РЕШЕНИЕ
Номер966/17.5.2019г. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На четиринадесети май Година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното
от съдията АНД №585 по описа на съда
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на „НД-ХЕЛИКОМ"
ООД, ЕИК *********, представлявано от Н.Г.Г.,
депозирана чрез пълномощника ми адв. Р.В.А. ***, против Наказателно постановление № 03-006521
/ 19.10.2016г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна,
с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер на 2 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
В жалбата се излагат аргументи за
допуснати нарушения на административно-наказателните правила. В АУАН били описани писмените материали,
които са представени на проверяващите лица: констативен протокол от 27.09.2016
г.; трудов договор № 18/26.09.2017 г. сключен "НД-ХКЛИКОМ" ООД;
справка от НАП изх.№ 033881631377/27.09.2016 г. Не било описано представеното
копие от граждански договор № 2/27.09.2016 г.за извършване на услуга с личен
труд за 27 септември 2016 г., а именно разтоварване на торби със суха мазилка и
пренасянето им по етажите на строителния обект.
Твърди се, че поради възникнала
необходимост на 27.09.2016 г. в строителния обект да се извърши конкретна
дейност изразяваща се в разтоварването на строителни материали, необходими за
работата и поради факта, че дружеството не било имало възможност да осигури и
връчи на И. уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, със същият на 27.09.2016 г. е бил
сключен съгласно граждански договор.
Твърди се, че дружеството не е извършило
нарушението, за което е санкционирано, тъй като между него и лицето, посочено като работник към датата и часа
на проверката не е възниквало трудово правоотношение, а гражданско.
Алтернативно се прави искане за намаляване на определената имуществена санкция
до законоустановения минимум.
В
съдебно заседание въззивната страна, редовно призована
се явява процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна,
редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 27.09.2016 г., около 14.07 ч. служители на Д“ИТ“ – Варна – св.С.П. и Л.Б.
извършили проверка в строителен обект, находящ се в
гр. Варна, м-ст Сотира, УПИ
I - 685, кв.33. Там се извършвали довършителни ремонтни дейности на покрива на
сградата, като се полагала изолация. На място били установени работници, които се
намирали на покрива на сградата и полагали изолация. В хода на проверката на
място били установени група лица, сред които И.С.И., които извършвали трудова
дейност. И. извършвал обща работа по полагане на изолация на покрива на
сградата. След като била установена самоличността на лицата, проверяващите
органи събеседвали с тях, в това число и
с лицето И., като им задавали въпроси досежно
времето, характера на работа, която извършва, възнаграждението и наличието на
договор с дружеството, в полза на което осъществявал трудови функции.
Отговорите на лицето били отразени в съставен от Л. Б. констативен протокол. И.
заявил, че извършва трудови функции на обекта като „строител” от 27.09.2016 г.
, при уговорено трудово възнаграждение от 25 лева на ден, при осемчасов работен
ден и при наличието на подписан трудов
договор. За негов работодател бил посочен „НД-ХЕЛИКОМ" ООД. В последствие
служителите на „ИТ“-Варна извършила
документална проверка, при която се установило, че действително между „НД-ХЕЛИКОМ"
ООД и работника има сключен трудов договор № 18/26.09.2016г. Уведомлението до
НАП обаче било изпратено на 27.09.2016г. в 15,37ч. т.е. след извършената
проверка в строителния обект.
При тези
констатации, на 11.10.2016г. против „НД-ХЕЛИКОМ" ООД бил съставен акт за установяване на нарушение, в който
било посочено че дружеството в качеството
на работодател и строител е допуснало до работа И.И. на длъжност „общ работник строителство на
сгради ”, преди да му е предоставил копие от уведомлението за регистрацията на
трудовия договор в ТД на НАП-Варна. Било прието, че нарушението е извършено на 27.09.2016г.
в гр.Варна и квалифицирано като такова
по чл.63 ал.2 от КТ. Актът бил предявен
на надлежно упълномощено лице, като тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
На 19.10.2016г. административно наказващият
орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните
констатации и наложил административно наказание от вида имуществена санкция в
размер на 2000 лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена
проверка, писма, обратни разписки и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като
непротиворечиви, конкретни,логични и добросъвестни, съдът кредитира изцяло
показанията на депозирани в с.з. от свидетеля по акта и присъствал в хода на
проверката- св.Ст.П..
Съдът изцяло кредитира писмените материали,
съдържащи се в АНП, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по
делото.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок
от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения
от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал
доказателства за редовното връчване на НП . Съдът приема, че липсва спор
относно адреса на жалбоподателя- гр.Варна, „Владая“ №2, – адрес публикуван в търговския регистър към 19.10.2016г.
т.е. преди изпращане за връчване на НП, съгласно приложените документи- НП е
изпратено за връчване на 17.01.2017г.. Към последната дата също адресът е бил
този. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В
случая в оригинал на НП /приложен по преписката/ не се съдържа отбелязване, че лицето не е
намерено на посочения адрес. Настоящата инстанция счита че не са изпълнени
предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че
следва да се приложи посочената норма. На първо място, в НП не е налице отбелязване, че жалбоподателят е бил търсен на посочения
адрес за връчване на НП, както и не се съдържа отбелязване че не е открит на
адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй
като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва че органа е
извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата
започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок за обжалването му
пред въззивната инстанция. И едва след изтичане на
този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. НП би влязло
в сила едва след изтичане на 7-дневния срок, считано от датата на отбелязване
върху НП че нарушителят не е открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в
сила обаче, само ако е било редовно връчено и необжалвано в срок. В
случая НП не е било редовно връчено. Съгласно
нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, отбелязването следва да е освен, че
лицето не е намерено на посочения от него адрес, но така и че новият му адрес е неизвестен. В процесното НП не се съдържа текст, че новият адрес на
наказаното лице е неизвестен. Нещо повече, такъв нов адрес въобще не е наличен.
Посочената правна норма съдържа две кумулативни
предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и
новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за
да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсва
втората предпоставка – органа не е извършил необходимите действия за да
установи, че адреса на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че
изпращането на едно писмо с обратна разписка не е достатъчно за да
обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно от приложеното
известие за доставяне, Български пощи удостоверяват, че „пратката не е потърсена
от получателя“, което в никой случай не удостоверява, че лицето не е намерено
на адреса и новият му адрес не е известен. Поради това настоящият въззивен състав намира, че НП не е връчено редовно /по
разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя
и до датата на съдебното заседание, поради което въззивната
му жалба не би могла да се явява просрочена. Последната е депозирана пред ВРС 22.01.2018г.,
чрез АНО / друг е въпроса, че е постъпила във ВРС на 04.10. 2018г., като
очевидно е пътувала от Д“ИТ“ до ВРС от 04.10.2018г. до 04.02.2019г. т.е. четири
месеца, когато е входирана в съда на 04.02.2018г./ и
предвид липсата на годни доказателства по преписката за редовното връчване на
НП, съдът счита същата за подадена в срок. В горния смисъл изобилства практика
на касационната инстанция по идентични казуси- например Определение по частно
к.адм.дело № 3 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2016 година; Определение по частно к.адм.д.№ 4041 по описа на съда за 2012г.; Определение
по частно к.адм.дело № 3548 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2014 година; Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.; Определение по
частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда
;Решение по к.н.а.х.д. № 459 по описа за 2016 г. на
Административен съд – Варна и много други.
Поради това жалбата е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по
делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399
от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във
всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от
него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби
органът, който може да налага адм. наказания по
КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено
от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от и.д.директора на
Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от
ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на
ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на
„ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции
„ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от
Заповед №ЧР-1061/14.10.2016г. задълженията на директор на Д“ИТ“-Варна в периода
17.10.2016г.-19.10.2016г. включително са били възложени на Д.Й., издадел на настоящото НП. Видно от съдържанието на АУАН,
същият е съставен от Л.Б., която към момента на съставянето му е работила на
длъжността инспектор.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел, но това нарушение съдът намира, че не е съществено, тъй като те не рефлектират пряко върху
правото на защита на наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното
НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН – относно описание на нарушението. Обстоятелството, че в
АУАН не бил описан гр.договор, приложен към жалбата не е съществено процесуално
нарушение. На първо място по преписката отсъстват доказателства, такъв
гр.договор въобще да е представен в хода на АНП. На второ място дори такъв да е
представен неописването му /непосочването му/ в АУАН не е съществено
процесуално нарушение, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект да разбере в какво е обвинен. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в
жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените
правила.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в
хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на
защита на наказаното лице.
От събраните
по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият ораган е приложил материалния
закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата
на правната норма.
Безспорен факт е, че между „НД-ХЕЛИКОМ" ООД и
работника И.И. е бил сключен трудов договор № 18/26.09.2016г.,
който е бил регистриран в ТД на НАП
на 27.09.2016г. в 15,37 часа , като в 14,07ч. на същия ден работникът е извършвал
трудова дейност като общ работник на строителния обект, полагайки изолация на
покрива на обекта. Тези обстоятелства се доказват от всички доказателства по
делото- копие от трудов договор, констативен протокол, справка от ТД на НАП,
показанията на св.Ст.П., и др. Именно поради това съдът не споделя
възраженията посочени в жалбата, за
това, че работникът не е изпълнявал трудови функции, а е отишъл там и е
изпълнявал дейност по граждански договор, приложен към жалбата. Житейски, а и
правно нелогично е при наличен сключен трудов договор с едно лице, да му
възлагаш работа по граждански такъв. Видно от съдържанието на този договор,
същият е сключен на 27.09.2016г., т.е. в деня на проверката, като съгласно него
И. е следвало да разтоварва и разнася торби със суха мазилка. По възприетото в
правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен
като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна
предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва
възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение,
както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен
работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия
договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните
трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато
трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват. От друга страна,
договорът за изработка и договорът за поръчка, като вид граждански договори, се
сключва между възложител и изпълнител /довереник/ за постигане на определен
трудов резултат, който следва да е ясно посочен в договора. При
гражданския договор се касае за еднократно изпълнение на конкретна задача и
затова този договор по принцип е с по-кратка продължителност и с изпълнението
на поставената задача се прекратява. При договора за изработка и договора
за поръчка, изпълнителят е независим от възложителя и за него няма значение
организацията на труда, докато при трудовия договор работникът е подчинен и
зависим от работодателя и следва да спазва определено работно време и трудова
дисциплина. При договора за изработка и договора за поръчка не тече и трудов стаж, тъй като този договор
има съвсем различен предмет от трудовите договори.
В случая безспорно по делото е било
установено, че И.И. е полагал труд за въззивното дружество, като е полагал изолация на покрива на
строителния обект. Същият се е намирал на обекта по силата на трудово
правоотношение, както сам е посочил на проверяващите, като неговите изявления
са документирани в констативен протокол. Именно там е записано, по негови
изявления, че работи за възз.дружеството като
строител по трудов договор, на осем часов работен ден и при възнаграждение от
25 лв. на ден. Приложеното писмено доказателство – граждански договор и
отразената в него работа, която се сочи , че е възложена на И. е в пълно
противоречие с установеното от проверяващите органи при проверката и отразено в
писмените доказателства по АНП. Ето защо съдът намира, че това писмено
доказателство, приложено към жалбата и приобщено в хода на с.з. е съставено
именно за нуждите на съдопроизводството, с оглед избягване на
административно-наказателната отговорност. Поради което и съдът не го
кредитира.
Поради това съдът намира, че правилно
наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.63 ал.2 от КТ. Именно тази норма забранява на работодателя да допуска до
работа работник преди да му е връчил съответните документи, един от които е
копие от уведомлението. Действително ,
в чл.62 ал.3 от КТ законодателят е
предвидил като задължение в тридневен срок от сключването или изменението
на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят
или упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но работникът не
следва да бъде допускан до работа преди да му се връчат документите по чл.63
ал.1 от КТ.
С
оглед горното и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между И.И. и „НД-ХЕЛИКОМ"
ООД са между „ работник” и „работодател” , като
дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се
явява лице което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността
на „НД-ХЕЛИКОМ" ООД в качеството му на работодател чрез налагане на
"имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност
на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата
на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая
не би могла да
се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ, доколкото нарушенията на чл.63
ал.2 от КТ независимо от тяхното отстраняване,
не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ от една страна, а от
друга страна доказателства за такова отстраняване, т.е. за връчване на
уведомлението, противно на отразеното в жалбата не са ангажирани нито в хода на
АНП, нито в хода на съдебното произодство. Случаят не
е маловажен и по см.чл. 28 ЗАНН. Не са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да го отличават по степен на обществена опасност от
обикновените случаи от този род.
АНО
правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ
е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63 ал.
2, каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил на „НД-ХЕЛИКОМ" ООД „ имуществена санкция”
в размер на 2 000лв. За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил
имуществената санкция на ООД – работодател над нейния минимален размер,
предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за
налагането на конкретната санкция. В
хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол №ПР1636690/11.10.2016г.,
за допуснати други нарушения на
трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че
следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма
доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други
влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и
др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при
преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това
обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и
намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл.
414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че
именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
03-006521 / 19.10.2016г. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, с което на „НД-ХЕЛИКОМ“
ООД, ЕИК *********, представлявано от Н.Г.Г. е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414,
ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената „имуществена санкция” от 2 000 /две хиляди/ лева на 1 500 / хиляда и петстотин / лева .
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: