Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр. Велико Търново, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на десети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при секретаря М.Н.и участието на
прокурора Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД
№ 10117/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 121 от
11.03.2022г. по НАХД № 1551/2021г. по описа на Районен съд Велико Търново е
отменено № 21-1275 -
001668 от 04.10.2021 г., издадено от Началник сектор "Пътна полиция"
при ОД на МВР В. Търново, й е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване от
право на управление на МПС, за срок от три месеца и на осн. Наредба №Із2539 на
МВР, е постановено отнемането на - 12 контролни точки, за това, че на
10.07.2020 г., в 09: 55 часа в като водач на лек автомобил - МЕРЦЕДЕС ГЛ 350
ЦДИ 4 МАТИК с peг. № ***, собственост на фирма "ЕВРОЛИИЗ АУТО" ЕАД и
ползвател фирма "ИНТО ТЕХНОЛОДЖИ" ЕООД гр. Благоевград, в гр. Велико
Търново, на ПП I-4 км. 126+010 в посока към гр. ВАРНА, със скорост 110км/ч.,
при ограничение за населено място 50км/ч., въведено с пътен знак
"Д-11", наказуема скорост след приспаднат толеранс от 3% е 107км/ч.,
с превишението от 57км/ч., в нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДП, на осн. чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДП.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от М.Л.С.
***, чрез ***Д.Г. ***, партер, с което въззивното решение се обжалва по
касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на процесуалните правила, касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК. По същество касаторът излага доводи, че съдът е събрал
доказателства за местоположението на пътния знак Д11, но не и относно обхвата
на знака, респ. ограничението. Не било ясно дали в конкретния участък, където
се е намирало МПС забраната за движение над определена скорост е действала. От
приложената справка на Областно пътно управление Велико Търново можело да се
направи извод, че км. 126+010, на който е заснето нарушението представлява
граница (края) на населеното място, от където въведеното ограничение на
скоростта на движение на МПС отпада. В този смисъл не било извършено нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и санкцията била наложена неправилно. На следващо
място, не били събрани категорични доказателства, че техническато средство
отговаря на държавните стандарти за такова към датата на извършване на
нарушението – 10.07.2021г. По
тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с
което наказателното постановление да се отмени.
Ответникът
по касация заема не заема становище по касационната жалба.
Представителят
на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. ВТРС правилно бил изяснил
фактическата обстановка, след като е направил задълбочен анализ на
доказателствата, и правилно е приложил материалния закон. Споделя изцяло
доводите на съда. С оглед на това
счита, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно. Предлага същото да бъде оставено в
сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 10.07.20г., в 9:55 часа, М.С. като водач на лек автомобил - МЕРЦЕДЕС
ГЛ 350 ЦДИ 4 МАТИК с peг. № ***, в гр. Велико Търново, на ПП I-4 км. 126+010 в
посока към гр. ВАРНА, управлява лек автомобил "МЕРЦЕДЕС ГЛ 350 ЦДИ 4
МАТИК", с рег. № ***, собственост на фирма "ЕВРОЛИИЗ АУТО" ЕАД и
ползвател фирма "ИНТО ТЕХНОЛОДЖИ" ЕООД, гр. Благоевград, със скорост
110км/ч., при ограничение за населено място 50км/ч., въведено с пътен знак
"Д-11", наказуема скорост след приспаднат толеранс от 3% е 107км/ч.,
превишението е от 57км/ч. в нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДП, на осн. чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДП. Признаците на нарушението били установени при
обработка на данните от мобилна система за контрол след преглед на видеоклип и
снимков материал. След установяване на нарушителя му била връчена покана за
явяване в сектор ПП при ОДМВР -В. Търново и съставяне на АУАН, във връзка с
извършено нарушение по ЗДП. Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя. Въз
основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 21-1275 -
001668 от 04.10.2021 г. от Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на
МВР В. Търново. Видно
от удостоверение от 24.02.2010 г., мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-М е одобрен тип, вписан под № 4835 в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на
валидност до 24.02.2020 г. От протокол № 4 - 7 - 20, се установява, че на 27.04.2020
г. е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-М №
514/07, според който съответства на одобрения тип. Видно от справка изх. № 390 от
19.01.2022 г., на Областно пътно управление В. Търново и приложената към нея
схема, към 10.07.2020 г., участък ПП I-4 от км. 125+000 до км. 126+010 попада в
рамките на населеното място, като табела Д11 е поставена на км. 125+700.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, тъй
като съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Пълно и ясно са описани всички признаци на
нарушението и доказателствата, въз основа на които се правят изводите в АУАН.
Спазен е срокът за съставяне на акта по чл. 34, ал. 1
изр. второ от ЗАНН. Видно от обстоятелствата по делото, извършителят
бил установен от контролните органи едва, след представяне на декларацията по чл. 188, ал.
2 от ЗДП, от представителя на юридическото лице, ползвател на
автомобила, който е бил регистриран надлежно в масивите на пътната полиция.
Актът бил съставен в рамките на тримесечния срок от откриване на нарушителя и в
едногодишния срок от извършване на нарушението. Отговорността на собственика по
чл. 188, ал. 1 и на представителя на юридическото лице по ал. 2 от ЗДП,
е обективна и се реализира само ако не е установен авторът на деянието, част от
признаците на което са констатирани от записите на системата за контрол. От
записите не може да се установи авторството, поради което контролните органи
ползват реда по чл. 188 от ЗДП, за да се установи водача на автомобила заснет
от контролното средство. При съставянето на акта не са допуснати нарушения на
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Жалбоподателката е била поканена да се
яви за съставяне на акта, връчена на 02.07.2021 г., указан е срокът в който
следва да се яви. По същество съдът е
приел, че фактическите констатации в АУАН, правилно и точно отразяват
извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДП, като е управлявал МПС, в населено място, със скорост
надвишаваща ограничението, с 57 км/ч. Скоростта на движение правилно е
определена, след приспадане на възможната грешка от 3 км/ч, според
спецификацията на стационарната система. Ограничението на скоростта е въведено
по силата на закона - чл. 21, ал. 1 от ЗДП и действието е в рамките на населеното
място, означено с табели Д11, което са били налични и правилно поставени към
момента на деянието. Управлявания от жалбоподателката автомобил е бил навлязъл
в рамките на населеното място, като е преминал край табела Д11, поставена на
над 300 метра от мястото на контрол. При определяне и индивидуализацията на
наказанието, правилно бил приложен материалния закон
Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в
него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с
оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Въз основа на събраните убедителни, подробно обсъдени доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, правилно е установена фактическата обстановка и са формирани обосновани правни изводи, за доказаност на вменените административни нарушения, на посочените правни основания. Тези изводи напълно кореспондират с установените факти, съобразени са с материалния закон и са в съответствие с неговата цел. Правни аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, разколебаващи установената от контролните органи фактическа обстановка, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд, изразяват недоволство от издаденото НП и претенция за незаконосъобразно, настоящият касационен състав счита за израз на правото на защита, а не базирани на релевантен към случая факт.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно оплакването, че въззивният съд неправилно е приложил материалния
закон. Настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви, поради което не
намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.
2 от АПК.
При
постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Видно от удостоверение от 24.02.2010
г., мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
TFR1-М е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 г. Съгласно
чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат за одобрен тип. От протокол № 4 - 7 - 20, се
установява, че на 27.04.2020 г. е извършена периодична проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR1-М № 514/07, според който съответства на одобрения
тип, т. е. към момента на нарушението
(10.07.2020г.) отговаря на изискванията
на чл. 43 от Закона за измерванията да е преминала последваща метрологична проверка,
която установява съответствие на метрологичните характеристики с изискванията
към тях да изпълнява предвиденото си предназначение.
Неоснователно е и другото касационно
оплакване. Видно от справка изх. № 390 от 19.01.2022 г., на Областно пътно
управление В. Търново и приложената към нея схема, към 10.07.2020 г., участък
ПП I-4 от км. 125+000 до км. 126+010 попада в рамките на населеното място, като
табела Д11 е поставена на км. 125+700.
При
така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 121 от
11.03.2022г. по НАХД № 1551/2021г. по описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.