№ 20
гр. Кула, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20251330200014 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от Д. П. А., ЕГН
********** срещу Наказателно постановление BG25062024/1000/Р8-
1875/26.11.2024г. на директора на Национално тол управление/НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр. С., с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „ Глоба“ в размер на 1800 лв. на
основание чл.179, ал.3а от ЗДвП за допуснато административно нарушение.
С жалбата се твърди, че НП e незаконосъобразен поради нарушение на
императивните материалноправни разпоредби, наличие на съществени
административнопроизводствени нарушения, както и е налице противоречие с
целта на закона. Излагат се твърдения, че не е установена самоличността на
извършителя, водачите не са задължени субекти по отношение плащането на
тол таксите, в АУАН и НП не е посочена нарушената правна норма, както и
мястото на нарушението е неясно, както и че не е спазен принципът за
пропорционалност.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява, изразява писмено становище, с което моли съда да отмени
наказателното постановление на посочените в жалбата основания, които
преповтаря в становището си. Предоставя списък за разноски и ангажира
доказателства в тази връзка.
Въззиваемата страна се представлява от упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт К.А.И. с пълномощно по делото, които оспорва
жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на атакуваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Пледира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
1
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява
основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното: На 25.06.2024 г. в 21:44 часа, в
направление излизане от територията на Република България, на граничен
контролно- пропускателен пункт „Капитан Андреево“, пристигнало пътно
превозно средство (ППС), управлявано от жалбоподателя – влекач марка и
модел „Рено Т“ с рег.№...., собственост на „ Евростар лоджистик“ ЕООД гр.
Пловдив с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, а
именно 18600 кг. На място била извършена проверка от контролните органи на
Агенция „Митници“ – свидетелите М. Х. С. и С. Г. Д. – митнически
инспектори към Териториална дирекция „Митница Бургас“, МП „ Капитан
Андреево“, при която било установено, че на 31.05.2024г. в 21:18 часа,
посоченото по – горе МПС, било заснето да се движи по път II -14, км 40+981,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото МПС не е
заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата /ЗП/. За констатираното административно нарушение бил генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП, номер на нарушението19F9ECB564766B77E063031F160AFCCD, ведно
с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал. На
място свидетелят С. съставила АУАН BG25062024/1000/Р8-1875 в
присъствието на колегата си – свидетелката С. Диминрова срещу
жалбоподателя за констатираното нарушение, което квалифицирала като
такова по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и му предоставил възможност да заплати
компенсаторна такса в размер на 750 лв., но такава не била заплатена от
последния. Актът бил подписан лично от жалбоподателя и копие от него му
било връчено на място. Жалбоподателят не изложил възражения в съставения
АУАН, а само посочил, че възразява. Не се е възползвал и от възможността по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да депозира писмени възражения. Въз основа на
съставения АУАН, директорът на Национално тол управление към Агенция
“Пътна инфраструктура” , гр. С. на 26.11.2024г., издал атакуваното
наказателно постановление, като възприел изцяло изложената в АУАН
фактическа обстановка, за което наложил на жалбоподателя административно
наказание “Глоба” в размер на 1800,00 за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП,
което НП е връчено на 12.10.2023г., видно от приложеното известие за
доставяне.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: показанията на разпитаните по делото свидетели
М. Х. С. и С. Г. Д., както и писмените доказателства по делото, доклад от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП,
ведно с генериран снимков материал, справка за предавани данни, копие на
свидетелство за регистрация на МПС, становища от отдел „ Управление на
информационната система и инфраструктура“ НТУ. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели, които намира за логични, достоверни,
обективни относно констатирането на нарушението и съставянето на АУАН.
Свидетелите безпротиворечиво свидетелстват, че за процесното МПС
2
електронната система за събиране на пътни такси е отразила наличието на
нарушение поради незаплащане на пътна такса на процесната дата и в
посочения в АУАН и НП пътен участък, което кореспондира напълно и с
генерирания доклад по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, както и със справката от
„Интелигентни трафик системи“ АД. Справката от информационната система
за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор №
10462 представлява информационен носител що се касае до номера на ППС,
пътя, областта и тол секцията, в които е засечено нарушението, дата и час на
последното, включително типа на нарушението, изразило се в неподадена
декларация за преминаване на превозното средство и съответно липса на
плащане. Датата, часът и типът на записващото устройство се установяват и
от снимковия материал, приложен по делото. Той е заснет към доклада за
установяване на нарушение и допълнително очертава подлежащите на
доказване факти. Собствеността на процесното МПС се установява от
свидетелството за регистрация на МПС. От Решение № 101/20.02.2020 г. на
МС за приемане на списъка на републиканските пътища, за които се събира
такса за изминато разстояние - тол такса и приложението към него,
публикувани в ДВ № 16 от 24.02.2020г. се установява класа и номера на пътя,
номера на тол -сегмента и координатите за начало и край на последния. Тези
писмени доказателства позволяват да се съпоставят посочените в акта за
установяване на административното нарушение и наказателното
постановление белези на пътния участък и тол –сегмента, включен в списъка.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Според чл. 56, ал. 3, т. 1 от
същия нормативен акт, наказателни постановления се издават от председателя
на управителния съвет на Агенцията или от упълномощено от него
длъжностно лице. Видно от приложените по делото Заповед№ РД – 11-
518/21.05.2024г. на председателя на УС на АПИ директорът на НТУ е
оправомощен да издава наказателни постановления за налагане на
административни наказания на физически лица въз основа на АУАН по чл.
179, ал.3-3в от ЗДвП, а видно от Заповед № ЧР – СП – НТУ – 377/30.07.2024г.
на председателя на УС на АПИ Румен Славчев Мутафчиев е назначен за
директор на НТУ. Съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП, оправомощени да съставят
АУАН за нарушения по републиканските пътища са длъжностните лица на
Агенция ”Митници”, а видно от Заповед № ЗАМ – 1434/32–
263874/08.08.2022г. на директора на Агенция „ Митници“ АУАН по чл. 179,
ал.3 и 3а от ЗДвП се издават от служители в посочените в заповедта
структурни звена, включително и МП „ Капитан Андреево“, какъвто
безспорно е актосъставителят С.. В проведеното срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34,
ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя, както и на НП.
Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно
нарушение, както и в наказателното постановление, административното
нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е
3
санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да
съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като
нарушена норма от съответния нормативен акт. Съставеният в конкретния
случай АУАН и издаденото НП не отговарят на императивните изисквания на
разпоредбите на чл.42, т.4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото
обстоятелствата, при които нарушението е извършено, не са формулирани
изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за
пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното ù
право на защита на лицето, срещу което се насочва
административнонаказателната принуда. Констатира се и наличието на
несъответствие между фактическо и правно обвинение, формулирано, както в
АУАН, така и в НП, насочващо и към допуснато нарушение на нормите на
чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за неизпълнение на задължението му да заплати дължимата по чл.10, ал.1, т.2
от Закона за пътищата (ЗП) такса, преди да пристъпи към управление на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. В
АУАН и НП обаче не е включена, нито стойността на съответно дължимата от
водача сума, нито е описана формулата, съобразно която тя следва да бъде
изчислена. Както в АУАН, така и в НП не са възведени данни и за това какво е
било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ-сегменти, в които процесното
ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните ТОЛ -
сегменти такси.Същевременно, чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП определя, че таксата за
изминатото разстояние се изчислява на база техническите характеристики на
пътя или пътния участък, изминатото разстояние,категорията пътно превозно
средство, брой оси и екологични характеристики. Допуснатото нарушение
съдът преценява като съществено, което от своя страна е довело до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице, което обуславя
отмяната на процесното наказателно постановление
Също така не са ангажирани каквито и да било доказателства, че именно
жалбоподателят е управлявал процесното МПС на 31.05.2024г. 31.05.2024г. в
21:18 часа по път II -14, км 40+981. Генерираният запис единствено доказва,
че посоченото МПС е преминало на посочената дата и час в посочения пътен
участък, но не и кой е управлявал същото. Видно от приетото по делото копие
на свидетелство за процесното МПС, същото е собственост на „ Евростар
лоджистик“ ЕООД, а служител в дружеството на длъжност „ Шофьор,
тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“, видно от приетия по делото
Трудов договор № 41/14.02.2022г.
Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП предвижда, че водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, се
наказва с глоба в размер 300 лв. Съгласно чл. 187а, ал. 1 ЗДвП при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се
счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в
случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че
пътното превозно средство е управлявано от трето лице.
При оборимата презумпция, че превозното средство, с което е извършено
административно нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП, се управлява от
собственика или от ползвателя, както и при липсата на ангажирани по делото
доказателства, че санкционираното лице е управлявало процесното МПС на
4
посочената в НП дата - 31.05.2024г. не се доказва осъществяване от страна на
санкционираното лице на състава на вмененото му административно
нарушение
Съгласно разпоредбите на чл.53 и следващите от ЗАНН, наказателно
постановление се издава, едва когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, че същото е извършено именно от лицето,
което се сочи за негов автор, както и когато е доказана по безспорен начин
неговата вина. С оглед на изложеното вече от съда, поради липсата на
неоспорими доказателства в тази насока, съдът намира, че доколкото не може
да бъде направен категоричен извод, че жалбоподателят е осъществил състава
на нарушението, за което му е ангажирана административнонаказателната
отговорност, атакуваното наказателно постановление се явява недоказано и
следва да бъде отменено.
Съдът намира също и че в случая следва да се съобрази и разпоредбата на
чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО,
съгласно която „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите
на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата
сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно
националното законодателство“, каквито доводи са изложени и в жалбата.
Тоест, в случая доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни
такси за изминато разстояние „Интелигентни трафик системи“ АД, респ.
АПИ, е следвало да уведоми дружеството - собственик на МПС и да му даде
възможност да декларира коректно данните и респективно да заплати
разликата, която в случая, видно от приетото по делото становище от отдел
„Управление на информационна система и инфраструктура“, НТУ е 0,58 лв.
В този смисъл е и последното изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от
2023 г., с което са регламентирани нови разпоредби - чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила
от 01.01.2024 г. и 03.02.2024г., с които националното законодателство е
съобразено изцяло с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204
на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия, каквато е
и изричната воля на законодателя, видно от мотивите към законопроекта за
изменение и допълнение на ЗП (ДВ, бр. 14 от 2023 г.). Ал.7 на посочения член,
действаща към момента на деянието, регламентира, че в случай, че е налице
частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един
календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, каквото е
процесното, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно
таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да
заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни,
считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в
срока по изречение първо не се образува административнонаказателно
производство. По делото няма данни на собственика да е предоставена такава
възможност.
Трябва да се посочи, че няма знак на еквивалентност между уведомяването
от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато
разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, от една
5
страна и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, от друга В
случая е предоставена възможност за заплащане на компенсаторната такса.
Също така, именно размерът на дължимата сума, който е едва 0,58 лв.
съпоставен с наложената санкция с атакуваното наказателно постановление –
1800 лв. е основание да се приеме, че не е спазен и принципът за
пропорционалност, каквито възражения има наведени в жалбата. Строгостта
на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях
нарушения (решение по дело С-255 от 2014 г.), включително и като гарантират
реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на
пропорционалност (решение по дело С-81/12 и дело С-565/12 на СЕС).
Изложените мотиви от съда, налагат еднозначния извод, че обжалваното
наказателно постановлението следва да бъде отменено изцяло.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно нормите на
чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН в двата основни процесуални акта,
издавани в хода на административнонаказателното производство, следва да
бъдат отразени разпоредбите, които са били нарушени. Следва да бъдат
посочени, както фактическия състав на административното нарушение, така и
неговото цифрово изражение. Последното пряко кореспондира с правото на
нарушителя да разбере фактическите и правни параметри на вменената му
отговорност и адекватно да изгради защитната си теза, съобразявайки техните
рамки. В конкретния случай се установява, че като нарушена в НП, както и в
АУАН е посочена разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която обаче по своя
характер е санкционна, доколкото предвижда административно наказание за
водачите на пътни превозни средства от категория по чл.10б, ал.3 от ЗДвП,
неизпълнили задължението си да заплатят пътни такси при изминато
разстояние по път, включен в платената пътна мрежа. Материалното правило,
което се свързва с цитираната норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП е установено с
нормата на чл.139, ал.7 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен
преди движение по път,включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Следвайки фактологията, отразена в АУАН и НП, се налага извод, че е
въведено твърдение за накърняване именно на така установеното правило,
неизпълнението на което е скрепено със санкцията, предвидена в нормата на
чл.179, ал.3а от ЗДвП. Като не е подбрал коректно нарушената
материалноправна норма, административнонаказащият орган е допуснал
пропуск, който се изразява в несъответствие между словесна и цифрова
квалификация на деянието. Посоченият пропуск, настоящият състав на съда
преценява, че може да бъде преодолян с оглед т.1 на Тълкувателно решение №
8/16.09.2021г. на ВАС, където е прието, че в производството по реда на раздел
пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Съдът приема, че в настоящия случай е налице посочената хипотеза и съдът
има правомощието да преквалифицира деянието, като приема, че с деянието,
посочено в атакуваното наказателно постановление и предхождащия го АУАН
6
е нарушена разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП.
От процесуалния представител на административнонаказващия орган е
направено искане за юрисконсултско възнаграждение с представеното по
делото писмено становище, но с оглед изхода на спора, същото се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Искане за разноски е направено и от жалбоподателя, за което е представил и
списък за разноски, в който е посочена сумата 550 лв. за адвокатско
възнаграждение, като е ангажирал и доказателства, че същите са заплатени –
договор за правна защита и съдействие от 13.12.2024г. , в който е посочена, че
договорената сума в размер на 550 лв. е заплатена в брой. От ответната страна
не е направено възражение за прекомерност. Предвид изхода на делото - съдът
отменя атакуваното наказателно постановление, то съдът следва да присъди в
тежест на административнонаказващия орган/АНО/, в случая в тежест на
Агенция „ Пътна инфраструктура“ с оглед разпоредбата на т. 6 от
допълнителните разпоредби на АПК - „поемане на разноски от
административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата, на което е административният орган“ разноските за
адвокат, сторени от жалбоподателя.Видно от чл. 2, ал.1 от Правилника за
структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „ Пътна
инфраструктура“ Национално тол управление е специализирано звено към
Агенцията, която е второстепенен разпоредител с бюджет.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т.1 от ЗАНН, съдъть
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG25062024/1000/Р8-
1875/26.11.2024г. на директора на Национално тол управление/НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр. С., с което на Д. П. А., ЕГН
********** е наложено административно наказание „ Глоба“ в размер на 1800
лв. на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП за допуснато административно
нарушение.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на
Д. П. А., ЕГН ********** сумата 550/петстотин и петдесет/лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр. С. за
разноски като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
7