Решение по дело №327/2019 на Районен съд - Търговище

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№  362                                               13.06.2019 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд – Търговище                                                                         единадесети състав

На шести юни                                                                  две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:Янита Тончева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 327 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 138 и сл. от ЗЗД.

          Ищецът „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.Бургас, ул.“Янко Комитов “, № 30, представлявано от управителя П.С.С., твърди в исковата си молба, че по силата на договор за поръчителство, платил задълженията на настоящия ответник М.М.М. с ЕГН ********** ***, на неговия кредитор, поради което е встъпил в правата на последния и претендира заплащането на сумите, както следва: 760,23лв. –главница по Договор за потребителски кредит № 0000151/03.11.2016г., сключен между длъжника-ответник и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********; договорна лихва в размер на 161,82лв. за периода от 03.11.2016г. до 04.10.2017г. по същия договор, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 27,89лв. за периода от 05.12.2016г. до 04.10.2017г., както и сумата от  958,50лв. - главница по Договор за допълнителни услуги от 03.11.2016г., за които суми се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 909/17.09.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1582/2018г. по описа на РСТ, оспорена от длъжника, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове;претендират се разноските в заповедното и в настоящото производства. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява.Постъпила е уточнителна молба, с оглед дадените от съда указания, с която ищецът конкретизира, че е извършил плащането на кредитора по силата на договора за поръчителство, на което основание и претендира платеното. 

              В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, писмен отговор от ответника не е постъпил, липсва становище по исковете. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Ц.И.-ТАК, който оспорва исковете, като излага становище за недействителност на договора за кредит, доколкото липсва погасителен план, общи условия, не е отбелязан и начина на плащане, а също е неясно как са формирани лихвеният процент и ГПР; оспорва и валидността на договора за поръчителство, като твърди, че липсва валидно задължение, което да е обезпечено с поръчителството, като не е ясно защо поръчителят е изплатил дълга преди крайния падеж и при липса на данни по делото кредитът да е обявен за предсрочно изискуем; пледира за отхвърлянето на исковете изцяло, претендира разноски.

          След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

          От Договор за потребителски кредит № 0000151/03.11.2016г., сключен между длъжника-ответник и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, представен по делото, ведно с ОУ се установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 1 000лв. с размер на месечна погасителна вноска от 102,45лв., със срок от 12 месеца, с първа вноска на 04.12.2016г. и последна вноска на 04.11.2017г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 39,96%, обща сума за погасяване в размер на 1 229,45лв.. и ГПР 48,03%, както и еднократна такса за експресно одобряване на документи при усвояване в размер на 5% върху главницата; уговорено е усвояване на сумата изцяло в брой при подписване на договора, като е приложена и разписка от ответника за получена сума от 1 000лв. на 03.11.2016г. В чл. 3 е уговорено, че заемателят се задължава в срок от 48 часа, считано от датата на сключване на договора, да предостави едно от следните обезпечения:1-две физически лица-поръчители, всеки от които да отговаря на редица изисквания-да има сключен безсрочен трудов договор с минимално месечно БТВ от 1 500лв., или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка; и 2- при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, длъжникът се съгласява и упълномощава кредитора да сключи от негово име и за негова сметка, вкл. и при условията на чл. 38 от ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от последния дружество-поръчител с възнаграждение на поръчителя в размер на 1 284лв., платимо от кредитополучателя на равни месечни вноски.В чл.4 е уговорено ползване на допълнителна услуга –чрез сключване на доп. договор, кредитополучателя да ползва допълнителна услуга от кредитодателя, а именно-финансиране на възнаграждението на поръчителя, което длъжникът да плаща разсрочено.В чл.3,т.5 е уговорено обезщетение за забава при просрочие в размер на законната лихва върху забавената сума. От договор за гаранционна сделка(поръчителство) от 03.11.2016г., приложен по делото се установява, че между кредитодателя, кредитополучателя, действащ чрез кредитодателя - като негов пълномощник и настоящия ищец, е сключен договор за поръчителство, като ищецът  се е задължил към кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията на длъжника по договор № 0000151, като договорът за поръчителство влиза в сила след изтичане на два дни от подписването и при условие, че длъжникът не предостави другите уговорени обезпечения на кредитора.В т.4.2 е уговорено, че отговорността на поръчителя отпада, когато главното задължение бъде обявено за недействително, а в чл. 6 е уговорено, че поръчителят не носи отговорност пред кредитора за допълнителните задължения, поети от длъжника след сключването на гаранционния договор.В чл.9.2 е уговорено, че поръчителят следва да изпълни задължението в срок(който не е посочен в договора) от поканата на кредитора към него.В чл. 11 е уговорено възнаграждението за гаранционната услуга, като е предвидено, че същото може да бъде платено от кредитора чрез услуга „финансиране на длъжника от кредитора по силата на договор за допълнителни услуги“, а неплащането на това възнаграждение не препятства влизането в сила или действието на договора и не освобождава поръчителя от поетите с договора задължения към кредитора.От извършената служебна справка в ТР е установено, че ищцовото дружество, което кредиторът е избрал за поръчител, е собственост на самото дружество-кредитор.От Договор за допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 0000151 от 03.11.2016г. се установява, че кредиторът е предоставил на ответника допълнителни услуги, изразяващи се във финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата от 1 284лв., представляваща възнаграждението за поръчителство по предходния договор, със срок на изплащане 12 месеца, вноска от 107лв. и обща сума от 1 284лв., дължими от длъжника.Липсва посочване на падежна дата на всяка от месечните вноски.В уговорките по т.5 и т.6 от договора също липсва посочване на сроковете, касаещи тези уговорки относно забава при изплащането, както и относно срокът на самия договор.Липсват и доказателства за това кредиторът да е предоставил на длъжника сумата за възнаграждението на поръчителя, нито такива, установяващи плащането й на поръчителя.От Покана за плащане от 04.10.2017г., отправена от кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД до настоящия ищец се установява, че кредиторът е поканил поръчителя в 30-дневен срок от получаване на поканата да изплати дълга на длъжника, съобразно приложена справка, който е в размер на 2 007,61лв. за пълно предсрочно погасяване, а от платежно нареждане от 05.10.2017г. се установява, че поръчителят е изплатил на кредитора посочената сума в размер на 2 007,61лв. на тази дата, т.е. един месец преди настъпване на крайния падеж на договора.Данни задължението по този договор да е обявявано за предсрочно изискуемо, както и това обстоятелство да е доведено до знанието на длъжника, също липсват по делото.Липсват и твърдения, както и доказателства за това поръчителят да е уведомил длъжника за извършеното плащане.Видно от приложената към поканата справка, в същата фигурират и дължими суми за обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, каквото липсва по договора за кредит, а общата сума, изплатена от ответника към 04.10.2017г.е била в размер на 140,60лв. главница, 64,30лв. договорна лихва, вноска по доп. пакет-218,50лв. и обезщетение за неизпълнение на договорно задължение 6,60лв., като останалата непогасена част от договора за кредит и доп. услуги е в размер на 2 007,61лв.От вносна бележка от 10.05.2019г. се установява, че длъжникът е изплатил на кредитора в хода на процеса сума от 250лв. по договора за кредит, при което общата изплатена сума от ответника по договора е 680лв.

           При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:        

          Предявените  установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с обстоятелството, че по силата на договор за поръчителство, ищецът платил задълженията на настоящия ответник на неговия кредитор, поради което счита, че е встъпил в правата на последния и претендира заплащането на дължимите суми, за които се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 909/17.09.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1582/2018г. по описа на РСТ, оспорена от длъжника, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове;претендират се разноските в заповедното и в настоящото производства.

          Съгласно разпоредбите на чл. 138, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 ЗЗД, поръчителят поема с договор в писмена форма задължение към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като поръчителството може да съществува само за действително задължение. Регресните права на поръчителя, чиито обем е уреден в чл. 143, ал. 1 ЗЗД, са проявление на принципа за забрана на неоснователното обогатяване и целят възстановяване на нарушеното имуществено равновесие. Тези права на поръчителя не възникват, ако той е платил без да има дълг, тъй като в този случай задължението на поръчителя – функция на главния дълг, не е възникнало. Това е така, защото предметът и обемът на отговорността на поръчителя се определят от обема на главното задължение.На следващо място, платилият поръчител следва да уведоми длъжника за извършеното плащане, тъй като ако не е сторил това, съгл. чл. 143,ал.2,изр. второ от ЗЗД, длъжникът може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението, каквито възражения са въведени от процесуалния представител на ответника в настоящото производство.

          В настоящия случай ответникът е въвел възражения за недействителност на договора за кредит, респ. и на договора за поръчителство, които съдът, с оглед изложеното по-горе приема за противопоставими на поръчителя, като в тази връзка, съдът приема следното:Видно от съдържанието на договора, същият касае предоставяне на парична сума като кредит на разсрочено плащане, поради което попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата действителност, като съдът има и служебно задължение да следи за спазването на императивния материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е налице.В разпоредбите на чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. В конкретния случай съдът приема, че не са налице изискванията по чл. 11,ал.1,т.11 от ЗПК-липсва погасителен план към договора, като посочените суми на стр. 1 от договора не могат да се приемат като погасителен план, който  по см. на цитираните правни норми, следва да се съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски(което условие изобщо липсва) и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.На следващо място, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48.03%). В този смисъл следва да се посочи, че съобразно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, което изискване също не е налице по договора за кредит.Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, каквато е нсъмнено е и услугата за финансиране на поръчителството. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя – пар.1, т.2 от ДР на ЗПК.Видно от договора за кредит, в него не е отразена действителната „обща сума, дължима от потребителя“, като в графата „детайли на кредита“ фигурира „обща сума за погасяване“, но тя отчита само общият размер на кредита, но не и общите разходи за потребителя, в които се включва и възнаграждение за поръчителя, което е „допълнителна услуга“ и е пряко свързана с кредита-чл.4 от самия договор за кредит. Невключването на сумата за финансиране възнаграждението за поръчителя се отразява на стойността и на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК, а според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил сумата на възнаграждението на поръчителя, кредиторът е заобиколил изискванията на императивния материален закон за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишен процент на разходите, са нищожни, което обстоятелство, от своя страна, попада под изричната регламентация по чл.22 от ЗПК, при което  договорът за потребителски кредит е недействителен изцяло, а възраженията на ответника в тази връзка съдът приема за основателни. Отделен е и въпросът, че самото определяне на т.нар. възнаграждение на поръчителя в размер на 1284лв., т.е., надхвърлящ самата договорна сума от 1000лв. създава необосновано висока тежест за кредитополучателя, поради което се явява противоречаща на морала и добрите нрави клауза, при което същата е нищожна, на осн. чл. 26,ал.1,предл. трето от ЗЗД и чл. 143,т.19 вр. т.5 от ЗЗП.Това е така, защото на първо място, срокът за предоставяне на първите два вида обезпечения-поръчителство на две лица или банкова гаранция са от такова естество, че биха поставили кредитополучателя в невъзможност в рамките на уговорените 48 часа от подписването на договора да ги изпълни, при което поръчителството е предпоставено, и така при получен кредит от 1 000лв., тежестта върху кредитополучателя се увеличава с 1 284лв., т.е. с повече от 100%,  което противоречи не само на добросъвестността при сключването на гражданско-правни и търговски сделки, но и на изричната разпоредба на чл. 19,ал.4 от ЗПК, забраняваща размер на ГПР(включващ и това задължение) над петкратния размер на законната лихва(50%).Съвсем отделно е и обстоятелството, че по договора липсва изобщо яснота за това как е формиран размерът на възнаграждението на поръчителя. На следващо място, ищецът не е посочил въз основа на какви точно обстоятелства е извършил предсрочно погасяване на задължението, нито по каква причина не е уведомил длъжника за това и не е предявил на кредитора никакви възражения, като напр. по чл. 147,ал.1 от ЗЗД, съобр. който  шестмесечният преклузивен срок тече от падежа на всяка вноска, като с изтичането му се прекратява самото поръчителство, при което, дори и при действителен договор за кредит, с оглед датата на поканата за плащане, респ. на самото плащане от поръчителя на 05.10.2017г., за вноските преди 05.04.2017г. поръчителството би било прекратено и той е следвало да откаже плащанията за този период (в този см.  ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.4б,  Решение № 83/26.05.2017 г.на ВКС по търг. дело № 50394/2016 г., ГК, IV г.о. и др.).

          При горните изводи на съда за недействителност на процесния договор за кредит, следва да се приеме, че отговорността на поръчителя отпада, доколкото, както се посочи по-горе, по силата и на чл.138,ал.2 от ЗЗД (и съобр. чл. т.4.2 от Договора за поръчителство от 03.11.2016г.), поръчителството може да съществува само за действително задължение.А щом не е налице валидно поръчителство, това обстоятелство изключва ангажирането на гражданската отговорност на ответника и обуславя отхвърлянето на предявените установителни искове за съществуването на вземания по процесния договор за сумата от 760,23лв. –главница по Договор за потребителски кредит № 0000151/03.11.2016г., сключен между длъжника-ответник и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********; договорна лихва в размер на 161,82лв. за периода от 03.11.2016г. до 04.10.2017г. по същия договор, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 27,89лв. за периода от 05.12.2016г. до 04.10.2017г., както и сумата от  958,50лв. - главница по Договор за допълнителни услуги от 03.11.2016г., платени от ищеца, за които суми се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 909/17.09.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1582/2018г. по описа на РСТ, като неоснователни, на осн. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 138 и сл. от ЗЗД.

         Що се отнася до последиците от извършеното плащане от поръчителя, същите излизат извън предмета на настоящия спор, доколкото съдът в производството по чл.422 от ГПК дължи произнасяне в рамките му, очертани в заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изричното уточнение на самия ищец в настоящото производство, т.е само в рамките и по начина, поискани от ищеца (в този см. Решение № 152 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7541/2013 г., IV г. о., Решение №18/16.02. 2016г. по т.д.№1880/2014г. на ВКС, I т.о. и др.).

          По разноските: С оглед изхода от спора, доколкото ответникът е претендирал разноски, следва да му се присъди сумата от 500лв. платено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.               

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявените от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.Бургас, ул.“Янко Комитов “, № 30, представлявано от управителя П.С.С., против  М.М.М. с ЕГН ********** ***,      установителни искове за съществуване на вземания за сумата от 760,23лв. –главница по Договор за потребителски кредит № 0000151/03.11.2016г., сключен между длъжника-ответник и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********; договорна лихва в размер на 161,82лв. за периода от 03.11.2016г. до 04.10.2017г. по същия договор, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 27,89лв. за периода от 05.12.2016г. до 04.10.2017г., както и сумата от  958,50лв. - главница по Договор за допълнителни услуги от 03.11.2016г., за които суми се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 909/17.09.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1582/2018г. по описа на РСТ, като неоснователни, на осн. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 138 и сл. от ЗЗД.

           ОСЪЖДА  „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.Бургас, ул.“Янко Комитов “, № 30, представлявано от управителя П.С.С., да заплати на  М.М.М. с ЕГН ********** ***, разноски в размер на 500лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                         Съдия: