, което беше и възражението ми по отношение на заключението на
ВЛ, защото те са си позволили да направят правен извод, че физиологичния
афект не се отнася до собствеността на постр. или унищожаване на негови
вещи. То е в този аспект. Възможните причини за възникване на този афект е
тежка обида или клевета от постр. друго противозаконно действие? Има ли е
тази обида- има я. Подс. категорично го заявява. То е върху неговата чест и
достойнство, върху паметта на майка му пред децата му. В този смисъл няма
пречка да се приеме от съда, че е налице физиологичен афект и неговите
елементи и да бъде съобразено при индивидуализиране на наказанието. В тази
връзка е Тълкувателно Решение № 2/09.07.1993г. на ОС на Наказателна
колегия по дело № 2/1993г. Могат да се използват препратки от едно старо
Постановление №14/30.09.1963г. на пленума на ВС.
Моля с Вашият краен съдебен акт да признаете подс. П. за невиновен в
извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК, като приемете за
престъплението по отношение на чл.216 ал.1 от НК, че същото е маловажно, с
оглед на което да произнесете присъдата.
РЕПЛИКА ПРОКУРОРЪТ: Не отговаря на истината по делото, че
оплакванията на постр.Б. за нанесен удар са се появили в много късен момент.
Действително същите не са налице в записа на тел.112, но в показанията на
двамата полицейски служители, отзовали се на инцидента се установява, че и
на двамата постр. е обяснил за нанесен удар от подс.
Цитираната от защитата докладна записка на И. П. не може да се вземе
предвид при анализиране на доказателствата, тъй като същата не е събрана
със способите на НК.
По отношение на твърдението за възстановените щети доказателства за
11
това, че щетите са възстановени има още в разпита на постр. на ДП, поради
което в ОА е посочено, че са щетите възстановени, но същите са възстановени
от застрахователя, а не от подс. и той не може да се ползва от това
обстоятелство. Това не може да бъде негова привилегия.
ДУПЛИКА У.: Нямам какво да добавя.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия: Аз съм съгласен с
думите на адв. У.. Съжалявам за случило се. Не съм удрял човека.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия: Аз лично искам да не бъда
осъждан.
Съдът се оттегля на съвещание, за да постанови присъдата си, след което
обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване и
протестиране.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.30
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12