Н Е П Р И
С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е № 1030
Гр.Сливен, 7.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието на секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното
гр.д.№ 2739 по описа за
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че ответника е сключил договор за потребителски кредит на 2.06.2017г., по силата на който ищецът е отпуснал на ответницата потребителски кредит в размер на 1118.83лв и е уговорено ответницата да заплати кредита на 18 равни месечни вноски, всяка в размер на 75.58лв.Твърди се, че ответницата е преустановила заплащането на вноските на 20.12.2017г. и към тази дата са били погасени шест месечно вноски-Твърди се, че ищцовото дружество е направило многократните опити за контакт с ответника, ответника е продължил да не изпълнява доброволно да заплати натрупаните си задължения. Сочи се, че ищцовото дружество поради неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, като в едномесечния срок и след залепване на уведомление е указано на заявителя да предяви искове за вземанията си.
Поискано е, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 729.43лв главница по договор за потребителски кредит, 116.01лв, представляваваща възнаградителна лихва по кредита за периода 20.12.2017г. до 20.11.2018г. и 78.73лв, представляваща мораторна лихва за периода 20.01.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението.
Поискано е, да бъдат присъдени на ищцовото дружество направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал така предявеният главен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен установителен иск за договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен установителен иск за обезщетение за забава , като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит,предоставянето на сумата по договора за потребителски кредит на ответника, уговарянето на месечните погасителни вноски по договора за потребителски кредит, размера на неиздължената главница, размера на неиздължената договорна лихва,размера на обезщетението за забава, , е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответницата не е постъпил.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява. Постъпило е писмено становище от ищцовото дружество, че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие, поддържа исковата молба и представените доказателства, поискано е да се постанови неприсъствено решение по делото и да бъде уважен изцяло предявеният иск като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява, не е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
С протоколно определение от 27.09.2019 година съдът е обявил, че ще произнесе неприсъствено решение по спора.
Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК след като обсъди становището на
страните, представените и приети по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 2.06.2017 г. е сключен
договор за потребителски кредит между „БНП Париба Пърсънал Файненс /България/” ЕАД
гр. София и К.З.Д., по силата, на който
„БНП Париба Пърсънал Файненс /България/” ЕАД гр. София, в качеството на
кредитор е отпуснало сумата от 978 лв., като е уговорено сумата да бъде изплатена за осемнадесет месечни погасителни
вноски в размер на 75.58лв всяка. Сумата е отпусната за потребителски паричен
кредит. В условията по договор за
кредит „БНП Париба Пърсънал Файненс /България/” АД гр. София в чл.
1 е посочено, че кредитополучателя се съгласява с договора предмет на договора
за кредит да му бъде предоставена посочената сума. Предоставянето на посочената
в предходното изречение сума, съставлява
изпълнение на задължението на кредитора да предостави сумата и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски
указани по размер и брой в поле „месечна погасителна вноска” /18 месечни погасителни
вноски в размер на 75.58 лв./ . Погасителните вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка представляваща печалба за кредитора. В
чл.3 от договора е посочено, че при просрочване на една или повече месечни
вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в пълния му размер, включително и всички
определени от договора надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането.
На 2.06.2017 г. К.З.Д.
е удостоверила с подписа си, че е получил
сумата, посочена в размер на заема – 978 лв.,
На 2.06.2017 г. е сключен застрахователен договор по застраховка „защита на плащанията” между К.З.Д.,
като кредитополучател по договор за паричен кредит, отпуснат от „БНП Париба
Пърсънал Файненс /България/” АД гр. София.
На 22.02.2019г. е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София срещу К.З.Д. за главница в размер 729.43 лв., възнаградителна лихва в размер на 116.01лв за периода 20.12.2017г. до 20.11.2018г., законна лихва в размер на 78.73лв за периода от 20.01.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми и разноски по делото .
На 22.02.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по силата, на която е осъден длъжника К.З.Д. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София да заплати главница в размер на 729.43 лв., възнаградителна лихва в размер на 116.01лв за периода 20.12.2017г. до 20.11.2018г., законна лихва в размер на 78.73лв за периода от 20.01.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми и разноски по делото в размер на 75лв.
Препис от заповедта и възражението са връчени на ответницана при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С разпореждане от 15.04.2017 г. по ЧГД № 1020/2019 г. на СлРС е указано на заявителя, че може да предяви иск по отношение на вземането си. Съобщението е връчено на заявителя на 9.05.2019 г.
На 27.05.2019 г. заявителя е предявил искове по отношение
на вземанията си.
Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и
непротиворечива от събраните по делото писмени доказателства, които са ясни, непротиворечиви и кореспондират
помежду си.
Въз основа на така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: първо-ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, като е предупреден за последиците от не представянето на отговора, със съобщение от 27.06.2019 г. му е връчен препис от исковата молба, писмените доказателства и разпореждането от 31.05.2019 г.; второ-ответникът не се явява в първото заседание по делото; трето - не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и четвърто - ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение по делото. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа с разпореждането, връчено му на 27.06.2019 г. и с призовката, която му е връчена на 21.08.2019г. са му указани последиците от неявяване в съдебно заседание. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства
По допустимостта на предявените
положителни установителни искове с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр
чл. 208, ал. 1 от ЗЗД така предявените положителни установителни искове са
допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.2 от ГПК.
По основателността на
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,
т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК
Безспорно се установи по делото, че по силата на сключения договор ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата от 978 лв и е договорило месечна погасителна вноска по отпуснатия договор за потребителски кредит в размер на 75.58лв. месечно за осемнадесет месеца. Не се спори по делото, че на 20.12.2017 г. ответникът е преустановил плащанията си по договора за кредит и дължимата, но незаплатена сума по договора за заем главница е в размер на 729.43лв и не е изплатена на ищцовото дружество.
Предявеният иск ще следва да
бъде уважен като основателен и доказан и да се признае за установено спрямо Д.,
че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София сумата от 729.43 лв,
представляваща неизплатена главница по
договор за потребителски кредит от 2.06.2017 г. Ще следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 22.02.2019 г.,
По основателността на
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,
т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК чл. 86 от ЗЗД:
Безспорно се доказа в настоящото производство, че след 20.12.2017 г. ответникът е преустановил плащането на погасителни вноски по договора за потребителски кредит. С оглед изложеното, съдът намира, че следва да се признае за установено спрямо ответника, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София сумата в размер на 116.01лв, представляваща възнаградителна лихва.
По основателността на
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,
т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК, вр. чл. 86 от ЗЗД:
С оглед основателността на главния иск, съдът намира, че следва да се признае за установено спрямо Тодоров, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София законна лихва в размер на 78.73лв за периода от 20.01.2018г. до 11.02.2019г.
Съдът на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца,
направените поделото разноски по заповедното и по исковото производство в
размер на 793.39лв.
Така мотивиран, СлРС
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК,
че К.З.Д., ЕГН ********** *** дължи на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр. София , ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 14, сумата от
729.43 лв /седемстотин двадесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща неизплатена главница по
договор за кредит от 2.06.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението-22.02.2019г. до окончателното й плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК, че К.З.Д., ЕГН ********** *** на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр. София , ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 14, сумата от 116.01лв / сто и шестнадесет лева и една стотинка/, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.12.2017г. до 20.11.2018г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД, че К.З.Д., ЕГН ********** *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр. София , ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 14, сумата от 78.73лв / седемдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща законна лихва за периода от 20.01.2018 до 11.02.2019г.
ОСЪЖДА К.З.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр. София , ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 14 сумата от 300лв/ триста /, представляваща направените в исковото и заповедното производство разноски.
На основание чл. 239, ал. 4
от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено К.З.Д., ЕГН ********** ***, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на препис от неприсъственото решение.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: